Решение по дело №986/2022 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,

в публично заседание на деветнадесети май 2022г., в състав:  

    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  Марияна Ширванян

                                                                                                Наталия Дичева

 

 

            при секретаря Светлана Стоянова,

с участието на прокурора Мирослав Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 986 по описа на съда за 2022г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Подадена е касационна жалба от С.В.И. срещу Решение № 364/15.03.2022г. постановено по НАХД № 20213110202180/2021г. по описа на ВРС, ХХVІІІ състав,  с което е потвърдено НП № 100099 от 06.01.21г. издадено от зам.кмета на Община Варна.

В касационната жалба и лично в открито съдебно заседание, касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП.

Ответникът, в писмен вид, чрез процесуален прeдставител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на въззивния акт и присъждане на юристконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 364/15.03.2022г. постановено по НАХД № 20213110202180/2021г. по описа на ВРС, ХХVІІІ състав,  с което е потвърдено НП № 100099 от 06.01.21г. издадено от зам.кмета на Община Варна.

С НП на С.В.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00лв. на основание чл.47, ал.1 вр. чл. 57, ал.1, т.1 от Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на Община Варна.

За да постанови оспореният съдебен акт въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: на 06.12.2020г. във връзка с получен в Община Варна сигнал е извършена проверка при която е установено, че в частен имот над комплекс „Максим“ в Морската градина на град Варна е констатирано отсичането на дърво. Отсичането на дървото е извършено от г-н Б., който бил нает за тази работа от собственика на имота - С.В.И.. Дървото било отрязано на височина от 50-60см. над земята.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН. АНО възприел констатациите в АУАН и издал НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел фактите установени от АНО. Посочил кои от свидетелските показания кредитира и на какви съображения. Относно вида на отсеченото дърво посочил, че приема че не е кайсия, която да изсъхнала. Посочил е, че приема, че от всички показания се установява, че отсеченото дърво е декоративно широколистно и след анализ на относимата нормативна уредба направил извод, че нарушението е съставомерно и потвърдил НП.

 

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установен от представените доказателства и към установените факти е приложен правилно материалния закон.

 

В касационната жалба се сочи, че въззивният съд не е обсъдил въпроса: Представлява ли конкретния случай изключението на чл.47, ал.2, т.1 и чл.45 от Наредбата и са релевирани твърдения, че отсеченото дърво е било изсъхнало и представлявало опасност за здравето и живота на преминаващите около имота хора, за което касаторът носел отговорност. Сочи, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение състоящо се в обстоятелството, че му е връчен само екземпляр от съставения срещу него АУАН, но не и от констативния протокол. Намира, че липсват съображение за това, че не е приложен чл.28, б.“а“ от ЗАНН в случаите на формални административни нарушения, какъвто според касатора е и конкретния, разглеждан от съда.

Тези доводи са неоснователни. Въззивният съд е направил цялостна проверка на НП и е установил фактите относно съставомерността на деянието. Правилни са изводите на въззивния съд, че е без значение точния вид на отсеченото дърво. Всички дървета (широколистни, иглолистни, плодни и декоративни) на територията на Община Варна представляват част от зелената й система и са в обхвата на Наредбата. От значение за съставомерността на деянието е факта на отсеченото дърво при липсата на разрешение за отсичането му. В този аспект неоснователен е доводът на касаторът, че изсъхналите дървета могат да бъдат отсечени без издадено разрешение за това. Анализът на чл.47 вр. чл.48 от Наредбата налага еднозначен извод, че при наличието на изсъхнали дървета и храсти или техни части за премахването им следва да бъде издадено „писмено разрешение за преместване и премахване на дървесна и храстова растителност се издава от Кмета на Община Варна или оправомощено от него длъжностно лице, въз основа на експертно становище, придружено с картен материал на картотекираната растителност“. В случая разрешение не е издадено на г-н И. и същият е извършил нарушението, за което е ангажирана административната му отговорност.

Не са налице сочените от касатора нарушения в процедурата по издаване на НП. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН съставителят на АУАН има задължение да запознае със съдържанието на АУАН, т.е. да връчи само актът за установяване на административно нарушение но не и констативния протокол съставен преди или едновременно с него. Това е така, защото нарушението се констатира и описва чрез всички съставомерни признаци в АУАН и защитата на наказаното лице е срещу фактите установени в АУАН, а не в констативния протокол.

Не са налице и предвид поведението и отношението на г-н И. към извършеното деяние (а именно – липса на съжаление за стореното, поемане на ангажимент да не извършва повече такива действия, като вместо това се демонстрира убеденост в правилността на поведението му и, че може и занапред да изсича дървета, които според него са плодни или изсъхнали, като посочената цел е развитието на дървото) предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Въззивната инстанция е направила имплицитно тези изводи в решението си, като е изложила мотиви относно размера на наложеното административно наказание.

При съобразяване на горното касационната инстанция приема, че при правилно установените факти, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което оспореният съдебен акт  следва да бъде оставен в сила.

Направено е искане от касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед изхода на спора се явява основателно и следва да му бъде присъдено в размер на 80лв.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 364/15.03.2022г. постановено по НАХД № 20213110202180/2021г. по описа на ВРС, ХХVІІІ състав.

ОСЪЖДА С.В.И. *** 80лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.