Решение по дело №5855/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към решение по АНД № 5855/2021 г. по описа на ПРС IХ н. с.

Районна прокуратура Пловдив е внесла за разглеждане в Районен съд
Пловдив досъдебно производство № 583/2021г. по описа на Второ РУ
„Полиция“ – при ОД МВР – гр.Пловдив, с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на
основание чл.78 А от НК спрямо И. Д. И. – роден на *** г. в ***, живущ в
***, ***, български гражданин, средно образование, работи като ***,
разведен, неосъждан, ЕГН ********** за престъпление по чл.296, ал.1 от НК,
за това, че на неустановена дата през м. май 2020 год. в гр. Пловдив не е
изпълнил Заповед за защита от домашно насилие № 217 от 06.12.2019 г.,
издадена въз основа на Решение № 4651/05.12.2019 г. по гр. дело №
17917/2019 год. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр. състав, връчена му
на 20.01.2020 год., с която му се забранява да приближава жилището на Д. П.
Щ., ЕГН **********, находящо се на адрес: ***, както и местоработата й и
местата за социален отдих за срок от дванадесет месеца, като е отишъл в дома
й на адрес ***, ***.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като сочи, че са
събрани достатъчно доказателства относно извършеното от него
престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК. Взема становище, че същевременно са
налице основанията за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание – предвиденото за това
престъпление наказание е „Лишаване от свобода“ до 3 години или глоба до 5
000 лева, не е осъждан, друг път спрямо него не е прилагана разпоредбата на
чл. 78а от НК. Относно наказанието предлага, с оглед чистото му съдебно
минало и съдействието на правораздавателните органи, да му бъде наложена
глоба в минимален размер.
Защитникът на обвиняемия И. – адвокат Т. сочи, че напълно споделя
мнението на прокуратура, като подсъдимият се признава за виновен и
предлага да му наложено минимално предвиденото наказание.
Обвиняемият И. сочи, че поддържа казаното от адвоката си и няма
какво да добави.
В последната си дума заявява, че се чувства виновен.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият И. Д. И. е роден на *** г. в ***, живущ в ***, ***,
български гражданин, средно образование, работи като ***, разведен,
неосъждан, ЕГН **********.
Съдът намира за установено, че обвиняемият И.И. и св. Д. Щ. се
познавали от дълги години, но от 2011 г. след завръщане на св. Щ. от
1

чужбина, заживели заедно в жилището на св. Щ. в ***, ***. В хода на
съвместните им отношения често имало скандали между двамата.
Обвиняемият И.И. ***. Обв. И. имал избухлив характер и бил много ревнив.
В периода 16.05.2014 г. до 16.06.2014 г. обв. И. бил ***. Св. Д. Щ. изявила
желание да прекрати отношенията си с обв. И.И. и същият напуснал
жилището й. След фактическата раздяла на св. Щ. и обв. И. той продължил да
оказва постоянен физически и психически тормоз на св. Щ., въпреки
изявеното от нейна страна явно нежелание да продължи контактите си с
обвиняемия. Това заплашително поведение на обвиняемия принудило св. Щ.
да потърси съдействие и да се обърне към Районен съд – Пловдив като
подала на 04.11.2019 г. молба по Закона за защита от домашно насилие за
издаване на заповед за незабавна защита. На 05.11.2019 г. по гр. д. №
17917/2019 г. с определение била издадена заповед за незабавна защита №
191/05.11.2019 г., с която се задължавал обв. И.И. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Д. Щ. от ***. Районен съд –
Пловдив, по гражданско дело № 17917/2019 г., I граждански състав на
05.12.2019 г. постановил Решение, в изпълнение на което на 06.12.2019 г. в
полза на св. Д. Щ. била издадена Заповед за защита от домашно насилие №
217/06.12.2019 г. /л. 82/, подлежаща на незабавно изпълнение. Смисълът на
защитата по Закона за защита срещу домашно насилие е да обезпечи
неприкосновеността на личността, обект на посегателство. С горепосочената
Заповед съдът задължил обв. И. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо св. Д. Щ. и забранил на обвиняемия да приближава жилището
на св. Д. Щ. в ***, както и местоработата й и местата за социален отдих за
срок от дванадесет месеца, считано от влизане на решението в сила.
Решението на съда влязло в сила на 19.12.2019 г. Със Заповедта за защита
обв. И.И. бил запознат с протокол за полицейско предупреждение от
20.01.2020 г. /л. 68/. Горепосочената Заповед била връчена лично на
обвиняемия И. около 09:00 ч. на 20.01.2020 г. от полицейски служител при 05
РУП – Пловдив, при което обвиняемият бил изрично предупреден за
наказателната отговорност по чл. 296 от НК.
На неустановена с точност дата през месец май 2020 г. св. Д. Щ. била в
жилището си в ***, ***. В дома й около 19 ч. на същата дата бил и свидетелят
Б. П. – *** г., на когото св. Щ. ***. Св. Б. П. се познавал с обв. И., тъй като
***. Св. Б. П. правил упражнения и се намирал в хола на жилището на св. Щ.,
седнал на масичка в стаята. Вратата на жилището била отключена и в един
момент в жилището влязъл обв. И.И.. Обв. И. бил видимо ядосан от
присъствието на св. П., тъй като имал съмнения за интимна връзка между
него и св. Щ.. В този момент св. Д. Щ. стояла права до св. П.. Обв. И. избутал
св. Щ. настрани и нанесъл няколко удара по лицето на св. П., след което
бързо си тръгнал и напуснал жилището на св. Щ.. Във връзка с нарушаване на
издадената заповед за защита от страна на обв. И., св. Д. Щ. на 05.05.2020 г.
подала тъжба до Районна прокуратура гр. Пловдив, а в последствие било
образувано и настоящото досъдебно производство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът намира за установено въз основа
2

