О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№       22.IІ.2018 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                             Председател  :  Георги Гочев

 

Производството е по реда на Глава ХХХІІ, чл.365 вр. с чл.74 от ТЗ.

 

^{Обстоятелства по иска}

 

 ^{„Тринити-2010” ООД,ЕИК********* гр.Пловдив,ул.“Македония“ №84 ет.5 ап.13 е предявило искова молба против Г.Т.С.,ЕГН:********** и Т.Я.С.,ЕГН:**********,*** да бъдат осъдени солидарно да платят на дружеството главница от 107 570.65 лв.,равностойност на 55 000 евро и законна лихва от 32 865.46 лв. за времето от 15.ІХ.2012 г. до завеждането на исковата молба.}       

               ^{Ищецът обосновава исковата молба  като посочва,че дружеството придобило чрез покупко-продажба на 16.ІХ.2011 г. с нотариален акт №4 дело №3072 на нотариус С.А.-Несебър поземлен имот идентификатор 61056.501.357/УПИ 458,кв.57/ от 618 кв.м.в с.Равда,област Бургас от двамата ответника за 55 000 евро,надлежно изплатени.}

               ^{Ответниците от своя страна придобили имота с нотариален акт №89 дело №87/2010 г. на нотариус №600 Л.Ч. – Несебър от продавачите Д.Д.Р.,действащ лично и като пълномощник на съпругата си Р.В.Р..}

               ^{Тази покупко-продажба с влязло в сила решение по гр.дело №857/2012 на РС-Несебър била обявена за недействителна по отношение на Р.Р.,тъй-като същата не била подписвала пълномощното на Д.Р..Към момента на влизане на съдебното решение в сила имота бил в режим на СИО.Поради това тази сделка,от която и ищеца черпил правата си, не пораждала прехвърлителното си действие.С този съдебен акт ищцовото дружество претърпяло евикция и на основание чл.108 от ЗС било осъдено да предаде недвижимостта на Р.Р..}

               ^{Предвид на изложеното заплатената сума от 55 000 евро. била получена от ответниците на отпаднало основание и се дължало връщането й със законната лихва от 15.ІХ.2012 г.,предвид на изтеклата погасителната давност за предходния период от 16.ІХ.2011 г.}

               ^{Ищецът в последствие излага доводи относно наличие хипотезата на чл.191 ал.І вр.с чл.189 ал.І от ЗЗД като правно основание на иска си за главницата и чл.86 за претенцията за лихва.}                                          

               ^{Обстоятелства по възраженията против иска от страна на ответниците.Двамата не оспорват наличието на соченото решение от 26.VІІ.2013 г. по гр.дело №857/2012 г. на РС-Несебър с което ищецът е осъден да предаде на Р.Р. процесния имот и е съдебно отстранен от същия,като съдът обявил и за недействителен спрямо Р. договорът за покупко-продажба на недвижимостта поради липса на представителна власт на Д.Р..Ответниците оспорват,че това решение е влязло в сила на 02.ХІІ.2013 г. каквото отбелязване фигурирало върху него,както и не били привлечени като помагачи от дружеството като ответник производството по чл.108 от ЗС с ищец Р.Р.,поради което и не били обвързани с действието му при условие,че същото е влязло в сила.}

               ^{Участието на Г.С. и Т.С. в гр.дело №857/2012 г. било в друго качество-те били ответници по иска с правно основание чл.24 ал.ІV от СК заедно с Д.Д.Р..Били поради това налице основания за отхвърляне на иска по чл.108 от ЗС,които „Тринити-2010” ООД е следвало да заяви и докаже по делото,както и да обоснове касационно обжалване пред ВКС,което същото не сторило.Поради това и на основание чл.191 ал.ІІ от ЗЗД ответната страна оспорва изцяло настоящата претенция.}

               ^{Алтернативно се излага довода,че ищецът има основание да претендира само половината от заявената сума,тъй-като реално бил отстранен от половината имот като собственик на другата 1  /2 ид.част от него поради превръщането на съпружеската имуществена общност на прехвърлителите в обикновена съсобственост постановяване на развода между Д.Р. и Р.Р. с решение от 27.ІІІ.2014 г. по гр.Дело №1570/2013 г. на РС-Димитровград.Още повече,че дружеството към настоящия момент било собственик на целия поземлен имот 61056.501.357 след успешен установителен иск против Д.Р. за собственост-гр.дело №373/2015 г. и чрез замяна на едната втора на Р. със собственост на „Тринити 2010” ООД.}

