№ 44291
гр. Х, 24.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110133662 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба /уточнена с молба с вх. № ******/14.07.2025 г. и молба с
вх. № ******/14.07.2025 г./ на „Х“ Х срещу М. К. А..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с
който се навеждат доводи за нередовност на исковата молба и недопустимост на предявения
отрицателен установителен иск за несъществуване на трудово правоотношение между
страните. Съдът констатира, че отговорът на исковата молба е нередовен по см. на чл. 132, т.
1 ГПК – подаден е от адв. А. К., за когото не е представено пълномощно за валидно учредена
представителна власт. Това налага даването на указания до ответника по реда на чл. 101, ал.
1 ГПК.
Със срочно подадения отговор на исковата молба ответникът е направил евентуално
възражение за съдебно прихващане на претендираното от ищеца вземане със свое вземане
срещу ищеца за обезщетение при временно отстраняване от работа по чл. 214 КТ. Съдът
намира възражението за допустимо, но нередовно, тъй като не е посочен размера на
вземането за обезщетение. На основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ответника следва да бъдат
дадени указания да отстрани констатираната нередовност.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК за редовността и допустимостта на
предявените искове. В тази връзка съдът достига до следните изводи:
Основателно се явява възражението на ответника за нередовност на исковата молба по
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове. Ищецът не е изложил
конкретни фактически твърдения относно това каква част от общо претендираната като
недължимо платена сума в размер от 140 139,55 лв. представлява изплатено на ответника
трудово възнаграждение и каква – изплатени на ответника обезщетения, в т.ч., от какъв вид
са последните. На основание чл. 129, ал. 2 ГПК на ищеца следва да бъдат дадени указания
1
да отстрани констатираната нередовност.
Предявеният отрицателен установителен иск за липса на трудово правоотношение
между страните не е недопустим поради липсата на правен интерес. С Определение №
***/04.10.2019 г. по ч. гр. д. № *****/2019 г. на ВКС, IV г.о., е прието, че установителен иск е
допустим относно всякакви граждански права или правоотношения, когато страната има
интерес от това – когато следва да се внесе яснота, безспорност и определеност в
гражданските правоотношения, преди да е проявена по-остра форма на правонарушение.
Когато ответникът оспорва съществуването на правоотношение или претендира
несъществуващо такова, то за ищеца възниква правен интерес от предявяване на
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. В случая правният интерес на ищеца произтича от
твърденията в исковата молба, че ответникът не се е явил в преклузивния срок по чл. 345, ал.
1 КТ да заеме предишната си работа, на която е бил възстановен с влязло в сила съдебно
решение, но продължава да прави опити да упражни правото си на възстановяване на
предишната работа, въпреки че същото следва да се счита за погА.о с изтичане на
законустановения двуседмичен срок. Дали трудовото правоотношение между страните се е
възстановило във вида и съдържанието, каквито е имало към момента, в който е било
незаконосъобразно прекратено, зависи от своевременното упражняване от ответника на
правото му на възстановяване по чл. 345, ал. 1 КТ, за законосъобразното осъществяване на
който факт между страните е налице правен спор.
Неоснователни са доводите на ответника, че отрицателният установителен иск за липса
на трудово правоотношение е недопустим, тъй като не е предявен чрез процесуалния способ
по чл. 212 ГПК с инцидентен установителен иск във висящото между същите страни гр. д. №
*****/2024 г. по описа на СРС, 179 състав, в преклузивния срок по чл. 133 ГПК. По арг. от
задължителните разяснения, дадени в т. 7а/ от ТР № 1/2013 по т. д. 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
в случай че страната не предяви инцидентен установителен иск в срока по чл. 212 ГПК, тя
не се лишава от правото на защита за разрешаването на спора по инцидентния
установителен иск, а само от процесуалната възможност това да се осъществи със сила на
пресъдено нещо в образуваното исково производство по главния иск. След като решението
по главния иск не формира сила на пресъдено нещо по преюдицилното правоотношение, то
не съществува пречка преюдициалното правоотношение да бъде предявено с нов иск в
отделно производство, какъвто е и настоящият случай. Поради това не следва да се приема и
че предявяването на отрицателния установителен иск представлява злоупотреба с
процесуални права от страна на ищеца, изразяваща се в съзнателно забавяне на висящото
между страните производство по гр. д. № *****/2024 г. по описа на СРС, 179 състав.
Принципното положение е, че носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и
кога да го упражни, респ. дали въобще да го упражни. Затова предявяването на иск поначало
е правомерно. Това не изключва възможността от злоупотреба с това право, както и с всяко
друго съдопроизводствено действие, наличието на каквато ,обаче, следва да бъде установена
в състезателно исково производство между страните, в хода на което, за да бъде ангажирана
деликтната отговорност на дееца за вреди от злоупотреба с право на иск, пострадалият
2
следва да докаже деянието, неговата противоправност, настъпилата вреда и причинната
връзка с противоправното деяние – в този смисъл Решение № ***/20.06.2014 г. на ВКС по
гр. д. № ****/2013 г., IV г. о.
Неоснователно е и твърдението на ответника, че предявяването на настоящия
отрицателен установителен иск представлява форма на „ответно действие“ по смисъла на
чл. 33 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи
информация за нарушения. Производството по реда на чл. 34а ******* не е от формален
характер, а напротив – съдът постановява прекратяване на предприетите спрямо лицето по
чл. 5 ******* ответни действия до постановяване на съдебното решение при условие, че
установи, че тези действия са извършени във връзка с подадените от молителя сигнали – арг.
от чл. 34а, ал. 2 *******. На този етап от производството по делото, обаче, съдът е в
невъзможност да направи подобен извод.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
По доказателствените искания:
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства.
Следва да се дадат указания на ответника да заяви желае ли да се ползва от оспорения
документ, представляващ искане за възстановяване на работа от 19.07.2022 г.
Следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за приемане като веществено
доказателство на представената с исковата молба флаш памет, съдържаща звукозапис на
телефонен разговор между ответника и служител на „Х“ АД, респ. за допускане на оглед на
този звукозапис, поради неотносимостта му към предмета на спора.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред
Министерство на вътрешните работи – Гранична полиция за снабдяване с посочената в т. 43
от исковата молба информация, следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо за
правилното решаване на делото.
Искането на ищеца за допускане на гласни доказателства чрез разпит на четирима
свидетели при режим на призоваване ще бъде уважено частично. Следва да бъдат допуснати
до разпит двама свидетели при режим на призоваване /Д. Г. и К. П./, чиито свидетелски
показания ще установяват всички групи обстоятелства, посочени в т. 42 от исковата молба.
Искането за призоваване на останалите двама свидетели следва да бъде оставено без
уважение на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
Искането на ответника за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 ГПК да представи
заверен препис от цялото трудово досие на ответника, както и заверени преписи от
документите, посочени в т. 38, подточка 2) от отговора на исковата молба, следва да бъде
уважено.
На ответника следва да бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи
3
пред „Х“ – гр. Х за снабдяване с посочените в т. 39 от отговора на исковата молба
документи.
Искането на ответника за задължаване на неучастващото по делото лице „Х“ ЕООД да
представи заверени преписи от описаните в т. 41 от отговора на исковата молба документи
следва да бъде оставено без уважение, тъй като по отношение на събирането им като
писмени доказателства по делото е уважено искането на ответника по т. 38, подточка 2) от
отговора на исковата молба.
Искането на ответника за допускане на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в т. 43 от отговора
обстоятелства съдът намира за относимо и необходимо за изясняване на фактическата страна
на спора.
Искането на ответника за допускане на гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Д. П. за установяване на изброените в т. 42 от отговора на исковата молба отрицателни
факти следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е необходимо и уважаването му не
би допринесло за по-правилното разрешаване на повдигнатия правен спор.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ответника за задължаване на ищеца
по реда на чл. 183 ГПК да представи всички приложени към исковата молба документи в
оригинал, тъй като това искане не е свързано с оспорване на тяхната истинност.
Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи на електронен носител
по делото звукозапис от телефонен разговор, проведен между ответника и К. П. на
27.08.2024 г., въз основа на който е изготвена транскрипция, обективирана в представения
под т. 16 от исковата молба „протокол за проведен разговор“, следва да бъде уважено като
необходимо с оглед направените с отговора на исковата молба оспорвания.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест следва да бъде
уважено като необходимо за правилното решаване на делото искането на страните за
изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по поставените в исковата молба и отговора
задачи.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава на страните
проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение с писмена молба до съда с 1 бр. препис за ответника да отстрани
констатираната нередовност в исковата молба, като уточни каква част от общо
претендираната като недължимо платена сума в размер от 140 139,55 лв. представлява
получено от ответника трудово възнаграждение и каква – обезщетения, в т.ч., от какъв вид
са последните.
4
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок съдът ще
приложи последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК и ще върне исковата молба в тази й част.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да представи по делото пълномощно за адв. А. К., валидно към датата на
подаване на отговора на исковата молба, или да приподпише подадения отговор на исковата
молба, или с писмена молба изрично да потвърди действията на адв. А. К. по подаване на
отговор на исковата молба. При неизпълнение съдът ще приложи последиците по чл. 101, ал.
3 ГПК.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение с писмена молба до съда с 1 бр. препис за ответника да отстрани
констатираната нередовност на релевираното евентуално възражение за прихващане, като
посочи размера на вземането за обезщетение. При неизпълнение съдът ще приложи
последиците по чл. 101, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение изрично да заяви дали желае да се ползва от оспорения документ - искане за
възстановяване на работа от 19.07.2022 г., както и че в случай че желае да се ползва от него,
да представи същия в оригинал.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца по реда на чл. 190 ГПК да представи по делото заверен препис
от цялото трудово досие на ответника, както и заверени преписи от документите, посочени в
т. 38, подточка 2) от отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи на електронен носител по делото звукозапис от
телефонен разговор, проведен между ответника и К. П. на 27.08.2024 г., въз основа на който
е изготвена транскрипция, обективирана в представения под т. 16 от исковата молба
„протокол за проведен разговор“.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника след представяне на проект и внасяне на дължимата
държавна такса съдебно удостоверение, което да му послужи пред Дирекция „Х“ – гр. Х за
снабдяване с посочените в т. 39 от отговора документи.
ДОПУСКА на ищеца при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК събирането на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на призоваване - Д. Д. Г, ЕГН
**********, и К. С. П., ЕГН **********, и двамата с адрес на призоваване по месторабота:
гр. Х, район „Х Х“, сграда ИВТ, за установяване на посочените в т. 42 от исковата молба
обстоятелства, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на още
двама свидетели.
ДОПУСКА на ответника събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в т. 43 от отговора
обстоятелства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба и отговора на исковата молба, при депозит в размер на 800 лв., от които 600
лв. вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящето
5
определение, а разликата от 200 лв. е платима от бюджета на съда .
НАЗНАЧАВА като вещо лице М. Г. М., със специалност: Счетоводство и контрол.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
документите по делото и след проверка в счетоводството на ищцовото дружество и
регистрите на Националната агенция за приходите.
Вещото лице ДА СЕ ПРИЗОВЕ след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищеца за допускане на съдебно-почеркова
експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички останали доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 09.12.2025 г. от 14,30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето
определение, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба с приложенията.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
„Х“ Х е предявило срещу М. К. А. в условията на обективно кумулативно съединение
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че между страните не е съществувало трудово правоотношение в
периода от 02.08.2022 г. до 04.10.2024 г., и осъдителен иск с правно основание чл. 357, ал. 1
КТ вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 140
139,55 лв. – обща стойност на трудови възнаграждения и обезщетения за труд, изплатени на
ответника в периода от 04.08.2022 г. до 04.10.2024 г. без основание - при липса на трудово
правоотношение между страните, евентуално при липса на насрещна престация по
трудовото правоотношение – непредоставяне на работна сила, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.06.2025 г., до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че на 19.04.2017 г. между страните бил подписан трудов договор,
изменен с анекс от 31.05.2018 г. Излага, че на 14.04.2020 г. ответникът бил уволнен, но с
влязло в законна сила Решение № *******/04.11.2020 г. по гр. д. № *****/2020 г. по описа на
СРС, потвърдено с Решение № *****/08.11.2021 г. по в. гр. д. № *****/2021 г. по описа на
СГС, недопуснато до касационно обжалване с Определение № ***/19.07.2022 г. по гр. д. №
***/2022 г. по описа на ВКС, уволнението било признато за незаконно и ответникът бил
възстановен на работа при ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност.
Ищецът твърди, че ответникът не се е явил да заеме предишната си работа в преклузивния
двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване по чл. 345, ал. 1 КТ,
поради което трудовото правоотношение между страните следва да се счита за автоматично
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ с изтичането на този срок, т.е., на 02.08.2022
г. Посочва, че за периода от 04.08.2022 г. до 04.10.2024 г. е изплащал на ответника трудови
възнаграждения и обезщетения за труд на обща стойност от 140 139,55 лв., които счита за
недължимо платени поради липса на трудово правоотношение между страните за този
6
период. Твърди, че на 19.07.2022 г. ответникът пресрещнал на улицата служителя на ищеца
Д. Г. и накарал същия да подпише искане за възстановяване на работа, без да остави
екземпляр от този документ за работодателя, поради което оспорва неговата автентичност с
твърдения, че това искане не е подписано от служител на ищеца. Дори и искането да се
приеме за действително връчено на служител на ищеца, оспорва това изявление да
представлява „явяване на работа“ по смисъла на КТ. Поддържа, че „явяване на работа“
означава работникът да се яви лично в предприятието и да изяви желание да заеме
предишната си длъжност, каквото в случая не е налице. Твърди, че на 13.09.2024 г. наложил
на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“, във връзка с чиято законност е образувано
производство по гр. д. № *****/2024 г. по описа на СРС, 179 състав, висящо към настоящия
момент. Излага, че в провелото се по това дело открито заседание ответникът е направил
извънсъдебно признание, че в периода от 02.08.2022 г. до 04.10.2024 г. между страните не е
съществувало трудово правоотношение, както и че не се е явил да заеме в срок длъжността,
на която е възстановен. Ищецът твърди, че дори и да се установи наличие на трудово
правоотношение между страните за исковия период, то по време на съществуването му
ответникът не е престирал насрещно труда си, поради което изплатените на ответника през
този период трудови възнаграждения и обезщетения за труд на обща стойност от 140 139,55
лв. се явяват недължими като платени без основание. Поддържа, че през периода от
04.08.2022 г. до 04.10.2024 г. ответникът не е изпълнявал основното си задължение по
трудовия договор да престира работата, за която се е уговорил, като нито веднъж не се е явил
на работното си място, за да полага труд. Налице били неколкократни опити на ищеца да
покани ответника да започне да полага труд на работното си място на летище Х, но
последният отказвал. Ищецът извежда правния си интерес от предявяване на отрицателния
установителен иск за липса на трудово правоотношение от обстоятелството, че
съществуването му е обект на продължителен спор между страните, с разрешаването на
който ще се формира сила на пресъдено нещо по въпроса упражнил ли е своевременно
ответникът правото си по чл. 345, ал. 1 КТ, която ще внесе окончателност в отношенията
между страните. Излага, че на 11.07.2025 г. ответникът за пореден път е направил опит да
упражни правото си да заеме предишната си длъжност при ищеца, пресрещайки на улицата
друг служител на ищеца, като в присъствието на двама свидетели му е връчил искане за
възстановяване на работа. Счита, че именно правото на ответника по чл. 345, ал. 1 КТ, чието
съществуване към настоящия момент ищецът отрича, е предмет на предявения отрицателен
установителен иск. Посочва, че осъдителният иск за недължимо платените възнаграждения
и обезщетения е предявен в изпълнение на Определение № *****/19.05.2025 г. по ч. гр. д. №
****/2025 г. по описа на СГС, I-4 състав, с което е уважено искането на ищеца за допускане
на обезпечение на бъдещ иск. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва отрицателния установителен иск
като недопустим. Релевира възражение, че двумесечният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т.
2 КТ за предявяване на отрицателния установителен иск е изтекъл. Не оспорва, че с влязло в
7
законна сила Решение № *******/04.11.2020 г. по гр. д. № *****/2020 г. по описа на СРС,
потвърдено с Решение № *****/08.11.2021 г. по в. гр. д. № *****/2021 г. по описа на СГС,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № ***/19.07.2022 г. по гр. д. №
***/2022 г. по описа на ВКС, уволнението му от 14.04.2020 г. е признато за незаконно и е
възстановен на работа при ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност. Не
оспорва, че отново е уволнен със заповед от 05.09.2024 г., чиято незаконосъобразност е
предмет на висящ между страните спор по гр. д. № *****/2024 г. Поддържа, че преди
образуването на настоящото производство ищецът в нито един момент не е оспорил
съществуването на трудово правоотношение с ответника, вкл. не е уведомил и
обслужващото го счетоводно предприятие, че трудовото правоотношение е прекратено на
02.08.2022 г. Твърди, че на 31.10.2022 г. между страните бил сключен анекс към трудов
договор от 19.04.2017 г., по силата на който, считано от 01.11.2022 г., за изпълнение на
длъжността „пилот на самолет, старши офицер“ ответникът ще има право на посочените в
анекса възнаграждения, а всички останали разпоредби по основния трудов договор относно
допълнителните условия на трудовото правоотношение остават в сила. Счита, че посоченият
анекс има всички белези на валиден трудов договор, с оглед на което следва да се приеме, че
между страните е съществувало трудово правоотношение поне през периода от 31.10.2022 г.
до датата на дисциплинарното уволнение на ответника на 05.09.2024 г. Излага, че след
31.10.2022 г. ищецът е одобрявал всички искания на ответника за ползване на полагаемия му
се платен годишен отпуск, като му е предоставял такъв и без негово съгласие. Твърди, че
ищецът му е изпратил подписан от него документ с наименование „Анекс за потвърждение
и изменение на трудов договор“, датиран от 01.04.2024 г. Твърди, че ищецът многократно е
потвърждавал пред компетентните органи, в т.ч. пред Инспекцията по труда, че ответникът е
негов служител. Сочи, че след възстановяването си на заеманата от него преди уволнението
длъжност ответникът се е явил в офиса на ищеца на 19.07.2022 г., като още на същия ден
ищецът потвърдил, че е получил подаденото от ответника искане за възстановяване. На
26.07.2022 г. ищецът му връчил протокол за възстановяване на работа, според който на
датата на явяване на служителя работодателят го допуска надлежно до работа за изпълнение
на задълженията по длъжността „старши първи офицер“. Ответникът подписал протокола и
удостоверил, че е надлежно допуснат на работа на 26.07.2022 г., а на 27.07.2022 г. от
счетоводното предприятие го уведомили, че трудовата му книжка е поправена и
възстановяването му на работа е вписано. Поддържа, че през исковия период ищецът не му е
възлагал устно, писмено или чрез конклудентни действия изпълнението на каквито и да е
административни или летателни трудови функции, нито е оторизирал използването на
идентификационния номер на ответника за целите на осъществяването на достъп до
информационните ресурси на ищеца, необходими за изпълнение на задълженията на
ответника по трудовия договор. През процесния период ищецът не му е осигурил и достъп
до служебната ел. поща или друго комуникационно средство, което да му позволи да се
запознае с поименните графици за работа, в т.ч. с предстоящите стъпки в процеса по
възстановяване на летателните права на ответника, както и да осъществява непридружен
достъп до служебните помещения на ищеца. На ответника не била издадена и карта за
8
самоличност на член на екипажа под претекст, че не е преминал през цялостна проверка за
сигурност във въздухоплаването. Впоследствие ответникът предоставил изисканата от него
информация с цел извършване на цялостна проверка на трудовата му заетост, образование и
на всички празноти за последните 5 години и въпреки че писмено е бил информиран, че
проверката е приключила, достъпът на ответника до фирмените ресурси не бил възстановен.
Последвали още опити на ищеца да саботира достъпа на ответника до необходимите за
изпълнението на трудовите му задължения ресурси на работодателя. Ответникът посочва, че
през голяма част от исковия период е използвал платен годишен отпуск, разрешен му от
ищеца, или предоставен му от последния без съгласието на ответника. Поддържа, че в
периода, през който не се е намирал в платен годишен отпуск, ответникът се е намирал в
престой по вина на ищеца (с изключение на времето, през което му е провеждан периодичен
и извънреден инструктаж по ЗЗБУТ). В тази връзка твърди, че всички изплатени от ищеца
суми за исковия период са получени от ответника добросъвестно по арг. от чл. 267, ал. 1 КТ,
поради което не подлежат на връщане като дадени без основание. Твърди, че ищецът
изобщо не е изисквал от него да се явява на работа, нито да изпълнява полетни дежурства.
Според поименните работни графици, които не били съобщени на ответника преди
уволнението му на 05.09.2024 г., той е следвало да изпълнява единствено т.нар. дежурства в
офиса, които не предполагат явяването му на работното място на летище Х. В тази връзка
оспорва в който и да е момент да е давал съгласие за изменение на мястото и характера на
работата. Счита, че само по себе си прекратяването на трудовото правоотношение по чл.
325, ал. 1, т. 2 КТ не може да послужи като основание за възстановяване на изплатените на
ответника след 19.07.2022 г. възнаграждения за платен годишен отпуск по чл. 177, ал. 1 КТ,
тъй като значителна част от тях са получени за времето, през което служителят е ползвал
платен годишен отпуск, полагащ му се за периода от първото незаконно уволнение до
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност. Поддържа, че по принцип
възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ се дължи за времето, през което служителят фактически
не престира труд. В случай че съдът приеме, че описаните по-горе действия и бездействия
на ищеца по същество представляват временно отстраняване на служителя от работа по см.
на чл. 199 КТ, ответникът оспорва същото като незаконно. В условията на евентуалност – в
случай че осъдителният иск бъде уважен и се установи, че ответникът е бил незаконно
отстранен от работа за процесния период, прави съдебно възражение за прихващане на
вземането на ищеца със своето вземане за обезщетение, дължимо по см. на чл. 214 КТ при
временно отстраняване от работа в размер на брутното трудово възнаграждение за времето
на незаконно отстраняване. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски, в т.ч., разноските по допуснатото обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 ГПК.
По иска с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 124, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е
да установи наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск,
т.е., че ответникът претендира наличието на трудово правоотношение между страните през
исковия период и правните последици от неговото съществуване.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
9
наличието на валидно трудово правоотношение между страните през исковия период, което
предполага да докаже, че се е явил в преклузивния срок по чл. 345, ал. 1 КТ да заеме
предишната си работа, на която е бил възстановен с влязло в сила съдебно решение; че
между страните е сключен анекс от 31.10.2022 г.
По иска с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил процесната
сума в полза на ответника.
При установяване на горното обстоятелство в тежест на ответника е да установи
наличието на основание за получаването и задържането , което предполага да докаже, че
през исковия период между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по
което фактически е полагал труд и е престирал работна сила, респ. че се е намирал в престой
по вина на работодателя.
По възражението за прихващане с правно основание чл. 214 КТ в тежест на ответника
е да установи при условията на пълно и главно доказване, че през исковия период между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение; че за посочения период е бил
незаконно отстранен от работа; размера на дължимото се обезщетение.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ по делото следва да се отделят обстоятелствата, че с влязло в законна сила
Решение № *******/04.11.2020 г. по гр. д. № *****/2020 г. по описа на СРС, потвърдено с
Решение № *****/08.11.2021 г. по в. гр. д. № *****/2021 г. по описа на СГС, недопуснато до
касационно обжалване с Определение № ***/19.07.2022 г. по гр. д. № ***/2022 г. по описа на
ВКС, уволнението на ответника от 14.04.2020 г. е признато за незаконно и ответникът е
възстановен на работа при ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
10
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11