М О
Т И В И
към присъда, постановена на 31.03.2014г. по НОХ дело № 1190 по описа за 2013г. на
ВРС
Против подсъдимия И.С.С. е внесен
обвинителен акт на ВРП за това, че на 26.05.2013г., около 11:00 часа в
гр.Враца, от неограден двор, прилежащ към кооперация, находяща се на ул. ,,Г.Р.”
№.. при условията на
повторност, като случаят не е маловажен, отнел чужди движими вещи – сумата от
250,00лв., 1 бр. черна кожена чанта за носене през рано на стойност 22,50лв., 1
бр. дамско кожено портмоне на стойност 22,50лв., 1 бр. мобилен телефон, марка
,,HTC”, модел ,,Sensation
XE” на
стойност 750,00лв., 1 бр. карта памет от 1 Gb на стойност 15,00лв., 4 бр.
секретни ключове от различни модели на стойност 30,00лв. или вещи на обща
стойност 1090лв. от владението и
без съгласието на собственика им Т.Е.М., с намерението противозаконно да ги
присвои – престъпление по
чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.
Участващият по делото прокурор и частният
обвинител поддържат обвинението, както относно фактическата обстановка,
така и относно правната квалификация на деянието.
Считат събраните в рамките на наказателното производство писмени и гласни
доказателства за установяващи по безспорен начин обвинението.
Относно определяне на наказанието, което се следва на подсъдимия, считат, че същото
следва да се определи в размер от три
години.
Подсъдимият не се признава за
виновен по така повдигнатото обвинение и лично и чрез своя процесуален
представител моли съда да се произнесе с оправдателна присъда, с която да бъде
признат за невиновен в извършване на престръплението, за което е предаден на
съд. Допълнително се излагат доводи за недоказаност на обвинението.
Съдът, след като изслуша доводите на
страните и ги прецени във връзка със събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното :
Свидетелката Т.Е.М. живеела в жилищна
кооперация, намираща се в гр.В., ул. ,,Г.Р.” №... На 26.05.2013г., около 11:00
часа свидетелката била в двора на жилищната кооперация, като носела със себе си
черна кожена чанта, съдържаща различни движими вещи – мобилен апарат, пари,
ключове, портмоне, дебитни карти, лични документи и др., която оставила върху
касетка, намираща се на около два-три метра от нея, като започнала да почиства
неограденото дворно място. Подсъдимият И.С.С. се приближил до жилищната
кооперация и видял чантата. Използвайки ангажираността на свидетелката, влязъл
в двора и взел чантата със себе си. Свидетелката Т.М. забелязала подсъдимия да
държи в ръцете си нейната чанта и да се отдалечава от местопрестъплението и го
подгонила, но последният избягал в неизвестна посока. След като се укрил,
подсъдимият констатирал наличието на мобилен апарат, пари, ключове, портмоне,
дебитни карти, лични документи и др. в отнетата чанта. По-късно подсъдимият И.С.С.
на неустановена по безспорен начин дата предал мобилния апарат на свидетеля Л.Д.Ц.,
за което получил СД-устройство за лек автомобил. Впоследствие мобилният телефон
,,HTC Sensation XE”, 1 бр. пластмасов калъф за мобилен телефон и 1 бр. карта памет
от 1 Gb били върнати на собственика им след доброволно предаване от страна на Х.
и И..
Възприетата от съда фактическа обстановка се
извежда от събраните по делото гласни и писмени доказателства. За извършената
кражба от неограден двор, прилежащ към кооперация, находяща се в гр.В., ул. ,,Г.Р.”
№.. свидетелства Т.Е.М., която установила извършената кражба, след което
сигнализирала органите на полицията, като потвърждава и че част от инкриминираните
вещи впоследствие й били върнати от същите. По делото са налице достатъчно
доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът намери за
достатъчни, за да направи обоснован и категоричен извод, че именно подсъдимият
е извършил процесното деяние. На първо място свидетелката Т.Е.М. потвърждава,
че забелязала подсъдимия И.С.С. да излиза от неоградения двор с личната й чанта
/л.13, 14 от ДП/. Същото заявява и в съдебно заседание /л.54 от делото/. На
второ място установяването на извършителя на престъплението се доказва и от
проведеното в хода на досъдебното производство разпознаване на лице, при което
по безспорен и категоричен начин е бил идентифициран подсъдимия С.. Разпознаването
е извършено от свидетелката М. и е обективирано в протокол за разпознаване и
албум /л.41, 42-44 от ДП/. Свидетелят Л.Д.Ц. потвърждава, че е получил мобилен
телефон, марка ,,HTC”,
модел ,,Sensation XE”от подсъдимия И.С.С. срещу предоставено от
него СД-устройство за лек автомобил /л.25, 26 от ДП/. Тези показания свидетелят
потвърждава и в съдебното заседание, като уточнява, че не е продал телефона
/л.54 от делото/. От друга страна за авторството на престъплението на
подсъдимия доказателства се черпят и от показанията на свидетеля П.Х. /л.27, 28
от ДП/, от които четем : „...аз попитах Л. дали не е краден, той ми каза, че е
направил размяна с някакво момче от Враца…”. В съдебното заседание той заявява: ,,Не си
спомням какво ми е казвал за произхода на телефона, нещо там, че е сменявал.”
/л.54 от делото/. Осъществяването на изпълнителното деяние от подсъдимия С. се
доказва и от проведената в хода на досъдебното производство очна ставка между Л. Д.Ц. и И.С.С., обективирана в Прокотол за
очна ставка /л.50, 51 от ДП/. Предаването на част от инкриминираните вещи се
потвърждава от протоколите за доброволно предаване /л.29, 30 от ДП/. Връщането
на част от тези вещи на собственика им се доказва от приложената на л.34 от ДП
разписка. Обвинението се доказва и от предоставената от мобилния оператор
Глобул справки за регистриране на мобилния телефон и подробна разпечатка /л.15-16,
20-23 от ДП/. От направената в хода на досъдебното производство
психолого-психиатрична експертиза се установява, че към инкриминирания период
подсъдимия С. е бил психически здрав, имал е запазена свидетелска годност,
разбирал е свойството и значението на осъщественото деяние и е притежавал
съответната способност да ръководи и контролира постъпките си. Показанията на
свидетелите Т.Е.М., Л.Д.Ц. и П.Н.Х. кореспондират помежду си, същите са
логични, последователни и непротиворечиви, поради което и съдът ги кредитира
като изцяло достоверни в процеса по разкриване на обективната истина по
процесния случай. И тримата описват конкретните инкриминирани вещи,
потвърждават, че същите са се намирали във владение на подсъдимия. Стойността
на инкриминираните вещи съдът счете за установена като взе предвид заключението
на изготвената по делото СОЕ на л.55-59 от ДП, потвърдена в съдебно заседание
от експерта В.П..
При така установеното от фактическа страна
съдът счете авторството на процесното деяние за безспорно доказано и направи
следните правни изводи :
Налице са всички съставомерни елементи,
квалифициращи деянието на
подсъдимия от обективна страна като “Кражба” по смисъла на чл. 194, ал.1 от НК.
На първо място налице е годен
предмет – инкриминираните вещи са движими / по аргумент от чл. 110, ал.2 от ЗС
/. На следващо място същите са чужди – собственост на пострадалата Т.Е.М. и към момента на деянието са се
намирали в нейно владение. Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението като е прекъснал фактическата власт на пострадалата върху
инкриминираните вещи и е установил
такава в своя полза.
Кражбата е квалифицирана и по т.7 на чл.195,
ал.1 НК доколкото деянието е извършено при условията на повторност по смисъла
на чл.28, ал.1 от НК и случаят не е маловажен : с присъда по НОХД№456/2012г. по
описа на ВРС подсъдимият е осъден на една година лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено за срок от три години за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.54 вр. чл.58а,
ал.1 от НК.
Престъплението е довършено с оглед настъпилия вредоносен резултат, а
именно завладяване на инкриминираните вещи от подсъдимия вследствие отнемането им от пострадалата.
От субективна страна подсъдимият е извършил
деянието виновно, под формата на
пряк умисъл, като е съзнавал, че
отнетите вещи са се намирали в чуждо владение и липсва съгласие за тяхното
отнемане, както и е имал намерение да присвои инкриминираните вещи, т.е. желаел е след деянието да се разпорежда с тях в свой интерес, каквото е и направил
като е заменил част от същите с Л.Д.Ц. срещу което е получил СД-устройство за
лек автомобил.
Видно от приложения по делото бюлетин за съдимост с присъда по НОХД№1273/06/2006г. по описа
на ВРС, влязла в сила на 29.11.2006г. същият е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.346 от НК и е осъден на обществено порицание. С присъда
по НОХД№456/2012г. по описа на ВРС, влязла в сила на 23.06.2012г. същият е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195 от НК и е осъден на една
година лишаване от свобода, чието ефективно изтърпяване е отложено на осн.
чл.66 от НК за срок от три години. С присъда по НОХД№30341/2012г. по описа на
МРС, влязла в сила на 13.12.2012г. същият е признат за виновен в извършване на
престъпления по чл.191 от НК и е осъден на двадесет и четири месеца лишаване от
свобода, като на осн. чл.58а, ал.1 от НК наложеното наказание е намалено с една
трета и е определено в размер от една година и четири месеца лишаване от
свобода. Със същата присъда е осъден и на дванадесет месеца лишаване от
свобода, като на осн. чл.58а, ал.1 от НК наложеното наказание е намалено с една
трета и е определено в размер от осем месеца. На основание чл.23, ал. 1 от НК е
определено едно общо най-тежко наказание в размер от една година и четири
месеца лишаване от свобода, чието ефективно изтърпяване е отложено на осн.
чл.66 от НК за срок от три години.
Водим от гореизложеното съдът се произнесе с
присъда, с която призна подсъдимия И.С.С. за виновен в извършване на
престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, като
по този текст му наложи наказание.
При индивидуализация на размера на наказанието, което
се следва на подсъдимия, съдът отчете
като смекчаващи отговорността му обстоятелства относително лошия му социален
статус и сравнително ниската стойност на предмета на престъплението. От друга
страна като отегчаващи отговорността му обстоятелства съдът отчете обремененото
му съдебно минало, включващо множество извършени престъпления, свидетелстващи
за трайно формирани у него престъпни навици, както и лошите му характеристични
данни. Този баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността на дееца
обстоятелства мотивира съда да определи наказание около средния предвиден в
закона размер за процесното деяние, а именно пет години и шест месеца лишаване
от свобода, които да изтърпи ефективно при първоначален строг режим съгласно
чл.61, т.2 от ЗИНЗС. Това наказание съдът намери за достатъчно и справедливо с
оглед на постигане на целеното с наказанието поправяне и превъзпитание на подсъдимия
към спазване на установения правов ред и възпирането му от извършване на други
такива деяния, както и за постигане целите на генералната превенция.
На осн. чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК
съдът определи на подсъдимия С. едно общо наказание по осъжданията му по
НОХД№456/12г. на ВРС, по което е осъден на една година лишаване от свобода
условно с изпитателен срок от три години и по НОХД№30341/12г. на МРС, по което
е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода условно с три
години изпитателен срок, като му наложи по-тежкото от тях, а именно една година
и четири месеца лишаване от свобода. На осн. чл.25, ал.4 от НК съдът постанови
така определеното общо най-тежко наказание да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален строг режим, като наказанието следва да се изтърпи отделно от
наказанието от пет години и шест месеца лишаване от свобода по настоящото
осъждане.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 189 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 117,52лв. по
сметка на ОД на МВР гр.Враца, както и направените по делото разноски в размер
на 15,00лв. по сметка на ВРС.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :