№ 90
гр. Силистра, 21.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Теодора В. Василева Въззивно
гражданско дело № 20223400500156 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
На именното повикване в 10:08часа се явиха:
Жалбоподател: СТ. Л. К. – редовно призован, явява се лично и с
адв.С.М. Н. – АК – СИЛИСТРА – надлежно упълномощен и приет от съда от
преди.
Ответник: ПЛ. П. П. – редовно призована, явява се лично и с адв.А.С.
Б. – АК – СИЛИСТРА – надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
СТАНОВИЩА ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ.Н.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Б.: Няма пречки. Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЪЩОТО:
1
Производството е образувано по въззивна жалба, предявена от СТ. Л.
К., чрез адв.С.Н., против Решение №206 от 13.04.2022г., постановено по
ГрДело №178/2022г., по описа на Районен съд – Силистра, с което спрямо
него са взети мерки по ЗЗДН. Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно и необосновано. Твърди, че е недопустимо, тъй като съдът не е
постановил мотиви с решението си. Моли същото да бъде отменено и
отхвърлена молбата за защита от домашно насилие, както и да му се присъдят
разноски за пред двете инстанции. Няма доказателствени искания.
Няма постъпил отговор от ответницата по жалбата.
АДВ.Н.: Поддържаме въззивната жалба. Ще изложа съображения,
досежно жалбата, както и неоснователността на обжалвания съдебен акт.
Нямаме доказателствени искания.
АДВ.Б.: Оспорваме жалбата по всички изложени доводи в цялост по
направените искания. Не сме подали в срок отговор или възражение по чл.17
от ЗЗДН. В този смисъл, ще вземем становище в хода по същество.
Претендираме разноски, които са наполовина на адвокатския хонорар, който
е за първата инстанция, предвид това, че не сме подавали отговор и не сме
предприемали други действия.
СЪДЪТ, към жалбоподателя С.К.: Откакто е постановено решението
на първоинстанционния съд спазваа ли се режимът за лични отношения
между бащата и детето ?
ЖАЛБОПОДАТЕЛ С.К.: Да. Сменили сме единият от дните по нейно
желание, но това не е било проблем. Съгласил съм се с нейното искане.
ОТВЕТНИК П.П.: Нямала съм проблеми.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход
ПО СЪЩЕСТВО:
2
АДВ.Н.: Уважаеми окръжни съдии, на първо място, както сме посочили
във въззивната жалба до Вас считаме, че така постановеният акт е
недопустим, предвид обстоятелството, че същият е издаден под формата на
присъда. Присъди се издават по реда на НПК, докато настоящото
производство се движи по реда на ГПК. ГПК не допуска съдебният акт да
бъде издаван в две части – диспозитив и обстоятелствена част под формата
на мотиви в един последващ момент. Нещо повече, ЗЗДН като специален
нормативен акт указва, че целият съдебен акт, по смисъла на ГПК, следва да
бъде връчен на страните в момента на неговото постановяване. От момента на
постановяване на този съдебен акт, както заяви и процесуалният представител
на противната страна, на страните бе връчена единствено тази част,
озаглавена като решение, която съдържа само диспозитив. Именно това
възпрепятства, както съм посочил във въззивната жалба, излагането на
каквито и да било мотиви, относно несъгласието, незаконосъобразността,
недопустимостта и т.н. на съдебния акт.
На следващо място, обжалваното решение предвижда допуснатите
мерки на защита да бъдат за срок от дванадесет месеца, като изрично е
посочено, че същите следва да се прилагат считано от влизане на решението в
сила. В тази част също е налице противоречие със закона, предвид
обстоятелството, че съдебните актове постановени със ЗЗДН се прилагат
веднага от момента на тяхното издаване и обжалването им не спира тяхното
изпълнение и именно в тази връзка с обявяване на решението се издава и
заповед за защита, която незабавно се изпраща на органите на реда за
нейното изпълнение или съблюдаване на нейното изпълнение. Така
постановен, съдебният акт на практика продължава своето действие, което е
недопустимо от гледна точка на закона.
Само искам да отбележа, че към днешна дата са изтекли вече повече от
два месеца и на практика, ако този съдебен акт бъде потвърден, то тогава
наказанието няма да бъде дванадесет месеца, а то ще бъде петнадесет месеца.
Това е недопустимо!
По отношение основателността – единствените доказателства, които
бяха събрани в хода на процеса и които подкрепят обвинителната теза е
задължителната декларация по чл.13 от Закона. Няма нито едно друго
доказателство за извършено домашно насилие от страна доверителя ми.
Дебело искам да подчертая обстоятелството, че при провеждане на
психологично изследване, молителката изрично на въпроса, който и беше
зададен, а именно, цитирам: „Осъществявано ли е някакво физическо или
психическо насилие над нея от началото на съвместният им живот?“, нейният
отговор е, цитирам: „Не“.Тя разказва, че на няколко пъти е имало инциденти
от рода на този, за който съдът приема за недопустима молбата и казва, че
преди години при спор е било насинено коляното, но няма и една думичка,
досежно случили се факти от рода на тези, които е описала в своята
декларация.
3
В този смисъл и предвид обстоятелството, че вещото лице изрично
упоменава и описва това проведено психологично изследване в своето
заключение и по този начин вещото лице го е направило неразделна част от
него, с приемането на това заключение аз считам за безспорно, че такъв акт
на физическо или психическо насилие от страна на доверителя ми не е
извършван. На практика, с тези свои обяснения, които молителката е дала
пред психолога, тя се е отрекла от декларираното от нея. В този смисъл и
съдебният акт, който аргументира уважаването на молбата с това
психологическо изследване изобщо не е съобразен с доказателствата по
делото.
Допълнително искам да изтъкна и факта, че в проведените съдебни
заседания не е имало дори някакъв намек или подозрение за някакво
демонстративно поведение от страна на доверителя ми, което да накара съда
да запише това изрично в мотивите си, като аз не знам от къде е почерпено
това – като информация или като извод. По отношение на психологичното
изследване на С.К., както посочих и пред първоинстанционния съд, аз
неслучайно тогава зададох въпрос на вещото лице доколко заключението му
по отношение на С.К. е повлияно от показанията на молителката, тъй като в
цялото заключение и в неговата обстоятелствена част никъде няма и някакъв
намек или каквото и да било, което да аргументира отговора на поставения
въпрос в самото заключение – за някакъв гняв у него, но това остава
неразбрано. Може би допуснахме грешка, че двете психологични изследвания
бяха извършени от един и същ психолог и точно в тази връзка аз попитах
психолога дали това заключение не е повлияно емоционално, но факт е, че
няма абсолютно никакви доказателства за някакъв гняв, особено пък
продължителен, тенденциозен и т.н., който да е проявяван от страна на С.К..
В допълнение, искам да посоча две граждански производства по
идентични случаи, развили се пред Районен съд – Силистра и пред настоящия
съд. Става въпрос за ГрДело №86/2018г., по описа на Районен съд –
Силистра, впоследствие ВГрДело №101/2018г., по описа на Окръжен съд –
Силистра, както и още едно ГрДело №657/2020г., по описа на Районен съд –
Силистра, впоследствие ВГрДело №305/2020г. И по двете дела молбите на
лицата, търсещи защита, бяха отхвърлени. Абсолютно аналогични с
настоящия случай е второто дело от 2020г., като тогава Районен съд –
Силистра, съставът на същия съдия – докладчик прие, че молбата –
декларация, както и косвени свидетели не могат да установят акта на
насилието. В този случай съдебният акт е точно противоположен, на този,
който е от 2020г.
Другият случай е от 2018г. Тогава искам да припомня, че молбата беше
подадена от съпруг срещу неговата съпруга, като на адреса се бяха отзовали
два или три екипа от служителите на реда, за да успеят да я изведат от там и
това също не бе достатъчно на съда, за да постанови мярка за защита по
отношение на съпруга. Настоящото производство, така както се развива до
сега, е в пълно противоречие с посочената съдебна практика.
4
С оглед на изложеното и на събраните доказателства по делото, аз ще
Ви моля да се произнесете с решение, с което да уважите жалбата ни, с
произтичащите от това последици, както и да присъдите на доверителя ми
сторените разноски пред двете съдебни инстанции, изразяващи се в
заплащане на минималния хонорар по Наредба №1/2004г. на ВАС.
В този смисъл, моля да се произнесете.
ОТВЕТНИК П.П.: Бих искала да кажа, че не съм съгласна с господина,
че изпитвам някакъв страх, то има страх, но по – скоро се чувствам унизена.
Тези случки, които са се случвали, са се случвали пред детето, което мен ме
потиска по някакъв начин, защото детето става свидетел на тези неща.
Откакто е заведено делото, аз нямам никакви проблеми. Станимир не ми е
създавал никакви проблеми, дори нямаме контакт с него. Бих искала да си
остане решението, което е постановено.
