Р Е
Ш Е Н
И Е № 212
19.05.2022 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесети април
през две хиляди, двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря: Албена Ангелова
изслуша докладваното от съдията
КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №640 по
описа на съда за 2021 г.
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „Тера
Гранд“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Казанлък,
представлявано от управителя С.Д., чрез адвокат Б. от АК-Стара Загора против Заповед
№ФК-320-0003663 от 16.09.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив
в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване
на търговски обект“ – магазин – склад за строителни материали „Тера Гранд“,
находящ се в гр. Казанлък, бул. „Н.П.“ №67, стопанисван от „Тера Гранд“ ЕООД и забрана за достъп до обекта за срок от
14 дни.
Чрез подробно изложени съображения жалбоподателят
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради издаването й в нарушение
на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона. Твърди, че актът е
постановен въз основа на недоказани факти и в несъответствие с изтъкнатия от органа
довод за наличието на извършено нарушение, водещо до неотразяване
и неотчитане на приходи от продажби. В тази връзка се
подлага на съмнение подходът на данъчната администрация, свързан с извършването
на проверка на търговския обект, доколкото същата била тенденциозна и
преследвала нелегитимни цели. Навеждат се доводи по повод реалния извършител на
констатираното нарушение от гл. т. действията на визираната служителка,
работеща в визирания магазин, която в случая не издала касова бележка по повод
извършената контролна покупка. Изтъква се и факта на по-късното издаване на
наказателно постановление във връзка с извършеното нарушение, като се твърди,
че по този начин се обезсмисля и изпразва от съдържание процедурата по налагане
на ПАМ, доколкото реално се ограничава
възможността на нарушителя да защити правата и законните си интереси от една
страна, а от друга, не се постига целта на закона. В заключение се иска от Съда
да постанови отмяна на Заповед №ФК-320-0003663 от 16.09.2021 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
Оспорващият, редовно и своевременно
призован в с. з., се представлява от пълномощника си адвокат Б.,
който поддържа жалбата изцяло. Излага допълнителни съображения във връзка с
основната защитна теза, обективирана в депозираната пред съда жалба. Претендира
сторените по делото съдебно-деловодни разноски и договорено и заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Ответникът, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт Т., която оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Изразява становище, че нарушението се
потвърждава от доказателствата по делото, както и от показанията на контролните органи, извършили проверката. Претендира
разноски за юрисконсулт, като същевременно прави и възражение за прекомерност
по отношение размера на претендираното за присъждане от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
В представеното по делото становище от
страна на процесуалния представител на ответника се излагат подробни доводи
относно неоснователността на жалбата и законосъобразността на заповедта. Твърди,
че не е спазен редът за издаване на съответен документ за продажба, съгласно нормите на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин. В случая е установено нарушение на чл. 3, ал. 1 от
наредбата във връзка с чл. 118 от ЗДДС, което се явявало основание за налагане
на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Твърди, че на
13.09.2021 г., при извършена контролна покупка е установена продажба на определени
стоки от асортимента на магазина в общ размер на 27.10 лв., платени в брой от
данъчните служители, за което не е издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация и работещото в обекта фискално устройство /ФУ/.От събраните в хода
на проверките доказателства в т. ч. контролна лента на електронен носител
/КЛЕН/ се установило, че посочената продажба не е регистрирана във ФУ. Излагат
се аргументи за значимостта на установеното нарушение с оглед определянето на
продължителността на наложената мярка, като за това са взети предвид тежестта
на деянието и последиците от него. Навеждат се аргументирани съображения за
съществеността на засегнатите държавни интереси, а именно: интересът на
държавния бюджет, който изисква законосъобразно отчитане на извършените продажби
в търговския обект. Неизпълнението на задължението за издаване на съответен
документ за продажба възпрепятствало възможността за проследяване на
реализираните обороти, което от своя страна се отразявало негативно на фиска. Разпоредената ПАМ била определена в рамките на срока по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС, като конкретно 14-дневният срок е съобразен с повелята на
закона и съответен на характера и тежестта на извършеното нарушение.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на лицата извършили контролната проверка
на 13.09.2021 г. – Л.Б.Б. и Т.Л.В. – инспектори по приходите при Главна
дирекция „Фискален контрол“ /ГДФК/ в ЦУ на НАП, гр. София, отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив.
И двамата свидетели безпротиворечиво
заявяват, че на 13.09.2021 г., малко след 11.00 часа извършили проверка по
спазване на данъчно-осигурителното законодателство в търговския обект,
стопанисван от „Тера Гранд“ ЕООД. Преди легитимацията на проверяващите и
реализирането на същинската проверка, от инспектор Б. била извършена контролна
покупка на бояджийски материали в размер на 27.10 лв., заплатени от него в брой
на К. Б. на длъжност продавач-консултант в проверявания търговец. За така
осъществената продажба не бил издаден фискален бон /ФБ/ от наличните в обекта 2
бр. ФУ, нито ръчна касова бележка от кочан.
Извършена била проверка на ФУ и касовите бележки от кочана, като не било
установено, отразяването на продажбата във връзка с извършената контролна
покупка. По повод констатираното нарушение на представляващия дружеството бил
съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, а
впоследствие и било издадено наказателно постановление.
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 13.09.2021 г. служители на ГДФК
при ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от
ДР на ЗДДС – магазин-склад за строителни материали „Тера Гранд“, находящ в гр.
Казанлък, бул. „Н.П.“ №67, стопанисван от „Тера Гранд“ ЕООД, ЕИК *********.
Съгласно протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА
№0003663 от 13.09.2021 г. /л. 19-20/, съставен на основание чл. 50, ал. 1 и чл.
110, ал. 4 от ДОПК, при проверката, преди извършване на легитимация на
служителите била извършена контролна покупка на 1 бр. валяк „антарес грийн лайн“
ф50/220 на стойност от 8.15 лв., 1 бр. ваничка за боя
32/35 на стойност от 2.80 лв. и на 1 бр. латекс декоратор-пясъчни дюни-2.5 л.
на стойност от 16.15 лв. – всичко на обща стойност от 27.10 лв., заплатени в
брой от инспектор Л.Б. на К. Ц. Б. – продавач-консултант в проверявания
търговския обект. За продажбата не бил издаден ФБ от въведеното в експлоатация
и работещо в обекта ФУ, модел „Daisy expert 01” с индивидуален
номер DY542282 и ИН на фискалната памет /ФП/
36700755, нито от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящ на изискванията на Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ, в момента на
извършване на плащането. След легитимацията на органите по приходите от ФУ DY542282 бил отпечатан дневен отчет, от който се
установявало, че горепосочената продажба не била регистрирана чрез издаване на
фискален бон. Фактическата наличност след преброяване на парите в
касата видно от съставения опис на наличните парични средства /л. 17/ била в
размер на 263.42 лв. Вземайки предвид съдържанието на дневния отчет /л. 29-
гръб/ била установена отрицателна разлика в размер на 9.95 лв. Сумата от 200.00
лв. представлявала размера на въведените в началото на деня оборотни средства.
Установено било, че освен ФУ DY542282, работещо на
касата, на която било извършено заплащането по контролната покупка,
функционирало и второ ФУ /на друга физическа каса/ модел „Daisy expert 01” с ИН DY541251 и
ИН на фискална памет №36699724, като опис на наличните средства в тази каса
също бил съставен в присъствие на проверяващите. Данни за отразена продажба от
контролната покупка чрез ФУ ИН DY541251 не били установени.
С
оспорената в настоящото съдебно производство заповед Началникът на отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в ЦУ на НАП, поради установено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл.
186, ал. 1, т 1,
б. "а" от ЗДДС, разпоредил прилагането на ПАМ „запечатване
на търговския обект“ – магазин – склад за строителни материали „Тера Гранд“,
находящ се в гр. Казанлък, бул. „Н.П.“ №67, стопанисван от „Тера Гранд“ ЕООД и забрана за достъп до обекта за
срок от 14 дни. Със заповедта било указано на дружеството да отстрани наличните
в обекта стоки в срок до определената дата на запечатване – до три дни от
датата на влизане в сила на ЗПАМ. Бил формиран извод, че установеното при
проверката нарушение водело до не отразяване на приходи.
Като доказателства по делото са приети документите,
съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната
ЗПАМ №ФК-320-0003663
от 16.09.2021 г. Представени са доказателства относно компетентността на
издателя на заповедта - заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020
г. и заповед №2101 от 30.03.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП /л. 16 и л. 42/. Представени и приобщени като
доказателства по делото са също: ПИП сер. АА №0003663 от
13.09.2021 г., 2 бр. въпросни листове
за установяване на стокова и касова наличност в търговски обект, декларации от
лица, работещи при търговеца, както и декларация от управителя на „Тера Гранд“
ЕООД; 2бр. копия на дневен отчет от
13.09.2021 г., стокова разписка №133574 от 13.09.2021 г. /л. 20-гръб/, стокова
разписка №133589 от 13.09.2021 г. /л. 18/, фискална касова бележка /ръчна/ №02
от 13.09.2021 г. /л. 58/, АУАН сер. АN №F626827 от
14.09.2021 г. /л. 11/ и възражение срещу него /л. 57/, наказателно
постановление №619880-F626827 от
17.12.2021 г., ведно с приложение към него от 28.01.2022 г. /л. 62 и сл./,
както и молба от 17.03.2022 г. на с. С. Д. и заповед №ФК-ЗОЗ-20 от 21.03.2022
г. за отмяна на запечатването – л. 86-87.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и след като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146 от АПК, обосновава от правна страна следното:
По
допустимостта: жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения срок, против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност и пред местно
компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелства по см.
