РЕШЕНИЕ
№ 2253
гр. Бургас, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20252120102433 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Националната агенция
за приходите, с адрес *** против Й. Д. А., ЕГН ********** от *** за приемане за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1543.53 лева главница, ведно
със законната лихва от 12.10.2024г. до изплащането, сумата от 1231.74 лева договорна
лихва от 20.11.2019г. до 20.05.2021г., сумата от 426.78 лева наказателна лихва от
20.10.2019г. до 24.09.2021г. и сумата от 625.01 лева законна лихва до 11.10.2024г.,
които суми подлежат на възстановяване в полза на държавата по отпуснат и усвоен от
ответницата студентски кредит, сключен между ответницата и *** АД.
Твърди се, че задълженията на ответницата произтичат от неизпълнение на договор
от 09.09.2013г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти,
сключен между *** АД и нея, според който в полза на кредитополучателя е предоставен
кредит от 9600 лева с цел заплащане на такси за обучение. Кредитът се усвоява на части,
чрез периодични преводи, за заплащане на таксите за обучение за съответния семестър.
Кредитът е изцяло усвоен. Той е трябвало да се погаси на равни вноски за срок от 10 години,
считано от края на гратисния период, който обхваща времето от датата на първото усвояване
до изтичане на една година от първата дата на провеждане на последния държавен изпит.
Кредитополучателят заплаща фиксирана годишна лихва от 7%. С молба от 01.07.2021г.
ответницата е уведомила банката-кредитор, че поради настъпване на условията на чл.27,
ал.1, т.3 ЗКСД, а именно раждане на второ дете в рамките на 5 години от изтичане на
гратисния период, счита, че държавата следва да заплати непогасената част от
задължението. В отговор банката е уведомила ответницата, че според Министерството на
образованието до раждане на детето тя не е изпълнила задължението си за заплащане на 25
падежирали вноски от общо 3392.03 лева, която сума според МОН трябва да бъде
възстановена от нея. От страна на МОН ще бъдат предприети действия за изплащане на
1
оставащата част от задължението, за която не е било налице неизпълнение. В последствие
банката е уведомила длъжницата, че поради неплащане на три последователни падежирали
вноски, кредитът се обявява за предсрочно изискуем. Писмото е било получено от съпруга
на ответницата. Понеже ответницата не е платила вноските до настъпване на
обстоятелството по чл.27, ал.1, т.3 ЗКСД, МОН като гарант е заплатило на банката на два
пъти следните суми: на 01.02.2022г. е платена сумата от 10553.92 лева непогасена част от
задължението, която не подлежи на връщане от кредитополучателя поради настъпване на
обстоятелството по чл.27, ал.1, т.3 от закона, а на 08.02.2022г. е платена сумата от 3333.73
лева, представляваща непогасени падежирали вноски за периода от 20.03.2019г. до
23.09.2021г. /настъпване на предсрочната изискуемост/. На основание чл.14, ал.3 ЗКСД в
полза на държавата е възникнало правото да получи от кредитополучателя всичко, което е
платила за негова сметка. По искане на НАП и въз основа на изпълнителен лист, издаден в
полза на банката, е било образувано изпълнително дело. С влезли в сила съдебни решения
изпълнителният лист е обезсилен. Искът на банката е бил отхвърлен защото тя няма интерес
от воденето му, тъй като вземането е погасено от държавата. МОН не се е суброгирало в
правата на банката, понеже законът предвижда специален ред за събиране на вземането по
чл.14 ЗКСД. Ето защо НАП е издала акт за установяване на частно държавно вземане и са
били издадени от съда заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за процесните суми.
Моли се искът да бъде уважен и да се приеме за установено, че ответницата дължи на
държавата чрез НАП сумите за главница и лихви. Искът е по чл.422 ГПК вр. чл.14, ал.3
ЗКСД.
