Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
99 Година 2019, 11 февруари гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, четвърти граждански въззивен състав,
На единадесети
февруари година две хиляди и деветнадесета
В
закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ТАНЯ ЕВТИМОВА
секретар
…………………………..
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
гражданско
дело № 1136 описа за 2018 година
Производството е образувано по жалба с вх.№
10700/20.07.2018 г. на БОС (вх.рег.№ 14446/28.06.2018 г. на ЧСИ Ивелина Божилова),
подадена от „АНТОНИОНИ 55“ ЕООД гр.Свети Влас, ЕИК *********, взискател по
изп.дело № 231/2010 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, рег.№ 800 на КЧСИ. В
жалбата е посочено, че се обжалват „на основание чл.435, ал.1, т.3 от ГПК,
действията на ЧСИ, инкорпорирани в уведомление изх.№ 13061/11.06.2018 г. и
приложената към уведомлението сметка № 23519 от 11.06.2018 г., издадена на
основание чл.79 от ЗЧСИ“. Твърди се, че обжалваните действия (изготвяне и
издаване на уведомление изх.№ 13061/11.06.2018 г. и на сметка № 23519 от
11.06.2018 г.) са незаконосъобразни, тъй като за извършени от ЧСИ Ив.Божилова
след настъпилата перемпция по изпълнителното дело, след постановлението от
02.04.2018 г. за прекратяване на изпълнителното производство и след подадената
от жалбоподателя жалба вх.№ 11119/17.05.2018 г. Изложени са допълнителни
подробни съображения за незаконосъобразност на действията по изготвяне на
сметката, като се сочи, че те вече са били наведени и с жалба вх.№
11119/17.05.2018 г. Сочи се, че жалбоподателят-взискател в изпълнителното
производство, не дължи посочените в уведомление изх.№ 13061/11.06.2018 г. и в
сметка № 23519 от 11.06.2018 г. суми като разноски по изпълнението, тъй като:
„ЧСИ е извършил редица действия, за които нито е уведомил взискателя, нито е
имал правомощия да ги извършва, поради това, че взискателят не му е възложил
права по чл.18 от ЗЧСИ“. Твърди се, че с незаконосъобразни действия по налагане
на запори на банкови сметки в 6 банки, за които банкови сметки взискателят не е
бил информиран и не е искал налагане на запори върху тях; извършване на справки
и връчване на многобройни съобщения, ЧСИ неоснователно е увеличил разноските по
изпълнението. Претендира се отмяна на обжалваните действия на ЧСИ Ив.Божилова.
Към жалбата
са приложени съобщение изх.№ 06885/02.04.2018 г., постановление от 02.04.2018
г. за прекратяване на изпълнително производство по изп.дело № 20108000400231 по
описа на ЧСИ Ивелина Божилова, уведомление изх.№ 13061/11.06.2018 г. и сметка №
23519 от 11.06.2018 г. по чл.79 от ЗЧСИ.
По делото са
представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК от ЧСИ Ив.Божилова, в които е
изразено становище за недопустимост и неоснователност на подадената жалба. По
отношение на недопустимостта на жалбата се сочи, че такава е налице, тъй като
жалбоподателят само бланкетно е посочил в нея като правно основание чл.435,
ал.1, т.3 от ГПК, а е изложил съображения само против начислените такси и
разноски, каквото правомощие за обжалване, не е предвидено за взискателя, а
само за длъжника по изпълнителното дело. Сочи се още, че посочените като
обжалвани действия на ЧСИ, не попадат в нито една от изчерпателно изброените
хипотези на чл.435 от ГПК. На второ място се твърди, че жалбата е недопустима и
с оглед разпоредбата на чл.126 от ГПК – поради обстоятелството, че между същите
страни, пред същия съд, на същото основание, има образувано в.гр.д.1008/2018 г.
по описа на БОС, образувано по подадената от същия жалбоподател жалба вх.№ 11119/17.05.2018
г., насочена против постановление от 02.04.2018 г. за прекратяване на
изпълнително производство и размера на дължимите такси и разноски за
прекратяване на производството. По същество се твърди, че жалбата е и
неоснователна, тъй като постановлението за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК само прогласява настъпилото
прекратяване на изпълнителното производство поради
т.нар.„перемпция”, като в случая е налице бездействие от страна на взискателя
по изпълнителното производство. По отношение на включените в сметката по чл.79
от ЗЧСИ разноски се твърди, че те са начислени на база поискани от взискателя и
извършени от ЧСИ действия по изпълнителното дело и в съответствие в ТТР към
ЗЧСИ. Посочено е, че това може да се установи от приложеното изпълнително дело,
от което се установява и кои от дължимите държавни такси не са били заплатени,
кои от тях са погасени с направено прихващане на надвнесена сума от длъжника по
друго изпълнително дело, и кои са останали незаплатени от взискателя.
С оглед твърденията на жалбоподателя и приложеното
изпълнително дело, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на
жалбоподателя „АНТОНИОНИ 55“ ЕООД гр.Свети Влас, въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 09.12.2009 г. въз основа на Заповед за изпълнение № 396/02.11.2009
г. по ч.гр.д.659/2009 г. по описа на АРС, по силата на който длъжникът „ЕМ-КАР-ТРАНС“
ООД гр.Айтос, ЕИК ********* е осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 22 824,48
лв – главница, 755,28 лв лихва от 15.07.2008 г. до 06.10.2008 г., 2 973,20
лв – лихва от 07.10.2008 г. до 30.10.2009 г., законна лихва от 30.10.2009 г. до
изплащане на вземането, и разноски по делото. С молбата за образуване на
изпълнително производство взискателят е поискал и на основание чл.18 от ЗЧСИ, е
възложил на ЧСИ, пълно проучване на имуществото на длъжника, извършване на
справки, набавяне на документи, книжа и други, определяне на начина на
изпълнение и във връзка с това предприемане на всички необходими и допустими
законови действия.
Установено е наличието на два автомобила, съответно
лек автомобил марка „Ланчия“ и товарен автомобил марка „Мерцедес“. По отношение
на лекия автомобил „Ланчия“ съдебния изпълнител по молба на взискателя е
насрочил няколко публични продажби, всички - обявени за нестанали. Видно от
приложеното изпълнително дело, последната постъпила по делото молба от
взискателя (жалбоподател в настоящото производство), е подадената чрез неговия
процесуален представител адв.С.С. - с вх.№ 05252/23.04.2013 г. и е относно
искане за определяне на нова начална цена и насрочване на нова продан. Върху
молбата е положена резолюция на съдебния изпълнител, че следва да се извърши
плащане на дължимите такси съгласно ТТР към ЗЧСИ.
След посочената молба липсват искания от взискателя за
извършване на изпълнителни действия.
С постановление от 02.04.2018 г. (л.297 от изп.дело),
ЧСИ Божилова е констатирала липсата в продължение на две години на постъпило
искане от взискателя по изпълнително дело за извършване на изпълнителни
действия, поради което е постановила прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело
е връчено на страните по делото, като на взискателя е съобщено със Съобщение
изх.№ 06885/02.04.2018 г. (л.305 от изп.дело), в което са изброени дължимите
към този момент такси и разноски, съгласно ТТР към ЗЧСИ. Съобщението е връчено
на взискателя на 10.05.2018 г. чрез адв.С..
На
17.05.2018 г. по изпълнителното дело е постъпила жалба, подадена от взискателя
(вх.№ 11119/17.05.2018 г.), против Постановление за прекратяване на
изпълнително производство от 02.04.2018 г. по изп.дело 20108000400231 по описа
на ЧСИ Ив.Божилова, и посочените такси и разноски в съобщение изх.№
06885/02.04.2018 г. При извършената служебна справка в деловодната програма на
Бургаски окръжен съд, настоящият състав констатира, че с Определение ІІІ-2201 от 13.11.2018 г. по гр.д.1008/2018 г., жалбата
на „Антониони 55“ ЕООД против начислените
такси и разноски, обективирани в съобщение изх. № 06885/02.04.2018 г. на ЧСИ
Ив.Божилова с рег.№ 800 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20108000400231/2010 г.
е оставена без уважение.
С уведомление изх.№ 13061/11.06.2018 г. (л.329 от
изп.дело), във връзка с постъпилата по изпълнителното дело жалба (вх.№
11119/17.05.2018 г.), взискателят е уведомен, че на основание чл.79 от ЗЧСИ е
издадена сметка № 23519 от 11.06.2018 г., за дължимите суми по изпълнителното
дело, които следва да се заплатят по сметката на ЧСИ. Уведомлението е връчено
на взискателя на 13.06.2018 г.
Настоящата жалба вх.№ 8983/21.06.2018 г. на БОС
(вх.рег.№ 14446/28.06.2018 г. на ЧСИ Ивелина Божилова), е подадена против
действията на ЧСИ, инкорпорирани в това уведомление.
След отмяна с Определение № 440 от 11.12.2018 г. по
ч.гр.д.392/2018 г. на БАС, на определение № 1514/31.07.2018 г., с което БОС е
прекратил производството по настоящото дело поради недопустимост на жалбата, и
връщане на делото на БОС за произнасяне по жалбата на „Антониони 55“ ЕООД
против сметка № 23519 от 11.06.2018 г., жалбата следва да се приеме за
допустима и да се разгледа по същество.
Не е налице недопустимост на жалбата на основание
чл.126 от ГПК /поради обстоятелството, че между същите страни, пред същия съд,
на същото основание, има образувано в.гр.д.1008/2018 г. по описа на БОС/, тъй
като посоченото дело е образувано по подадената от същия жалбоподател жалба
вх.№ 11119/17.05.2018 г., която е насочена против постановление от 02.04.2018
г. за прекратяване на изпълнително производство и размера на дължимите такси и
разноски за прекратяване на производството, посочени в съобщение изх. №
06885/02.04.2018 г., а обжалваните с настоящата жалба действия на ЧСИ, са
инкорпорирани в уведомление изх.№ 13061/11.06.2018 г. и приложената към
уведомлението сметка № 23519 от 11.06.2018 г., издадена на основание чл.79 от ЗЧСИ.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата
за неоснователна по следните съображения:
Както се
посочи по-горе, с молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят е
поискал пълно проучване на имуществото на длъжника, направа на справки,
набавяне на документи, книжа и други, определяне на начина на изпълнение и във
връзка с това предприемане на всички необходими и допустими законови действия.
Начислените
в сметка № 23519 от 11.06.2018 г., издадена на основание чл.79 от ЗЧСИ,
разноски са: 520 лв без ДДС – такса по т.5 от ТТР към ЗЧСИ; 180 лв без ДДС –
такса по т.4 от ТТР към ЗЧСИ, 90 лв без ДДС – такса по т.9 от ТТР към ЗЧСИ, 5
лв без ДДС – такса по т.3 от ТТР към ЗЧСИ, общо 795 лв без ДДС, или общо 954 лв
с ДДС.
Жалбоподателят
не оспорва извършването на изпълнителните действия, за които ЧСИ е начислила
процесните разноски. Не се твърди и заплащане от взискателя авансово на тези
такси и разноски.
Съдът намира
за неоснователни въведените оплакванията на жалбоподателя, че ЧСИ е извършил тези
изпълнителни действия, без възлагане от взискателя по реда на чл.18 от ЗЧСИ. Както
се посочи вече, в молбата за образуване на изпълнително производство
взискателят изрично е поискал, и позовавайки се като основание на разпоредбата
на чл.18 от ЗЧСИ, е възложил на ЧСИ, пълно проучване на имуществото на
длъжника, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и други,
определяне на начина на изпълнение и във връзка с това предприемане на всички
необходими и допустими законови действия.
Установява
се от приложеното изпълнител дело, че ЧСИ Ив.Божилова е извършила
изпълнителните действия, за които са начислени претендираните от нея като
разноски по изпълнението такси. Установено е наличието на два автомобила на
длъжника /лек автомобил марка „Ланчия“ и товарен автомобил марка „Мерцедес“/; по
отношение на лекия автомобил „Ланчия“ по молба на взискателя, ЧСИ Божилова е
насрочила няколко публични продажби, всички - обявени за нестанали. Последната
молба на жалбоподателя е с вх.№ 05252/23.04.2013 г. и е с искане за определяне
на нова начална цена и насрочване на нова продан. Върху молбата е положена
резолюция на съдебния изпълнител, че следва да се извърши плащане на дължимите
такси съгласно ТТР към ЗЧСИ. От този момент нататък липсват изпълнителни
действия по искане на взискателя.
В издадената сметка по чл.79 от ЗЧСИ и в Разпореждане от
16.05.2018 г. за приемане на разноски, ЧСИ подробно е описал за какви конкретни
действия са начислени тези такси, а от данните по делото е видно, че тези
действия действително са били извършени.
По делото се
установява плащане само на сумата от 108 лв и 792,16 лв, платени съответно по
т.20 и т.9 от Тарифата, а за останалите начислени от съдебния изпълнител такси
липсват доказателства да са платени от кредитора.
Съгласно
чл.79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато
делото се прекрати по чл.433 от ГПК и тогава разноските остават в тежест на
кредитора, както е в настоящия случай.
Съгласно трайната и безпротиворечива съдебна практика,
включително на ВКС (т.11 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г.) несъбирането на
авансово дължимите такси не опорочава извършените изпълнителни действия, а
таксите следва да се съберат впоследствие - било от длъжника, ако същият
отговаря за тях, било от взискателя, ако длъжникът не носи отговорност за
таксите, каквато е настоящата хипотеза. Именно поради това в чл.79, ал.3 от ЗЧСИ е предвидена възможност съдебният изпълнител да се снабди със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите и неплатени такси и
разноски, независимо от техния размер. Поради това и при условие, че
действията, за които са начислени такси, са извършени от ЧСИ, съдът счита, че
таксите са дължими, макар и да не са били събрани авансово от взискателя.
По
изложените съображения съдът намира подадената жалба за неоснователна.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Антониони 55“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, общ.
Несебър, ул. „Цар Симеон“ №18, против действията на ЧСИ, представляващи
начислени разноски, дължими от взискателя, инкорпорирани в уведомление изх.№
13061/11.06.2018 г. и приложената към уведомлението сметка № 23519 от
11.06.2018 г., издадена на основание чл.79 от ЗЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.