Решение по дело №421/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от А. В. И. против Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., с изх. № 01-6500/1946 от 15.04.2024 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в частта, в която са наложени по подаденото от нея заявление намаления в размер на: 620.67 лв. по Подмярка 13.1/HP1, 30.09 лв. по Подмярка 13.2/HP2, 495.01 лв. по СЕПП, 70.19 лв. по Мярка 12/Натура 2000, 131.48 лв. по СПП, 383.35 лв. по ЗДП, 14676.52 лв. по СЗ-КЛЧ, 2404.74 лв. по СЗ-МЗДП, както и в частта, в която са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по СЗ-МЗДП в размер на 2404.74 лв. и по СЗ-КЛЧ в размер на 14676.52 лв.

В жалба са развити доводи за нищожност и за неправилност на обжалваното УП, тъй като било издадено от орган без материална компетентност, без надлежно мотивиране, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие със закона. Най-напред се твърди, че в него не било посочено основанието за издаването му от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, а дори и да била налице делегация на права, това не ставало ясно от текста на УП. На следващо място се сочи, че адресатът на този акт не бил уведомен за началото на административното производство, в нарушение на чл. 26 АПК. Освен това не бил спазен и чл. 35 АПК, тъй като не били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, и не били обсъдени обясненията и възраженията на страната. В УП липсвали мотиви за започване на производството, за издаване на писмото, а и за наложените намаления на заявената субсидия. Твърди се и че в писмото нямало позоваване на извършени проверки от ДФЗ или на издадени от Министерството на земеделието и храните административни актове, нито ставало ясно какво рефлектира върху размера на подпомагането за заявените площи и в кои части от тях били установени несъответствия. Не било посочено ясно дали блоковете на земеделското стопанство (БЗС) не отговаряли на изисквания за подпомагане, нито какви били те, от кого било установено това, чрез какви методи, в кой период. В УП не бил посочен нито един номер на идентифициран БЗС, нито площ, приета за неотговаряща на изискванията за подпомагане. Липсвало и позоваване на законови основания за извършените намаления и наложените санкции.

Предвид изложеното се иска да се обяви нищожността на УП изх. № 01-6500/1946 от 15.04.2024 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФЗ в оспорените му части, евентуално същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител – адв. Д. П. от ХАК, поддържа оспорването, като в хода по същество и в писмени бележки се релевират допълнителни съображения за неговата основателност.

Ответникът по жалбата – Заместник изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Т. В., я оспорва като неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.05.2020 г. А. В. И. е подала общо заявление за подпомагане вх. № 19283526/07.05.2020 г., УИН 2628052001395, с УРН 712797 (л. 29), съответно и заявление за подпомагане 2020, форма за физически лица, за подпомагане за кампания 2020 г. (л. 34) по различни схеми, мерки и подмерки, сред които и Подмярка 13.1/HP1 (Компенсационни плащания в планински райони), Подмярка 13.2/HP2 (Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения), СЕПП (Схема за единно плащане на площ), Мярка 12 (Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите), СПП (Схема за преразпределително плащане, ЗДП (Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната сред - зелени директни плащания), СЗ-КЛЧ (Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън)), СЗ-МЗДП (Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши), като в табличен вид са посочени парцелите, които са били използвани през 2019 г. и ще се използват през 2020 г. в землищата на селата Белополяне, Сив кладенец и Славеево, със съответните земеделски култури на тях (по кодове).

С подадено на 03.06.2020 г. заявление за подпомагане 2020, форма за физически лица – за редакция (л. 44), са извършени корекции на първоначално заявени култури върху част от парцелите и на площите на други парцели. Видно е, че на парцели №№ 03695-358-1-2, 66398-139-6-1 и 66398-139-7-5, с площи съответно 4.21, 1.21 и 1.37 ха, е заявена за подпомагане култура „чесън“ (редове 6, 39 и 40, с код 144020), а на парцел № 66932-1-5-2, с площ 1.93 ха – „дини“ (ред 46, с код 141070).

Във връзка с подадените заявления са извършени автоматични проверки на въведените данни (л. 32, 33, 52, 53), като резултатите от тях са представени по делото и жалбоподателката е била запозната с тях.

На 22.12.2020 г. в ДФЗ е подадена Декларация съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., във връзка със заявено участие по СП основна група, СП сливи и десертно грозде, СЗ-ДККП, СЗ пипер, СЗ-МЗДП и СЗо, в таблица 1 от която А. В. И. е посочила по номер и дата документите, доказващи изискуем минимален добив от култура „дини“, а в таблица 2 – заявената във връзка с тях схема за подпомагане, номера на парцела и площта му. Тези документи са приложени към декларацията по опис (л. 64 - 66).

На 22.06.2020 г. от експерт на Регионален технически инспекторат (РТИ) – Хасково е извършена теренна (физическа) проверка на място (ПнМ) на заявени от кандидата за подпомагане А. В. И. парцели, за което е изготвен Доклад за проверка на площи (л. 81). В доклада за парцели 03695-358-1-2, 66398-139-6-1 и 66398-139-7-5 е записана забележка, че към момента на проверката площите са изорани, като след обследване се установило, че няма следи от засята култура и остатъци от реколтирана такава, поради което не можело да бъде потвърдена заявената култура чесън и парцелът се приема за угар. Докладът е подписан от проверяващия експерт и кандидата А. И., като е отразено, че контролният лист за проверката е получен от последната на 24.06.2020 г. Докладът е бил приложен към Уведомително писмо изх. № 01-262-6500/74 от 25.06.2020 г., адресирано до жалбоподателката, в което на същата е указана възможността да направи забележки и възражения в писмен вид, в 14-дневен срок от получаване на писмото.

На 13.07.2020 г. в ДФЗ е постъпил Сигнал с вх. № 02-260-6500/6817/13.07.2020 г. от „млади хора от [населено място]“ (л. 103, 159) относно засети и неприбрани зеленчукови култури, както и за площи с трева. В тази връзка, с Докладна записка вх. № 02-260-6500/6817#5/15.09.2020 г. (л. 102) Директорът на Дирекция „Директни плащания“ в ДФЗ е поискал Директора на Дирекция „Технически инспекторат“ на ДФЗ да извърши проверка на място на цялото стопанство, по всички заявени от кандидата схеми и мерки за директни плащания за кампания 2020 на А. В. И..

На 21.10.2020 г. от експерт на РТИ – Хасково е извършена физическа проверка на място на парцел 66932-1-5-2, за което е изготвен Доклад за проверка на площи (л. 93, 149), с отразена като заявена култура 141070 – дини. На проверката е присъствал кандидатът за подпомагане А. И., като е записано, че същата е отказала да подпише документа. В графа „Забележки“ по отношение на проверявания парцел е посочено, че към момента на проверката парцелът е дискован, няма сухи растителни остатъци от културата, има само непокълнали единични растения със слабо физиологично развитие. След извършен документален контрол на представените ДПХО и Дневник на мероприятия се е установило, че на парцела не са били извършени основни агротехнически мероприятия, съобразени с биологичните особености на вида и сорта (поливане, торене, провеждане на растителнозащитни мероприятия за опазване от болести), позволяващи получаване на минимален добив, допустим за схемата. Поради това парцелът е определен като недопустим по схемата за обвързано подпомагане. Отбелязано е, че е приложен снимков материал на представените фактури, ДПХО и Дневник на мероприятията. Докладът е приложен към Уведомително писмо изх. № 01-262-994 от 02.11.2020 г., адресирано до А. И., в което на същата е указана възможността да посочи забележки и направи възражения в писмен вид, в 14-дневен срок от получаване на писмото.

От Контролен лист от процедурна проверка от 02.11.2020 г. (л. 98, 154) е видно, че същият е подписан от Главня експерт Т. Доганджиева (извършил проверка на Доклада за проверка на площи).

На 12.11.2020 г. А. И. е подала в ДФЗ Възражение с вх. № 01-262-6500/994#1 (л. 110) против Доклад за проверка на площи (л. 93), в което е посочила, че го оспорва поради невярното му съдържание, неотразяващо действителното състояние на заявените за подпомагане площи. В тази насока е изложила подробни съображения, вкл. и подробности около извършване на проверката.

В Обяснение изх. № 01-262-6500/994#2 от 29.12.2020 г. (л. 105) от Т. Д. и З. Ш. – съответно главен експерт и старши експерт в РТИ – Хасково, адресирано до Директора на Дирекция „Технически инспекторат“ при ДФЗ, се излагат обстоятелства за извършената проверка на парцел 66932-1-5-2, като е посочено, че в Полевия дневник не е било отразено поливане и ползване на препарати за растителна защита. Описани са фактически обстоятелства, довели до неподписване от А. И. на Доклада за физическата проверка на парцела, което довело до това първоначалният вариант на документа да бъде променен с допълнени забележки на експерта за причините за неподписване. След извършване на процедурна проверка на Доклада от главен експерт Т. Д. и анализ на приложения снимков материал на парцела и на документите, и предвид периода на проверката и възможността да имало все пак някаква, макар и с минимална, гъстота на засята култура, както и при наличието на единични новопоникнали растения, е било решено да се впише за установена заявената култура – дини, но площта да не бъде призната за обвързано подпомагане, тъй като състоянието на парцела и липсата на растителни остатъци не водили до извода, че на него имало необходимия брой растения и че те били в добро физиологично състояние за получаване на минимално изискуемия добив по схемата. На площта е имало следи от суха трева, но не и остатъци от листа, от дини и ластуни. При обследване на парцела не са установени и следи от напояване и то в година на голяма суша. От представения ДПХО било видно, че на парцела не е било извършено наторяване, нито пръскане с ПРЗ.

С процесното УП за кампания 2020 г. изх. № 01-6500/1946 от 15.04.2024 г. са наложени намаления по подаденото от А. И. заявление в размер, както следва: 620.67 лв. по подмярка 13.1/HP1; 30.09 лв. по подмярка 13.2/HP2; 495.01 лв. по СЕПП; 70.19 лв. по Мярка 12/Натура 2000; 131.48 лв. по СПП; 3.77 лв. по СПК; 383.35 лв. по ЗДП; 14676.52 лв. по СЗ-КЛЧ; 2404.74 лв. по СЗ-МЗДП. На стр. 4 от УП е посочено, че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно член 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията за кампания 2020, са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на: по СЗ-КЛЧ в размер на 14676.52 лв., по СЗ-МЗДП в размер на 2404.74 лв., а по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно член 19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията – по Мярка 12/Натура 2000 в размер на 70.19 лв. В УП са посочени конкретните ставки за кампания 2020 по различните схеми/мерки. В пояснения за колона 3 (намаления) от таблица 1 е отбелязано, че намаления се отчитат: намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно член 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, в изпълнение на Регламент (ЕС) № 2020/1801 на Комисията от 30.11.2020 г. за кампания 2020 е в размер на 2,906192 %; Линейно намаление съгласно член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно член 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2020 не е налагано такова; Линейно намаление съгласно член 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно член 6, параграф 2, буква е), т. iii от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2020 не е налагано такова. Като забележка е вписано и че посочените суми се прихващат в съответствие с чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията, а ако сумите не могат да бъдат изцяло прихванати в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след годината на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.

От представеното по делото известие за доставяне (л. 28) се установява, че УП изх. № 01-6500/1946 от 15.04.2024 г. е получено лично от жалбоподателката на 26.04.2024 г., а жалбата срещу него е подадена направо в съда на 09.05.2024 г.

В хода на съдебното дирене като доказателства по делото са приобщени още: CD, съдържащо снимки от проверка на парцели 03695-358-1-2, 66398-139-6-1 и 66398-139-7-5, направени на 22.06.2020 г., както и снимки на площи, направени на 21.10.2020 г. (на парцел 48308783); заверени копия на: Правилник за дейността на Дирекция „Технически инспекторат“ (л. 161) с Инструкция за проверка на място по схеми и мерки за директни плащания на площ 2014 - 2020 година (л. 233), ведно с приложенията (л. 255-257); Дневник на мероприятия (л. 277); Дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене (л. 278, 297 (за полета №№ № 66932-1-5, 03695-358-1-2, 66398-139-7-5 и 66398-139-6-1)), с таблици за проведени химични обработки; фактури за продажба на дини, издадени в периода 02.08 – 07.09.2020 г. от А. В. И. – доставчик, за количество общо 48 500 кг. (л. 64 - 66); писмо от БАБХ относно броя животновъдни обекти и животни към 2020 г. в землищата на [населено място] и [населено място], общ. Ивайловград (л. 141); Постановление № 970/2021 г. от 16.06.2021 г. на Прокурор при РП – Хасково, ТО – Ивайловград (л. 273); фактура от 17.02.2020 г. за закупуване на семена на диня Кримсон суит, с получател А. В. И. (л. 276); фактура за продажба на 4200 кг. зрял чесън от 05.06.2020 г., издадена от А. В. И. – доставчик (л. 310); писмо от Хидрометеорологична обсерватория – Кърджали с данни за средноденонощни температури на въздуха и сумарни количества валежи в период от 21.05.2020 до 21.06.2020 г. в землищата на [населено място] и [населено място], общ. Ивайловград, отчетени от Климатична станция – Ивайловград (л. 321).