АДВ.Б.: Уважаеми окръжни съдии, аз няма да привеждам пример с
други дела, по други производство и с други лица. Единствено ще взема
отношение по доводите за недопустимост на съдебния акт, поради посочените
от гледна точка на ищеца процесуални пороци.
Считам, че решението е допустимо, правилно и обосновано. Волята на
съда, вътрешното убеждение на състава на съда съвсем регулярно и нормално
може да бъде извлечено от съдебния акт и от доказателствата, въз основа на
които е постановен този съдебен акт. Коментираха се експертизите,
коментираха се свидетелските показания, разбира се, в светлината на
защитната позиция на жалбоподателя.
Считам, че настоящият процес е иницииран единствено предвид
предоставената от закона възможност за обжалване, а първоинстанционният
съдебен акт, като обоснован и правилен, третира онези юридически факти,
които са относими точно по отношение на извършения акт на домашно
насилие конкретно на 01.02.2022г., изразяващ се в удар в лицето с шамар, с
ритник в корема, като подобни прояви са израз на изключителна мерзост
сами по себе си. Първоинстанционният съд, отчитайки и декларацията, която
доверителката ми е подала, както и свидетелските показания за други такива
низки изяви на въззивния жалбоподател е преценил, че следва да бъде
уважена молбата за защита от домашно насилие и да се приложат
съответните мерки. Това е нетърпимо обществено явление е всеки вид
насилие, а още повече насилието над жени и деца, които по презумпция са по
– беззащитни и по – раними.
Считам, че правилно първоинстанционният съд със своя съдебен акт е
задължил жалбоподателя да посещава курсове, за да му бъде оказана
5
психологическа помощ. Очевидно той има нужда от такава помощ, защото
човек с нормални устои, с нормално развито съзнание и с нормална психика
не може да постъпва по този начин, особено към майката на детето си, като
частично и детето, макар и зад стъклото на колата, да става свидетел на
действия, макар и не на реплики.
В тази насока много правилно съдебно – психологическата експертиза е
отчела поведението на С.К., като казва, че водещо към момента на
обследването е чувството на гняв, което провокира и ситуации на емоции, а
емоционалната реакция е ярост. Познато на всички ни е подобен вид
поведение като доверителката ми е заявила, че не се страхува от него. Ами то
не е единствено реакцията на страх. Всяка психика пречупва по различен
начин подобни девиантни прояви. По – скоро е водещо чувството на тревога,
тревожност, притеснение, срам, на стрес, които доверителката ми изпитва във
връзка с проявите на С.К.. Очевидно е, че от завеждане на делото той се
въздържа, и по данни на доверителката ми, от подобни въздействия.
Очевидно е, че макар и по ЗЗДН, а не по реда на НК, индивидуална превенция
е налице.
Поради това аз считам, че независимо от казаното от колегата в кой
момент трябва да започне да се изпълняват мерките, пък колко били те
продължителни то аз считам, че съдебният процес е подействал на въззивния
жалбоподател отрезвяващо и безпрепятствено се осъществява режима на
лични контакти два пъти седмично така, както е предвидено по тяхното
споразумение.
В този смисъл, нещата от завеждане на делото са в правилното си
русло, поради което аз считам, че първоинстанционният съдебен акт следва
да бъде потвърден, като целта е единствено и само възможността
доверителката ми да не бъде обезпокоявана и да продължи да живее своя
личен живот и да не бъде притискана било лично, било през социални медии,
било с телефонни обаждания и това да ѝ създава, разговорно казано, тревоги.
Предвид изложеното, аз ще Ви моля да потвърдите изцяло
първоинстанционния съдебен акт, като оставите въззивната жалба, с
изложените доводи, без уважение. Моля да ни присъдите разноски, съобразно
приложения списък.
РЕПЛИКА АДВ.Н.: Не става въпрос изобщо за оспорване на някаква
генерална превенция на закона или пък каквото и да било сродно на това.
Става въпрос, че законът следва да бъде спазван.
Още едно доказателство за липсата на извършено домашно насилие е и
признаването в днешното съдебно заседание от самата молителката, че тя не
се страхува и не изпитва никакъв страх от доверителя ми. Тя се притеснява да
не бъде унизена от неговото поведение.
На следващо място, цитираното от процесуалния представител на
6
молителката от заключението на психологичното изследване на С.К. обяснява
точно това, за което аз говорих, че това изречение като диспозитива, като
отговор на поставения въпрос, няма абсолютно никаква връзка с цялата
обстоятелствена част и със самото психологично изследване.
Благодаря.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Заседанието приключи в 10:32часа.
Протоколът е воден в съдебно заседание и изготвен на 22.06.2022г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7