Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….. / …………...
2020 г.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдия Бажлекова
въззивно
гражданско дело № 24050 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е въззивно и е образувано по жалба на „Енерго-про продажби“ АД –
Варна срещу решение № 4920 от 14.11.2019г., постановено по гр.д.№ 7790 по описа
за 2019 г. на Районен съд – ****, с което
е прието за установено в отношенията между страните, че З.Н.А. не дължи на "Енерго-про продажби"
АД сума в размер на 6555,82 лева по
фактура № ********** от 25.04.2019г., представляваща стойността на начислена
без правно основание електроенергия за периода от 09.03.2017 г. до 08.03.2018
г., за обект, находящ се в гр. ****, с клиентски номер ********** и абонатен
номер 01079032384, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и е осъден
въззивника да заплати на З.Н.А. сумата от 1067,25
лева, сторени от нея съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно
формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото
доказателства. Твърди, че е налице правно основание за възникване на вземането
на дружеството, като процесната сума представлява стойност на потребена в
обекта електроенергия, която се далжи на основание чл.50 ПИКЕЕ, вр. Чл.200 ЗЗД
и са спазени предвидените изисквания при осъществяване на корекционната
процедура. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се
отхвърли иска. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна е депозирала
отговор на жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК , с който същата се оспорва
като неоснователна. Претендира присъждане на разноските във въззивното
производство.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
гражданско отделение – трети състав,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
В исковата молба ищцата излага, че е потребител на доставяна от
ответника електроенергия в имота, находящ се в гр. Варна, ж.к.“Аспарухова“, ул.“Стенка Разин“ №16, с клиентски
номер ********** и абонатен номер 01079032384. Въз основа на извършена проверка
на СТИ и съставен констативен протокол е извършена корекция на сметката за
потребена електроенергия и е начислена допълнително сумата от 6555,82 лв.
Твърди, че не дължи същата, тъй като към датата на извършване на проверката, за
дружеството не е било налице правно основание за съставяне на констативен
протокол и извършване на корекционна процедура, поради отмяна на ПИКЕЕ. Оспорва,
че е потребила допълнително начисленото количество електроенергия. Към датата на проверката липсва
приложим материален закон за установяване на случаи на неизмерена, неправилно
или неточно измерена ел.енергия, както и че не е изпълнено задължението на ответното
дружество за извършване на периодични проверки и липсват доказателства за
реалното доставяне на начисленото количество електроенергия. Оспорва
констатациите в протокола от проверката, както и, че не е спазена дължимата
процедура.
Ответникът е депозирал в срока по член 131 от ГПК
отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на иска. Твърди, че
е извършена проверка от служители на „Електроразпределение-Север” АД, които са
констатирали, при замерване с еталонен уред отчетени показания по регистър
1.8.3, който не е визуализиран на дисплея и съответно не е бил отчетен. При
извършена експертиза в БИМ е констатирана намеса в софтуера на електромера,
като е налице преминала енергия в тарифа 1.8.3. Въз основа на констатациите е
изготвено становище за начисляване на електроенергия, с което отчетеното по
скрития регистър количество електроенергия е конкретизирано по размер и период.
Поради това и съгласно член 50 от ПИКЕЕ е извършена корекция на потребената
електроенергия за периода. Ответникът твърди, че начислената като корекция
електроенергия е доставена и потребена от абоната, поради което и процесната
сума представлява цена на доставка и се дължи на дружеството.
Не се спори между страните, че ищцата е потребител на електрическа
енергия за посочения обект, като заплащането на доставената енергия се дължи на
ответника.
От представения по делото заверен препис от
констативен протокол от 08.03.2018г., съставен от служители на
”Електроразпределение -Север” АД и подписан от двама свидетели се установява
наличие на преминала електроенергия, отчетена в регистър 1.8.3., поради което е
извършена подмяна на електромера и монтиране на нов при посочени нулеви
показания за различните тарифи.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ,
ГД МИУ - РО Русе, за което е съставен КП № 606/ 15.04.2019г., в който е
документирано, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на
електромера, като е установено наличие на преминала електроенергия по тарифа
1.8.3 – 037512,8
кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и
на техническите изисквания. Не е констатирано измерване с грешка над
допустимата, нито механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на сТИ.
Със становище за начисление на електроенергия от 24.04.2019 г. е
одобрено начисляването на допълнително количество електроенергия в размер на
37512 кВтч, за периода 09.03.2017 г.-08.03.2018 г.
Корекцията е извършена на основание член 50 от
ПИКЕЕ. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено
допълнително количество електроенергия за посочения период и в посоченото
количество, за остойностяване на която е издадена фактура от 25.04.2019 г. за
сумата от 6555,82 лева. По делото е представена процесната фактура, видно от
съдържанието на която е, че начисленото количество електроенергия е с посочено
основание „служебно“.
От заключението на вещото лице по изслушаната
съдебно-техническа експертиза, включително с обясненията, дадени от него, при
изслушването му в съдебно заседание, проведено на 08.11.2019 г., се установява,
че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност. Практически е невъзможно да се
определи началният момент, от който е започнало натрупването на електроенергия
по 1.8.3, нито по часове как е било разпределено, включително и в скрития регистър,
още повече че абонатът е битов и СТИ е тарифирано да отчита само по две тарифи.
Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3. се дължи на неправомерно
софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и
по-точно в тарифната схема. Не е налице неотчитане от измервателната система на
СТИ на преминала през захранващия кабел електроенергия. Електромерът не е
включен в системата за дистанционно отчитане. Прочетените показания в регистър
1.8.3 не са доказателство, че в този регистър е записано действителното
количество доставена и потребена електроенергия. Показанията в този регистър не
са от редовен отчет.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта на процесната сума на ответното дружество,
поради което в тежест на
ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка
законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като количество
електроенергия е реално доставено на ищец.
В отговора на исковата молба ответното дружество сочи, че сумата е
дължима въз основа на редовен отчет и потребление, който факт обаче е останал
недоказан. Отделно от това се сочи, че количеството електроенергия представлява
корекция по сметка, извършена по реда на чл. 50 от ПИКЕЕ. Количеството
електроенергия е остойностено след прочитане на невизуализиран регистър на
електромера.
Съществуващите договорни отношения между страните
се регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за
доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–061 от
07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ,
обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013 г.
След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е
изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.
На съда е служебно известно решение № 1500 от
06.02.2017г., постановено по адм.д.№ 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, с
което ПИКЕЕ са отменени с изключение на чл.48 – чл. 51, като решението е
обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15 от 14.02.2017г. Съгласно чл. 195, ал.
1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в
сила на съдебното решение, тоест няма обратно действие. Според чл. 195, ал. 2
от АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая
КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към
настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените
ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението на ВАС относно
извършената на 08.03.2018 г. проверка на средството за търговско измерване
отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон.
Съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ
като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не са
представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание/.
Като извод се налага, че едностранната корекцията
на оператора е допустима при наличието
на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките
за предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се
установява наличието на нито една от трите предпоставки.
За пълнота на изложението следва да се добави, че
предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да
извърши корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично
доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в
разпоредбите на чл. 48 от ПИКЕЕ /действаща към момента на извършване на
проверката/, а те са: липса на СТИ, установено въз основа на метрологична
проверка неточно измерване/неизмерване на СТИ, промяна в схемата на свързване,
надлежно констатирани при извършена по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ /отменен към
датата на съставяне на КП/ проверка. В настоящия случай по отношение на
служебно начисленото количество електроенергия за посочения период не е налице
нито една от изброените хипотези. Не е налице и хипотезата на чл. 49 от ПИКЕЕ,
доколкото не е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател
на електромера, както и хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ – несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея. От доказателствата по делото се установява, че СТИ правилно
е отчитало консумираната електроенергия и не е документирано неточно измерване,
което да се дължи на неправомерна намеса в схемата на свързване към електроразпределителното
мрежа. Поради това и не може да бъде обоснован безспорен и категоричен извод,
че констатираното при проверката количество електроенергия в регистър, който не
е активиран за търговски отчет /1.8.3/. Обстоятелството, че към дата на монтиране
на електромера, той е бил с нулеви показания за дневна и нощна тарифа, не може
да обуслови извод, че допълнително начисленото количество електроенергия е
реално потребено, тъй като не е налице яснота какви са били показанията в
регистър 1.8.3 при монтиране на електромера. Дори да се приеме, че отчетеното в
този регистър количество електроенергия е потребено от абоната, не е установено
в кой диапазон то е доставено и потребявано и за какъв период от време.
Законовата възможност за едностранна корекция на
сметка за електроенергия за изминал период не означава автоматично начисляване
на суми за неточно измерена електроенергия, защото това е допустимо само и
единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на потребителя, законово регламентирани, които не са
установени.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответното
дружество не е провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е
извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция
на сметката на ищцата-потребител, което води до извод, че искът е основателен и
следва да се уважи.
Поради съвпадане на правните изводи на двете
инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въз основа на отправеното от въззиваемата искане и представените
доказателства относно размера на сторените разноски, въззивникът следва да бъде
осъден да й заплати и направените пред настоящата инстанция разноски, които са
в размер на 800 лева, заплатени за възнаграждение на един адвокат.
Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът намира за
неоснователно искането на въззивника за присъждане в полза на въззиваемата на
по-нисък размер на разноски за адвокатско възнаграждение. В тази връзка, съдът
има предвид и, че размера на договореното от ответника с процесуалниия му
представител адвокатско възнаграждение значително надвишава заплатените от
въззиваемата разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4920 от 14.11.2019г., постановено по гр.д.№ 7790
по описа за 2019 г. на Районен съд – ***.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град **** да заплати на З.Н.А. ЕГН ********** с адрес ***, сумата
от 800
/осемстотин/ лева, представляваща сторени в
производството пред въззивната инстанция разноски, на основание чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС, в месечен срок от
връчването му на страните,.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.