По делото са събрани и гласни доказателства, като свидетелят Х. А. П. сочи, че през юли 2020 г. е присъствал на проверка на място на площ, заявена за подпомагане с култура чесън, извършени от служител на ДФЗ, тъй като се занимавал с ръчния труд в стопанството на жалбоподателката. Свидетелят сочи, че чесънът бил изваден в края на месец май и след около десет дни той предълбочил нивите, защото тревата започнала да израства. По време на проверката чесън бил открит, но му било казано, че не бил достатъчен, тъй като имало култура само на 20 кв. м. Културата се засявала през октомври – ноември и се изваждала през май – юни, като тя била реализирана в Гърция. Относно площта с дини свидетелства, че я засял в началото на м.май 2020 г., а проверката на ДФЗ била през октомври същата година, след края на стопанската година. По това време тази нива вече била отдадена на друг земеделец, който с дискова брана подготвил почвата, за да сее жито. Въпреки че била дискована, по нея се виждали много растителни остатъци от дините и много добре си личали редовете, на които били засети. Заявява, че се случвало в имота, засят с дини, на няколко пъти да влизат домашни и диви животни, въпреки ограда с електропастир на около 80 % от площта. Не извършвали напояване на нивата, защото наблизо било разположено дере, разклонение на р. Арда, и имало много влага. Свидетелят разяснява и обстоятелствата, свързани с неподписването от жалбоподателката на Доклада за физическата проверка на площта с дини.

Свидетелят С. Ю. С. заявява, че помагал при засаждането на чесъна, което станало през октомври, изваждането му било извършено през м. май, а дините засадили през м. май, като нивата имала доста влага и имало реализирана продукция от нея.

От приетите заключения на назначените основна и допълнителна съдебно-агротехническата експертиза, които следва да се кредитират изцяло като компетентни, обективни и неоспорени от страните, се установява, че събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и снимки, водят до извод, че на БЗС №66932-1-5-2 е имало култура дини. В тази връзка е посочено, че ПнМ на 21.10.2020 г. на това БЗС от експерти на РТИ-Хасково е закъсняла във времето и е извършена след прибиране на продукцията, което я прави неефективна. Наличните към този момент растения от дини се дължат на поникнали от семената на плодовете на културата, след извършеното дискуване. Вещото лице изяснява и че според събраните по делото доказателства в БЗС №№ 0695-58-1-2, 66398-139-6-1, 66398-19-7-5 не е имало култура чесън, а ПнМ от експерти на РТИ-Хасково е извършена в края на оптималния за културата срок.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Това е така, защото по силата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителният директор на ДФЗ да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В случая със Заповед № 03-РД/3203/24.07.2023 г. (л. 67) на Изпълнителния директор на ДФЗ, той е делегирал на заместник-изпълнителен директор на ДФЗ правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Видно от представеното Решение по т. 12. 6. от Протокол № 215 от 13.07.2023 г. от заседание на Управителния съвет на ДФЗ, П. С. е избрана за заместник изпълнителен директор на ДФЗ с ресори „Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“.

Оспореното УП е в законоустановената писмена форма, но според настоящия съдебен състав частично не отговаря на императивното правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, съгласно което административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Това е така, защото за част от схемите и мерките, описани в него, не са посочени фактически и правни основания за извършване на намаления на полагащата се на адресата на акта субсидия, съгласно поисканото от него със заявлението за подпомагане. По-конкретно, за Подмярка 13.1/HP1, Подмярка 13.2/HP2, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП и ЗДП (а и за необжалваната част – по СПК) в процесното писмо не са посочени каквито и да е причини, обосноваващи от фактическа страна крайния извод на ответника за намаляване на съответното финансово подпомагане на земеделския производител А. И.. По отношение намаленията по тези схеми и мерки в УП не се съдържат и относими нормативни разпоредби, от съдържанието на които да би могло еднозначно да се заключи какви са правните основания за тях. Безпротиворечиво се приема в съдебната практика и в правната теория, че изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа съвсем конкретни съображения за издаването му, а не някакви общи съждения. В случая на първо място е отбелязано, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Този текст обаче е идентичен при значителна част от всички уведомителни писма, като в акта не е посочено какви конкретни факти са установени при проверките на жалбоподателката, които са мотивирали органа да извърши намаление на полагащите ѝ се суми по всяка една от схемите/мерките, нито се съдържа дори само позоваване на извършените проверки. На следващо място, в Таблицата № 1 са посочени единствено размерите на исканата сума, на намалението и на оторизираната сума в лева, но от обяснителната бележка за колона 3 „Намаления“ е видно, че те биха могли да бъдат формирани на различно фактическо и правно основание, като е възможно да бъдат осъществени заедно или поотделно няколко хипотези. Тук отново липсва каквато и да било конкретизация, поради което остава неизяснено коя от тези хипотези е относима за индивидуалния случай на кандидата и съответно защо е било извършено намаление. Вярно е, че съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу него на по-горния административен орган в съобщението до страните, в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Прието е и че липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. В случая това разрешение не намира приложение, защото в административната преписка липсват документи, от които биха могли да се извлекат данни за реалните причини за намаляване на субсидиите по визираните по-горе схеми и мерки. Такива причини не са описани в представените доклади за проверка на площи (л. 81, 93, 149), тъй като те се отнасят за констатации от служители на ДФЗ за площи, заявени от жалбоподателката по СЗ-КЛЧ и СЗ-МЗДП – за чесън и дини. В тях липсват фактически основания за извършените в оспореното УП намаления по Подмярка 13.1/HP1, Подмярка 13.2/HP2, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП и ЗДП. Фактически основания за тези намаления не са налице и в други документи от административната преписка, вкл. в представените генерирани резултати от автоматични проверки на въведените данни от подаденото от кандидата заявление за подпомагане. В тях се съдържат следните видове грешки: „Парцел с ЕНП, което не е заявено“ – за парцели 29101-24-12-2 (заявен по СЕПП, ПНДП, СПК и Мярка 13.2/HP, вж. ред 12 от заявл.); „Заявили сте парцели с угари, междинни култури или зелено покритие, азотфиксиращи култури като ЕНП. Върху тези площи съществува забрана за използване на продукти за растителна защита, съгласно чл. 45, параграф 10б от Регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията)“ – за парцели 29101-24-12-2 (заявен по СЕПП, ПНДП, СПК и Мярка 13.2/HP2, код 132021, ред 12), 65704-62-4-2 (заявен по СЕПП и Мярка 13.2/HP2, код 315000, ред 30), 03695-336-2-4 (заявен по СЕПП и ПНДП, код 190000, ред 4), 03695-336-1-2 (заявен по СЕПП и ПНДП, код 190000, ред 5), 23056-26-12-2 (заявен по СЕПП и ПНДП, код 190000, ред 8), 32024-341-1-2 (заявен по СЕПП, ПНДП и Мярка 13.2/HP2, код 190000, ред 19), 03695-71-1-4 (заявен по СЕПП и ПНДП, код 190000, ред 3); „Фермерски блокове без Физически блок“ – за БЗС 32024-500-42, 23056-268-2. В раздел „Предупреждения“ от формуляра, на грешка „Заявената площ или части от нея попадат извън полигоните с площи допустими за подпомагане, с размер на единичното излизане под 0.5 ха. Такива площи не подлежат на теренна проверка.“, са посочени БСЗ 32024-500-42, 23056-268-2, 32024-848-1, а на грешка „Под 0.1 ха от земеделския парцел в ФБл, различен от основния. Такива площи не подлежат на теренна проверка“ – са генерирани парцели 32024-500-42-1 и 32024-848-1-4 (съответно заявен по СЕПП и по СЕПП и по Мярка 13.2/HP2, редове 20 и 24 от заявл.). От така генерираните видове грешки не може да се направи извод за относимост на същите към някакъв вид фактически съображения за намаляване на полагащата се на оспорващата субсидия по споменатите схеми и мерки. Тези данни няма как да бъдат съотнесени към конкретна схема/мярка, тъй като липсва каквато и да е конкретизация на площи и относимост на такава към конкретна мярка/схема. Така например посоченият в грешка „Парцел с ЕНП, което не е заявено“ парцел 29101-24-12-2 е заявен от жалбоподателката по СЕПП, ПНДП, СПК и Мярка 13.2/HP, но той е с площ (0.50 ха), представляваща само една част от всички площи, завени по тези схеми/мерки и не става ясно защо тази част от общата площ е евентуално недопустима и дали действително визираната грешка има пряко отношение към размера на субсидията по съответната схема/мярка. Аналогично е положението и за посочените в другите генерирани грешки парцели. Наред с изложеното следва да се отбележи, че част от грешките касаят цели БЗС, а не отделни парцели от тях, което означава, че е налице пълна липса на конкретизация за това дали даден парцел (или част от него), заявен от адресата на УП, попада в обхвата на съответната грешка. Пример за описаното е съдържанието на грешка „Фермерски блокове без Физически блок“ и първата от грешките в раздел „Предупреждения“. По отношение на представеното по делото писмено Становище с изх. № 01-6500/1946#3 от 29.05.2025 г. от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ следва да се има се предвид, че то не е част от административната преписка по издаване на оспореното УП, както и че мотивите за издаването на акта не могат да бъдат допълвани за първи път в хода на съдебното производство, в което съдът осъществява контрол за неговата законосъобразност, а и не може същият да допълва или изменя волята на административния орган. Недопустимо e преценяването на законосъобразността на акта на фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт.

Съдът намира обаче, че УП в частта на намаленията по ЗС-КЛЧ и СЗ-МЗДП е мотивирано, предвид изложеното в Докладите за проверка на площи от 22.06.2020 г. и 21.10.2020 г. (л. 93, 149), и съобразно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ.

В частта относно намалението по СЗ-МЗДП актът е издаден при неспазване на чл. 35 АПК, тъй като не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и не са били обсъдени обясненията и възраженията, което е довело и до извършване на намаление на субсидията по тази схема в нарушение на материалноправни разпоредби, доколкото не е доказано, че културата дини върху заявения по мярката парцел (66932-1-5-2) действително не е била засята, отглеждана и реализирана на пазара в количество, съответно на изискването за минимален добив от нея. Доказателствата по административната преписка и събраните такива в хода на съдебното производство обосновават извод за обратно на приетото от органа становище. За да формира този извод, съдът съобрази следното: най-напред в административното производство са представени фактура от 17.02.2020 г. за закупуване на семена на диня Кримсон суит (л. 276), както и фактури за продажба на дини, издадени от жалбоподателката в периода 02.08 – 07.09.2020 г. за количество 48 500 кг. (л. 64 - 66). Тези документи са били на разположение на административния орган и не са оспорени от същия, като разгледани съвкупно с другите данни по преписката, вкл. с установените по време на физическата проверка на площта обстоятелства, доказват, че заявената за подпомагане култура е била налична в парцел 66932-1-5-2 и то в състояние, отговарящо на изискванията за субсидиране. Тук е уместно да се отбележи, че в случая от ДФЗ не е съобразено предвиденото от самия него в Правилника за дейността на Дирекция „Технически инспекторат“ Инструкция за проверки на място по схеми и мерки за директни плащания на площ 2014-2020 година, в т. 5 от Раздел I, а именно, че проверката на място трябва да се извършва своевременно, за да се гарантира, че е възможно категорично установяване на границите на земеделските парцели и засетите култури, когато е необходимо, както и че проверките, целящи установяване на култура, когато е целесъобразно, трябва да бъдат извършени в съответния период - преди или (най-късно) веднага след прибиране на реколтата, за да бъдат ефективни. В подкрепа на годния извод е и кредитираното заключение на вещото лице по назначената основна съдебно-агротехническа експертиза, според което на БЗС № 66932-1-5-2 е имало култура дини, а извършената на 21.10.2020 г. ПнМ е закъсняла и неефективна. На следващо място от показанията на разпитаните по делото свидетели в тази им част се стига до същия еднозначен извод, че жалбоподателката е отговаряла на изискванията за допустимост на подпомагането на площта с дини.

Що се отнася до спазването на изискването за провеждане на агротехническите мероприятия и отразеното в тази насока в Доклада за проверка на площи, съдът счита, че не всички мероприятия по § 1, т. 19 от ДР на Наредба са задължителни за изпълнение, доколкото те представляват съвкупност от технологични операции и дейности, съобразени с биологичните изискванията на вида и сорта, съобразени с района и технологията на отглеждане, като тези операции може да се извършват като вид и повтаряемост, позволяващи получаване на добив от съответната площ, по смисъла на чл. 31в, ал. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. В тази връзка, неотразяването на данни в съответните дневници (л. 277, 278 и сл.) за извършени поливания и химични обработки (наторяване) в конкретния случай не могат да обосноват извод за липса на заявената за подпомагане култура на площта от посочения парцел, а с оглед становището на вещото лице по делото за сухоустойчивост на това растение и за непоносимост към високата въздушна влажност и съобразно установените от събраните гласни доказателства местоположение на площта (в непосредствена близост до воден обект), климатични особености и метеорологичните условия през 2020 г., не може да се приеме за задължително извършването на тези мероприятия. Следва да се има предвид и че фактът на доказан получен и реализиран на пазара добив от заявените площи на засадената култура (дини), съобразно нормативните изисквания, изключва контрола за спазване на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, защото целта на този контрол е именно доказване възможността за получаване на продукция (добив) от площите, а установеният факт на нейното получаване практически доказва че „агротехническите мероприятия“ по смисъла на легалната дефиниция в § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. са спазени в достатъчна степен, и осъществяване на контрол за наличие на този параметър е безпредметно и противоречащо на целите на проверките за спазване условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. В този смисъл е и Решение № 1989 от 20.02.2024 г. по адм. д. № 4325/2023 г. на ВАС.

Не може да се сподели тезата, изложена в Обяснение изх. № 01-262-6500/994#2 от 29.12.2020 г. – част от административната преписка, че на парцела имало необходимия брой растения и че те били в добро физиологично състояние за получаване на минимално изискуемия добив по схемата. Освен, че изложеното не се подкрепя от доказателствата по делото, то не е подкрепено с конкретни данни, записани по съответния ред и в конкретен документ, удостоверяващ установено при проверка фактическо обстоятелство, какъвто е Работният лист за определяне процента на живи растения, попълването на който се явява задължителен елемент от проверката на място, съгласно т. 6 от Инструкцията за проверки на място (л. 233), част от Правилника за дейността на Дирекция „Технически инспекторат“.

Следователно, в случая са били спазени от жалбоподателката условията за подпомагане по отношение на заявения по СЗ-МЗДП парцел, поради което се явява незаконосъобразен и изводът на административния орган относно наличието на предпоставки за налагане на санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 2404.74 лв., тъй като с оглед установената допустимост за подпомагане на заявената площ, не е налице хипотезата на член 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 г. за налагане на административни санкции при свръхдеклариране.

Оспореното УП в частта на отказа за оторизиране на сумата по СЗ-КЛЧ, обаче е правилно и законосъобразно.

На първо място то е мотивирано от фактическа страна с данните в документите, предшестващи издаването на обжалвания акт, като е установено от ответника, че на заявените за подпомагане парцели по тази схема – 03695-358-1-2, 66398-139-6-1 и 66398-139-7-5, с площи съответно 4.21, 1.21 и 1.37 ха не е била отглеждана земеделска култура чесън. При това положение правото на защита на оспорващата не е било накърнено и тя е могла да го упражни, както и е сторила в случая. Освен това, органът се е позовал в акта си на правна норма, отнасящата се до сумите по СЗ-КЛЧ, доколкото е посочил разпоредбата, въз основа на която е наложил санкцията, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания – член 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 г. Тази разпоредба, в частта ѝ на параграф 2, изр. първо, е приложима и за свръхдекларирането, каквато фактическа хипотеза е налице в случая, предвид установената липса и неотглеждане върху съответните парцели на заявената за подпомагане земеделска култура, т.е. наличие на 100 % свръхдеклариране.

Твърденията на жалбоподателката за обратното не могат да бъдат споделени, тъй като не се подкрепят от събраните по делото доказателствата. При извършената на 22.06.2020 г. физическа проверка на площите на посочените парцели, за което е попълнен Доклад за проверка на площи (л. 81), не са установени следи от заявената култура, нито остатъци от нея. Същият представлява официален удостоверителен документ и не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК, а и материалната му доказателствена сила бе опровергана от други доказателства. Възражението за несвоевременност на проверката не е относимо към констатациите в доклада, с оглед времето на извършване на проверката от една страна и от друга – предвид факта, че от жалбоподателката не са ангажирани обективни и убедителни доказателства за засаждане на чесън през есента на 2019 г. и прибиране на необходимото количество реколта от него в края на месец май 2020 г. В тази връзка следва да се има предвид, че не са представени документи, удостоверяващи извършени разходи за агротехнически мероприятия на обработваемите площи (предвид посоченото от вещото лице, че по време на вегетацията тази култура се напада от болестта антракноза и от вредителя чеснова муха, срещу които трябва да се води борба), или направени разходи за производство, или счетоводни данни за реализирани приходи и други подобни. Констатациите в доклада съответстват на кредитираното заключение по назначената основна съдебно-агротехническа експертиза, в което се сочи, че по повърхността на почвата няма следи от чесън, а трите парцела са силно заплевелели, както със засъхнали житни плевели, така и с такива в свежо състояние, като преобладаваща част от тях изкласили. Обосновано е прието от вещото лице, че при такова състояние на парцелите е било много трудно и почти невъзможно да се извърши подрязване на почвата под главите (луковиците) на чесъна и повдигане на същите върху повърхността на почвата. Експертът заключва, че ако чесънът е бил изваден в края на м. май, то събирането и освобождаването на парцелите от луковиците щяло да се извърши след определено време, което зависи от организацията, количеството на работната ръка, наличие на складова база. Констатира и че в площите на парцелите са преобладавали житни плевели от групата на многогодишните, като по-голяма част от тези плевели са били доста високи и изкласили, което показва, че те са поникнали през есента или рано на пролет. Извършеният анализ на климатичната характеристика по отношение на валежите показва, че в края на м. май те са били незначителни, а на 3-4 юни е било обратното и в резултат на валежите е щяло да има загниване на остатъците от културата, но такъв процес не е установен. Съдът намира, че не следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели в частта относно културата чесън, тъй като освен че са дадени от лица в кръга на посочените в чл. 172 ГПК и има голяма вероятност да бъдат в полза на жалбоподателката, респ. във вреда на ответника, те не само не кореспондират на останалите доказателства по делото, но и се опровергават от други такива, а именно приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-агротехническа експертиза.

Дори и да не се възприеме гореизложеното, то на А. И. не следва да се отпуска субсидия по тази схема, тъй като се установява, че тя не е спазила всички необходими условия за подпомагане по отношение на заявените парцели по СЗ-КЛЧ. Това е така, защото наред с липсата на документи за отглеждане на културата е видно, а и не се оспорва от нея, че не е изпълнила изискването за минимален добив по Приложение № 5 към чл. 29, 29а, 30, 30а, 30б, 30в, 31 и 32 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., където е регламентирано, че от 1 ха площ съответното лице трябва да е добило 3510 кг. продукция. В случая, при заявени за подпомагане площи с чесън общо 6.79 ха (вж. редове 6, 39 и 40, съотв. Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2020, л. 58 гръб от заявл.) добивът е следвало да е най-малко 23 832.9 кг. По делото обаче е представена фактура за реализиран добив само на количеството 4200 кг. зрял чесън (л. 310), като липсват други доказателства за реализирани или на склад количества, както и данни тези количества да са били добити от площите на парцели 03695-358-1-2, 66398-139-6-1 и 66398-139-7-5.

Ето защо извършеното намаление на финансовото подпомагане по схемата в размер на 14676.52 лв. се явява законосъобразно.

Според чл. 19 от Регламент (ЕС) 640/2014, ако във връзка с дадена група култури по член 17, параграф 1 площта, декларирана за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, се установи свръхдеклариране с над 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ. Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта, установена в съответствие с член 18. След като в случая процентът на наддеклариране е 100 %, размерът на наложената санкция правилно е изчислен като произведение на декларираната площ и определената ставка (6.79 ха х 2161,49 лева = 14676.52 лева).

По тези съображения съдът счита, че обжалваното УП следва да се отмени в частта, в която са наложени на жалбоподателката намаления в размер на: 620.67 лв. по Подмярка 13.1/HP1, 30.09 лв. по Подмярка 13.2/HP2, 495.01 лв. по СЕПП, 70.19 лв. по Мярка 12/Натура 2000, 131.48 лв. по СПП, 383.35 лв. по ЗДП, 2404.74 лв. по СЗ-МЗДП, както и в частта, в която са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по СЗ-МЗДП в размер на 2404.74 лв., и доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя в тази ѝ част, при съобразяване с указанията в настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона. Жалбата в останалата част – относно намалението в размер на 14676.52 лв. по СЗ-КЛЧ, съотв. санкцията, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания по СЗ-КЛЧ в размер на 14676.52 лв., е неоснователна, поради което направеното оспорване следва да бъде частично отхвърлено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., изх. № 01-6500/1946 от 15.04.2024 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, в която са наложени по подаденото от А. В. И. заявление намаления в размер на: 620.67 лв. по Подмярка 13.1/HP1, 30.09 лв. по Подмярка 13.2/HP2, 495.01 лв. по СЕПП, 70.19 лв. по Мярка 12/Натура 2000, 131.48 лв. по СПП, 383.35 лв. по ЗДП, 2404.74 лв. по СЗ-МЗДП, както и в частта, в която e наложенa санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 2404.74 лв. по СЗ-МЗДП.

ИЗПРАЩА преписката на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по заявлението на А. В. И., [ЕГН], с вх. № 19283526/07.05.2020 г., с УИН 2628052001395, с УРН 712797, за кампания 2020 г., в частта по следните схеми/мерки: Подмярка 13.1/HP1, Подмярка 13.2/HP2, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП, ЗДП и СЗ-МЗДП, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. В. И. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., изх. № 01-6500/1946 от 15.04.2024 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, в която е наложено по подаденото от нея заявление намаление в размер на 14676.52 лв. по СЗ-КЛЧ, както и частта, в която e наложенa санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 14676.52 лв. по СЗ-КЛЧ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.