№ 267
гр. С. , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ в публично заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110206975 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от К.А. Р., ЕГН **********
срещу наказателно постановление № 305853 от 14.03.2017 г., издадено от
заместник-кмет на Столична община, с което на основание чл.35, ал.7, т.1 от
НАРЕДБА за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт
на територията на Столична община (НРУПОГТТСО), на жалбоподателката е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, за
извършено нарушение на чл.18, т.1, б. „а”, б. „б”, б. „в” и чл.35, ал.1, вр. чл.34,
ал.3 от НРУПОГТТСО.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП, тъй като била изтекла
давността за събиране на глобата. Заявява се, че наказателното постановление
не било връчено редовно на жалбоподателката и тя разбрала за него при
получената покана за доброволно изпълнение.
В съдебно заседание жалбоподателката, нередовно призована, не се явява и
не се представлява. Съдът е дал ход на делото на основание чл.61, ал.2 от
ЗАНН, тъй като жалбоподателката не е била открита на посочения от нея
1
адрес за призоваване при посещение на три различни дати.
Процесуалният представител на АНО оспорва депозираната жалба и моли
за потвърждаване на наказателното постановление. Заявява, че нарушението
било доказано по категоричен начин и нямало допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е срещу подлежащ на
обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно
образувано пред РС-С., поради което съдът я намира за процесуално
допустима. Наказателното постановление не е било редовно връчено по реда
на чл.58, ал.2 от ЗАНН, за да се приеме, че същото е влязло в законна сила
към датата на подаване на настоящата жалба. От доказателствата по делото не
се установява жалбоподателката да е била търсена повече от веднъж за
връчване на издаденото НП. Без да предприеме никакви допълнителни
действия за лично връчване, АНО директно е приложил разпоредбата на
чл.58, ал.2 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът приема, че не са били
извършени всички необходими действия за връчване на наказателното
постановление – не е бил съставен протокол за проверка на адреса от
служители на Столична община и не е било търсено съдействие от полицията
за връчване на издаденото НП, поради което не са били налице
предпоставките за прилагането на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Един единствен опит
за връчване не е достатъчен, за да се пристъпи към процедурата по чл.58, ал.2
от ЗАНН и затова съдът прие, че депозираната жалба е в срок.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 16.02.2017 г. жалбоподателката К.А. Р. пътувала в град С., в автобус за
обществен превоз на пътници на масовия градски транспорт на Столична
община с № 45, в посока към ж.к. [АДРЕС]. След спирка „Б. АД“ свидетелят
К.Т. – контрольор по редовността на пътниците, извършил проверка на
пътниците в автобуса, при която жалбоподателката Р. не представила редовен
превозен документ. Последната отказала да закупи и карта за еднократно
пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците.
2
С оглед констатираното свидетелят К.Т. съставил срещу жалбоподателката
АУАН с бланков № 0305853/16.02.2017 г., за това, че Р. пътувала без редовен
превозен документ и отказала да закупи карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците, което нарушение било
квалифицирано по чл.18, т.1, б. „а”, б. „б”, б. „в” и чл.35, ал.1, вр. чл.34, ал.3
от НРУПОГТТСО. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел,
след което препис от него бил връчен за запознаване на нарушителката, която
отказала да го подпише. Отказът на нарушителя да подпише акта бил
удостоверен по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН с подписа на свидетеля Ц.Д.Д..
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз
основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление
№ 305853 от 14.03.2017 г., с което на основание чл.35, ал.7, т.1 от НАРЕДБА
за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на
територията на Столична община (НРУПОГТТСО), на жалбоподателката е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, за
извършено нарушение на чл.18, т.1, б. „а”, б. „б”, б. „в” и чл.35, ал.1, вр. чл.34,
ал.3 от НРУПОГТТСО.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на свидетеля К.Т., както и от приложените по делото
писмени доказателства. Показанията на свидетеля напълно кореспондират с
обстоятелствата изложени в съставения АУАН и издаденото въз основа на
него НП, поради което съдът ги кредитира напълно. Настоящият състав се
довери на заявеното от свидетеля и поради това, че същият депозира
показания за факти и обстоятелства, които лично е възприел или в
осъществяването на които непосредствено е участвал. Показанията му са в
достатъчна степен подробни, логични, последователни, без вътрешни
противоречия и несигурност. Именно свидетелят К.Т., в качеството му на
контрольор по редовността на пътниците в столичния градски транспорт, е
извършил проверка на жалбоподателката при пътуването й с автобус по линия
№ 45, като е констатирал, че последната не притежава редовен превозен
документ, след което Катя Р. отказала да закупи карта за еднократно
пътуване, предложена й за продан от контрольора. Писмените доказателства
по делото също допринасят за изясняване на релевантната фактология,
поради което съдът ги кредитира изцяло.
3
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, прие от правна страна следното:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно
описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и
нарушените законови текстове. Актът е подписан от един свидетел и е бил
връчен на нарушителката, като отказът й да го подпише е бил надлежно
удостоверен по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН с подписа на един свидетел. НП е
издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието му нарушението
отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са
нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага
санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени
реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил
запознат с всички фактически и правни основания на
административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл.34
ЗАНН. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в
процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на
нарушителя.
Съгласно чл.18, ал.1, т.1 от НРУПОГТТСО пътниците в превозните
средства на обществения градски транспорт трябва да притежават редовен
превозен документ до слизането си в района на спирката на наземния
транспорт или в платената зона на метрото. В случая се установи, че
жалбоподателката Катя Р. е пътувала в обществения градски транспорт без
редовен превозен документ, поради което е нарушила посочената разпоредба.
В чл.35, ал.1, вр. чл.34, ал.3 от НРУПОГТТСО (действала към датата на
нарушението) е посочено, че при констатиран от контролните органи по
редовността на пътниците случай на пътуване без редовен превозен документ,
пътникът е длъжен да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от
контрольор по редовността на пътниците, като при отказ на пътника да
закупи такава карта се съставя акт за установяване на административно
нарушение, за което нередовният пътник слиза на следващата спирка по
4
маршрута на превозното средство. Този изричен отказ за закупуване на карта
за еднократно пътуване е описан както в акта, така и в наказателното
постановление, като същият се доказа от разпита на свидетеля К.Т..
Въпреки всичко изложено до тук, следва да се посочи, че за пътуване в
моторно превозно средство за обществен превоз, каквото е и автобус № 45,
без редовен превозен документ, санкция освен в НРУПОГТТСО е предвидена
и в чл.101, т.1 от Закона за автомобилните превози, който предвижда, че
пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без
билет или друг превозен документ, се наказва с глоба от 10 до 50 лева - за
превози по общинските транспортни схеми, поради което според съда АНО
неправилно е приложил отменената санкционна разпоредба на чл.35, ал.7, т.1
от НРУПОГТТСО. Последната намира приложение единствено в хипотезата
на отменените чл.35, ал.1, вр. чл.34, ал.3 от НРУПОГТТСО, тоест
предвидената санкция се налага на пътник, който е отказал да закупи карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците,
но пък за да се стигне до закупуване на такава карта, то задължително
изискване е да се установи, че пътникът пътува без редовен превозен
документ. Следователно се касае за сложен фактически състав на
нарушението, който изисква на първо място пътникът да е без редовен
превозен документ, след което да откаже да закупи карта за еднократно
пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците. В случая
обаче, за такова нарушение, а именно пътуване без редовен превозен
документ, е предвидена санкция в чл.101 от Закона за автомобилните
превози. Следователно са налице два нормативни акта – закон и подзаконов
нормативен акт (Наредба), които уреждат една и съща материя, поради което
и съгласно Закона за нормативните актове, то следва да бъде приложен този,
който е от по-висока степен, а именно Законът за автомобилните превози.
Действително Наредбата има ограничен териториален обхват само на
територията на Столична община, но пък от своя страна Законът за
автомобилните превози има териториален обхват на територията на цялата
страна, което включва и територията на Столична община, тоест на тази
територия обхватът им се припокрива. След като териториалният обхват се
припокрива по отношение територията на Столична община, а действието на
Наредбата не изключва действието на Закона в рамките на тази територия, то
5
следва да бъде приложен именно по-високият по степен нормативен акт –
Законът за автомобилните превози. Предвид на това жалбоподателката
неправилно е била санкционирана по реда на отменения чл.35, ал.7, т.1 от
НРУПОГТТСО, вместо да понесе административнонаказателна отговорност
по чл.101, т.1 от Закона за автомобилните превози (в този смисъл е и
практиката на касационните състави на АССГ - Решение по КАНД № 1216/13
г.; Решение по КАНД № 4231/14 г.; Решение по КАНД № 7242/13 г.; Решение
№ 7927 от 18.12.2014 г. по КАНД № 4912/2014 г.; Решение № 7926 от
18.12.2014 г. по КАНД № 4909/2014 г. и Решение № 7281 от 28.11.2014 г. по
КАНД № 5435/2014 г.). Независимо, че към настоящия момент е приета нова
наредба на Столична община, където съставът на нарушението е уреден в
чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО, а размерът на санкцията е посочен в чл.49 от
НРУПОГТТСО, и макар същият да съвпада с максималния размер на
наказанието предвиден в чл.101, т.1 от Закона за автомобилните превози, то
не отпада задължението да се наложи наказанието на основание по-
висшестоящия нормативен акт – Закона за автомобилните превози, а не на
основание Наредбата на Столична община, съобразно изложените по-горе
аргументи. От друга страна в Наредбата е определено фиксирано наказание,
което не може да е по-малко от 50 лева, а съгласно Закона за автомобилните
превози глобата би могла да е и 10 лева. Поради тази причина и ако приложи
наредбата, съдът не може да намали размера на наказанието, което би могъл
да стори при наложена на основание чл.101, т.1 от Закона за автомобилните
превози санкция.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че за установеното нарушение е
приложена неправилна санкционна норма, което води до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и е основание
за неговата отмяна.
Само за пълнота и във връзка с възраженията на жалбоподателката трябва
да се отбележи, че към момента все още не е изтекла абсолютната давност за
административнонаказателното преследване, която съгласно разпоредбите на
НК е четири години и половина, и се брои от момента на извършване на
деянието – 16.02.2017 г. За изтичане на давността относно изпълнението на
наложеното наказание пък не може да става дума, тъй като наказателното
постановление все още не е влязло в сила, а тази давност започва да тече от
6
момента на влизането му в сила.
След като наказателното постановление се отменя, то няма как да бъде
уважено искането на юрисконсулта за присъждане на възнаграждение, а от
своя страна жалбоподателката не е претендирала разноски в производството.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1, пред.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 305853 от 14.03.2017 г., издадено
от заместник-кмет на Столична община, с което на основание чл.35, ал.7, т.1
от НАРЕДБА за реда и условията за пътуване с обществения градски
транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО), на К.А. Р.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 /двеста/ лева, за извършено нарушение на чл.18, т.1, б. „а”, б. „б”, б. „в” и
чл.35, ал.1, вр. чл.34, ал.3 от НРУПОГТТСО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
С. град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7