на чл.159 от АПК за оставянето й без разглеждане.
Разгледана
по същество, Съдът приема извоз за нейната неоснователност.
С оспорения индивидуален административен
акт е разпоредено прилагане на принудителна мярка по
запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186
от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл. 186 от ЗДДС мярката по ал. 1
се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране
на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета
като доказателства заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на
НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от закона за Националната агенция
за приходите, чл.186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, е определил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на Националната
агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. С
оглед това и вземайки предвид и представената по делото заповед №2101 от 30.03.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП, обжалваната ЗПАМ
по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена
форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните
факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.
1, т. 1, б. „а“ ЗДДС. В достатъчна степен в разпоредителната част на акта има
информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и
за адресата на правното задължение. Неоснователни са наведените от
жалбоподателя възражения, че в оспорения административен акт не са изложени
мотиви и по-точно, че наличните такива са несъответни на установената
фактическа обстановка. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани
фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на налагане
на административната мярка с отразяване на информация за дата, място на
извършено правонарушение на данъчните разпоредби, с данни за търговския обект и
за неотчетена търговска продажба посредством издадена фискална бележка.
Посочено е правното основание за налагането на принудителната административна
мярка, а също и съображенията даващи основание за това – нарушаване от данъчния
субект на реда, осигуряващ отчетността на извършваните продажби и
възпрепятстване осъществяването на последващ контрол на реализираните от
проверявания търговец обороти; невярното определяне на публични задължения,
като последица от това нарушаване и същественото засягане на данъчната
дисциплина, осигуряваща бюджетните приходи. Отделни мотиви са изложени за
продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за
достъп до него. С оглед на гореизложеното, Съдът приема, че са изпълнени изискванията
на чл.186, ал. 3 от ЗДДС и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за постановяване на
мотивиран административен акт. Не се установяват и допуснати в хода на
административното производство нарушения на административно-производствените
правила от категорията на съществените. Ето защо не са налице основания по см.
на чл.146, т.1-3 от АПК за обявяване на заповедта за нищожна, съотв. за незаконосъобразна.
Заповедта е съответна и на
материално-правните разпоредби, и целта на закона. Съгласно чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. По силата на чл.
187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се
забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. В нормата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират
и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на ФКБ от ФУ /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/,
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл.3, ал.
1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при
установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на всяка продажба
чрез издаване на ФКБ или системен бон, административният орган, при условията
на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект
и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на
срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства на конкретния случай,
т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при
условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.
186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни".
В
хода на съдебното производство жалбоподателят не опроверга описаната в
заповедта фактическа установеност, потвърдена с наличните по административната
преписка доказателства. В настоящия случай органите по приходите, чрез съставен
по време на проверката протокол, са установили нарушение на разпоредбите на чл.
3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. във връзка с чл.
118, ал. 1 от ЗДДС. Видно от данните по делото, при извършената
проверка на 13.09.2021 г. на обект - магазин – склад за строителни материали,
представляващ търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС, находящ се
в гр. Казанлък, бул. „Н.П.“ №67, стопанисван от „Тера Гранд“ ЕООД е извършена
контролна покупка от единия, от проверяващите, на стоки, на обща стойност от
27.10 лв., като не е бил издаден фискален бон от фискалното устройство в
обекта, или ръчна касова бележка от кочан в
момента на извършване на плащането. Тази констатация се извежда с оглед
извършените действия от контролните органи по анализиране на наличната
информация в дневния отчет и КЛЕН от 13.09.2021 г., както и от проверката на
кочана за ръчни касови бележки. В тази връзка неоснователни се явяват доводите
за издаване на касова бележка от кочана за касови бележки, доколкото безспорно
към момента на извършване на контролната покупка подобно действие не е сторено.
По-късното издаване на подобна бележка, дори в рамките на същия ден на
проверката, не санира с обратна сила констатираното противоправно действие, че
към момента на извършване на продажбата, същата не се регистрира и отчита по
законово определения начин и ред, като е ирелевантно за материално-правните
предпоставки, обуславящи постановяване на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС.
Протоколът от проверката, съставен по установения ред и форма от органите по
приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена
сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл.
50, ал. 1 от ДОПК. Така, от обективираното в протокола
административният орган приема, че търговецът не е регистрирал и отчел
извършената от него продажба, чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ, съответно ръчна касова бележка от кочана за касови бележки, което изпълвало
ангажирания в случая състав на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. –
последното нарушение, представляващо основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал. 1 от ЗДДС за запечатване на търговския обект
и забрана за достъпа до него за конкретно определения срок от 14 дни.
Както бе посочено
по-горе, при констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в
търговския обект, органът по приходите по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС действа в условията на
обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи
предвидената в закона ПАМ или не. Единствената преценка, която
административният орган може в условията на оперативна самостоятелност да
направи е по отношение продължителността на срока на ПАМ, каквато преценка в
случая е извършена. С процесната заповед е
постановено запечатване на търговския обект за 14 дни при максимално предвиден
в закона срок от 30 дни. В оспорената заповед ответникът е изтъкнал, че в
случая продължителността на срока е определена с оглед тежестта на извършеното
нарушение и неговите последици, а именно, че същото води до неотчитане
на приходи. Налице са конкретни мотиви относно продължителността на
срока, които са съобразени с тежестта на извършеното нарушение и извършваната
търговска дейност от лицето. При определяне на срока на мярката
административният орган е съобразил не само характера на извършеното нарушение,
но и местонахождението на търговския обект и неговата значимост от гл. т.
възможността за реализиране на дневни обороти. Взети са предвид и
обстоятелства, свързани със сигнал за предходни извършени от търговеца подобни
нарушения – последният, послужил за иницииране на процесната проверка. Срокът е
определен предвид установената конкретна фактическа обстановка, както и
тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените
интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Съдът приема, че продължителността на срока на наложената
ПАМ е определена при съобразяване на охраняваните с прилаганата ПАМ
обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки в
търговските обекти и респективно с фискалните интереси на държавата, която
защита е в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона, без да се
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. Ето защо правилна, законосъобразна, съответна
на целите по чл. 22 от ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК е
преценката на правоприлагащия административен орган, че за осигуряване защитата
на обществения интерес от гл. т. спазването от задълженото лице на фискалната
дисциплина и законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез ФУ в
търговски обект, прилагането на ограничението в този случай следва да бъде за
срок от 14 дни. Т.е., обжалваната заповед не налага необосновани и
неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която актът се издава, което сочи, че същата е
постановено при спазване и на принципа, установен в чл.6 от АПК.
Оспореният административен акт е постановен при правилно
приложение на материалния закон, като приложена по отношение на „Тера Гранд“ ЕООД,
гр. Казанлък ПАМ, освен че е фактически, правно и
доказателствено обоснована и при наличие на законово регламентираната
материално-правна предпоставка за налагането й по чл.186, ал. 1 и чл.187, ал.1
от ЗДДС, се основава и с необходимост от прилагане на мярката за постигане на
предвидената в закона цел.
Относно възражението на жалбоподателя, че в случая
наложената ПАМ обективно не може да постигне целите, за които се постановява,
следва да се отбележи, че същото на практика обосновава твърдение не за
несъответствие на целта на акта с целта на закона, а за невъзможност за
постигане на законовите цели по чл. 22 от ЗАНН с
нормативното средство на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Дали законодателят с
регламентацията по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е предвидил ПАМ в съответствие с
целите на чл. 22 от ЗАНН, не може да бъде предмет на преценка от страна на
съда.
По изложените
съображения Съдът намира, че с оспорената заповед правилно и законосъобразно е
приложена конкретната ПАМ – запечатване на търговския обект на „Тера Гранд“
ЕООД, гр. Казанлък и забрана на достъпа
до него за срок от 14 дни, поради което жалбата срещу нея е неоснователна и следва
да се отхвърли.
Преди този изхода
на делото в полза на Националната агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение Такова се претендира в максималния
размер от 240.00 лв., определен в чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК
и чл. 37 от Закона за правната помощ. Искането е процесуално допустимо, но частично
основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото
обаче е с продължителност повече от две заседания и във всяко от тях присъства
процесуалния представител на ответника, то когото е проявена и съотв. процесуална активност в насока защита на тезата за
законосъобразността на процесния административен акт и съобразно правомощието
по чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, Съдът
намира, че на ответника страна следва да определи за справедливо възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 170 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. посл. от
АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Тера Гранд“ ЕООД, гр.
Казанлък, ЕИК
200949251, против Заповед №ФК-320-0003663 от 16.09.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Тера
Гранд“ ЕООД, ЕИК 200949251 със
седалище в гр. Казанлък, представлявано от управителя С.Д. да заплати на Националната
агенция за приходите, гр. София, сумата от
170.00 лв., представляваща определеното от съда възнаграждение за юрисконсулт на осн.
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: