№ 21236
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110128088 по описа за 2022 година
“Т” ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. С... е предявило срещу Б. М. П., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С.... по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК следните
искове:
Да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на Б. М. П., с
ЕГН **********, че дължи на „Т” ЕАД сумата от 1626,81лв., от които: 1409,41 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 17.03.2021 г. до изплащане на
вземането; 176,58 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 09.03.2021 г., както и
суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 34,52 лева - главница за
периода от м.02.2018г. до м. 04.2020г. и 6,30 лева - мораторна лихва за периода от
31.03.2018г. до 09.03.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК на 27.03.2021г. по ч.гр.д. № 15026/2021г. по описа на СРС.
Претендират се направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва наличие на
облигационна връзка между страните, че е ползвател на топлинна енергия в процесния имот,
както и прави възражение за погасяване на процесното вземане по давност.
Като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирана ФДР „Н“ ООД.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на „Т“ ЕАД, във връзка с топлоснабдяването на
имот, представляващ ап. 8, находящ се в гр. С...., тъй като през процесния период от време е
бил собственик на този имот. Твърди, че за този период до имота е доставена топлинна
енергия, но не е заплатена цената на същата.
1
Ответникът счита, че задълженията му са погасени по давност. Не оспорва, че до имота е
доставяна топлинна енергия и количеството й, но твърди, че не е клиент на "Т" ЕАД по
смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ. Прави възражение за недължимост на сумите за лихви и за
дялово разпределение на топлинна енергия.
Исковете са с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, предявени по реда на чл. 422 от ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства и изпълнената съдебно-счетоводна
експертиза се установи следното във фактическо и правно отношение:
Ищецът „Т” ЕАД е подал на 17.03.2021г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу Б. М. П. за заплащане на процесните суми, във връзка с доставяната в
апартамент № 8, находящ се в гр. С.... топлинна енергия и осъщественото дялово
разпределение на същата. За процесните вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 15026/2021 г. по описа на СРС, 30-ти
състав. След постъпило възражение по реда на чл. 414 от ГПК, са предявени установителни
искове за вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, затова същите са допустими.
От събраните по делото писмени доказателства – нотариален акт от 1976 година,
удостоверение за наследниците на М.К.Ч., удостоверение за наследниците на Е.Н.Х. и
удостоверение за идентичност на лицата Е.Н.Х. и Е.Н.П. се установява, че считано от 2010г.
ответникът П. е собственик на процесния топлоснабден имот. Той е приел наследството,
останало от баба му М.Ч., защото през 2020 година е продал апартамента като негов
собственик. По делото няма данни по време на процесния период ответникът да се е
разпоредил с притежавания от него недвижим имот, нито да е учредил вещно право на
ползване върху същия на друго лице, нито трето лице, ползвател на облигационно
основание, да е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния
имот и период.
От изпълнената и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на задължението за топлинна енергия, след изравняването на
сметките от ФДР, от 01.03.2018г. до 30.04.2020г. е на стойност 1114, 67 лв., а лихвата,
изчислена от 15.09.2018г. до 09.03.2021г. върху тази главница е в размер на 107, 28 лв.
Цената на услугата дялово разпределение от 01.03.2018г. до 30.04.2020г. е в размер на 33, 25
лв., а лихвата върху тази главница, изчислена от 01.05.2018г. до 09.03.2021г. е в размер на 5,
94 лв.
В разглежданият спор в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услугата дялово разпределение, както и че е възникнало задължение за
2
заплащане на възнаграждение за същото в претендирания размер, ведно с лихва за забава.
Въз основа на установеното от правна страна, съдът приема, че като собственик на
топлоснабдения имот, Б. П. е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ и
следва да заплаща цената й.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо
лице – вещен ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или
облигационно право на ползване.
Предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че между страните
по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в тях права и задължения съгласно ЗЕ, при действие на Общите
условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към
съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответникът да са е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена
система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето,
извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по
наредбата. В случая това е конституираното като трето лице – помагач „Н“ ООД.
Съдът счита, че следва да бъде уважен искът за заплащане на цената на услугата дялово
разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, вкл. от ФДР, от
които се установява, че услугата е извършвана в процесния период.
Възражението за изтекла погасителна давност за част от процесното вземане е
основателно, а именно: за времето от месец май 2017 година до месец март 2018г. то е
погасено с приложимата за периодичните вземания, каквото е и процесното, тригодишна
давност.
По възражението на ответника, че исковете са неоснователни, тъй като липсва валидно
действаща формула за изчисление на употребената топлинна енергия, следва да се вземе
предвид, че процесният имот е бил топлоснабден през претендирания период от време и там
е доставяно количество топлинна енергия. Тъй като по делото ответникът не ангажира
3
доказателства, с който да обори твърдението на ищеца, че доставеното от него количество
топлинна енергия е това, за което твърди в исковата молба и за което е начислил процесната
цена, съдът счита, че следва да приеме, че доставеното количество топлинна енергия е
такова, посочено от ищеца. Дължимата за същото цена се доказа от изпълнената по делото
съдебно-техническа експертиза.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и
забава в погасяването им. По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия през процесния период са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение
№ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по
прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73
от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на ответника е
начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо
общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2020 г. и 2021 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4
от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка
и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016
г. 45-дневен срок за плащане.
С оглед изложеното, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът
не твърди и не доказва да е отправил. По отношение на вземанията за услугата дялово
разпределение в ОУ на „Т“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради което
кредиторът може да иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД).
4
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В конкретния
случай, предвид липсата на определен падеж за изпълнение на задължението в самия
договор, ответникът би изпаднал в забава едва след надлежно отправена му покана за
плащане. Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в момент,
предхождащ подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което
съдът намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК право на разноски
имат и двете страни.
Разноските на ищеца възлизат в общ размер на 565, 08 лв., от които: 65, 08 лв. платена
държавна такса, 350 лв. възнаграждение на вещо лице и 150 лв. възнаграждение за
юрисконсулт.
В двете производства на ответника е предоставена безплатна правна помощ, за което се
иска на пълномощника му – адв. С. К. да се заплати възнаграждение в заповедното
производство в размер на 300 лв., а в исковото – в размер на 400 лв. Възражение на ищеца
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Затова съобразно уважената част от исковете, на ищеца се дължат разноски в размер на 398,
73 лв., а на пълномощника на ответника съразмерно на отхвърлената част от исковете се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 206, 06 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С......, срещу Б. М. П., с ЕГН **********, с адрес:
гр. С...., по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал.1
и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, че Б. М. П. дължи на „Т“ ЕАД, като
собственик на топлоснабден имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в гр. С.....,
сума в общ размер на 1147, 92 лв., от които: 1114, 67 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.03.2018г. до м.04.2020г., ведно
със законната лихва от 17.03.2021 г. до изплащане на вземането и 33, 25 лв. - главница за
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.03.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от 17.03.2021 г. до изплащане на вземането, като исковете за главница за
топлинна енергия в размер на 294, 72 лв., за периода от м.05.2017г. до м.02.2018г. вкл.; за
главница за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 1, 27 лв., за периода
5
от м.05.2017г. до м.02.2018г. вкл.; за 176,58 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г.
до 09.03.2021 г. и за 6,30 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2018г. до 09.03.2021г., отхвърля като неоснователни,
като за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК на 27.03.2021г. по ч.гр.д. № 15026/2021г. по описа на СРС, 30-ти състав.
ОСЪЖДА Б. М. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. С.... да плати на „Т“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С......, сума в размер на 398, 73 лв.,
представляваща разноски в заповедното и исково производство, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...... да
плати на пълномощника на ответника Б. М. П. – адв. С. К. със съдебен адрес: гр. София, ул.
Владайска № 35, ет. 3, оф. 1, адвокатско възнаграждение в размер на 206, 06 лв. за
предоставена правна помощ, на осн. чл. 38, ал.2, във вр. с ал. 1 от ЗА и чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ищеца
- ФДР „Н“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6