РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. Костинброд, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20241850100244 по описа за 2024 година
Производството е с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Образувано е по искова молба от М. Т. П., от гр. София срещу Софийски
районен съд, с която се претендира осъждането на ответника на основание
чл.2б ЗОДОВ, да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 1500 лева, заедно със законната лихва за забава върху посочената
главница, считано от 12.01.22 г. до окончателно изплащане на вземането, в
резултат на нарушаване на правото за разглеждане и решаване в разумен срок
на гр. дело № 1296/2022 г., по описа на СРС, ГО, 155 състав.
Ищецът твърди, че по искова молба от него е образувано гр.д.№1296/22
г. по описа на СРС, ГО, 155 състав.
Сочи се, че с разпореждане №8142/22 г. ИМ е била оставена без
движение, като в срок на 02.02.22г. е била подадена уточнителна молба, с
която са били изпълнени указанията.
Твърди се, че с разпореждане от 19.10.22 г. молбата е била върната като
нередовна, тъй като не са били изпълнени указанията на съда в срок.
Съдебния акт е бил обжалван от ищеца, в резултат на което е било
образувано в.ч.гр.д.№11981/22 г. по описа на 6-б състав при СГС, по което е
постановено определение №11718/18.11.22г., с което е бил отменено
разпореждането за връщане на ИМ от страна на СРС.
Твърди се, че след това по гр.д.№1296/22г. по описа на СРС не е имало
1
никакво движение по делото освен изпращане на ИМ за отговор по реда на
чл.131 ГПК на 12.01.23 г.
Сочи се, че е подаден отговор на 28.02.23г., като към този момент не е
бил изготвен доклад по делото, както и това, че не е бил предоставен ел.
достъп до делото.
Навеждат се твърдения, че по делото са били отправяни редица молби за
осигуряване на достъп до делото, но такъв не е бил предоставен. Твърди се, че
последната молба е била на 19.07.23 г., като доколкото не е бил предоставен
такъв на 25.07.23 г. е била отправена молба за бавност, поради което молбата е
била изпратена на СГС и до този момент/подаване на настоящата исковата
молба в съда/ не е имало произнасяне.
Сочи се, че с насрещната страна по гр.д.№1296/22 г. по описа на СРС са имали
устна договорка за сключване на споразумение, но поради
действията/бездействията на съда не се е стигнало до такава.
Сочи се, че е налице прекомерната продължителност на производството,
доколкото органите на съдебна власт са нарушили правото му на разглеждане
и решаване на делата в разумен срок, в резултат на което са и били причинени
неимуществени вреди.
Претендират се разноски по делото.
Ответната страна- СРС, оспорва предявените искове по основание и
размер. Намира за недоказано настъпването на неимуществени вреди за
ищеца, като оспорва и техния размер.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощения адвокат,
която поддържа исковата молба и излага подробно доводите си.
Ответникът Софийски районен съд не изпраща представител, но е
депозирал становище, с което моли съда да постанови решение, с което да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приобщено препис от гр.д.№1296/22 г. по описа на СРС,
както и от в.ч.гр.11981/21г. по описа на СГС, ГО. Видно от материалите по
двете се потвърждават изцяло изложените твърдения в ИМ, що се касае до
движението на делото и постановените съдебни актове. Наред с това се
установява, че по гр.д.№1296/22 г. по описа на СРС на 23.04.24г. е било
проведено о.с.з., както и това, че на 06.06.24г. е било постановено решение
10830/24г., с което е уважен предявения от ищцата по настоящото дело иск.
От показанията на свид. Живко Величков, които съдът кредитира в цялост
като относими към предмета на делото се установява, че вследствие на
продължителността на воденото гражданско дело пред СРС, ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в трудност да заспива,
2
тревожност, нервност и др.
Други факти и обстоятелства които да са относими към предмета на
делото не се установиха.
От така установеното могат да се направят следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §
1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото
на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона.
Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални
субституенти. В случая Държавата и Софийски районен съд се разглеждат
като едно цяло.
Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и
същото следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази
преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо
да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко
лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за
приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и
необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за
цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.
Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от
примерно заложените критерии в ал. 2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването,
администрирането и приключването на делото като дати и действия на
страните. Безспорни са и доказателства какъв е бил предмета на делото.
Съдът намира, че необосновано делото не е било надлежно
администрирано за периода от 02.02.22г. до 19.10.22г./когато е върната ИМ/,
период от около 8 месеца и половина, както и за времето от 18.11.22 г. до
10.01.23г/когато е постановен акт по реда на чл.131 ГПК/.
Наред с това неоснователно забавяне се установи и за периода от 28.02.23
г./представяне на ОИМ/ до 25.07.23г./подаване на молба по реда на чл.255
3
ГПК/. Не следва да се пренебрегне факта, че по делото е постановен краен
съдебен акт- решение от 06.06.24 г., който отново не е бил постановен в
предвидения от закона срок.
Общият извод, който може да се направи е, че делото не се е отличавало с
правна и фактическа сложност. Страните по делото не са имали виновно,
недопустимо процесуално поведение, което да е довело до отлагане и
забавяне на делото.
Засегнатият интерес на ищеца, съвместно с установеното нарушение на
принципа за разумен срок, водят до извод, че е осъществен фактическия
състав на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, респективно, че е налице нарушение на чл. 6,
ал. 1 от ЕКПЧ.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, на обезщетение подлежат
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като имуществените вреди са
свързани с претърпените загуби и пропуснати ползи, а неимуществените - с
нематериалните блага.
Според настоящия съд справедливото за констатираното общо забавяне
на делото до 06.06.24г., когато е постановено окончателния акт по делото, е в
размер на сумата от 700 лева, в какъвто размер следва да бъде уважена
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди и да бъде отхвърлена в
останалата част над тази сума до пълния претендиран размер от 1500 лева.
Предвид изхода от делото е основателно искането на ищеца за
присъждане на разноски – по списък са 450 лева за адвокатско
възнаграждение и 60 лева за ДТ, като бъде възложено на ответника да му
заплати сумата от 238 лева, определена съразмерно с уважената част от иска,
като възнаграждението е минималното, предвидено в Наредба № 1 от 2004 г.
за минималните адвокатски възнаграждения.
Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, в
проведените заседания не е взел участие процесуален представил на
ответника, поради което съдът намира, че следва да се определи минималния
предвиден размер от 100 лева.
Ето защо, съдът намира, че е основателно искането на ответника за
присъждане на разноски, като на ищеца следва бъде възложено да заплати на
СРС сумата от 53,33 лева на СРС, определена съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Предвид всичко изложено съдът
Водим от горното и на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Софийски районен съд, с адрес: гр. С., представляван от
административния ръководител А. А. да заплати на М. Т. П., ЕГН**********,
4
от гр. София, сумата от 700 лева – неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от считано от 12.01.22г. до окончателното изплащане на вземането, в
резултат на нарушаване на правото за разглеждане и решаване в разумен срок
на гр.д.№1296/2022г. по описа на СРС, ГО, 155 състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата над 700 лева до пълния претендиран размер от 1500
лева.
ОСЪЖДА Софийски районен съд, с адрес: гр. С., представляван от
административния ръководител А. А. да заплати на М. Т. П., ЕГН**********,
от гр. София на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ направените по делото
разноски, а именно: сумата от 238 лева, представляващи сторени разноски в
настоящото производство и определени съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. Т. П., ЕГН**********, от гр. София да заплати на
Софийски районен съд, с адрес: гр. С., представляван от административния
ръководител А. А. да заплати на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ
направените по делото разноски, а именно: сумата от 53,33 лева определени
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. София в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
5