               ^{Двамата ответника оспорват да са получили търсените 55 000 евро от ищеца,както и дължимостта на претендираната лихва от 32 865.46 лв.тъй-като последната  се дължала след покана,а такава не била отправена.}

               ^{Съдът е сезиран с обективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл.189 ал.І вр. с чл.191 ал.І от ЗЗД и чл.86 ал.І от ЗЗД.}

               ^{В съдебно заседание страните поддържат доводите,възраженията и исканията си.}

               ^{Третото лице-помагач на ответниците Д.Д.Р.,ЕГН: ********** *** не ангажира становище по делото.}

 

^{Обстоятелства по делото}

 

^{С нотариален акт №89 дело №87 на нотариус Л.Ч.,рег.№600 на НК,гр.Несебър Д.Д.Р. и Р.В.Р. продават на Т.Я.С. поземлен имот ,съпружеска имуществена общност, с идентификатор 61056.501.357 от 618 кв.м.,идентичен с УПИ III – 358 кв.57 с административен адрес с.Равда,община Несебър,област Бургас за 5 000 лв. платени изцяло в брой.}

^{С нотариален акт №4 дело №3072 на нотариус С.А.,рег.№208,гр.Несебър на 16.IХ.2011 г. Г.Т.С. и Т.Я.С. продават на „Тринити 2010“ ООД поземлен имот с идентификатор 61056.501.357 от 618 кв.м.,идентичен с УПИ III – 358 кв.57 с административен адрес с.Равда,община Несебър,област Бургас за сумата 55 000 евро,заплатени по банков път преди сключване на сделката.}

 ^{Съобразно представеното заключение на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза на 16.IХ.2011 г. със сумата 55 000 евро е задължена сметката на „Тринити 2010“ ООД в „Райфайзенбанк България“ ЕАД и същата е постъпила по сметката на Г.Т.С. в банката на основание покупката по описания по-горе имот.}

 ^{С решение №132/26.VII.2013 г. по гр.дело №857/2012 г. РС-Несебър приема за установено по иск с правно основание 24 ал.IV от СК предявен от Р.В.Р. против Д.Д.Р.,Т.Я.С. и Г.Т.С.,че договора по нотариален акт №89 дело №87 на нотариус Л.Ч.,рег.№600 на НК,гр.Несебър,с който Д.Д.Р. и като пълномощник на Р.В.Р. продават на Т.Я.С. поземлен имот ,съпружеска имуществена общност, с идентификатор 61056.501.357 от 618 кв.м., идентичен с УПИ III – 358 кв.57 с административен адрес с.Равда,община Несебър,област Бургас е недействителен по отношение на Р.В.Р.,като се осъжда „Тринити 2010“ ООД да й предаде владението върху недвижимия имот.Този съдебен акт е потвърден с решение №III-158 /02.ХII.2013 г. по в.гр.дело №2128/2013 г. на ОС-Бургас.}

^{С решение №152/16.Х.2015 г. постановено по гр.дело №373/2015 г. Районен съд-Несебър приема за установено по отношение на Д.Д.Р.,ЕГН:**********,че „Тринити 2010“ ООД е собственик на една втора идеална част от поземлен имот с идентификатор 61056.501.357 от 618 кв.м.,идентичен с УПИ III – 358 кв.57 с административен адрес с.Равда,община Несебър,област Бургас.Този съдебен акт е потвърден с решение №III-82/24.VI.2016 г. постановено по в.гр.дело №858/2016 г. на Окръжен съд-Бургас.С решение №102/03.VII.2017 г. постановено по гр.дело №4192/2016 г. ВКС на РБ,първо гр.отделение отменя акта на въззивния съд и отхвърля като неоснователен предявения от „Тринити 2010“ ООД против Д.Д.Р. иск за признаване за установено,че дружеството е собственик на една втора идеална част на от поземлен имот с идентификатор 61056.501.357 от 618 кв.м.,идентичен с УПИ III – 358 кв.57 с административен адрес с.Равда,община Несебър, област Бургас.}

^{Правни съображения}

 

               ^{Предявената претенция за изплащане на сумата от 55 000 евро е основателна.Осъществена е хипотезата на чл.191 ал.I  в с чл.189 ал.I от ЗЗД,която води до този извод. „Тринити 2010“ ООД е закупило въпросния недвижим имот чрез сделката обективирана в нотариален акт №4 дело №3072 на нотариус С.А.,рег.№208,гр.Несебър на 16.IХ.2011 г.  от Г.Т.С. и Т.Я.С.-поземлен имот с идентификатор 61056.501.357 от 618 кв.м.,идентичен с УПИ III – 358 кв.57 с административен адрес с.Равда,община Несебър,област Бургас за сумата 55 000 евро,заплатени по банков път преди сключване на сделката.В тази насока несъмнено експертизата на вещото лице относно заплащането на продажната цена от купувача на продавачите и самият нотариален акт относно осъществената сделка.Следователно дружеството е придобило валидно този имот и е заплатило стойността му,а продавачите са получили цената от 55 000 евро по банковата сметка.}

               ^{В последствие обаче с влязло в сила съдебно решение №132/26.VII.2013 г. по гр.дело №857/2012 г. РС-Несебър приема за установено по иск с правно основание 24 ал.IV от СК предявен от Р.В.Р. против Д.Д.Р.,Т.Я.С. и Г.Т.С.,че договора по нотариален акт №89 дело №87 на нотариус Л.Ч.,рег.№600 на НК,гр.Несебър,с който Д.Д.Р. и като пълномощник на Р.В.Р. продават на Т.Я.С. поземлен имот ,съпружеска имуществена общност, с идентификатор 61056.501.357 от 618 кв.м., идентичен с УПИ III – 358 кв.57 с административен адрес с.Равда,община Несебър,област Бургас е недействителен по отношение на Р.В.Р.,като се осъжда „Тринити 2010“ ООД да й предаде владението върху недвижимия имот.Този съдебен акт е потвърден с решение №III-158 /02.ХII.2013 г. по в.гр.дело №2128/2013 г. на ОС-Бургас.Последиците на този съдебен акт  са категорични-покупко-продажбата,даваща права на Т.Я.С. и Г.Т.С. е недействителна изцяло и следователно същите не са придобили собствеността върху процесния имот,който в последствие продават на ищеца.В тази насока и съдът уважава предявеният ревандикационен иск против него по чл.108 от ЗС и го осъжда да предаде владението му на ищцата.Налице е съдебно отстраняване на купувача по сделката,обективирана в нотариален акт №4 дело №3072 на нотариус С.А.,рег.№208,гр.Несебър,тъй-като същият не е придобил обективираните в нея права на собственост.Следва да се посочи,че статута на имота е съпружеска имуществена общност/между ищцата Р.Р. и ответника Д.Р. по това дело/,което обуславя пълната отмяна на придобитите права,а не само за една втора идеална част от недвижимостта,предвид бездяловия режим на този институт на съсобствеността.В тази насока е и обсъденото по-горе решение №102/03.VII.2017 г. постановено по гр.дело №4192/2016 г. ВКС на РБ,първо гр.отделение,така и Решение №737/24.ХI.2010 г. на ВКС,IV г.о. по гр.д.№349/2010 г.Следва да се има предвид в субективен план и че страните по настоящото производство са в пълна степен адресати на обсъденото съдебно решение №132/26.VII.2013 г. по гр.дело №857/2012 г. РС-Несебър по иска с правно основание 24 ал.IV от СК и иска по чл.108 от ЗС,тъй-като са участвали в производството като надлежни основни сттрани.Самото решение е влязло в законна сила от постановяване на въззивния акт- решение №III-158 /02.ХII.2013 г. по в.гр.дело №2128/2013 г. на ОС-Бургас,тъй-като не подлежи обжалване по касационен ред.}

 ^{Ето защо е осъществено пълното съдебно отстраняване на купувача „Тринити 2010“ ООД от процесния имот.Съобразно установеното безспорно плащане на договорената сума от 55 000 евро на продавачите по сделката по акт №4 дело №3072 на нотариус С.А., рег.№208, гр.Несебър на 16.IХ.2011 г.,то след настъпването на последиците на постановените съдебни решения,ответниците в настоящото производство дължат връщането им на купувача,тъй-като заплатения имот е собственост отново на първоначалните си собственици Р.Р. и ответника Д.Р..Предвид на изложеното се извежда пълната основателност на главната предявена осъдителна претенция с правно основание чл.191 ал.I вр. с чл.189 ал.I от ЗЗД.}

^{Следва да се посочи,че въпросната сума от 55 000 евро е получена по сметка на Г.Т.С. по време на брака му с Т.Я.С. и на основание продажба на имот съпружеска имуществена общност,и то преди осъществената сделка.Следователно и самата парична стойност на недвижимостта следва режима на съпружеска имуществена общност,поради което и С. отговаря за репарирането на същата,още повече,че е подписала нотариалния акт,следователно е приела и тя извършеното плащане.Без значение е в случая настъпилите след получаването на сумата събития,вкл. и прекратяване на брака между ответниците.В този случай търсените пари са придобили статута само на обикновена съсобственост между бившите съпрузи,която не променя основанието за настоящата отговорност.}

^{Акцесорния осъдителен иск с правно основание чл.86 ал.I от ЗЗД се явява неоснователен за предявения размер до предявяване на исковата молба.Същината на вземането по основната претенция е особена проява на неоснователното обогатяване,за което лихвата се дължи от датата на поканата в режима на чл.84 ал.II от ЗЗД,тъй-като при договорните задължения забавата е функция на уредените отношения между страните,а при деликтите е от настъпване на увреждането.В рамките на производството не се установи ищецът да е отправил покана за изплащане на търсената главница,следователно за такава следва да се приеме исковата молба по делото.В тази насока Решение №394/27.11.2015 по дело №3034/2015 на ВКС, ГК, IV г.о.Решение № 48 от 10.09.2012 г. по търг. д. № 237/2011 г.}

^{Ищецът е направил в производството разноски-5 000 лв. адвокатски хонорар,съобразен като размер  със правното и фактическа сложност на делото,5 617.44 лв. платена държавна такса и 150 лв. възнаграждение за вещо лице или общо 10 767.44 лв.Предвид изхода от делото и основателната част от предявените претенции,то следва съразмерно на тях и на основание чл.78 от ГПК да се присъдят и разноските по делото – 8 247.57 лв.}

^{Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково}

 

 

 

^{Р Е Ш И}

 

 

 

               ^{ОСЪЖДА Г.Т.С.,ЕГН:********** и Т.Я.С.,ЕГН:**********,***, подпомагани от третото лице Д.Д.Р., ЕГН:********** ***,  да заплатят солидарно на „Тринити-2010” ООД, ЕИК********* гр. Пловдив,ул.“Македония“ №84 ет.5 ап.13 сумата 107 570.65 лв.,равностойност на 55 000 евро,получени от тях от ищеца по сделката с нотариален акт №4 дело №3072 на нотариус С.А.,рег.№208,гр.Несебър относно продажбата на поземлен имот с идентификатор 61056.501.357 от 618 кв.м.,идентичен с УПИ III – 358 кв.57 с административен адрес с.Равда,община Несебър,област Бургас,ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба по настоящото дело-15.IХ.2015 г. до окончателното й изплащане.}

               ^{ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск от „Тринити-2010” ООД, ЕИК********* гр. Пловдив,ул.“Македония“ №84 ет.5 ап.13  против Г.Т.С.,ЕГН:********** и Т.Я.С., ЕГН:**********,***, подпомагани от третото лице Д.Д.Р., ЕГН:********** *** за изплащане солидарно на сумата 32 865.46 лв. лихва за забава върху горната присъдена сума за времето от 15.ІХ.2012 г. до завеждането на исковата молба-15.IХ.2015 г.}

               ^{ОСЪЖДА Г.Т.С.,ЕГН:********** и Т.Я.С.,ЕГН:**********,*** да заплатят солидарно на „Тринити-2010” ООД, ЕИК********* гр. Пловдив,ул.“Македония“ №84 ет.5 ап.13 разноски по делото в размер на 8 247.57 лв.}

               ^{РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване по въззивен ред пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.}

 

 

 

 

^{Съдия :}