№ 1380
гр. София, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110215298 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "СМ. С." ЕООД, с ЕИК: ********* срещу Наказателно
постановление № 23-2300469/04.10.2023 г., издадено от Директор на Дирекция "ИТ
Софийска област", с което на "СМ. С." ЕООД с ЕИК: ********* на основание чл. 416, ал. 5,
вр. чл. 415, ал. 1 от КТ е наложено адм. наказание-имуществена санкция в размер на 2 000
(две хиляди) лева, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
В жалбата се излагат съображения за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно,
като постановено при съществени процесуални нарушения. Сочи, че установеното
нарушение е в разрез на въведените правила, като служителите на дружеството самоволно
са взели движими вещи от дружеството – лаптопи, принтери, сканиращи устройства, без да
уведомят ръководството на фирмата. Иска се прилагането на чл. 415в от КТ при условията
на алтернативност. Наведени са доводи за маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. З.. Тя
поддържа жалбата и доводите в нея. Претендира присъждане на възнаграждение.
Въззиваемата страна - ДИТ-София област, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт И., който моли НП да бъде потвърдено като изтъква, че от събраните по
делото доказателства, в частност представено от работодателя сведение, се установява по
безспорен начин неизпълнението на даденото предписание. На следващо място се отхвърлят
изложените в жалбата аргументи, като се изтъква, че датата на нарушението е посочена
както в АУАН, така и в НП, като същите съдържат всички изискуеми от закона реквизити, в
заключение се излагат съображения за неприложимост на правилото на чл. 415в КТ,
1
доколкото нарушението е неотстранимо. Претендира за присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна - възнаграждение за юрисконсулт.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено
от фактическа страна следното:
Жалбоподателят "СМ. С." ЕООД, с ЕИК: *********, е търговско дружество със седалище и
адрес на управление гр. ***********************, представлявано от управителя – Г. У..
През месец юни 2023 г. инспектори на ДИТ София-област, извършили проверка по спазване
на трудовото законодателство от страна на "СМ. С." ЕООД, с ЕИК: *********, в качеството
му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, включително относно изплащане на
дължимите трудови възнаграждения на работници и служители на дружеството. Резултатите
от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка №
ПР2328858/04.08.2023 г., връчен на същата дата на представител на дружеството с изрично
пълномощно за представителство пред ИА ГИТ.
В хода на проверката, на база представена от дружеството информация било констатирано
забавяне в изплащането на определено и начислено трудово възнаграждение за месец април
2023 г. на редица служители включително трудово възнаграждение в размер на 6004.33
лева, дължимо на служителя СТ. АТ. АТ..
Във връзка с констатираните по време на проверката нарушения, включително посоченото, в
изготвения от страна на контролните органи протокол, на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от
КТ, били издадени задължителни предписания на "СМ. С." ЕООД, с ЕИК: *********, като
съгласно т. 12 от диспозитивната част на протокола, на дружеството-жалбоподател било
издадено предписание в срок до 19.07.2023 г. да заплати на СТ. АТ. АТ. трудовото
възнаграждение за извършената от него през месец април 2023 г., работа. Няма данни
предписанието, имащо характер на принудителна административна мярка, да е било
атакувано пред горестоящия административен орган или съда. Принудителната
административна мярка, с която се формулира предписанието е влязла в сила и подлежи на
изпълнение от страна на нейния адресат.
С оглед осъществяване на контрол по изпълнение на предписанията, дадени на основание
чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, била извършена последваща проверка на "СМ. С." ЕООД, от
страна на инспектори при ДИТ София-област, за което бил съставен Протокол № ПР
2321506/19.06.2023 г.
По време на проверката била изискана информация за изпълнение на дадените с предходния
протокол предписания. От страна на дружеството не били представени доказателства за
изпълнение на предписанието под № 12, като липсвали каквито и да било документи,
доказващи изплащането на трудовото възнаграждение на служителя СТ. АТ. или, който и да
е друг служител за месец април 2023 г., нито в първоначално указания срок, нито до
приключване на допълнителната проверка на 04.08.2023 г. В нарочни писмени сведения от
упълномощения представител на дружеството било отразено, че предписанията, свързани с
2
изплащането на трудовите възнаграждения не са изпълнени.
Проверяващият инспектор констатирал, че нарушението е извършено от дружеството на
20.07.2023 г., констатирано към момента на приключване на проверката по документи на
04.08.2023 г.
В тази връзка на 04.08.2023 г. от страна на свидетелката К. Г. К. - главен инспектор в ДИТ-
София област бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 23-
2300469, с който срещу "СМ. С." ЕООД, било повдигнато административно-наказателно
обвинение за това, че не е изпълнило в срок даденото под № 12 от протокол от 19.06.2023 г.
предписание за изплащане на трудовото възнаграждение на посоченото в протокола лице,
квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление №
23-2300469 от 04.10.2023 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда"-
София област, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на "СМ. С." ЕООД, с ЕИК:
*********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на
2000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелката К. К., дадени в хода на съдебното следствие и приложените по делото писмени
доказателства- Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2321506/19.06.2023 г.,
Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2328858/04.08.2023 г., АУАН № 23-2300469 от
04.08.2023 г., НП № 23-2300469 от 04.10.2023 г., идентификационна карта, пълномощно с
нотариална заверка на подписа, сведения от работодателя, представени по време на
проверката, Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА "ГИТ",
заповед за назначаване и длъжностна характеристика на актосъставителя и наказващия
орган.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелката К., тъй като
същите се явяват логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля са достатъчно
информативни, като съдържат изчерпателни сведения за елементите от състава на
нарушението. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административно-наказателното производство и съдебното следствие. С
оглед липсата на противоречия между доказателствените източници, както и на спор по
правото, по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се
налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт, подлежащ на
3
обжалване, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването
на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, както и
специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на
АУАН, и сроковете за това. АУАН № 23-00469 от 04.08.2023 г. е издаден от компетентен
орган - главен инспектор при ДИТ-София област, в кръга на неговите правомощия и в
присъствието на двама свидетели. Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ, актовете за установяване на
нарушения се съставят от длъжностните лица към службите за контрол, към които съгласно
чл. 399, ал. 1 от КТ се числи и ИА "ГИТ", съответно нейните подразделения и служители,
какъвто е свидетелката К., служител на ДИТ София област, на длъжност главен инспектор в
агенцията. Актът е подписан от съставителя и свидетеля по акта, съгласно изискванията на
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН и е предявен на представител на дружеството нарушител. На следващо
място актът отговаря на изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в
чл. 42 ЗАНН, като в тази връзка не се констатират нарушения на процесуалните правила,
които да се определят като съществени и да внасят неяснота относно фактическите и правни
рамки на формулираното обвинение.
Въз основа на така издадения акт за установяване на административно нарушение е
съставено обжалваното НП, което изхожда от териториално и материално компетентен
орган, съгласно т. 5 на Заповед № 3-0864 от 17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА
ГИТ. Атакуваното наказателно постановление № 23-2300469 от 04.10.2023 г. е издадено в
законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН като е налице пълно съответствие между
установените фактически обстоятелства в АУАН и НП. При съставянето на същото не се
констатират нарушения на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, в частност посочения в жалбата порок - липса
на дата на извършване на нарушението, като същата е изрично посочена - 20.07.2023 г.,
денят следващ изтичането на срока за изпълнение на предписанието. Нарушението е ясно
дефинирано, както от фактическа, така и от правна страна, като не съществува съмнение, че
дружеството -жалбоподател е санкционирано за това, че не е изпълнило дадено
задължително предписание, издадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, като това е
изрично отразено на стр. 2 от НП - "Административното наказание е наложено за
неизпълнение на задължително предписание(ПАМ)... ", което именно кореспондира и с
правната квалификация на извършеното, а именно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
В хода на административно-наказателното производство на дружеството-жалбоподател е
било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение,
което съгласно съставения АУАН и издаденото НП, се изразява в това, че "СМ. С." ЕООД, с
ЕИК: *********, в качеството си на работодател е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал. 1
от КТ, като не е изпълнило даденото му предписание под № 12 от Протокол за извършена
проверка от 19.06.2023 г., и не е изплатило на служителя СТ. АТ. АТ., с ЕГН-**********
дължимото за месец април 2023 г. трудово възнаграждение, в указания в предписанието
срок, а именно до 19.07.2023 г., нито след това.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с приетата за установена от
4
настоящия съдебен състав. Правилно наказващият орган е подвел фактите под посочената в
НП материално-правна норма. Това следва от обстоятелството, че съгласно изричния текст
на предписание под № 12, дадено в Протокол за извършена проверка ПР2321506/19.06.2023
г., връчен на същата дата, дружеството жалбоподател е следвало в срок до 19.07.2023 г. да
изпълни задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение за месец април 2023 г.
на посочения в предписанието служител. Предписанието е издадено в изпълнение на
правомощията на контролните органи по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ и е насочено към
отстраняване неизпълнение на задължение на работодателя, произтичащо от изрична норма
на трудовото законодателство. Тук е мястото да се отбележи, че посочените предписания
представляват принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, като в
тази си част Протоколът за извършена проверка представлява съвкупност от отделни
индивидуални административни актове, всеки, от които подлежи на самостоятелна преценка
за законосъобразност, на самостоятелно оспорване по административен и съдебен ред, както
и на отделно изпълнение, в който смисъл ирелевантно е обстоятелството дали са издадени
или не и други наказателни постановления във връзка с останалите предписания дадени със
същия протокол.
Видно от констатациите на последващата проверка и представените от дружеството в хода
на същата писмени сведения, посоченото предписание не е било изпълнено не просто в
определения срок, но и към датата на приключване на проверката - 04.08.2023 г. При това
законосъобразно е констатирано, че е налице неизпълнение на задължително предписание, с
което е осъществен състава на нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ. Доколкото се касае за
нарушение извършено от юридическо лице, то изследването на субективната страна на
извършеното е безпредметно, субект на отговорността е ЮЛ, като следва да се отбележи, че
липсата на пари като родово определена вещ, никога не е основание за освобождаване от
отговорност.
Тук е мястото да се посочи, че за наведените в жалбата фактически твърдения за извършени
от страна на служителите с неизплатени възнаграждения, противоправни действия по
присвояване имущество на дружеството не са представени каквито и да е доказателства.
Дори обаче същите да се установят, то това няма отношение към изпълнението на
предписанията, като реализирането на имуществена отговорност на работниците по правило
преминава през нарочна процедура по чл. 210-211 КТ, за която данни няма.
За нарушаване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ се предвижда имуществена санкция
или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. Санкцията, която е наложена на жалбоподателя е в
размер от 2000 /две хиляди/лева т. е. близък до минималния. Следва да се отбележи, че
противно на изложеното в жалбата, наказателното постановление съдържа изрични мотиви
относно така определения размер на санкцията, с които съдът се солидаризира.
Действително следва да се държи сметка за обстоятелството, че конкретното предписание е
свързано с несвоевременно заплащане на трудово възнаграждение, което по правило е
основен източник на средства за живот за служителя, престирал трудовата си сила. Наред с
това следва да се отчете факта, че в хода на последващата проверка е представен и
5
допълнителен срок за изпълнение на предписанията, а именно до 04.08.2023 г., видно от
сведенията на работодателя, но същият отново не е спазен. Предвид на това съдът намери,
че така определеният размер на имуществената санкция, а именно в размер близък до
минималния, но отчитащ посочените по-горе обстоятелства, се явява съответен на
обществената опасност на нарушението.
Неоснователни са и доводите за маловажност на нарушението, като на първо място следва
да се посочи, че чл. 415в КТ съдържа специална уредба на маловажните случаи на
административни нарушения на трудовото законодателство, която изключва приложението
на общото правило на чл. 28 ЗАНН. Не са налице обаче основания за приложение и на чл.
415в от КТ, като съгласно същия за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 100 до 300 лв. В настоящия случай въобще няма данни нарушението да е
отстранено, нито пък е налице втората кумулативна предпоставка за приложението на чл.
415в от КТ, а именно да не са произтекли вредни последици за работниците. В настоящия
казус неизпълненото предписание касае неизплатено трудово възнаграждение, като следва
да се държи сметка, че положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а основно
задължение на работодателя съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ е да заплаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Забавянето при изплащането
на полагащо се трудово възнаграждение на работника във всички случи е вредна последица
за него, поради което и привилегированата разпоредба на чл. 415в от КТ, уреждащ
маловажните случаи на административни нарушения в областта на трудовото
законодателство не следва да намери приложение.
По изложените съображения от фактическо и правно естество наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за това е нормата
на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено според
правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на представителство на
административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото производство,
въззиваемата страна - директорът на ДИТ-София област е била представлявана от надлежно
упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че справедливият размер на
възнаграждението, преценен в рамките указани на чл. 27е Наредбата за заплащането на
правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 100 /сто/ лева,
доколкото по делото е проведено едно съдебно заседание по същество и е разпитан един
свидетел, като не са представяни допълнителни доказателства. Същото следва да бъде
присъдено в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, като
първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2300469 от 04.10.2023 г., издадено от
директора на Дирекция "Инспекция по труда"-София област, на основание чл. 416, ал. 5, вр.
чл. 415, ал. 1 от КТ на "СМ. С." ЕООД, с ЕИК: *********, в качеството му на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА "СМ. С." ЕООД, с ЕИК: ********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, БУЛСТАТ ********* сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7