Р Е Ш Е Н И Е
№ 276
гр. Русе, 20.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ граждански състав, в
открито заседание на 21 януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Великова
при
участието на секретаря Светла Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. №4182 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че на 22.05.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ответницата К.Т.Х. бил сключен Договор за паричен заем с № 2815116. С него „Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставил на
ответницата кредит в размер на 500 лв., Погасителните вноски, които ответникът
се задължавал да заплати на ищеца, представлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и бил
посочен в него, като общата стойност на плащанията по кредита била договорена в
размер на 599,76 лв., а уговорената договорната лихва по кредита била в размер
на 99,76 лв. Заемателят се задължавал да върне кредита в срок до 17.05.2018 г.
на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 49,98 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска бил на 21.06.2017 г., а падежът на
последната погасителна вноска бил на 17.05.2018 г. Заемателят се задължавал да
заплаща на заемодателя такса разходи за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00 лв. Тя се начислявала при забава в плащането на погасителна
вноска с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за
събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати
заемателя не можели да надхвърлят сумата от 45 лв. Заемателят се задължавал в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно две физически лица–
поръчители, всяко от които да отговаряло на следните изисквания: да представи
на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният
размер на осигурителния му доход да е бил в размер над 1000 лв., да работел по
безсрочен трудов договор, да не бил заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД, да нямал неплатени
осигуровки за последните две години, да нямал задължения към други банкови и
финансови институции или ако имал – кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е била със статус не по-лош от 401 „Редовен", като
поръчителите подписвали договор за поръчителство или трябвало да представят
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която следвало да бъде издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по
договора, и която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. Тъй като заемателя не бил представил на
заемодателя нито едно от посочените обезпечения, същия дължал неустойка за
неизпълнение в размер на 448,68 лева, за която страните постигнали договореност
да бъде разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 37,39 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната
вноска, която следвало да заплаща заемателя била в общ размер на 87,37 лева.
Заявява, че длъжника не бил заплатил изцяло паричния заем към дружеството,
сумата, която била погасена била в размер на 100 лв., с нея били погасени,
както следва: неустойка за неизпълнение – 50,02 лв., договорна лихва – 14,58
лв., главница – 35,40 лв. Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска на 17.05.2018 г., като той не бил обявен за предсрочно
изискуем. На 01.01.2018 г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за
събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №
2815116/22.05.2017 г., било прехвърлено на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Договорът за заем съдържал клауза, която уреждала правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ била
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД. Дружеството „Изи
Асет Мениджмънт" АД упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и
за своя сметка да уведоми длъжника за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3
от ЗЗД до ответника било изпратено писмо от страна на Изи Асет Мениджмънт"
АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх. №
УПЦ-П-ИАМ/2815116 от 03.01.2018 г. за станалата продажба чрез „Български пощи“
с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес на
ответника, но пратката не била получена от длъжника. На 17.06.2019 г. било
изпратено повторно уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/2815116 от 17.06.2019
г. за станалата продажба чрез куриерска фирма „Лео експрес” с известие за
доставяне по посочения настоящ адрес от ответника, но видно от обратната
разписка с № 68417719, пратката отново не била получена от ответника. Било
подадено Заявление по реда на чл. 410 от ГПК, било образувано ч.гр.дело № 8186/2018
г. по описа на РРС и била издадена Заповед № 4425/10.12.2018 г., с която на
ответника било разпоредено да заплати на ищеца сумите от: 464,60 лева –
главница; 85,18 лева – договорна лихва за периода от 21.07.2017 г. до
17.05.2018 г.; 45,00 лева – такса разходи; 398,66 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 21.07.2017 г. до 17.05.2018
г.; 37,93 лева – обезщетение за забава за периода от 21.07.2017 г. до 20.09.2018 г.; ведно със законната
лихва, считано от 21.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и разноски по делото в общ размер от 75 лв. Ответникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което
предявили настоящия иск. Искат да бъде признато за установено по отношение на
ответника че им дължи сумата от 464,60 лв., представляваща неизплатена главница
по Договор за паричен заем № 2815116/22.05.2017 г; 85,18 лв., представляващи
договорна лихва за периода от 21.07.2017 г. до 17.05.2018 г.; 45,00 лв. – такса
разходи; 398,66 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 21.07.2017 г. до 17.05.2018 г.; 37,93 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 22.07.2017 г. до 21.09.2018 г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата, считано от 21.09.2018 г.
Ответникът К.Т.Х. чрез
назначения му особен представител оспорва предявените искова.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.12.2018 г. по гр. д. № 8186/2018
г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника К.Т.Х. да заплати на
„Агенция за събиране на вземанията” ЕАД сумата от : 464,60 лева – главница;
85,18 лева – договорна лихва за периода от 21.07.2017 г. до 17.05.2018 г.;
45,00 лева – такса разходи; 398,66 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 21.07.2017 г. до 17.05.2018 г.; 37,93 лева –
обезщетение за забава за периода от
21.07.2017 г. до 20.09.2018 г.; ведно със законната лихва, считано от
21.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по
делото в общ размер от 75 лв. Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането
си, който е предмет на настоящия правен спор.
На 22.05.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
ответника К.Т.Х. бил сключен Договор за паричен заем с № 2815116, като
заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 500
лева. Ответникът се задължавал да заплати на заемодателя, погасителните вноски,
указани по размер и брой в договора, които включвали освен изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и бил
посочен в него. Общата стойност на плащанията по кредита били договорени в
размер на 599,76 лв.- договорната лихва по кредита била уговорена от страните в
размер на 99,76 лв. Ответникът се задължил да върне кредита в срок до 17.05.2018
г. на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 49,98 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска бил на 21.06.2017 г., а падежът на
последната погасителна вноска бил на 17.05.2018 г. Същия се съгласявал в
договора, че при забавяне плащането на падеж на погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал
заплащането на такса за разходи за изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др. в размер на
9,00 лв. Таксата за направените разходи се начислявала за всеки следващ 30
дневен период, през който имало погасителна вноска, чието плащане било, като
всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати, не можели да надхвърлят 45,00 лв., поради което му
била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Ответникът се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави
на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, две физически лица –
поръчители, всяко от които да отговаря за представяне на служебна бележка за
размер на трудовото си възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход
да бъде в размер над 1000,00 лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не
е бил заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт" АД, да нямал неплатени осигуровки за последните две
години, да нямал задължения към други банкови и финансови институции, или ако
имал такива, кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е била
със статус не по-лош от 401 „Редовен", поръчителите подписвали договор за
поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която била
издавана след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
Заемателя по договора, която да е била валидна 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора за заем.
По делото не е спорно, че ответника не е представил на
нито едно от посочените обезпечения, поради което му била начислена неустойка
за неизпълнение в размер на 448,68 лева, която била разсрочена на 6 равни
вноски, всяка в размер на 37.39 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която
следвало да плаща ответника била в размер на 87,37 лева. Била му начислена и
лихва за забава за периода от 29.08.2014 г. до 20.11.2018 г. в размер на 37,93
лв. Длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем, срокът на договора
бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска на 17.05.2018 г. и не бил
обявяван за предсрочно изискуем.
Според
заключението на назначената по делото съдебно икономическа експертиза остатъкът
от задължението на ответника по процесния Договор за кредит, към датата на
депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда 21.09.2018г. било в размер на
464.60 лв.-просрочена главница, падежирала в периода от 21.07.2017г. до
17.05.2018г.вкл.; просрочена договорна лихва в размер на 85,18лв. начислена за периода от 21.07.2017г. до 17.05.2018г.вкл., неплатена неустойка по
чл.4, ал.2 от процесния Договор за паричен заем в размер на 398.66 лв., дължима
в периода от 21.07.2017г. до 17.05.2018г.вкл.;
такси разходи за
събиране на просрочени
вземания в
общ размер на 45лв. Лихвата за забава, която ответникът дължал вследствие
на забавено плащане по процесния Договор за паричен заем за периода от
22.07.2017г. до 20.09.2018г. следвала да бъде в общ размер на 34.63лв. ГПР била
в размер на 419.32% при взети предвид начислената неустойка по чл.4, ал.2 и
такса разходи.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, както е посочено и в заключението /
стр.6 / при не включване на неустойката по чл.4, ал.2 от договора, дължимата главница би била в размер
на 428,17 лв., а договорната лихва - в размер на 71,59 лв.
