ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34232
гр. София, 26.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Частно гражданско
дело № 20241110104808 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от 20.08.2024 г., подадена от заявителя /фирма/, с искане за
поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК и изпълнител лист от 20.02.2024 г. В молбата се сочи, че заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е било подадено по ел. път на 25.01.2024
г., то и законната лихва следва да се присъди от тази дата, независимо че входящият номер
на заявлението е от 26.01.2024 г.
Съдът намира молбата за основателна.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочено, че се претендира
законна лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. Заявлението е подадено на 25.01.2024 г. чрез ЕПЕП. В Заповедта за изпълнение и
издаденият въз основа на нея изпълнителен лист съдът е присъдил законна лихва от
26.01.2024 г., което е датата на образуване на делото пред СРС.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Касае се за
обезщетение, което се дължи по принцип от изпадналия в забава длъжник независимо дали е
уговаряно. Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите от
забава при неизпълнение на парично задължение. Задължението за мораторна лихва
възниква само при поискване чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата
или като последица от уважаване на иск за главницата. Обезщетение в размер на законната
лихва не се дължи на кредитора, ако той не е упражнил правата си, произтичащи от забавата
по съдебен ред.
В случая заявителят претендира обезщетение за забава до окончателното изплащане,
но от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда на 25.01.2024 г., когато се
1
счита, че е поканил длъжника да плати. Законната мораторна лихва е форма на договорна
отговорност, специфична за паричните задължения и се прилага без да се провежда
разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълнението - достатъчно е
наличие на парично задължение и забава. Тя обаче трябва да се предяви по надлежния ред и
в предвидената от закона форма, тъй като съдът не я присъжда по право. Поради което
съдът счита, че законна лихва следва да се присъди от 25.01.2024 г. до окончателното
изплащане. Констатираното несъответствие представлява очевидна фактическа грешка,
която следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнител лист от 20.02.2024 г., издадени по гр. д. №
4808/2024 г. на СРС, 82 състав, като вместо „ведно със законна лихва от 26.01.2024 г. до
изплащане на вземането“ се чете „ведно със законна лихва от 25.01.2024 г. до изплащане на
вземането“.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването
му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2