Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…14.....август….2020.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание на…ДВАДЕСЕТ..и..ОСМИ…ЮЛИ

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ДВАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:     РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                               ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при секретаря........Ж.……С.,…като…разгледа....

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…487….

по…описа…за…2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството  по делото е образувано на основание  въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Гранична полиция “- МВР ( ГД“ГП“-МВР) чрез пълномощника гл.юрк.Й.С. - ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№495/2019г. по описа на Никополски районен съд, срещу постановеното по делото съдебно  Решение № 34/24.02.2020г., с което е уважен осъдителен иск с правно основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР,предявен  от ищеца Симен М.В., чрез пълномощника адв. Вл.Владимиров от АК-Плевен,   и са присъдени разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави се искане  да бъде отменено и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с което да отхвърли исковата  претенция. Въззивната жалба е изключително подробна. В нея се излагат многобройни оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, които се свеждат до следното: Незаконосъобразно съдът е допуснал субсидиарното приложение на НСОРЗ при заплащане на нощния труд на служители на МВР.  Заплащането на труда на работещите в МВР е уредено в ЗМВР и в  специалните Наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи.  Цитира се съдебна практика.

В писмена защита (съдържаща се в писмено изявление, озаглавено“Молба“), процесуалният представител гл. юрк.С. поддържа  изразеното становище и   излага  подробни допълнителни съображения.

 Ответникът  по въззивната жалба не  е подал писмен отговор. В молба, подадена преди откритото съдебно заседание на въззивната инстанция, процесуалният представител адв. Вл.Владимиров е заявил, че оспорва въззивната жалба.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема  следното:

Въззивната жалба на  Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР- ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№495/2019г. по описа на Никополски районен съд, срещу постановеното по делото съдебно  Решение №34/24.02.2020г.,е подадена  в срок,  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна,  при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. 

Разгледана по същество  е    НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№495/2019г. по описа на Никополски районен съд, е образувано на основание  осъдителен иск за парично вземане с правно  основание по чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР, с цена, обуславящи родова подсъдност на РС като първа инстанция,, предявен от ищеца „(понастоящем ответник по въззивната жалба)  Симен М.В.   срещу ответника ( понастоящем въззивен жалбоподател) ГД“ГП“- МВР.

В исковата молба се твърди следното:През  периода 25.09.2016г.- 25.09.2019г., ищецът е работил на длъжност „младши инспектор“ в ГКПП-С.- Никопол, ГПУ-С. при РД“ГП“-Русе, Главна дирекция „Гранична полиция“- София. Трудовата си дейност е осъществявал по утвърдени графици и протоколи при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12часа  при сумарно изчисляване на работното време. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), като в нея липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. За процесния период - 25.09.2016г.- 25.09.2019г., е  положил  общо 1784 часа нощен труд. В съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. В конкретния случай, за процесния период е положил общо 1784 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143, което  води до извънреден труд от 255 часа, който следва да му бъде платен допълнително. Съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 8.03 лв.,или за 255 часа труд му се дължи сумата от 2047.65лв.

В срока по чл.131 от ГПК  е  постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника – ГД“ГП“-МВР, чрез пълномощника гл. юрк.Й- С.. В него се  изразява  становище за неоснователност на предявения иск и се предлага да бъде отхвърлен, като се излагат подробни съображения: В МВР има три категории труд; Служебните отношения на държавните служители в МВР, които са специфична категория служители, са уредени в ЗМВР; Мястото, видът и условията за заплащане на възнаграждения и други престации, са уредени в ЗМВР и  липсват препращащи  разпоредби към КТ. Претенцията на ищеца, основана на НСОРЗ, е неоснователна, тъй като този нормативен акт е неприложим за служители в МВР. Цитират се отговори на експерти от МТСП. Позовава се на правото на ЕС.

 В открито съдебно заседание, проведено на 28.01.2020г.,  е допуснато изменение на основание чл.214,ал.1 от ГПК на предявения иск, като размерът му е намален на 1607.05лв.

 По делото са събрани писмени  доказателства и  е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Никополският районен съд се е произнесъл с обжалваното Решение №34/24.02.2020г., с което е уважил изцяло исковата претенция, след изменението по чл.214 от ГПК.

Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО,  ДОПУСТИМО и  ПРАВИЛНО.

                       Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят  нищожност  или недопустимост на съдебния акт.

  За да се произнесе относно правилността на обжалваното  решение, съдът съобрази следното:

Безспорни между страните са следните обстоятелства, които се установяват от неоспорените писмени доказателства и от направените признания:

Ищецът  С.М.В.  през периода от 25.09.2016г. до 25.09.2019г.е заемал длъжността “младши инспектор“ в ГКПП-С.-Никопол, ГПУ-С. към ГПУ-Свищов при РД“ГП“-Русе, Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР.

Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени ( дневна и нощна), като нощната смяна е от 22.00ч. до 06.00ч. и с продължителност 12часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР.

Спорни  между страните са въпросите: Допустима ли е трансформация на положените от служителите на МВР  часове нощен труд  в дневен, на какво основание и в зависимост от това дължи ли ответникът  заплащане на ищеца на възнаграждение за извънреден труд и в какъв размер?

За да се произнесе по спорния въпрос, възивният съд съобрази следното:

Отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на чл. 187,ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

От съществено значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали по отношение на ищеца намира приложение  нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка следва да се отбележи, че според чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Хронологията на издадените такива наредби е следната: за периода от 19. 08. 2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала Наредба№ 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от  29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. е действа Наредба № 8121з- 776 от 29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.), която е отменена с последната Наредба №8121з-36/07.01.2020г., обн. в ДВ бр.3/10.01.2020г. в сила от 10.01.2020г.

 Текстовете на чл. 3 ал. 3 и в четирите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно  8 часа за всеки 24- часов период. Съобразно чл. 31 ал. 2 от Наредба                        № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з- 592/                       25. 05. 2015 год и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 год., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1. 143. В противен случай държавният служител в МВР би се поставил в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че за  процесния период  от 25.09.2016г. до 25.09.2019г. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент  1. 143 за превръщането му в дневен труд възлиза общо на 1856.232 часа.Разликата от приравнените часове нощен труд (незаплатени на ответника, сега въззиваем) – 232.232часа, от което следва, че дължимото незаплатено от ответника възнаграждение е в размер на 1607.05лв. Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда- 25.09. 2019 год., до окончателното изплащане на сумата.

От изложеното е видно, че въззивният съд достига до фактически и правни изводи, които са напълно еднакви с тези на първоинстанционния, поради което на основание чл.271 от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено.Районният съд е изложил подробни мотиви, съдържащи правилни фактически и законосъобразни изводи, които се споделят напълно от настоящия състав.

Оплакванията, изложени във въззивната жалба  и в писмената защита са неоснователни по съображенията, изложени по-горе. Доводите,  направени във въззивната жалба са  били заявени и  в първата инстанция, обсъдени са в обжалваното решение и  изводите се споделят от въззивния съд.

Въззивният съд посочва, че отменената разпоредба на чл.9г от НРВПО, е неприложима за настоящия казус, тъй като  по време на действието си същата е уреждала отчитане на извънредния труд  по реда на чл.149 КТ пред Инспекцията по труда.

Оплакването, че РС не е  присъдил разноски на ответника съобразно отхвърлената част от иска, е неоснователоно, тъй като след изменението на иска по чл.214 от ГПК чрез намаляване на размера му, исковата претенция се счита уважена изцяло.

Практиката на други съдилища в страната, постановена в обратен смисъл, не е задължителна за настоящия съд, тъй като няма характера на тълкувателно решение на ВКС.

Настоящият съдебен състав не присъжда на ответника по въззивната жалба разноски, тъй като не установи такива да са претендирани и доказани.

Въззивният жалбоподател обаче е станал задължен  с разноски за въззивно обжалване, поради което на основание чл.77 от ГПК  следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд-Плевен – д.т. от 32.14лв. върху обжалваемия интерес от 32.14лв.

Съгласно чл.280,ал.3 във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК  настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

                              По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК

 

             Р    Е   Ш     И   :

 

 ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО  РЕШЕНИЕ №34/24.02.2020г. на никополски районен съд - Левски,  постановено по гр.д.№495/2019г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР с адрес в гр.София, ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен съд на основание чл.77 от ГПК държавна такса за въззивно обжалване в размер на 32.14лв.

 РЕШЕНИЕТО  НЕ  подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: