ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 72
гр. Търговище, 16.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.ОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И.ОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20233500500045 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, гр. София, чрез пълномощник юриск. Н., против разпореждане №
215/31.01.23г., постановено по ч.гр.д. № 149/2023 г. по описа на РС -
Търговище, с което е отхвърлено частично заявлението на „АСВ“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите: 488.66 лв.-
договорна лихва и 174.35 лв.- обезщетение за забава.
С оплаквания, че съдът неправилно е приел за недействителен
процесния Договор за потребителски кредит, поради нарушени императивни
изисквания на чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, по изложени съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на този извод, сочейки че
разпоредбата на чл. 11, т. 10 изисква да се посочат не всички разходи, част от
ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, като разпоредбата
не изисква да се посочи в договора математическия алгоритъм, по който е
изчислен ГПР, а в процесния договор за кредит са посочени годишния лихвен
процент, годишния процент на разходите, общата сума, дължима от
потребителя. В останалата част в жалбата се цитират решения на различни
съдилища- районни и окръжни.
След извършената проверка по чл. 278 ГПК съдът констатира
следното: Жалба е допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Жалбоподателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София е
депозирал заявление по чл. 410 ГПК, уважено частично с издадената Заповед
№ 68/31.01.23 г. за сумата 1289.02 лв.- главница по договор за потребителски
паричен кредит PLUS- 18829637/17.09.2021г., която е за период от
15.11.2021г. до 15.10.2023г. по отношение на която е обявена предсрочна
изискуемост, считано от 18.01.2023г.-дата на получаване на уведомление за
предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва от 31.01.23г. до
окончателно изплащане на задължението, на осн.чл. 410 от ГПК.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е ОТХВЪРЛИЛ
искането за издаване на заповед за изпълнение САМО В ЧАСТТА за 488.66
лв. - договорна лихва за период от 15.11.2021г. /падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 18.01.2023г. /дата на получаване на уведомление за
предсрочна изискуемост/; 174.35 лв. - обезщетение за забава от 16.11.2021г.
до датата на подаване на заявлението в съда-30.01.2023г., като
НЕОСНОВАТЕЛНО, на осн.чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
По фактите: Параметрите на процесния ДПК са: обща стойност на
плащанията 1777.68, при размер на кредита 1100 лв.; размер на кредита за
покупка на застраховка „Защита на плащанията“ - 189,02 лв., общ размер на
кредита 1289.02 лв., месечна погасителна вноска 74.07 лв., брой вноски: 24, с
посочен ГПР 37.36 %, лихвен процент 30.43 %.
За да се произнесе по същество, въззивът съобрази следното:
Процесния договор, от клаузите на който заявителят черпи правата си
на кредитор, е договор, сключен с потребител по смисъла на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се
отхвърля когато „се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това“, като нормата на
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) дефинира неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, като „уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя“.
С изменението на ГПК (редакция ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и
чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е
2
настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят
претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда
произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се
осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на
правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на
заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и
искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице
обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените
разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и
представените към заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл.
410, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент
на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на РБ. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е
категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 , т. 10 от ЗПК, ДПК трябва да
съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя - сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита - §1, т 1-2 от ДР на ЗПК,
изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид
допускания.
От формална страна това изискване е спазено, посочен е ГПР,
общата стойност на кредита, но се установява, че сключването на договор за
застраховка на плащанията е условие за сключване на потребителския
договор, поради което ГПР следва да отчита и предвидените плащания за
дължимата застрахователна премия, които са включени в месечната
погасителна вноска. В настоящото производство съдът не е в състояние да
посочи какъв би бил ГПР, ако се отчитат и задължителните плащания за
застраховка. Очевидно е обаче, че така посочения годишен процент на
разходите, не отчита цялата финансова тежест за длъжника, за да се приеме,
3
че е налице яснота у потребителя да прецени обхвата на цялото свое
задължение, съобразно чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради което и стойностното
изражение на посочения процент на ГПР не покрива изискването на ЗПК и
ЗПП за добросъвестност и преценка на равновесие между правата на
потребителя и задълженията на търговеца.
Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е
на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Такова е и изискването на чл. 10, параграф 1, б.“ж“ от ДИРЕКТИВА
2008/48/ЕО: „…посочват се всички допускания, използвани за изчисляването
на този процент“.
Основното изискване, с оглед защита правата на потребителя, е
договорът да е сключен в писмена форма по ясен и разбираем начин.
Клаузите на договора и съответните конкретни данни относно неговото
задължаване и елементи от плащанията, следва да бъдат разписани по такъв
„ясен и разбираем начин“, че потребителят да е във възможност да разбере
икономическите последици от сключения договор още при подписването му;
да прецени обема на своето задължение, което да е в съответствие с приетото
в ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, и в частност чл.
10, параграф 2, във връзка със съображение 31 от Директивата.
За клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат
допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни
главни или акцесорни задължения по договора за кредит, в т.ч.
застрахователни премии, съществува обоснована вероятност, че са
неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. При съобразяване
характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че
съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях,
поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед
4
за изпълнение не следва да се издава (съображения и от Решение от
20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС).
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. Като не е включил разноските за „Застрахователна
премия“ при изчисляване на процесния ГПР, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона. Следва да се приеме, че процесният договор само на
това основание се явява недействителен, поради което кредиторът следва да
понесе санкцията за своето недобросъвестно поведение - липса на точна, ясна
и вярна информация в договора, поради което потребителят следва да върне
само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по
него (чл. 23 ЗПК), обуславящо неоснователност на претенцията за договорна
лихва. По претенцията за лихва за забава - при недействителност на
договора, лихвата за забава не може да се търси на договорно основание,
поради което лихвата е дължима от датата на поискване (а в тази част
заявлението е уважено с издадената заповед по чл. 410 ГПК), обуславящо
неоснователност и на тази претенция.
Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в
съответствие със закона, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, против
разпореждане № 215/31.01.23г., постановено по ч.гр.д. № 149/2023 г. по описа
на РС - Търговище, с което е отхвърлено частично заявлението на „АСВ“
ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите:
488.66 лв.-договорна лихва и 174.35 лв.- обезщетение за забава.
Определението не подлежи на обжалване - т. 8 от ТР № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6