№ 13246
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110129259 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т” ЕАД срещу В. Т. К., за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената на
обща стойност 4354,51 лв.
Ищецът „Т“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията, a след 10.07.2016 г. в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на
интернет страницата на продавача. Обосновава правния си интерес от водене на
установителен иск с постъпилото възражение от длъжника против издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните суми. Моли да се приеме за установено, че
ответникът В. Т. К. дължи сумата от 3692,84 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна
лихва от 26.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на
617,73 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 14.1.2021 г., сумата от 38,86 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2018 г. до 30.4.2020 г.,
ведно със законна лихва от 26.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
забава в размер на 5,08 лв. за периода от 31.12.2018 г. до 14.1.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът В. Т. К., редовно уведомен, е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за давност. Претендира
1
разноски.
Третото лице – помагач „Н“ ЕАД изразява становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
По делото е отделено за безспорно между страните обстоятелството, че ответникът е
собственик на процесния имот. Поради това съдът приема, че качеството потребител на В.
Т. К. е имала през процесния период, като собственик на имота. Съгласно разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо
лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през
процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение
2
по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ
се регулира от Общи условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. За процесния период м.05.2016 г. –
30.04.2020 г. фирмата за ДР е отчитала уредите в имота, с изключение на м.май 2019 г.
документите за главен отчет носят подпис на потребител. Фирмата за ДР е отчитала уредите
в имота, с изключение на периода 2018 г. – 2019 г., когато е начислен служебен разход на
максимална мощност на отоплителните тела. По данни на ФДР в имота е имало монтирани 2
отоплителни тела, съответно са монтирани 2 топлоразпределители. В имота има щранг-лира
за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга съгласно НТ.
В имота се ползва топла вода и има два водомера за топла вода, по които се отчита разхода.
Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при
определяне на общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните
собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца. Относно топлинната енергия,
отдадената от сградна инсталация, следва да се отбележи, че процесният имот е с отоплям
обем по проект 204 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от
26.06.1983 г., предаден от председателя на домсъвета на ищеца. На база на този отопляем
обем се разпределя енергия, отдадена от сградна инсталация, съгласно НТ. Изчисленото
количество топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е разпределено
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Изравнителните
сметки, издадени от ФДР, са изготвени в съответствие с Наредба № 16-334, според
заключението на вещото лице. Всяка изравнителна сметка включва ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, ТЕ за отопление на имота/отдадена от отоплителни тела/ и ТЕ за подгряване на
вода. ТЕ за общи части не се начислява. За периода 01.05.2016 г. – 30.04.2020 г.
количеството топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР
по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1.1 от Наредба № 16-334.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба / Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване и от сградната инсталация, като не е начислявана
топлинна енергия за отопление на общи части. При изчисляване на сумата за действително
ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия
период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
3
период възлиза на сумата от 4 135,69 лв.
Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба. С оглед
разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна
енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане
месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за
периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от
време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба
не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на “Т”
ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената
на “Т” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е
станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Вземането е срочно, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Подаването на исковата молба прекъсва течението на давностния срок. Заявлението
по чл.410 ГПК, по силата на фикцията на чл.422 ГПК има действието на искова молба, е
подадено на 26.01.2021 г., така че вземанията извън погасителната давност са тези, чиято
изискуемост е настъпила след 26.01.2018 г. /чл. 114, ал.1 ЗЗД/., респ. погасено по давност са
вземанията за периода м.05.2016 г. – м.11.2017 г. включително, в размер на 2183.22 лв.
видно от изслушаните по делото СТЕ. Ето защо, искът следва да се уважи за сумата 1952.47
лв., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2021 г. / до погасяването, представляваща
стойността на топлинни услуги за периода от м.12.2018 г. – 30.4.2020 г., като искът подлежи
на отхвърляне до пълния предявен размер от 3692,84 лв. и за периода 01.05.2016 г. –
м.11.2018 г., като погасен по давност.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
4
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за тях.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на ищеца, в качеството му на
продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.11.2018 г.
– м.04.2020 г. възлиза на сумата от 38.86 лв., определен при съобразяване на счетоводна
справка на ищеца, както и заключението на ССЕ/л.75 от делото, таблица № 3/.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с оглед на
което в случай на забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания приложение намират
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. За една част от
периода, намират приложение старите Общи условия на ищеца в сила от 12.03.2014 г.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответника за сумата от 264.66 лв. за
периода 15.09.2019 г. - 14.01.2021 г., определен по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване с
диспизитивното начало в гражданския процес – чл.6 ГПК и да се отхвърли за разликата до
пълния размер 617.73 лв. и за периода 15.09.2017 г. – м.11.2018 г., като погасен по давност,
поради погасяване по давност на главното вземане.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
5
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда,
поради което акцесорната претенция за лихва в размер в размер на 5.08 лв. за периода от
31.12.2018 г. до 14.1.2021 г. се явява неоснователна.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На ответника се
следват разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, като такива се претендират
в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение. По сързамерност на страната следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 291.80 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на направените от него разноски съобразно размера на уважените
претенции в размер общо на 542.79 лв. държава такса, депозити за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение в производството.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т” ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ..., срещу В. Т. К., ЕГН **********, с адрес
ГР.СОФИЯ, ЖК Д..., с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ, че В. Т. К. дължи на „Т” ЕАД сумата от 1952.47 лв., представляваща стойността на
топлинни услуги за периода от м.12.2018 г. – 30.4.2020 г., ведно със законна лихва за
периода от 26.1.2021 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл.86 ЗЗД, сумата
от 264.66 лв. за периода 15.09.2019 г. - 14.01.2021 г. , сумата от 38.86 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до 30.4.2020 г.,
ведно със законна лихва от 26.1.2021 г.до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за топлинна енергия до пълния предявен размер от 3 692.84 лв. и за периода
01.05.2016 г. – м.11.2018 г., както и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия до пълния предявен размер от 617.73
лв. и за периода 15.09.2017 г. – м.11.2018 г., като погасени по давност, както и иска за
забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 11.36 лв. за периода от
30.3.2016 г. до 5.3.2019 г., като неоснователен, за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: ГР.СОФИЯ, ЖК Д..., аб.№ 219871, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 4565/2021 г.
по описа на СРС, 141 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, В. Т. К., ЕГН **********, с адрес
ГР.СОФИЯ, ЖК Д... , ДА ЗАПЛАТИ на „Т” ЕАД, ЕИК ..., гр.София, ..., сумата 542.79 лв.,
представляваща сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Т” ЕАД, ЕИК ..., гр.София, ..., ДА
ЗАПЛАТИ на В. Т. К., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК Д... , сумата 291.80 лв.,
представляваща сторени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н“ ЕАД като трето лице-помагач, на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на „Т” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN ....
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7