№ 220
гр. П., 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:А.ина Бисеркова
при участието на секретаря Елена П.
като разгледа докладваното от А.ина Бисеркова Гражданско дело №
20241230100368 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„М.П.К.“ ЕАД /предишно наименование „С.б.с.“ АД/, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. С., ул.“ Р.П.К.“ № *, вх.*, ет.*,
представлявано от изпълнителните директори И. Л. П. и Б. Я. Я., действащо
чрез пълномощник адвокат Л. Ц. М., АК гр. В.Т., срещу А. Д. П., ЕГН
**********, гр.П., ул.“К.П.“ № *, ет.*, ап.*, обективираща положителен
установителен иск да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с № 971/
01.12.2023 г. по ч.гр.д. № 1643/2023 г. по описа на Районен съд-гр.П., а именно
сумата от 59,50 /петдесет и девет лева и петдесет стотинки/ лева,
представляваща непогасено от ответника задължение, възникнало на
основание Договор за продажба на изплащане № ********* от 20.06.2019 г.,
която сума ищецът е заплатил в качеството на поръчител на „А * Б.“ ЕАД по
Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от подаването на заявлението до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите от 59,50 лева
представляваща непогасено от ответника задължение, възникнало на
основание Договор за продажба на изплащане № ********* от 20.06.2019 г., и
която сума ищецът е заплатил в качеството на поръчител на „А * Б.“ ЕАД по
Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата от 14,29 лева,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.10.2021 г./дата на
заплащане на сумата от 59,50 лева от „С.б.с.“ АД на „А * Б.“ ЕАД/ до
30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
подаването на заявлението до окончателното изплащане на сумите. Сочи
заповед за изпълнение с № 971/ 01.12.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 1643/2023
г. по описа на Районен съд[1]гр.П..
Твърди се в исковата молба, че на 20.06.2019 г. между „М.“ ЕАД /сега „А *
Б.“ ЕАД и А. Д. П. е сключен Договор за продажба на изплащане № *********
/наричан по –долу само Договора/. По силата на т.1 и т.2 от Договора, П. е
закупил и е станал собственик на Апарат HandsetA1 Smart № 9 Bla + PH A1
Smart N9tran със сериен номер 359187090394992. Твърди, че по силата на
т.10.2.1 от Договора купувачът се е съгласил да заплати на продавача
продажната цена на вещта съгласно погасителен план към договора. Твърди,
че поради неплащане в срок, договорът е прекратен предсрочно на основание
т.12.3 от Договора за продажба на изплащане. Непогасената сума до края на
срока на Договора е в размер на 59,50 лева, станала предсрочно изискуема на
основание т.12.3 от Договора.
Твърди се, че на 07.11.2014 г. между „А * Б.“ ЕАД и „С.б.с.“ АД е сключен
договор за поръчителство, по силата на който /т.3 от Договора/ второто
дружество се е задължило в качеството на поръчител да обезпечи
задълженията на абонати, сключили с „А * Б.“ договори за продажба на
изплащане.
Твърди, че поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника и
на основание чл.2.2.3 от Договора за поръчителство, „С.б.с.“ АД е заплатило
на „А * Б.“ ЕАД , на 01.10.2021 г. сумата от 59,50 лева, представляваща
дължима сума от ответника по Договор за продажба на изплащане от
20.06.2019 г.
Твърди, че плащането е извършено след показан от страна на кредитора към
поръчителя, съгласно т.2.2.3, посредством Справка /Приемо - предавателен
2
протокол № 345/05.04.2021 г., представляващ справка по т.2.2.3 от Договора за
поръчителство от 07.11.2014 г. Твърди, че в казуса е съставен Приемо -
[1]предавателен протокол № 364/28.10.2021 г. До ответника е изпратено
Уведомление за встъпване в дълг, с което е уведомен, че считано от 01.10.2021
г. задълженията му към „А * Б.“ ЕАД по договора за продажба на изплащане
са прехвърлени на „С.б.с.“ АД.
Твърди се, че на 07.07.2023 г. между „М.П.К.“ ЕАД и „Фонд за гарантиране
на задълженията на физически лица“ ЕООД е сключен Договор за встъпване в
дълг. Съгласно постигнатите договорености „Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица“ ЕООД се е задължило да заплати
задълженията на длъжниците-физически лица, произтичащи от Договора за
поръчителство, сключен на 07.11.2014 г. между „А * Б.“ ЕАД и „М.П.К.“ ЕАД,
включително и на длъжника А. Д. П., под № 428 в Приложение № 1 към
договора, в срок от един месец от подписване на Договор за встъпване в дълг.
Твърди се, че към момента „Фонд за гарантиране на задълженията на
физически лица“ ЕООД не е заплатил задълженията на ответника, поради
което процесната заповед за изпълнение е издадена срещу „Фонд за
гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД и А. Д. П. като
солидарни длъжници. Сочи, че дружеството - длъжник не е възразило срещу
заповедта, поради което същата е влязла в сила в частта относно този
длъжник. Сочи, че длъжникът – физическо лице е подало възражение по
чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. В тази връзка заповедният съд
е уведомил заявителя за възможността да предяви установителен иск за
вземането си по заповедта за изпълнение срещу А. П..
С гореизложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване
на иска. Претендира съдебни разноски, представя списък по чл.80 от ГПК.
Прави доказателствени искания. Представя писмени доказателства, препис от
исковата молба и доказателствата за ответника.
В законоустановения срок ответникът чрез процесуален представител
депозира отговор, с който оспорва предявен иск като недоказан и
неоснователен. Сочи, че описаният в исковата молба договор за
поръчителство е сключен преди датата на процесния договор на изплащане.
Твърди, че в договора за поръчителство не са посочени основните параметри,
индивидуализиращи основния дълг. С това твърдение обосновава теза за
3
неопределеност на договорите, които ще бъдат обект на обезпечение с
поръчителство, както и неопределеност на обезпечените вземания, което е
основание за нищожност на договора за поръчителство по смисъла на чл.26,
ал.2 ЗЗД. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил дълга на
ответника към „А*Б.“ ЕАД на 01.10.2021 г. В тази връзка сочи, че ответникът
не е бил уведомен съгласно договореното в т.2.2.4 от договора за
поръчителство, а дружеството –ищец е неизправна страна по сделката.
Твърди, че не е получавал уведомление. Сочи, че приложеното в кориците на
делото уведомление няма изходящ номер, същото не отговаря на изискванията
на договора за поръчителство. Релевира възражение за неизпълнение на
императива на чл.143, ал.2 ЗЗД. Ответникът твърди, че е изплатил всички
задължения по процесния договор на изплащане, но не разполага с
доказателства за това.
С гореизложеното обосновава искане за отхвърляне на предявения иск като
недоказан и неоснователен. Претендира съдебни разноски.
Към делото служебно е приложено ч.гр.д. № 1643/2023 г. по описа на
Районен съд –град П..
Препис от исковата молба, писмените доказателства към нея и препис от
разпореждане по чл.131 ГПК са редовно връчени на ответника, който в
указания едномесечен срок депозира писмен отговор с препис за ищеца.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Депозира
чрез пълномощник адв. Л. М., писмено становище, с което заявява промяна на
наименованието на дружеството в „Е. Т.“ ЕАД с ЕИК *********,
представлявано от З. Р. Р.. Поддържа предявения иск, заявява воля за
разглеждане на делото в отсъствие на страната. Във връзка с настъпилата в
хода на процеса смърт на ответника и конституиране на наследниците му по
закон: Т. П. П., ЕГН ********** /майка/ и Д. К. П., ЕГН ********** /баща/
като ответници по делото, заявява, че поддържа предявения иск и моли да се
признае за установено, че ответниците дължат на ищеца процесната сума,
ведно със законната лихва за забава на главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното погасяване на задължението. Претендира
съдебни разноски. Сочи, че на 14.06.2024 г. е извършено плащане по банкова
сметка на дружеството от А. Д. П. в размер на 74 лева, който факт
дружеството признава. Счита, че с това плащане е извършено частично
4
погасяване на разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Новоконституираните ответници – редовно призовани, не се явяват и не се
представляват. Не изразяват становище по предявения иск.
По делото са събрани представените от ищеца писмени доказателства.
След като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прави следните фактическа и правни изводи:
Не се спори по делото, а събраните писмени доказателства установиха по
несъмнен начин, че на 20.06.2019 година между „М.“ ЕАД / сега „А * Б.“
ЕАД/ и А. Д. П. е сключен Договор за продажба на изплащане № *********,
по силата на който купувачът П. е закупил Апарат HandsetA1 Smart № 9 Bla +
PH A1 Smart N9tran със сериен номер 359187090394992, като се е задължил да
заплати цената на закупената вещ съобразно Погасителен план, неразделна
част от договора. Купувачът не е изпълнил задължението си да заплати цената
на закупената вещ съгласно уговорените условия, поради което договорът е
предсрочно погасен от продавача. Последният е обявил за предсрочно
изискуема непогасената от купувача цена в размер на 59, 50 лева.
Установи се, че на 07.11.2014 г. между „А * Б.“ ЕАД и „С.б.с.“ АД е сключен
договор за поръчителство, по силата на който /т.3 от Договора/ второто
дружество се е задължило в качеството на поръчител да обезпечи
задълженията на абонати, сключили с „А * Б.“ договори за продажба на
изплащане. На основание чл.2.2.3 от Договора за поръчителство,
„Състейнъбъл бизнес 3 солюшънс“ АД е заплатило на „А * Б.“ ЕАД, на
01.10.2021 г. сумата от 59,50 лева, представляваща дължима сума от ответника
по Договор за продажба на изплащане от 20.06.2019 г.
Установи се, че до купувача П. е изпратено Уведомление за встъпване в
дълг, с което е уведомен, че считано от 01.10.2021 г. задълженията му към „А
* Б.“ ЕАД по договора за продажба на изплащане са прехвърлени на „С.б.с.“
АД.
Установи се, че на 07.07.2023 г. между „М.П.К.“ ЕАД и „Фонд за
гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД е сключен Договор за
встъпване в дълг. Съгласно постигнатите договорености „Фонд за гарантиране
на задълженията на физически лица“ ЕООД се е задължило да заплати
5
задълженията на длъжниците-физически лица, произтичащи от Договора за
поръчителство, сключен на 07.11.2014 г. между „А * Б.“ ЕАД и „М.П.К.“ ЕАД,
включително и на длъжника А. Д. П., под № 428 в Приложение № 1 към
договора, в срок от един месец от подписване на Договор за встъпване в дълг.
Не се спори по делото, а събраните доказателства сочат по несъмнен начин,
че до 01.12.2023 година /дата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК,
въз основа на което е издадена заповед № 971/01.12.2023 година по ч.гр.д. №
1643/2023 година по описа на Районен съд гр.П./ П. не е изпълнил процесното
задължение.
Не се спори по делото, а събраните доказателства сочат по несъмнен начин,
че до 01.12.2023 година /дата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК,
въз основа на което е издадена заповед № 971/01.12.2023 година по ч.гр.д. №
1643/2023 година по описа на Районен съд гр.П./ „Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица“ ЕООД не е изпълнил процесното
задължение. В тази връзка „М.П.К.“ ЕАД /с предишно наименование „С.б.с.“
АД/, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ул.“ Р.П.К.“ № *,
вх.*, ет.*, представлявано от изпълнителните директори И. Л. П. и Б. Я. Я., се
е снабдил срещу двете лица – „Фонд за гарантиране на задълженията на
физически лица“ ЕООД и А. Д. П., като солидарни длъжници, със заповед №
971/01.12.2023 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1643/2023 година по описа на Районен съд гр.П., за
сумата от 59,50 /петдесет и девет лева и петдесет стотинки/ лева,
представляваща непогасено задължение, възникнало на основание Договор за
продажба на изплащане № ********* от 20.06.2019 г., сключен между „М.“
ЕАД / сега „А * Б.“ ЕАД/ и А. Д. П., която сума ищецът е заплатил в
качеството на поръчител на „А * Б.“ ЕАД по Договор за поръчителство от
07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
подаването на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Заповедта е връчена на всеки от длъжниците. Длъжникът - юридическо лице
не е оспорил вземането по заповедта, поради което същата е влязла в сила в
тази част. Длъжникът П. е подал възражение по чл.414 от ГПК срещу
заповедта за изпълнение. В тази връзка заповедният съд е уведомил заявителя
за възможността да предяви установителен иск за вземането си по заповедта
за изпълнение срещу А. П., което е сторено с исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото исково производство.
6
Безспорно се установи по делото, че на 14.06.2024 г. А. Д. П. е заплатил по
банкова сметка на дружеството – ищец сума в размер на 74 лева, на основание
процесната заповед за изпълнение.
Установи се, че на 30.12.2024 година ответникът А. Д.в П., ЕГН **********
е починал като е оставил наследници по закон: Т. П. П., ЕГН **********
/майка/ и Д. К. П., ЕГН ********** /баща/.
Установи се по делото, че на 20.03.2025 година в особената книга за
приемане и отказ от наследство, водена в Районен съд гр.П., въз основа на
определение № 112/20.03.2025 година по ч.гр.д. № 309/2025 година по описа
на Районен съд гр.П. е вписан:
Под № 29 отказът на Д. К. П., ЕГН ********** от наследството на А. Д.в
П., ЕГН **********, починал на 30.12.2024 година.
Под № 30 отказът на Т. П. П., ЕГН ********** от наследството на А. Д.в П.,
ЕГН **********, починал на 30.12.2024 година.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Предявен е по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск с правно
основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, за
съществуване на вземане в правоотношенията между ищеца и ответника
/първоначалния и новоконституираните по реда на чл.227, пр.1 от ГПК/ за
неплатена продажна цена в размер на 59,50 лева, за която е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК с № 971/ 01.12.2023 г. по ч.гр.д. № 1643/2023
г. по описа на Районен съд-гр.П., представляваща непогасено задължение,
възникнало на основание Договор за продажба на изплащане № ********* от
20.06.2019 г., сключен между „М.“ ЕАД / сега „А * Б.“ ЕАД/ и А. Д. П., която
сума ищецът е заплатил в качеството на поръчител на „А * Б.“ ЕАД по
Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от подаването на заявлението до окончателното
изплащане на сумата.
Безспорно се установиха в случая процесуалните предпоставки за
предявяване на претенцията по реда на чл.422 от ГПК, доколкото се установи
по несъмнен начин по делото, че ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу първоначалния ответник за претендираното вземане, която
заповед е връчена на длъжника, а последният е оспорил в законоустановения
7
срок съществуването на задължението.
Относно материалноправната страна на спора съдът съобрази следното:
Основателността на предявения иск предполага установяване при условията
на пълно и главно доказване съществуването на валидно облигационно
правоотношение, възникнало на основание Договор за продажба на изплащане
№ ********* от 20.06.2019 г. между „М.“ ЕАД / сега „А * Б.“ ЕАД/ и А. Д. П.,
по силата на което П. се е задължил за сумата от 59,50 лева, не е изпълнил
същото при условията на сключените договорености, и която сума ищецът е
заплатил в качеството на поръчител на „А * Б.“ ЕАД по Договор за
поръчителство от 07.11.2014 г.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно
установено възникването на гореописаните облигационни правоотношения,
със съдържанието, релевирано в исковата молба. В този смисъл съдът приема
за безспорно установено съществуването на вземане на ищеца от
първоначалния ответник А. Д. П. за сумата от 59, 50 лева. Т.е. съдът приема за
несъмнено установено съществуването на вземане на ищеца от първоначалния
ответник, представляващо главница в размерна 59,90 лева, за което е издадена
процесната заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В подкрепа на извода е извършеното доброволно плащане от А. П. на
21.06.2024 година, по банкова сметка на ищеца, в размер на 74 лева, с което си
действие П. е признал съществуването на вземането по заповедта.
Наред с това съдът съобрази настъпилия в хода на процеса юридически
факт – смърт на длъжника/ ответника А. Д. П..
Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК при постановяване на решението съдът взема
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение
за спорното право. Разпоредбата се отнася за тези новонастъпили факти,
които имат значение за спорното право – предмет на делото, така както е
индивидуализирано в основанието и петитума на предявения иск.
В настоящия случая такъв факт е както извършеното от първоначалния
ответник плащане на сумата от 74 лева в полза на ищеца, така и факта на
настъпила смърт на длъжника А. П.. С настъпването последното - смъртта на
длъжника, неговото имущество, в това число и непогасените му чрез
изпълнение задължения, представляват част от наследствената маса, и като
8
такава след откриването на наследството преминават в имуществото на
наследниците по закон на починалия, приели по предвидения в закона ред
наследство.
По делото се установи по несъмнен начин, че починалият длъжник А. П. не
е оставил деца или други низходящи, нито съпруг. Установи се, че починалият
е оставил живи родители - ответниците Т. П. П., ЕГН ********** /майка/ и Д.
К. П., ЕГН ********** /баща/, които са се отказали по предвидения в закона
ред от наследството на сина си А. Д. П.. В тази връзка съдът намира, че
ответниците Т. П. П. и Д. К. П. не са материалноправно легитимирани да
отговарят за задълженията, които синът им приживе не е изпълнил и които са
част от имуществото, оставено в наследство. Ето защо предявените срещу
ответниците Т. П. и Д. П. искове за сумата, представляваща непогасена
главница по процесната заповед за изпълнение, като недоказани и
неоснователни следва да се отхвърлят.
Предвид изхода на делото неоснователно е искането на ищеца за
присъждане на съдебни разноски в исковото и заповедното производства.
Доколкото ответниците Т. П. П., ЕГН ********** /майка/ и Д. К. П. не
претендират съдебни разноски, такива не им се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „М.П.К.“ ЕАД
/предишно наименование „С.б.с.“ АД/, и настоящо наименование „Е. Т.“ ЕАД,
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ул.“ Р.П.К.“ № *,
вх.*, ет.*, представлявано от З. Р. Р., действащо чрез пълномощник адвокат Л.
Ц. М., АК гр. В.Т., срещу Т. П. П., ЕГН ********** и Д. К. П., ЕГН
********** като наследници по закон на първоначалния ответник А. Д. П.,
ЕГН **********, гр.П., ул.“К.П.“ № *, ет.*, ап.*, положителни установителни
претенции да се признае за установено в правоотношенията между страните,
съществуването на вземане на ищеца от ответниците, за сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с № 971/ 01.12.2023 г. по
ч.гр.д. № 1643/2023 г. по описа на Районен съд-гр.П., а именно сумата от 59,50
/петдесет и девет лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща непогасено
9
от ответника задължение, възникнало на основание Договор за продажба на
изплащане № ********* от 20.06.2019 г., която сума ищецът е заплатил в
качеството на поръчител на „А * Б.“ ЕАД по Договор за поръчителство от
07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
подаването на заявлението /30.11.2023 година/ до окончателното изплащане на
сумата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Бл. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10