Решение по адм. дело №602/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба, подадена от адв. Цв. Д. като пълномощник на А. Н. Л.-Х. с адрес гр. В. Търново, [улица], ет. 6, ап. 23, Н. А. Н. с адрес [населено място], [улица] Т. С. Б. с адрес [населено място], [жк], вх. Д, против решение № 1040-04-50/12.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицата срещу разпореждане № РО-5-04-01918149/30.05.2025 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО при същото ТП на НОИ, с което е разпоредено лицата да внесат сумата по ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01908740/12.05.2025 г. в размер на 2688,81 лв., от които 2373,98 лв. главница и 314,83 лв. лихва. Жалбоподателите считат, че оспореният акт е в нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснован. Твърдят, че в процесното разпореждане не са посочени фактическите и правните основания за събиране на посочените в него суми, а отговорността на жалбоподателите е ангажирана без правно основание за това. В съдебно заседание не се явява представител.

Ответната страна – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. В представена писмена защита излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Между страните не е спорно, че с Експертно решение на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД с № 91911 от заседание № 221/18.11.2022 г. на М. А. Г. е била определена трайна намалена работоспособност 74% със срок 3 години и дата на инвалидизиране 21.11.2018 г. Това ЕР на ТЕЛК е било обжалвано от мед. комисия при ТП на НОИ – Велико Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето пред НЕЛК, като с ЕР № 90644 от заседание № 56/24.04.2023 г. на НЕЛК е отменено решението на ТЕЛК и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. Посоченото решение на НЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила.

С ново ЕР № 90209 от заседание № 91/11.08.2023 г. на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени"- втори състав, на М. А. Г. е определена трайна намалена работоспособност 56 % със срок от 3 години и дата на инвалидизиране 21.11.2018 г. Това решение е било обжалвано от МК при ТП на НОИ Велико Търново пред НЕЛК, като с ЕР № 91215 от заседание № 115/28.11.2023 г. НЕЛК е отменено решението на ТЕЛК и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. По отношение на приетата в решението на ТЕЛК водеща диагноза *** е посочено, че оценката е немотивирана – в приложените документи няма отразени двигателен дефицит и сетивни промени, характерни за увреда на н. исшидиакус, липсва и етиопатогенетична обосновка за увреждане на посочения нерв. Дадени са указания за медико-експертно наблюдение от невролог с отразяване на пълен и прецизен невр. статус анализиране на находката като при интерпретирането ѝ следва да се съобрази коренно различния невр. дефицит по характеристика, тежест и времетраене при дискогенна лумбо-сакрална радикулопатия /дори ангажираща влакна на сед. нерв/ и при самостоятелно заболяване – периферна невропатия на н.исшиадикус. Това решение на НЕЛК е влязло в сила като необжалвано.

След това решение на НЕЛК са извършени нови изследвания на М. А. Г.. Видно от етапна епикриза и амбулаторен лист от 03.01.2024 г., приложени в МЕД на лицето, извършилият прегледа невролог е поставил диагноза М51.1 „Увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радокулопатия“. Установени са КТ данни за парамедианна дискова херния на ниво Л3-Л4 вдясно, малка медианна дискова херния на ниво ниво Л5-Ес1. На 16.01.2024 г. е извършено ЕМГ изследване, при което е установено, че се установяват ЕМГ данни за наличие на коренчова увреда L4-L5 и L5-S1 вдясно. Скоростта на провеждане по двигателните влакна на изследваните нерви на десния крак е забавена, намалена е амплитудата на М отговора, удължена е латенцията на Л5 вляво.

Издадено е Експертно решение на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД с № 90152 от заседание № 28/02.02.2024 г., с което на М. А. Г. е определена трайна намалена работоспособност 56% със срок 3 години и дата на инвалидизиране 21.1.2018 г., с водеща диагноза: Увреждане на седалищния нерв. В решението са изложени следните мотиви за определения процент ТНР: 1. По ч. 7, т. 11.6.2 – 50 % ТНР за невритис н. исшиадикус вдясно – средно-тежка степен. ЕЕ от невролог, ЕМГ, Рьография на лумбални прешлени. КТ на ГС от 03.01.2024 г. – Закл.: парамедианна дискова херния на ниво Л3-Л4 вдясно. Малка медианна дискова херния на ниво Л5-Ес1. ЕМГ от 16.01.2024 г., преглед от невролог от 03.01.2024 г. 2. По ч. 9, р. 18, т. 21 – 20 % ТНР за Бета таласемия минор. 3. По ч. 4, р. 5т. 1 – 10 % ТНР за синусова тахикардия, без налични хемодинамични нарушения.

В мотивите на решението е посочено, че се касае за пациентка, която се оплаква от болки в дясната поясна област с ирадация на болката по страничната повърхност на бедрото и подбедрицата на десния крак, тръпнене на пръстите. Палпаторна болка паравертебрално в лумбалната област , повече вдясно, ограничени и болезнени движения. Повишен тонус на паравертебралната мускулатура вдясно. Походка болево скована, накуцваща. Хипестезия за Л4-Л5и Л5- Ес1, дерматоми вдясно. Палпаторна и спонтанна болезненост по хода на десния седалищен нерв.

Това ЕР на ТЕЛК е било обжалвано от мед. комисия при ТП на НОИ – В. Търново пред НЕЛК, като с ЕР № 91494 от заседание № 90/12.08.2024 г. НЕЛК, специализиран състав по нервни, очни и ССЗ е отменено решението на ТЕЛК по оценка на работоспособността, определен е краен процент ТНР – 24 %, като решението на ТЕЛК е потвърдено по останалите поводи.

Посоченото решение на НЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила. Жалбоподателите са били членове на ТЕЛК, постановила отмененото експертно решение № 90152 от заседание № 28/02.02.2024 г.

Въз основа на определените 56 % ТНР с отмененото впоследствие Експертно решение на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД с № 90152 от заседание № 28/02.02.2024 г., с разпореждане [номер] от 22.03.2024 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново на М. А. Г. е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в размер на 276,64 лв. от 08.12.2023 г. Впоследствие с разпореждане [номер]-04-323#11/28.10.2024 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново, въз основа на ЕР № 91494/12.08.2024 г. на НЕЛК, личната пенсия за инвалидност на М. А. Г. е прекратена, считано от 02.10.2022 г., тъй като определените 24 % ТНР са недостатъчни за получаване на лична пенсия за инвалидност. Няма данни и не се твърди посочените разпореждания на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново да са били обжалвани от М. Г.. Съгласно съдържащата се в административната преписка сметка за надвзета пенсия по вина на ТЕЛК, размерът на изплатените пенсии на М. А. Г. за периода 01.01.2024 г. - 31.08.2024 г. е 2373,98 лв., както и лихва към 28.10.2024 г. – 144,59 лв.

Със Заповед № ЗР-5-04-01882794/07.04.2025 г., издадена от ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново /при условията на делегиране/ на основание чл. 107 от КСО е възложена частична ревизия по разходите на ДОО във връзка с отменени актове на медицинската експертиза, връчена на тримата жалбоподатели. След приключване на ревизията е издаден ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01908740/12.05.2025 г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново, с който на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО на жалбоподателите е определен начет за сумата от 2688,81 лв., представляваща сумарно стойността от неправилно отпуснатата пенсия за инвалидност на М. А. Г. и начислените в тази връзка лихви.

Ревизионният акт е връчен на адресатите му, като същите, чрез пълномощник, са подали възражениe на основание чл. 110, ал. 2 от КСО. След представяне от инспектор по осигуряването на мотивирано заключение за неоснователност на възражението, от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, е издадено разпореждане № РО-5-04-01918149/30.05.2025 г. за внасяне от ревизираните лица на сумите по ревизионния акт за начет. В разпореждането изрично е отразено, че предвид внасянето към 30.05.2025 г. на сумата от 2688,81 лв., задължението по начет към датата на разпореждането е погасена.

Това разпореждане е обжалвано по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново, който е издал обжалваното решение № 1040-04-50/12.06.2025 г., с което е била отхвърлена жалбата на лицата срещу разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново.

Решението е връчено на пълномощник на жалбоподателите на 03.07.2025 г. Същото е оспорено пред съда с жалба, подадена чрез ответника по електронен път на 08.07.2025 г.

В хода на съдебното производство са приети доказателствата от административната преписка, както и е изискано и прието медицинското експертно досие на М. А. Г..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в предвидения от закона преклузивен срок, след изчерпване на фазата на административния контрол. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново е издадено от оправомощено за това лице в пределите на материалната му компетентност, определена с чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото е изготвено в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 117, ал. 5 от КСО форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.

При издаването на ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01908740/12.05.2025 г. и разпореждане № РО-5-04-01918149/30.05.2025 г., не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са процедурата и изискванията на чл. 110, ал. 1-3 от КСО и чл. 11-чл. 26 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт. В конкретния случай както анализът към РА, така и мотивираното заключение изготвено във връзка с възражението срещу него, съдържат подробно изложение на фактическите и правните основания за определяне на процесните задължения. В анализа и мотивираното заключение е посочено, че са нарушени разпоредбите чл. 62 и Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза.

Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи с доказателствения материал и на законовите разпоредби.

По делото не е налице спор относно фактите, установени в хода на административното производство. Спорният въпрос се свежда да това дали жалбоподателите дължат възстановяване по реда на чл. 110, ал. 3 от КСО на вредите, причинени на бюджета на ДОО, след като експертното решение № 90152 от заседание № 28/02.02.2024 г., издадено от тях в качеството им на членове на ТЕЛК, въз основа на което на М. А. Г. е била отпусната лична пенсия за инвалидност, впоследствие е отменено от НЕЛК и е определен друг процент на намалена ТНР, при който на освидетелстваното лице не се следва пенсия за инвалидност.

Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физически лица или на юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи включително неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. Съгласно чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ експертизата на трайно намалената работоспособност /ТНР/ включва определянето на обстоятелствата от т., т. 1-9, а експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т., т. 1- 5.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че в случая не била предвидена солидарна отговорност. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е вид имуществена отговорност, която намира опора в института на непозволеното увреждане по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Съответно приложение тук следва да намерят основни постулати, свързани с този институт по ЗЗД. Този вид отговорност е обективна /безвиновна отговорност/, възникваща по силата на изрична правна норма на специалния закон и намира приложение само в осигурителните правоотношения. Необходимият и достатъчен фактически състав за реализирането ѝ в конкретния случай изисква да бъде доказано следното: 1. отменен акт на медицинската експертиза; 2. реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания; 3. пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО. Във връзка с горното и на основание чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно, т.е. в случая тримата лекари от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено, имат качеството на солидарни длъжници. Характерно за нея е именно това, че кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците (чл. 122, ал. 1 от ЗЗД). Т.е. при доказване на изброените по-горе предпоставки е налице основание, лицата издали отменения акт на медицинската експертиза, да понесат солидарно имуществена отговорност.

Реализирането на отговорността по реда на чл. 110 от КСО е за вреди, причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Под "нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза" следва да се разбира извършени нарушения на въведени с правна норма правила и материални предпоставки. Поради това не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Това е така, тъй като членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това им е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние към определен момент, с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние.

Безпротиворечиво съдебната практика е възприела, че в качеството на професионална оценка на ТНР, решенията на ТЕЛК/НЕЛК следва да се базират на преглед и оценка на медицинската документация и на всички относими за здравословното състояние на лицето доказателства и обстоятелства за формиране на извода за ТНР, в съответствие с изискванията на чл. 62 и чл. 63 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Съответно се приема, че когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинска документация, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, извели са изводи в разрез с правилата на медицинската логика и технология за оценка на ТНР и когато не са спазени административнопроизводствени правила по отношение форма и съдържание на решението, тогава може да се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаване на решението.

Както се посочи, в случая отговорността на жалбоподателите е ангажирана за издаването на едно експертно решение. При отмяната на ЕР № 90152 от заседание № 28/02.02.2024 г. на ТЕЛК, с което е определена 56 % ТНР на М. Г., в ЕР № 91494 от заседание № 90/12.08.2024 г. на НЕЛК са направени следните забележки по отношение на водещата диагноза: посочено е, че в МЕД липсват проследяващи консултации от невролог с описан пълен и прецизен неврологичен статус, анализиране на находката като при интерпретацията ѝ неврологът да се съобрази с коренно различния неврологичен дефицит по характеристика, тежест и времетраене при дискогенна лумбо-сакрална радикулопатия /дори ангажираща влакна на седалищен нерв/ и при самостоятелно заболяване – периферна невропатия на седалищен нерв. Заключението е, че за диагноза Дискогенна лумбосакрална радикулопатия, без данни за хроничен ход, се следват 10 % ТНР по ч. 7, т. 15.1 на НМЕ. За увреда на седалищния нерв не се следва % ТНР поради несъответствие на диагнозата и клиничната картина.

Така изложените мотиви в ЕР на НЕЛК установяват нарушение на изискванията на чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от НМЕ. Налага се извода, че членовете на ТЕЛК към МБАЛ „Павликени“ ЕООД - [населено място] не са оценили правилно вида и степента на водещото заболяване въз основа на наличните документи в медицинското досие на освидетелстваното лице. Следва да се посочи, че според последните по време изследвания на лекар-невролог от м. 01.2024 г., извършени преди процесното ЕР № 90152 от заседание № 28/02.02.2024 г. на ТЕЛК, същият е диагностицирал заболяването на пациентката с код по МКБ М51.1 „***“, което напълно се обосновава от КТ данните за налични дискови хернии /л. 74– л. 76 от делото/, а не с код по МКБ G57.0 „Увреждане на седалищния нерв“. Това води до заключението, че не са налице различни изводи на отделните медицински състави, а членовете на ТЕЛК са постановили решението си в разрез с правилата на медицинската логика при определяне на съответната отправна точка и в разрез с нормативно заложените критерии за това, поради което законосъобразно е била реализирана отговорността им по реда на чл. 110 КСО. Отмененото експертно решение е издадено в нарушение на нормативни разпоредби на НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ, при което е налице първата от коментираните по-горе предпоставки за реализиране на отговорността на жалбоподателите по чл. 110, ал. 1 от КСО.

Видно от представената с административната преписка справка за неправилно получена пенсия, както и от ревизионния акт за начет, и от разпорежданията на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Велико Търново, въз основа на отмененото в частта му на определения процент ТНР решение на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД, на лицето М. А. Г. е била отпусната и изплащана лична пенсия за инвалидност. От жалбоподателите не е оспорен размера на извършените периодични плащания към инвалидизираното лице, общият размер на тези плащания, както и начислените лихви.

При това положение, следва да се приеме, че е доказана и втората предпоставка за ангажиране имуществената им отговорност като членове на ТЕЛК - реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания за трайна неработоспособност.

Безспорно налице е и третата предпоставка – наличие на причинно-следствена връзка между отмененото поради нарушаване на нормативните разпоредби ЕР на ТЕЛК и настъпилата щета на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи. Отмененото незаконосъобразно решение на ТЕЛК е било законово основание за изплащане на социалната пенсия за инвалидност, според определения процент на трайно намалена работоспособност и степен на увреждане, които средства представляват неправилно извършени осигурителни разходи, което се явява щета за ДОО.

Неоснователно жалбоподателите се позовават на съдебна практика на ВАС, която е постановена при различна фактическа обстановка. Разгледаните в настоящото дело факти са идентични с тези по Решение № 7132 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4624/2025 г., VI о. /постановено между същите страни/, Решение № 7078 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 587/2025 г., VI о. /постановено между същите страни/, Решение № 6404 от 13.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 313/2025 г., VI о. /постановено между същите страни/, Решение № 5923 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12146/2024 г., VI о. /постановено между същите страни/, , Решение № 2434 от 11.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5852/2024 г., VI о. /постановено между същите страни/, Решение № 185 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10695/2024 г., VI о. /постановено между същите страни/, Решение № 273 от 11.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6253/2022 г., VI о. /постановено между същите страни/, Решение № 6087 от 17.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12148/2023 г., VI о. и др.

По изложените съображения, обжалваното решение на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане № РО-5-04-01918149/30.05.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на спора, разноски на жалбоподателите не следва да бъдат присъждани. При своевременно заявеното искане за това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателите следва да заплатят на администрацията, в чиято структура е ответният административен орган, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определен съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Н. Л.-Х. с адрес гр. В. Търново, [улица], ет. 6, ап. 23, Н. А. Н. с адрес [населено място], [улица] Т. С. Б. с адрес [населено място], [жк], вх. Д, против решение № 1040-04-50/12.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицата срещу разпореждане № РО-5-04-01918149/30.05.2025 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО при същото ТП на НОИ.

ОСЪЖДА А. Н. Л.-Х. с адрес [населено място], [улица], ет. 6, ап. 23, [ЕГН], Н. А. Н. с адрес [населено място], [улица], [ЕГН], и Т. С. Б., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], вх. Д, да заплатят на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново разноски по делото в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.