на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които съдът
преценява на основа ние чл.378, ал.2 от НПК, а именно – от показания
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели - Д. П. Щ., Б. П.
П. и К. А. К., които последователно описват горното. Съдът намира
показанията на посочените свидетели за последователни, логични и
непротиворечиви, добре кореспондиращи помежду си.
На основание чл.378 ал.2 от НПК, съдът преценява и събраните по
досъдебното производство писмени доказателства, както следва – заверени
преписи от Заповед за защита от домашно насилие № 217 от 06.12.2019 г. и
Решение № 4651/05.12.2019 г. по гр. дело № 17917/2019 год. по описа на
Районен съд – Пловдив, I гр. състав – от които се установява факта издаване и
влизане в сила на последните, както и тяхното съдържание.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че
със своите действия обвиняемият И. Д. И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.296, ал.1 от НК, както
следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
За това, че на неустановена дата през м. май 2020 год. в гр. Пловдив не е
изпълнил Заповед за защита от домашно насилие № 217 от 06.12.2019 г.,
издадена въз основа на Решение № 4651/05.12.2019 г. по гр. дело №
17917/2019 год. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр. състав, връчена му
на 20.01.2020 год., с която му се забранява да приближава жилището на Д. П.
Щ., ЕГН **********, находящо се на адрес: ***, както и местоработата й и
местата за социален отдих за срок от дванадесет месеца, като е отишъл в дома
й на адрес ***, ***.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от обвиняемия И. при пряк умисъл като форма и
вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на
поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е
преследвал, като това се установява по несъмнен начин при анализ на
фактическата обстановка, във връзка с деянието. В този смисъл следва да се
отбележи, че обвиняемият И. е знаел за Заповед за защита от домашно
насилие № 217 от 06.12.2019 г. и Решение № 4651/05.12.2019 г. по гр. дело №
17917/2019 год. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр. състав, доколкото се
установява, че същите са му били вречени по надлежния ред.
Ето защо съдът призна обвиняемия И. Д. И. – роден на *** г. в ***,
живущ в ***, ***, български гражданин, средно образование, работи като ***,
разведен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
неустановена дата през м. май 2020 год. в гр. Пловдив не е изпълнил Заповед
за защита от домашно насилие № 217 от 06.12.2019 г., издадена въз основа на
Решение № 4651/05.12.2019 г. по гр. дело № 17917/2019 год. по описа на
Районен съд – Пловдив, I гр. състав, връчена му на 20.01.2020 год., с която му
се забранява да приближава жилището на Д. П. Щ., ЕГН **********,
3

находящо се на адрес: ***, както и местоработата й и местата за социален
отдих за срок от дванадесет месеца, като е отишъл в дома й на адрес ***, *** -
престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК
Установява се още, че обвиняемият И. Д. И. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Също така, предвиденото в НК наказание за престъплението по чл.296, ал.1
от НК е лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.
При осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни
имуществени щети, които да подлежат на възстановяване.
С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от
страна на обвиняемия И. инкриминирано деяние – престъпление по смисъла
на чл.296, ал.1 от НК, съдът прие, че са налице основанията на чл.78 А от НК,
във вр. с чл.296, ал.1 от НК, както следва – обвиняемият И. е пълнолетен,
предвиденото наказание за деянието по чл.296, ал.1 от НК е лишаване от
свобода до три години или глоба до пет хиляди лева, обвиняемият И. не е
осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не
са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване, както и не се налице предвидените в чл.78а, ал.7 от НК
изключения от приложното поле на чл.78А, ал.1 от НК. Поради това
обвиняемият И. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „Глоба”, по реда на чл.78А от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК
При определяне размера на наказанието глоба, в предвидените съгласно
чл.78А, ал.1 от НК граници, съдът счита, че следва да бъде определено
наказание в минимален размер. Основания за това се извеждат от липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства по случая и наличието само на
смекчаващи такива, а именно – заявеното от същия, че е осъзнал грешката си,
събраните данни за личността му и добрите характеристични данни, които не
го разкриват като личност с висока степен на обществена опасност. Ето защо
съдът намери, че глоба в размер на 1000 лева ще съдейства в достатъчна
степен за осъществяване предупредителното и превъзпитателно действие на
наказанието и ще бъде достатъчна като размер, за постигане целите на
същото.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	1872
Дата:	2 ноември 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия:	Момчил Александров Найденов

Дело:	20215330205855
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	9 септември 2021 г.

Решение по дело №5855/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите