№ 138
гр. гр. Добрич, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20223200500127 по описа за 2022 година
намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 262696/10.12.2021 г. ( по регистратурата на БРС) на
ищците К. Л. Д. от град К. и З. Л. Т. от град С. срещу допълнително решение
№ 260080 от 17.11.2021 г. на Балчишкия районен съд по гр.д.№ 587/2018 г. ,с
което е отхвърлено искането им за осъждане на ответниците да предадат
владението върху реална част от поземлен имот в град Б..
Във въззивната жалба се поддържа, че по спора има постановено от
въззивната инстанция ( по в.гр.д.№ 559/2020 г. по описа на ДОС ) влязло в
сила решение по съдържащото се в иска по член 108 от ЗС искане на двамата
въззивника за установяване правото им на собственост върху претендираната
реална част от поземления им имот с идентификатор № 02508.85.245 по КК на
град Б. чрез уважаването му относно идеална част ( ½ ) и по съединения
негаторен осъдителен иск за премахване на ограда чрез уважаването му в
цялост . С оглед влязлото в сила решение по установителната част на иска по
член 108 от ЗС , осъдителната част също е следвало да бъде уважена. Иска се
отмяна на решението, постановяване на друго за осъждане на ответниците да
предадат владението на частта от имота,посочена в комбинирана скица и да
1
заплатят разноски.
Въззиваемите Д. Й. К. и Н. Д. К., двамата от град Б., не са подали
отговор в срока по член 263,ал.1 от ГПК , но в откритото съдебно заседание
пред въззивната инстанция изразяват становище за неооснователност на
въззивната жалба с оглед настъпили след подаването й факти за : изпълнение
на влязлото в сила решение по същото дело в частта относно уважения срещу
тях негаторен иск за премахване на ограда върху спорната реална част от
поземления имот – премахване на спорната ограда и получаване от ищците на
владението върху нея и значението им за отпадане на правния интерес от
водене на иска за ревандикация . Иска се потвърждаване на решението и
присъждане на разноски .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във
въззивната жалба, доводите на въззиваемите и съобразно член 269 от ГПК,
въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
С искова молба, подадена на 10.08.2018 г. и поправена срочно след
дадени по реда на член 129,ал.3 от ГПК указания ,въззивниците К. Л. Д. от
град К. и З. Л. Т. от град С. са предявили срещу Д. Й. К. и Н. Д. К., двамата от
град Б. в условията на обективно съединяване искове по член 108 от ЗС за
право на собственост върху реална част от поземлен имот с идентификатор №
02508.85.245 по кадастралната карта на град Б. и по член 109 от ЗС за
осъждане на премахнат разположената върху нея част от масивна ограда.
С влязлото в сила решение 260144 от 2.07.2021 г. на ДОС по в.гр.д.№
559/2020 г. правният спор е разрешен само в частта на съдържащота се в иска
по член 108 от ЗС искане за установяване правото на собственост на иищците
и на заявения иск по член 109 от ЗС. След отмяна на първоинстанционното
решение въззивният съд е признал, че ищците са собственици на ½ идеална
част от спорната реалната част от поземления имот и е осъдил ответниците да
прамахнат частта от изградената върху нея ограда съобразно обозначения по
скица ( на л.115 от делото на ДОС ) , обявена за неразделна част от съдебния
акт и е отхвърлил искането за горницата над ½ идеална част . Обжалваното
сега решение е постановено ( след изтекъл значителен от подаване
на исковата молба срок) след обезсилване от въззивния съд на по – късното
първоинстанционното решение ( от 1.06.2020 г. ) в частта по съдържащото се
2
в иска по член 108 от ЗС искане за осъждане на ответниците да предадат
владението върху реалната част ния началоит ) , което е пропуснато да бъде
разгледано в по- ранното решение ( от 18.12.2019 г. ) ,но за допълването има
заявено във въззивната жалба ( с вх.№ 163/14.01.2020 г. ) искане и връщане на
делото за произнасяне от първоинстанционния съд по него.
Междувременно , както еднопосочно в съдебното заседание пред
въззивния съд от 13.04.2022 г. са заявили процесуалните представители на
двете страни, притезанията на ищците по влязлото в сила въззивното решение
в частта за уважения негаторен иск , са удовлетворени по реда на
принудителното изпълнение . Оградата е съборена в съответствие с
постановеното от въззивния съд и ищците са влезли във владение на спорната
част . Дали това е станало след подаването на въззивната жалба , както са
поддържали въззивниците, или по – рано ( през есента на 2021 г. ) това няма
значение. Фактът за установяване от ищците на владението върху реалната
част след освобождаването й от поставената в нарушение на правата им на
собственост ограда , е относим към основателността, а не към допустимостта
на осъдителното искане , съдържащо се в иска по член 108 от ЗС . При
осъществяването му осъдителното искане е неоснователно и правилно е
отхвърлено с обжалваното решение . С оглед отговорността за разноски е
достатъчно , че горният факт се е осъществил след подаването на исковата
молба - на далечната дата 10.08.2018 г. , което изключва приложението на
член 78,ал.2 от ГПК и че първоинстанционният съд е разгледал молбата в
закрито заседание и следователно без да е изслушал страните . С оглед
частичното уважаване на иска за собственост- за ½ идеална част – и
приетото от въззивния съд в решението по в.гр.д.№ 559/2020 г. по описа на
ДОС разпределяне на разноските на половина за всеки иск и на половина за
всяко от двете искания в иска по член 108 от ЗС , въззивниците – ищци имат
право на съразмерната на уважения осъдителен иск за ½ част от разноските ,
сторени в първоинстанционното производство – а именно на 185,08 лева ,а за
въззивното производство не са направили разноски.
Воден от горните съображения,ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение № 260080 от 17.11.2021 г. на
3
Балчишкия районен съд по гр.д.№ 587/2018 г.
ОСЪЖДА Д. Й. К., ЕГН: ********** и Н. Д. К., ЕГН: **********,
двамата от град Б., ул. „ Г.П.№** да заплатят на К. Л. Д.,ЕГН: ********** от
град К. , ул. „Б.**. Л. Т. , ЕГН: ********** от град С. , ЖК“ Д.№**,**
разноски за първоинстанционното производство в размер от 185,08 ( сто
осемдесет и пет лева и осем стотинки ) лева на основание член 78,ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4