№ 6681
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20251100507180 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 111386/28.03.2025 год. по описа
на СРС, депозирана от Д. И. М. чрез адв. А. Т. – САК срещу Решение №
3791/06.03.2025 год. постановено по гр.д. № 60172/2024 год. по описа на СРС,
149 състав, с което е уважен предявеният иск по чл. 150 СК за увеличаване на
присъдената издръжка на детето Б. Д. М. действаща чрез своята майка и
законен представител В. Б. К. от 150 лева на 450 лева.
С въззивната жалбата решението се оспорва като неправилно и
необосновано. Изложени са доводи, касаещи финансовите възможности на
страните да покриват разходите на детето. Счита, че от първоначално
определеният размер на издръжка до сега не са настъпили значителни
промени в социално-икономическите условия в страната, които да обуславят
необходимостта от повече средства. Твърди, че детето му се нуждае от
средства в общ размер на 470 лева, от които 270 да покрива бащата, а
останалите 200 да бъдат възложени в тежест на майката, тъй като тя ще полага
ежедневни грижи за отглеждането му.
Отправят искане към въззивния съд за отмяна на обжалваното съдебно
решение и постановяване на друго, с което определеният размер на издръжка
да бъде намален.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез
упълномощения представител поддържа въззивната жалба по изложените в
1
нея съображения. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Б. Д. М. чрез своята
майка и законен представител В. Б. К. чрез адв. Ц. В. – САК е депозирала
отговор, с който оспорва изцяло наведените доводи в жалбата. Отправят
искане към съда за потвърждаване на първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание, чрез упълномощения представител
пледират за оставяне в сила на първоинстанционното решение в обжалваната
част. Претендират разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Страните са се възползвали от предоставената от съда възможност на
основание чл. 149, ал. 3 ГПК, като са депозирали писмени бележки, в които
излагат доводи по същество на спора.
Във въззивното производство са събрани нови писмени доказателства за
обстоятелства, които са от значение за делото - доходите на родителите на
непълнолетната въззиваема, както и социален доклад.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:
С Решение № 3791/06.03.2025 год. постановено по гр.д. № 60172/2024
год. по описа на СРС, 149 състав, съдът е изменил, на основание чл. 150, вр.
чл. 143, ал. 2 от СК размера на дължимата месечна издръжка от Д. И. М.
определена с протоколно определение от 07.06.2016г. по гр.д. №39/2016 год.
по описа на РС-Ловеч в полза на Б. Д. М. действаща чрез своята майка В. Б. К.,
като е осъдил на основание чл. 150, вр. чл. 143 от СК, Д. И. М., да заплаща на
Б. Д. М. действаща чрез своята майка и законен представител В. Б. К., месечна
издръжка в размер на 450 лв., считано от 10.10.2024г., до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване на издръжката ведно със
законната лихва за забавата върху всяка просрочена вноска до окончателното
й заплащане, като е отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 500
лева.
Разпределил е отговорността за разноските.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК съдът е допуснал
предварително изпълнение решението в частта за присъдената издръжка.
Доводите на въззивника касаят необоснованост на решението поради
допуснато съществено процесуално нарушение и неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се
съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения
родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на
детето, когато е присъдена издръжката, чието изменение (увеличение) се иска,
както и с променените (увеличените) възможности на задължения родител да
покрие тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената
месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на
нуждите на детето и на възможностите на родителя, който дължи издръжката
2
му.
В процесния случай не е спорно, че въззивника Д. И. М. е баща на
детето Б. Д. М., родена на 12.06.2015 г., което се установява от приетото по
делото като писмено доказателство – удостоверение за раждане от 16.06.2015
год. издадено от Столична община – район „Подуяне“ издадено въз основа на
акт за раждане № 0339/16.06.2015 год.
С протоколно определение от 07.06.2016г. по гр.д. №39/2016 год. по
описа на РС-Ловеч, е утвърдено постигнато между страните споразумение, по
силата на което бащата Д. И. М. се е съгласил да заплаща на дъщеря си Б. Д.
М. чрез нейната майка и законен представител месечна издръжка в размер на
150 лева.
По делото е представено експертно решение № 0134 от зас.№010 от
17.01.2022г., видно от което Б. М. е с 50 % призната степен на инвалидност и
поставена диагноза “Юношески пауциартикуларен артрит“.
От съдържанието на служебна бележка № 406400-3522/27.09.2024 год.
издадено от МВР-РДГП АЕРОГАРИ се установява, че майката В. Б. К. за
периода от 01.10.2023 год. до 30.09.2024 год. е получил общ размер на нетно
възнаграждение в размер на 32 302,46 лева или в размер на около 2691,87 лева
месечно.
Видно от служебна бележка издадена на ответника Д. И. М. от Военно
формирование № 32990 се установява, че за периода м.01.2023 год. до
м.10.2024 год. същият е получил сумата от 45 498,76 лева - общ размер на
възнаграждение за посочения период или сумата в размер на около 2068,12
лева месечно.
С писмо от ТД на НАП Пловдив – офис Пазарджик ведно със справка
данни за периода 01.01.2024 год. до 31.12.2024 год. се установява, че бащата Д.
М. е получавал средно месечен осигурителен доход в размер на 2325,01 лева.
С писмо от НОИ с № 1046-40-23#1/07.01.2025 год. се установява, че
майката В. Б. К. за периода м.01.2024 год. до м.12.2024 год. е получила средно
месечен осигурителен доход в размер на 2049,06 лева, а за същият период
бащата Д. М. е получил средно месечен осигурителен доход в размер на
2325,02 лева.
За нуждите на производството пред първия съд е депозиран социален
доклад от Д „СП“ – Оборище, изготвен след проведена среща и разговор с
майката В. К.. По думи на майката детето и баща му се виждат редовно и
същият е заинтерсован и загрижен за Б., която страда от „Юношески
пауциартикуларен артрит“ налагащ поставяне на инжекции на всеки 14 дни.
Към момента на проучването, детето Б. е ученичка в 3-ти клас в 42 ОУ „Хаджи
Д.“. Майката живее в собствено жилище с детето, в което има осигурено
всичко необходимо за неговите индивидуални потребности. Наблюдавана е
силна емоционална връзка между майката и детето. В заключение е посочено,
че следва да бъде постановено съдебно решение, с което правата и интересите
на детето Б. да бъдат по най-добрия начин защитени.
За нуждите на производството пред въззивният съд е изискана
информация относно доходите на страните, депозирани са социални доклади,
събрани са нови доказателства.
3
Съгласно писмо от НАП ведно със справка данни за периода от
01.05.2024г до 31.05.2025 год., както и писмо от НОИ за майката В. К. се
установява, че същата получава средно месечен осигурителен доход в размер
на 2725,13 лева, а за периода 01.01.2024 год. до 31.07.2025 год. бащата Д. М. е
получил средно месечен осигурителен доход в размер на 2680,39 лева.
За нуждите на производството пред въззивният съд е изготвен и
депозиран социален доклад от Д „СП“ – Оборище след проведена среща и
разговор с майката, както и след получена информация от личния лекар на
детето и учебното заведение, което то посещава. По думи на майката, бащата
Д. М. заплаща редовно регламентираната издръжка за детето, но не се включва
активно в допълнителните разходи за детето, което е с поставена диагноза
„Юношески пауциартикуларен артрит“, което налага посещение при ортопед
както и допълнително медицински грижи. Б. посещава уроци по плуване, а
конкретните месечни разходи за издръжката на детето са свързани с
проследяване на нейното здравословно състояние и допълнителни грижи в
тази насока, както и средства за задоволяване на нейните битови и базисни
потребности. По информация от личния лекар на детето, Б. е с открито
заболяване от 2020 година, а през 2022 година е започнало биологично
лечение което продължава и към настоящият момент. Майката е
информирала, че за детето има експертно решение ТЕЛК, за което получава
около 450 лева месечно. При отправено запитване към учебното заведение,
което посещава детето е посочено, че през учебната 2025/2026 год. Б. ще бъде
ученичка в 4-ти клас в 42-ро ОУ „Хаджи Д.“, като за въпроси касаещи
обучителния процес при детето ангажирана е неговата майка. По данни на
класния ръководител, Б. е общителна и добре адаптирана в клас с отлични
резултати. В заключение е посочено, че месечната издръжка следва да бъде
увеличена, като бъдат съобразени възможностите на неотглеждащият родител.
По делото е представен амбулаторен лист № 000129/19.05.2025 лева от
Медицински център по сърдечно-съдови заболявания, видно от който на
детето Б. М. е препоръчана терапия и лечение, съобразно нейното
здравословно състояние.
Други относими доказателства за твърденията на страните не са
ангажирани в настоящето производство.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи
от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
ответната страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и
допустим съдебен акт. За въззивното производство държавна такса е внесена
изцяло. Съдът приема, че въззивната жалба е допустима и редовна, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
4
решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата
молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Въззивната жалба е неоснователна.
Съобразявайки Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленум на ВС,
приложимо и към действащия СК (Обн. в ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от
01.10.2009 г.) и задължително за съдилищата (арг. от чл. 130, ал. 2 от ЗСВ),
където в т. IV е прието, че „Възможността на лицето, което дължи издръжката,
е основание за даване на издръжка и показател за размера й, следва да се
приеме, че възможността за предоставяне на издръжка е винаги обективна и
конкретна. Тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията за
задълженото лице.“ Следва, че исковата претенция може да бъде уважена ако
бъдат установени не само нуждите на детето, които съдът приема за доказани
по делото.
При съобразяване със задължителните указания по прилагането на
закона, този въззивен състав приема, че при определяне размера на месечната
издръжка за детето Б. Д. М. следва да се съобрази с нейните нужди, но и с
възможностите на задължения родител. Това са двете кумулативни изисквания
при наличие на които съдът следва да формира изводите си по
основателността на искането за увеличаване размера на месечната издръжка
на детето Б.. Издръжката на дете от родител е подчинена на задължението на
последния да се грижи за детето (вкл. и за задоволяване на материалните му
потребности), а при определяне на нейния конкретен размер съдът следва да
съобразява освен нуждите на детето, така и финансовите възможности на
задълженото лице.
Ръководейки се от законните критерии и събраните писмени
доказателства, въззивната инстанция счита, че за месечната издръжка на
детето Б. Д. М. са необходими общо не по-малко от около 750 лв. - с оглед на
изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето
би имало, ако родителите живееха заедно. Получаването на издръжка е
безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и да е допълнителни
предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете“ и
на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например
чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия,
социални помощи, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (т. 2 от
ПП № 5 от 16.11.1970 г. на ВС). Нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като
се вземат предвид възрастта, образованието, здравен статус и други
обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при
подрастващите поначало се предполага. От сумата, която е необходима за
месечната издръжка на детето Б., бащата следва да поеме сумата в размер на
5
450 лв. месечно, както правилно е отмерил първия съд.
Съдът приема, че Д. И. М. разполага с материални възможности да
заплаща присъдената от районния съд с обжалваното решение месечна
издръжка в размер на 450 лв. за детето Б., доколкото средно месечното му
осигурително възнаграждение (т.е. доходът по смисъла на т. 5 от ППВС 5/1970
г. - така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) се
формира от полаган труд. Въззивникът ответник е в трудоспособна възраст,
няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, т.е. той не се
намира в обективна невъзможност да дава издръжка (ППВС №5/1970 г., т. 11),
както и по делото не са събрани данни за други алиментни задължения към
непълнолетни деца.
При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил
всички допустими и относими към спора доказателства. Събраните от
въззивната инстанция доказателства не променят фактите за възможностите
на дължащия издръжка родител да заплаща месечна издръжка в размер на 450
лв. за непълнолетното дете Б..
Въззивният съд отчита и промяната в икономическите условия в
страната, като взе предвид настъпилите инфлационни процеси, като
инфлацията за месец октомври 2025 год. спрямо месец юни 2016 год. (месеца
на утвърждаване на постигнатото между страните споразумение, с което е
определена първоначалната издръжка за детето) е 54.8% (съгласно публично
достъпната информация на електронна страница на Национален
статистически институт https://www.nsi.bg/), които негативни последици не
следва да се поемат изцяло от родителя, който полага непосредствените грижи
за детето - в случая неговата майка. През изминалия от определяне на
издръжката период е увеличен и размерът на установената за страната
минимална работна заплата като от 420 лева (ПМС № 375/28.12.2015 г.) за
2016 г., същият е достигнал до 1077 лева за 2025 год. определен с (ПМС №
359/23.10.2024 г.). Следва, че действително са настъпили реални промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е формиран през 2016г.
Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се
направи обоснован извод, че няма да се върне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства.
Въззивният съд намира за изцяло неоснователни и възраженията на
въззивника за необоснованост на първоинстанциоинното решение.
Поради съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции следва, че
първоинстанционното решение е правилно. Решението на първостепенния
съд, като постановено при спазване на материалния и процесуалния закон,
следва да бъде потвърдено.
По разноските съдът приема следното:
При този изход от спора на въззивника не се дължат разноски.
Въззиваемите претендират разноски за въззивното производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, като представя списък по чл.
80 от ГПК (лист 59 от делото). Процесуалният представител на въззивника не
6
е направил своевременно възражение за прекомерност на възнаграждението
на другата страна на основание чл. 78, ал.5 от ГПК.
По изложените съображения съдът осъжда въззивника да заплати на
въззиваемата страна разноски за настоящото производство в размер на 500 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, III
въззивен брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно Решение № 3791/06.03.2025 год.
постановено по гр.д. № 60172/2024 год. по описа на СРС, 149 състав.
ОСЪЖДА Д. И. М., ЕГН:********** да заплати на Б. Д. М.,
ЕГН:**********, действаща чрез своята майка и законен представител В. Б.
К., ЕГН:****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 500 (петстотин)
лева - разноски за адвокатско възнаграждение по въззивно гр. дело №
7180/2025 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, III
въззивен брачен състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7