Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  367                                30.10.2018 год.                           Димитровград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Секретар :  Д.Петрова

Прокурор :

като разгледа докладваното от съдията г.д. № 267  по описа на съда за 2018г.,  за да се произнесе взе предвид следното :

              Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1  вр. чл.415 ал.1  от ГПК.

 

              ИЩЕЦЪТ – „Теленор България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, р-н Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от управителя О.Б.Ш. твърди в депозираната искова молба, че на 25.01.2016 г. между ответника М.Н.Х., с адрес: *** и ищеца бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************, за срок от 24 месеца, по програма Резерв Ставдарт 39.99 със стандартен месечен абонамент в размер на 39,99лв. Х. не  изпълнявал задълженията си по договора в общ размер на 65,31лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.01.2016г. — 29.02.2016г. На 02.04.2016г мобилният оператор отправил писмена покана за доброволно плащане до Х., с която го уведомил за общата стойност на задълженията му, както и, че при неплащане в посочения 10-дневен срок, ще настьпят следните последствия: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ ще бъде прекратен, след което използването на съответния мобилен номер няма да бъде възможно; към общия размер на дълга ще бъде добавена неустойка, съгласно подписания договор.След поканата и в посочения 10—дневен срок неизпълнението по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ продължава, поради което мобилният оператор го прекратява и начислява предвидената в него неустойка в размер на 749,55 лв., формирана съгласно чл. 11 от стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора.Горепосочените задължения били индивидуализирани в следните фактури: фактура № **********/01.02.2016г., издадена за отчетен период 25.01.2016 г. —31.01.2016 г., срок за плащане — 16.02.2016 г., за сумата от 18,53 лв. за месечен абонамент и използвани услуги за предпочетен номер +************. Посочената фактура претендираме до размер на 13,24лв., вследствие на извършено частично плащане в размер на 5,29лв., фактура № **********/01.03.2016 г., издадена за отчетен период 01.02.2016 г. —29.02.2016 г., срок за плащане — 16.03.2016 г., за сумата от 52,07 лв. за месечен абонамент и използвани услуги за предпочетен номер +************, фактура № **********/01.05.2016 г., издадена за отчетен период 01.04.2016 г. —30.04.20 l 6 г., срок за плащане — 16.05.2016 г., за сумата от 749,55 лв., представляваща неустойка за предпочетен номер +************. С оглед на гореизложеното на 13.11.2017г. „Теленор България" ЕАД подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд — гр. Димитровград срещу М.Н.Х., в което се претендират: главница в размер 814,86 лв. (осемстотин и четиринадесет лева и 86 ст.) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. № 1827/2017г. по описа на РС Димитровград. По делото е издадена заповед за изпълнение, връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което за „Теленор България" ЕАД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

Моли съда да постанови  съдебно решение, с което: да признае за установено, че „Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* има следните вземания срещу М.Н.Х., с адрес: ***, а именно: суми в общ размер на 814,86 лв. (осемстотин и четиринадесет лева и 86 ст), представляващи неплатени месечни абонаменти такси и услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ в размер на 65.31 лева за периода 25.1.16г.-29.2.16г., както и неустойка в размер на 749.55 лева, съгласно чл.11 от Договора, начислена във фактура от 1.5.16г.; законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането; да осъди М.Н.Х. да заплати направените съдебни разноски и претендираните адвокатските хонорари в производството по ч.гр.д. № 1827/2017г. и по настоящото съдебно производство.

В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422, вр. чл.79 от ЗЗД, предявяват настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.

С определение от 13.7.18 година съдът е заличил, поради смърт ответникът по делото М.Н.Х., ЕГН ********** и е конституирал на основание чл. 227 от ГПК Е.М.Х., ЕГН ********** ***, представлявана от майка си и неин законен представител Д.Д.И., ЕГН ********** с адрес ***.

 

По отношение на предявените искови претенции, съдът като взе предвид факта, че съобразно изискванията на чл.238 ал.1 от ГПК, по искане на ищеца, предвид и наличието на предпоставките в ГПК за постановяване на неприсъствено решение: на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание; искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съобщенията на ответника са връчени редовно, последният не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първо заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът намери, че следва да се произнесе с неприсъствено решение, без да мотивира същото по същество.

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да присъди разноските в заповедното производство. С процесната заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 385лв., представляваща направени по заповедното производство разноски за  държавна такса /25 лв/ и  юрисконсултско възнаграждение /360 лв/, поради което и по изложени по- горе съображения съдът намира, следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 385 лева, представляваща направени по заповедното производство разноски за  държавна такса и  адвокатско възнаграждение.

В настоящето производство по установителния иск по чл.415 ГПК ищецът е  поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в общ размер на 545лв., представляващи  държавна такса-25 лева, адвокатско възнаграждение-360 лева, 150 лева-възнаграждение за вещо лице и 10 лева-за съдебни удостоверения, които следва да му бъдат присъдени.     

Мотивиран от горното и на основание чл.239, вр.чл.238 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Е.М.Х., ЕГН ********** ***, представлявана от майка си и неин законен представител Д.Д.И., ЕГН ********** с адрес ***, че дължи изпълнение на парично задължение към „Теленор България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, р-н Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от управителя О.Б.Ш., суми в общ размер на 814,86 лв. (осемстотин и четиринадесет лева и 86 ст), представляващи неплатени месечни абонаменти такси и услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ от 25.01.2016г. в размер на 65.31 лева за периода 25.1.16г.-29.2.16г., както и неустойка в размер на 749.55/седемстотин четиридесет и девет лева и 55 ст./, съгласно чл.11 от Договора, начислена във фактура от 1.5.16г. за периода от 01.04.2016г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 10.11.2017г. до окончателно изплащане на вземането .

ОСЪЖДА Д.Д.И., ЕГН ********** с адрес ***, като майка и законен представител на Е.М.Х., ЕГН ********** ***, да заплати на „Теленор България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, р-н Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от управителя О.Б.Ш., сумата от 385/триста осемдесет и пет/ лева, представляваща направени по заповедното производство / ч.гр.д.№1827/17г. по описа на ДРС /разноски за  държавна такса и  адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Д.Д.И., ЕГН ********** с адрес ***, като майка и законен представител на Е.М.Х., ЕГН ********** ***, да заплати на „Теленор България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, р-н Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от управителя О.Б.Ш., сумата 545/петстотин четиридесет и пет/ лева, представляваща направени в настоящето производство разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Да се връчи препис от решението на страните по делото, като на ответника се укажат правата му по чл.240 от ГПК.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Съдебният акт е обявен на 30.10.2018 г.

Секретар: Д.Петрова