На 01.01.2018 г.
бил подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г, сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на
„Изи Асет Мениджмънт" АД от договор за паричен заем № 2815116/22.05.2017
г. било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
„Изи Асет Мениджмънт" АД упълномощил „Агенция за
събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, правоприемник на „Агенция за събиране на вземания"
ООД, да извършва от негово име уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99,
ал.4 от ЗЗД, чиито договори били предмет на Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.
На ответника били изпратени по реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт"
АД, чрез ищеца, с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2815116 от 03.01.2018 г. и изх. №
УПЦ-С-ИАМ/2815116 от 17.06.2019 г. посредством „Български пощи" ЕАД и куриер с известие за доставяне, като писмата
се върнали в цялост, в които било отбелязано, че адресатът бил преместен,
респективно, че нямало никой на адреса.
Въз основа
на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в
производството, по което ищецът цели да установи, че ответникът му дължи
парични суми по цедирано вземане по сключен договор за кредит въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение, като длъжникът е бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
По делото не се спори, че между ответникът и „Изи Асет
Мениджмънт" АД са съществували облигационни правоотношения, съгласно които
ответникът получил по Договор за паричен заем с №2815116/22.05.2017 г., от
заемодателят парична сума в размер на 500 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с
постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника
от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.
По делото ищецът е ангажирал доказателства, от които
се установява изпращане на уведомяването на длъжника за цесията. Видно от
приетите по делото известия за доставяне, на посочения от ответника в договора
адрес, били изпратени уведомления за извършената цесия, но същите се върнали в
цялост т.н. налице е фингирано връчване.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че във
формираната с редица решения практика на ВКС (вж. Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че уведомлението
за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Дори да се приеме, че не е налице фингирано връчване,
като приложение към исковата молба ищецът е представил и уведомителни писма с
изх. № УПЦ-П-ИАМ/2815116 от 03.01.2018 г. и изх. № УПЦ-С-ИАМ/2815116 от
17.06.2019 г. за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента и
адресирано до ответника в качеството му на длъжник. Уведомлението, заедно с
исковата молба и останалите писмени доказателства, се счита връчено на
ответника на основание чл. 46, ал. 4, изр. първо, вр. чл. 51, ал. 1 от ГПК, на
25.04.2019 год., поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на
вземанията по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е
произвело действие спрямо последния, още повече, когато той не твърди, че е
извършил плащане на задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение №
114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198
от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).
С оглед горното
следва да се приеме, че по отношение на длъжника цесията е породила правно
действие.
Последователна е практиката на Съда на ЕС по
тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която
съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от
потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно
чл. 24 от ЗПК се прилагат правилата на чл. 143 – чл.148 от ЗЗП.
На първо място следва да се отбележи че, макар и
поместени в индивидуалния договор с ответника, а не в общите условия към него,
клаузите на същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от
ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството
дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и
различни потребители. Освен това ищецът нито е твърдял, нито е доказал
условията по договора да са били уговорени с ответника индивидуално. По тези
съображения съдът намира, че същите следва да бъдат подложени на проверка за
тяхната равноправност – арг. от чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
В глава
четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от
преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи
следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите
да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в
които те процедират по този начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 4 от
договора за заем, според която се дължи неустойка в размер на 448.68 лева при
неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на договора на
обезпечение чрез поръчителството на две лица или банкова гаранция в полза на
заемодателя, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от свръхзадлъжнялост
се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността
на потребителя, както е изрично посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде
извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска
обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му
да се сключи договор за кредит. В конкретния случай няма никакви данни как е
извършена проверката за кредитоспособност на ответника и какво е становището на
кредитния консултант.
На следващо място неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ищеца да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е
типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна, поради накърняване
на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На последно място, по посочения начин се заобикаля
законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33,
ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е
недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка,
дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД. Според тази разпоредба, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за
които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да
освободи длъжника от отговорност. Така е и в случая, тъй като ако беше изпълнил
задължението си да проведе добросъвестна проверка на кредитоспособността на
ответника съгласно чл. 16 от ЗПК, ищецът щеше сам да стигне до заключението, че
със същия не следва да бъде сключван договор за кредит, преди да бъде
предоставено обезпечението. По изложените съображения с оглед нищожността на
клаузата по чл. 4 от договора съдът намира, че ответникът не дължи уговорената
неустойка в размер на 448.68 лева.
По отношение на начислените такси в размер на 45.00
лева, които са уредени в посочената в чл. 9, ал. 1 вр. чл.16, ал.2 от договора ,
съдът намира следното: на първо място не са представени доказателства , че
такива разходи са направени. На второ място срещу тази такса не се дължи
никакво поведение от страна на заемодателя, а точно обратно – изискуемостта на
това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава,
без значение дали са извършени посочените действия. Както бе посочено, по
делото липсват както твърдения, така и доказателства такива разходи да са били
действително извършени. При това положение следва да се приеме, че тази клауза
всъщност прикрива една неустойка за забава, а съгласно императивната разпоредба
на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на
мораторната лихва. По изложените съображения съдът намира, че сумата 45.00
лева, претендирана на основание чл. 16, ал. 2 от договора също не се дължи от
ответника.
От
приетото по делото заключение на назначената съдебноикономическа експертиза,
което съдът кредитира, предвид специалните знания на вещото лице, е видно, че ответникът
е извършил плащания по процесния Договор за периода от датата на неговото
усвояване до датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в общ
размер на 100 лв. Съдът с оглед гореизложеното приема , че следва да се приложи
Забележка 2 от стр. 6 на заключението, а именно без такси и неустойка по чл.4,
ал.2 от договора, поради което приема, че ответникът дължи на ищеца главница в размер 428,17 лв., договорната
лихва в размер на 71,59 лв., за периода 20.08.2017 г.- 15.05.2018 г.,
обезщетението за забава, върху нея за периода от 22.07.2017 г. до 20.09.2018 г.
в размер на 30.31 лв.
Над посочените размери
предявените претенции следва да се отхвърлят.
Съразмерно с уважената част
от исковете и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените
в заповедното производства разноски в размер на 38.55 лв.
На ищецът следва да се присъдят и направените
в исковото производство разноски за държавна такса-225 лв., депозит за
възнаграждение на особения представител на ответника в размер на 200 лв.,
депозит за вещо лице-200 лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв., или общо разноски в
размер на 775лв, т.е ответникът му дължи съобразно уважената част от иска сумата
от 395.31 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ЧЕ, К.Т.Х.,
ЕГН **********,***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. – гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 428,17 лв.
– главница, ведно със законната лихва, считано 21.09.2018 г., до изплащане на
вземането, обезщетението за забава върху
нея за периода от 22.07.2017 г. до 20.09.2018 г. в размер на 30.31 лв., договорната
лихва за периода 20.08.2017 г.- 15.05.2018 г. в размер на 71,59 лв.,по
прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез цесия на 01.01.2018 г. на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, вземане по Договор за паричен заем №
2815116/22.05.2017 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 10.12.2018 г. по гр. д. № 8186/2018 г. по описа на
РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу К.Т.Х., ЕГН **********,***, искове с правно
основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на парични задължения за сумата над 428,17 лв. до 464.60 лв. – главница, ведно със законната
лихва, считано 21.09.2018 г., до изплащане на вземането, обезщетението за
забава върху нея за периода от
22.07.2017 г. до 20.09.2018 г. в размер над 30.31 лв. до 37.93 лв., договорната
лихва за периода 21.07.2017 г.- 17.05.2018 г. в размер над 71,59 лв. до 85.18 лв.,
45,00 лв. такса разходи; 398.66 лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 21.07.2017г. до
17.05.2018 г.(падеж на последна погасителна вноска); по прехвърлено от „Изи
Асет Мениджмънт” АД чрез цесия на 01.01.2018 г.
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, вземане по Договор за паричен
заем № 2815116/22.05.2017 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.12.2018 г. по гр. д. № 8186/2018 г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА К.Т.Х.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. – гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 38.55 лв.–
разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 10.12.2018
г. по гр. д. № 8186/2018 г. по описа на
РРС и сумата от 395.31 лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: