РЕШЕНИЕ
№ 1131
гр. Пловдив, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20255300501809 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. В. С. с ЕГН ********** от ***, със съдебен
адрес: ***, адв. С. Н. срещу решение № 2222/09.05.2025г. по гр.д. №19206/2024г. по описа на
РС Пловдив, с което е отхвърлен предявения от И. В. С., ЕГН **********, от ***, със
съдебен адрес: ***, адв. С. Н., против Файненшъл България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: *** иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 507,82 лева, недължимо платена без основание от
ищеца на ответника по нищожна клауза за заплащане на възнаграждение за гаранция в
размер на 1 368 лева по чл.3, ал.1 от сключен между страните онлайн Договор за
предоставяне на гаранция № ***/17.06.2024 г., като неоснователен и недоказан.
Решението се обжалва като като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че
договорът за кредит е недействителен и противоречи на закона и на добрите нрави. Сочи се,
че първата инстанция е допуснала нарушение на съдопроизводствените правила като не е
разпределила правилно доказателствената тежест между страните. Докладът е непълен и се
иска от въззивния съд да разпредели доказателствената тежест, да посочи за кои твърдени
факти страните не сочат доказателства и кои следва да докажат. Сочи се, че договорът за
кредит е недействителен, тъй като посочения годишен процент на разходите и общо
дължима сума не отговарят на действителните такива, като се сочи нарушение на чл.19, ал.1
от ГПК. Сочи се, че недействителен се явява и договорът за гаранция, който има акцесорен
1
характер, в частност клаузата за плащане на възнаграждение за дружеството гарант, като се
сочи практика на Окръжен съд - Пловдив и на Върховен касационен съд в тази насока. Иска
се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендират се разноските по
делото.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Файненшъл България“ ЕООД, с който жалбата
се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на решението. Претендират се разноски.
В случай на уважаване на иска се прави възражение за липса на предпоставките на чл. 38 от
ЗА и неправилно определен размер на адвокатския хонорар по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото
въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е
нарушена императивна материалноправна норма.
За да постанови решението си РС Пловдив е установил следните доказани факти по това
дело. Между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил сключен онайн Договор за паричен
заем № ***/17.06.2024 г., с който това дружество е предало в собственост на ищеца сумата 2
000 лева, срещу задължението му да я върне в срок от 8 месеца на 8 равни месечни вноски,
всяка от които в размер на 294 лева, а също така – и че между ищеца и ответника
„Файненшъл България“ ЕООД е бил сключен онлайн Договор за предоставяне на гаранция
№ ***/17.06.2024 г., с който ответникът е приел да отговаря солидарно с ищеца пред „Изи
Асет Мениджмънт“ АД за задълженията на ищеца по Договора за паричен заем, срещу
възнаграждение от ищеца в размер на 1 368 лева.
От правна страна РС Пловдив е приел, че от събраните по делото доказателства не се
установява договорът за предоставяне на гаранция, и в частност – клаузата на чл.3, ал.1 от
този договор да противоречи на добрите нрави и на материалния закон, нито да заобикаля
закона, да накърнява договорното равноправие между страните и да нарушава
предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържанието на
потребителските договори за кредит
Основателно е възражението на жалбоподателя И. С., че договорът за кредит е
недействителен, тъй като посочения годишен процент на разходите и общо дължима сума не
отговарят на действителните такива, като се сочи нарушение на чл.19, ал.1 от ГПК. Сочи се
също така, че недействителен се явява и договорът за гаранция, който има акцесорен
характер, в частност клаузата за плащане на възнаграждение за дружеството гарант.
Нормата на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита. Тази величина се посочва съгласно решение на СЕС от 19.12.2019г. по
дело № С-290/19г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267
ДФЕС от Krajský súd v Trnave (Окръжен съд Търнава, Словакия) Член 10, параграф 2,
2
буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, изменена с Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г., трябва да
се тълкува в смисъл, че не допуска в договор за потребителски кредит годишният процент
на разходите да бъде посочен не като една-единствена ставка, а като диапазон между
минимална и максимална ставка. Освен това налично е изискване ГПР да се изчисли ГПР
като една-единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая /т.2 б.“г“ от
Приложение №1 към ЗПК/.
В казуса това е извършено и ГПР е представен като една ставка 56,51 %. Но тъй като
съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Това
налага при изчисляването на тази ставка на ГПК да се вземат предвид всички разходи по
кредита свързани с договора за кредит. А в казуса не е взето предвид при изчислението на
ГПР дължимото възнаграждение на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД по чл.3 ал.1 от
Договор за предоставяне на гаранция № ***/17.06.2024 г. в размер на 1 368 лева. Правното
задължение за сключване на такъв договор от заемателя И. С. изрично е залегнало в чл.4 от
Договора за паричен заем сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Доколкото чл.19 ал.1 ЗПК изисква всички общи разходи по кредита да се включат в ГПР, а
§1 т.1 от ДР на ЗПК ясно сочи че под общи разходи по кредита следва да се имат предвид
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Изключение е само разхода за нотариалните такси. В договора за кредит сключването на
договор за гаранция с одобрено от заемодателя дружество-гарант е задължение на
заемополучателя по чл.4 т.1-т.3 от договора за заем. Ето защо това възнаграждение за
дружеството гарант съставлява разход за клиента и е следвало да се включи в ставката на
ГПР, а страните изрично са посочили, че те не включват този разход в изчисления ГПР. При
това положение е нарушена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и договорът не съдържа
годишния процент на разходите по кредита изчислен като една единствена процентна
ставка, съгласно изискванията на ЗПК, нарушени са норми на закона за това какво да се
включи в ГПР и как да се изчисли неговия размер. Посочения размер на ГПР е
заблуждаващо по-нисък от действителния, което си е заобикаляне на закона по чл.26 ал.1 от
ЗЗД. Ето защо договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. От там
недействителен е и договора за предоставяне на гаранция, защото по силата на чл.138 ал.1
3
от ЗЗД поръчителството може да съществува само за действително задължение. От тук при
нищожен договор за предоставяне на паричен заем, то нищожен е и договора за
предоставяне на гаранция по него.
Съгласно чл.3 ал.3 от Договор за паричен заем № ***/17.06.2024 г. дружеството заемодател
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е било овластено да приема вместо гаранта изпълнението на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждение. Видно от двете справки от
банка ОББ потребителя е платил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД общо 2 507,89 лева. На
основание на чл. 23 от ЗПК, на дружеството заемодател „Изи Асет Мениджмънт“ АД следва
да бъде върната само чистата стойност на кредита, която е в размер на 2 000 лева, ето защо
за гаранта остават платени 507,89 лева. Ето защо искът по чл.55 от ЗЗД за 507,89 лева
недължимо платена сума по тази клауза в договора е основателен, поради което решението в
тази му част следва да се отмени и иска да се уважи.
С оглед на новия резултат по делото следва да се присъдят разноските на ответника по иска
И. С. в размер на 50 лева държавна такса пред РС Пловдив /л.17/ и 25 лева за държавна
такса пред настоящия съд /л.9/. Общо 75 лева. На адвокат С. Н. следва по реда на чл.38 от
ЗА, за осъществена безплатна правна помощ на ищеца, следва да се присъдят по 250 лева за
адвокатска защита за всяка от двете инстанции, или общо 500 лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 2222/09.05.2025г. по гр.д. №19206/2024г. по описа на
РС Пловдив, като вместо това:
ОСЪЖДА Файненшъл България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на И. В. С., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, адв.
С. Н. сумата от 507,89 лева платена от ищеца на ответника без основание по недействителен
Договор за предоставяне на гаранция № ***/17.06.2024 г., както и 75 лева за разноски по
делото.
ОСЪЖДА Файненшъл България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** да плати на адвокат С. Н. от АК Пловдив, *** сумата от 500 лева
възнаграждение за безплатната правна помощ по чл.38 от ЗА оказана на И. В. С. за двете
съдебни инстанции
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5