Ответницата е подала отговор, с който оспорва иска. Заявява, че е налице
обстоятелството по чл.27, ал.1, т.3 ЗКСД, а именно раждане на второ дете в рамките на 5
години от изтичане на гратисния период по сключения договор за кредит. В случая
гратисният период е от 09.09.2013г. до 02.10.2018г. /една година след първата редовна сесия
за дипломиране/. Ето защо са налице изискуемите от чл.27, ал.1, т.3 от закона предпоставки
държавата да заплати непогасената част от общия размер на задължението по договора за
кредит. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем държавата с два парични
превода е заплатила в полза на банката непогасената част от задължението. Законът в чл.27,
ал.1, т.3 визира непогасената част от общия размер на задължението, а не непадежиралата
част от същото. Няма изискване кредитът да е бил обслужван редовно и да не е в просрочие.
След раждане на второ дете в рамките на 5 години от изтичане на гратисния период,
кредитополучателят се освобождава от задължението да заплати непогасената част от
кредита за сметка на бюджета, като това е илюстрация за държавна подкрепа за млади и
образовани родители. Следователно, вземането на държавата е погасено по силата на закона.
Прави се възражение и за изтекла давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази становищата на страните, разгледа представените
доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, намира следното:
Искът е неоснователен.
Няма никакъв спор между страните относно фактите. Между “***“ АД и Й. Д. А. е
бил сключен на 09.09.2013г. договор за кредит за заплащане на такси за обучение на студент
или докторант. По силата на този договор й е предоставен кредит за заплащане на такси за
обучение с максимален размер от 9600 лева. Сумите по кредита е предвидено да се усвояват
чрез периодични преводи в размер, равен на дължимата такса за обучение за съответния
семестър. Срокът на договора за кредит, в който всички задължения следва да бъдат
погасени, е до 20.02.2029г. Според общите условия, кредитът следва да се погаси на равни
вноски в срок до 10 години, считано от края на гратисния период.
Договорът за кредит се регулира от Закона за кредитиране на студенти и
докторанти. Кредитът е отпуснат за заплащане на таксите за обучение – чл.5, ал.1, т.1 от
закона. Предвид естеството на кредита, той се усвоява поетапно, като за всеки семестър от
2
обучението на кредитополучателя се извършва превод на сума, равна на таксата за обучение,
по банковата сметка на висшето учебно заведение – чл.21, ал.2 и ал.3 ЗКСД. За да извърши
банката превод на съответната такса за обучение в полза на ВУЗ, т.е. за да се усвои
поредната вноска от кредита, кредитополучателката е следвало да представя удостоверение,
че е студент. Такива удостоверения тя е представяла периодично, видно от данните по
делото, като така е усвоявала поредното плащане от кредита, което е служело за погасяване
на дължимата от нея такса за обучение.
На 01.07.2021г. ответницата е подала уведомление до банката, че са налице
обстоятелствата по чл.27, ал.1, т.3 ЗКСД, тъй като е родила второ дете в рамките на 5 години
от изтичането на гратисния период. Заявено е, че гратисният период обхваща времето от
09.09.2013г. до 01.10.2018г., като раждането е станало в 5-годишния период, следващ
изтичането на гратисния такъв. Ето защо според А. са налице предпоставките държавата да
погаси непогасената част от общия размер на задължението /главница и лихви/ по договора
за кредит. Банката в отговор е пратила писмо от 13.09.2021г., че длъжницата не е платила 25
погасителни вноски по кредита и те трябва да бъдат платени, за да има тя право на
опрощаване на задължението си. След погасяване от страна на длъжницата на просрочените
задължения, възлизащи към 03.09.2021г. на 3392.03 лева, МОН ще изплати на банката
оставащите редовни задължения. С тези мотиви ответницата е поканена да заплати
просрочените си задължения. По-рано, с писмо от 03.09.2021г. банката е поканила
кредитополучателката да заплати всички неплатени суми по кредита, като е обявила
задълженията за предсрочно изискуеми, поради неплащане на падежа на 3 последователни
погасителни вноски.
Междувременно кредиторът е поискал от МОН да заплати вноските по кредита,
които не са били погасени от ответницата. Видно от приложените писмени доказателства,
МОН е заплатило на “***“ АД суми за погасяване на кредита на А. на два пъти – 10533.92
лева на 01.02.2022г. и 3333.73 лева на 08.02.2022г. Малко преди тези плащания, през
декември 2021г. банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист против ответницата за сумата от 11852.16 лева просрочена главница по кредита, който е
обявен за предсрочно изискуем, сумата от 1477.07 лева просрочена договорна лихва за
периода от 20.11.2019г. до 23.09.2021г., сумата от 426.78 лева наказателна лихва за периода
от 20.10.2019г. до 09.12.2021г., ведно със законната лихва до изплащането. В последствие,
искът по чл.422 ГПК, предявен от банката, е бил уважен от БРС по гр. дело № 2704/2022г.
само за сумата от 0.04 лева главница и сумата от 39.23 лева лихва за забава по кредита, а в
останалата си част исковете са отхвърлени. До този правен резултат се е стигнало именно
поради факта, че от страна на МОН са платени в полза на банката суми по кредита – веднъж
10553.92 лева и втори път 3333.73 лева. Предвид изхода на делото, изпълнителният лист по
чл.417 ГПК, издаден в полза на банката, не е можел да бъде ползван от НАП, като
производството по принудително събиране на задължението е било прекратено.
При това положение НАП е издала акт за установяване на частно държавно вземане
№ 3/04.09.2024г. В него е записано, че понеже кредитополучателката не е изпълнила
задълженията си да заплаща вноските по кредита, МОН е превело в полза на банката на два
пъти суми, както следва: на 01.02.2022г. е платена сумата от 10553.92 лева, представляваща
непогасената част от задължението по договора за кредит, която не подлежи на връщане от
кредитополучателя поради настъпване на обстоятелството по чл.27, ал.1, т.3 ЗКСД и на
08.02.2022г. е платена сумата от 3333.73 лева, представляваща частта от задължението по
договора за кредит, която е просрочена, понеже не е била платена на падежа. Прието е, че на
основание чл.14, ал.3 от закона в полза на държавата е възникнало правото да получи от А.
всичко, което е платила за нейна сметка, като кредитополучателят дължи възстановяване на
заплатената сума от 3333.37 лева, формирана от просрочена към ***г. главница,
възнаградителна лихва и лихва за забава, за които не е било извършено плащане от лицето
след изтичане на гратисния период на договора /20.02.2019г./ до настъпване на
3
обстоятелството по чл.27, ал.1, т.3 ЗКСД /***г./. Ето защо с акта е установено, че държавата
има изискуемо вземане срещу ответницата за общо 3804.85 лева главници и лихви.
НАП се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение против Й. А. по ч. гр. дело
№ ***г. за претендираните суми за главница и лихви, но тя е подала възражение, че не
дължи сумите, което е наложило и образуване на настоящото дело по чл.422 ГПК.
Това са фактите по делото и всички те са безспорни между страните. Спорът
всъщност е само правен, по приложението на закона. Съгласно чл. 14, ал.1 ЗКСД ако
кредитополучателите не изпълнят задълженията си по договора за кредит, банките имат
право да претендират изпълнение от държавата при условията и по реда, предвидени в
типовия договор по чл.7. Според ал.3 когато държавата изпълни в случаите по ал.2
задължението на кредитополучателя, в нейна полза възниква право да получи от
кредитополучателя всичко, което е платила за негова сметка, заедно със законната лихва от
момента на плащането. Според ал.4 вземанията на държавата срещу кредитополучателите,
възникнали в резултат на заплащане на цялото или на част от тяхното задължение към
банките, са частни държавни вземания и се установяват и събират от Националната агенция
за приходите по реда на Закона за националната агенция за приходите. Предвид закона, в
общия случай, когато длъжникът по кредита не изпълни задължението си и държавата
заплати на банката дължимите суми, тя може да получи от длъжника по реда на регреса
всичко, което е платила.
В настоящия случай обаче това законово положение не следва да се прилага,
доколкото по делото са налице данни, че кредитополучателката А. е родила второто си дете
на ***г. Според чл. 23, ал.1 ЗКСД кредитополучателят не дължи плащане на главницата и
лихвите по кредита по време на гратисния период. В ал.2 е дадена легална дефиниция на
гратисен период, като това е периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на
една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на
дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-
квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определеният срок на
докторантурата. В конкретната хипотеза данните сочат, че гратисният период по процесния
кредит е от 09.09.2013г. до 01.10.2018г.
Съгласно чл.27, ал.1, т.3 ЗКСД държавата заплаща непогасената част от общия
размер на задължението (главница и лихви) по договора за кредит при раждане или пълно
осиновяване на второ или следващо дете в рамките на 5 години от изтичането на гратисния
период.
Според ал.4 в тридневен срок от получаване на уведомлението банката кредитор
прави искане до министъра на образованието и науката за погасяване на неизпълнената част
от задължението на кредитополучателя със средства от държавната гаранция. Според ал.5 в
случаите по ал. 1 - 4 кредитополучателят или неговите наследници не дължат връщане на
сумата, която държавата е платила на банката.
Доколкото второто дете на А. е родено на ***г., т.е. в рамките на 5 години от
изтичането на гратисния период, то държавата трябва да заплати непогасената част от общия
размер на задължението (главница и лихви), което тя е и сторила. При това положение
ответницата не дължи връщане на сумата, която държавата е платила на банката.
От страна на НАП се прави разграничение на платените от държавата суми в полза
на банката на такива, просрочени от длъжницата, т.е. неплатени от нея на падежа преди
раждането на второто й дете и такива, чийто падеж е настъпил след раждането на детето.
Ищецът счита, че на ответницата се опрощава задължението да върне на държавата само
сумите, които са падежирали след раждането на детето, а за другите суми, падежирали преди
това, държавата, като ги е платила на банката, може да иска връщането им от ответницата по
общото правило на чл.14, ал.3 ЗКСД. Съдът не споделя тази теза и счита, че тя не се
4
подкрепя от закона. В него няма такова разграничение. Казано е само, че държавата заплаща
непогасената част от задължението, поради което трябва да се приеме, че всички непогасени
задължения се опрощават, т.е. държавата, заплащайки ги на банката, не може да ги търси
обратно от ответницата. Няма значение дали задълженията са падежирали преди раждането
на детето или след това. Законът не прави такава разлика и не следва да се тълкува в този
смисъл. След като се е родило второ дете на ответницата в рамките на 5 години след
гратисния период, то държавата поема плащането на неплатената част от кредита и след
това няма регресно вземане по отношение на кредитополучателката.
По изложените съображения искът по чл.422 ГПК е неоснователен и трябва да
бъде отхвърлен.
Трябва да се отхвърли и искането на ищеца да му бъдат присъдени разноските по
настоящото и по заповедното дело.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.38, ал.2 ЗА, в полза на
адвоката на ответницата трябва да се присъди адвокатско възнаграждение от 600 лева, чийто
размер е малко под минималните размери по НМРАВ за тази цена на исковете, като размерът
съответства на сравнително ниската сложност на спора. На адвоката не следва да се
присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в заповедното дело, защото е нямало
такова искане в подаденото възражение.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Националната агенция за приходите, с адрес *** против Й. Д.
А., ЕГН ********** от *** за приемане за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 1543.53 лева главница, ведно със законната лихва от 12.10.2024г. до
изплащането, сумата от 1231.74 лева договорна лихва от 20.11.2019г. до 20.05.2021г.,
сумата от 426.78 лева наказателна лихва от 20.10.2019г. до 24.09.2021г. и сумата от
625.01 лева законна лихва до 11.10.2024г. (сбор от 131.68 лева лихва към 08.02.2022г.,
471.12 лева лихва към 03.09.2024г. и 22.21 лева лихва към 11.10.2024г.), които суми
подлежат на възстановяване в полза на държавата по отпуснат и усвоен от ответницата
студентски кредит по договор за кредит за заплащане на такси за обучение на студент
или докторант от 09.09.2013г., сключен между ответницата и “***“ АД, които вземания
са присъдени със заповед за незабавно изпълнение № ***г. на БРС по ч. гр. дело №
***г.
ОТХВЪРЛЯ искането на НАП за присъждане на разноските в исковото
производство и по заповедното дело.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, с адрес *** да заплати на
основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. И. Л. Н. от АК-Бургас, с личен номер ***, от *** сумата от
600 лева /шестстотин лева/ адвокатско възнаграждение в исковото производство.
ОТХВЪРЛЯ искането на адв. И. Л. Н. от АК-Бургас да му се присъди адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: ______(П)______
5
6