Р Е Ш
Е Н И Е № 227
гр.П.,17.12.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично заседание на дванадесети декември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа докладваното от с ъ д и я т а АНД №
294 по описа за 2018 г. на ПпРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Административно-наказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е
образувано по жалба на Й.П.Х. ***69/02.11.2018
г. на Началника на РУ”Полиция” П., с което му е
наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. /двеста и
петдесет лева/ за това,че „на 19.10.2018
г., в 22.55 ч., в гр.П., на ул.“М. Т.“ до блок № *, движещ се в посока ул.“Д.“,
управлява л.а. „Опел Корса“ с рег.№ Т **** СТ негова собственост. При
извършената проверка водачът не представя валиден документ за сключена
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите за 2018г. за управляваното от
него МПС към момента на проверката
(валидност до 09.10.2018 г. в ЗАД“Армеец“АД). МПС е спряно от движение“ нарушение по чл.483,ал.1,т.1 от КЗ.
В депозираната пред съда жалба се оспорва изцяло извършеното нарушение,
като жалбоподателят твърди, че при ангажиране на отговорността му са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, които обосновават отмяната на
атакуваното НП. В с.з. жалбоподателят се
явява лично, поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна Началника на РУП П., редовно призован, не изпраща
процесуален представител, не ангажира становище по жалбата.
Районна прокуратура П. уведомени по реда на чл.62 ЗАНН, не изпращат
представител.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена
в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е
процесуално допустима. Жалбоподателят
Й.П.Х. ***, пенсионер с определена лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 150 лв. /разпореждане от ТП НОИ, л.10/.
Бил правоспособен водач по см. на чл.150 от ЗДвП за категория „В”, придобита
през 1975 г., като до настоящия момент бил санкциониран неколкократно за
различни нарушения по ЗДвП /справка л.9/, притежавал л.а.“Опел Корса“ с рег.№ Т
**** СТ.
На 19.10.2018 г. жалбоподателят управлявал собствения си л.а.“Опел
Корса“ с рег. № **** СТ, когато в 22.55 ч., в гр.П., при движение по ул.“М. Т.“
до блок № * бил спрян за проверка от служители на РУП П., които били на работа
и осъществявали контролни функции спрямо водачите на МПС. На установеното място
и час полицай М. извършил проверка на документите на водача Х., при която
последният не могъл да представи валиден документ за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” за управляваното МПС. След като с помощта
на техническо средство полицай М. извършил допълнителна проверка в
информационните масиви на МВР и установил, че сключената за този л.а.
застраховка е изтекла на 09.10.2018 г., съставил на водача АУАН /приложен л.6/.
Нарушителят се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения,
като допълнителни такива не постъпили и в 3-дневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН,
след което било издадено и атакуваното НП № 18-0321-001069/02.11.2018 г. на Началника
на РУ ”Полиция” П., връчено лично на 12.11.2018 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
показанията на изслушаните в с.з. актосъставител М.М., св.С.Р., които са логични, последователни и
непротиворечиви, като кореспондират и с
писмените доказателства по делото,
поради което съдът им дава вяра; както и от
приложените и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, като
същата не се оспорва от нарушителя видно от наведените в депозираната жалба
правни доводи.
При така установената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка,
от правна страна съдът намира, че жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА, като констатира, че при ангажиране и реализиране на
административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения
на процесуални правила и материалния закон, които да доведат до
незаконосъобразност на издаденото НП. Обжалваното НП е издадено от
компетентен орган и в съответствие с административнонаказателно процесуалните
правила – предвид приложената по делото /л.8/ Заповед №363з-195/25.02.2016 г.
на Директора на ОДМВР Т., с което на Началника на РУП П. са предоставени
правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл.647,ал.2 КЗ, респ.
чл. 47,ал.2 от ЗАНН.
Застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите е от вида
задължителни застраховки, детайлно индивидуализирана в Глава 48 от Кодекса за
застраховането. Задължение за ежегодното й сключване е вменено на всяко лице, което притежава МПС регистрирано на
територията на РБ и не е спряно от движение (арг. от чл.
чл.483, ал.1,т.1 от КЗ), като
същевременно това изискване не забранява на всяко друго лице, различно от
собственика на МПС, да сключи застрахователния договор. От друга страна,
посредством разпоредбата на чл.638,ал.1,т.1 от КЗ законодателят е предвидил фиксирана
санкция в размер на 250 лв. за физическо лице, което не изпълни задължението си
да сключи задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите. С оглед
установеното в хода на съдебното дирене и събраните по делото доказателства
съдът намери, че контролните органи правилно и законосъобразно са приели, че
деянието, което е извършил жалбоподателя се субсумира от разпоредбата на чл.438,ал.1,т.1
от КЗ и след като не е сключил застраховката „ГО“ за собственото си и
управлявано към момента на проверката МПС, жалбоподателят правилно е бил
санкциониран с глоба в размер на 250 лв. От субективна
страна нарушението е извършено виновно, под формата на пряк умисъл, като нарушителят е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, знаел е, че след като не е сключил задължителната за всеки
водач на МПС застраховка „ГО” не е следвало да управлява собственото си МПС в
подобен вид, но въпреки това го е управлявал, с което е искал настъпването на
общественоопасните последици от своето деяние. Санкцията
е съразмерна и предвид обстоятелството, че при настъпило ПТП несключването на
задължителната застраховка може да доведе до изключително неблагоприятни вредни
последици, което според съда допълнително завишава обществената опасност.
Последното от своя страна изключва възможността настоящият случай да се приеме
за маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН, за което правилно и АНО е отказал
приложение на този текст, дори и без да е нужно да излага подробни мотиви за
своето решение. Представеното в жалбата разпореждане № ********** на ТП НОИ за
отпусната пенсия в размер на 153 лв. е обстоятелство от битов характер, което
по никакъв начин не понижава обществената опасност на извършеното нарушение в
смисъла, който влага в това нарушителя. Управлението на МПС не е задължително и
неотменимо право, като на всеки български гражданин е предоставен избор да
управлява или не МПС, без значение от получаван доход, семейно, социално, имотно
състояние и т.н., но след като упражнява това право то следва да съобразява
поведението си със всички задължителни правни норми. За пълнота на изложението
съдът намира за необходимо да отбележи, че при извършена служебна справка в
интернет страницата на Гаранционния фонд - http://eisoukr.guaranteefund.org/,
която съдържа публично достъпна информация и
възможност за търсене по дата, се установи, че към датата на изготвяне на
съдебното решение – 17.12.2018 г. – МПС
с ДК № Т **** СТ вече има активна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена на 21.10.2018 г. /при нарушение извършено на 19.10.2018
г./ в ЗД“Евроинс“.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП
№ 18-0321-001069/02.11.2018 г. на
Началника на РУ”Полиция” П., с което и на осн.чл.638,ал.1,т.1
от КЗ на Й.П.Х. ***, ЕГН- **********,
за нарушение по чл.483,ал.1,т.1 от КЗ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК