МОТИВИ
към Присъда №
260001/14.02.22г.
по НОХД № 898/2019год.
по описа на РС-С.
Подсъдимата Й.В.И.
*** е предадена на съд за това, че за периода от м.01.2014 г. до м.09.2018 г. вкл., в
гр. С., като е осъдена с
Решение № III-81-144 от 10.07.2012г.,
постановено по гр. дело № 10105/2011г. по описа на Софийски районен съд, влязло
в сила на 10.07.2012г., изменено с Протоколно определение за одобряване на
съдебна спогодба, постановено на 27.06.2016г. по гр.д. № 4860/2013г. по описа
на Софийски районен съд, влязло в сила на същата дата, да издържа свой низходящ - Д.Н.И. с
ЕГН **********, като му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80,00 лева,
респективно 130,00 лева, чрез неговия баща и законен представител Н.М.И. ***, съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно общо 57 / петдесет и седем / месечни вноски в общ размер на 5 960.00 лв.
/ пет хиляди деветстотин и шестдесет лева и 00 ст. /, както следва:
- за 2014 г. - 12 месечни вноски по 80,00 лева;
- за 2015 г. - 12 месечни вноски по 80,00 лева;
- за 2016 г. - 5 месечни вноски по 80,00 лева и 7
месечни вноски по 130,00 лева;
- за 2017 г. — 12 месечни вноски по 130,00 лева
и за 2018 г. - 9 месечни вноски по 130,00 лева-
Престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
С протоколно определение от 20.01.2020г. наказателното производство,
насочено срещу подс.И. и спряно на основание чл.251, ал.1 във вр.с чл.25, ал.1,
т.2 от НК, тъй като подс.И. е напуснала адреса си и е нарушила мярката си за
неотклонение. Със същото протоколно определение съда е обявил за местно и
общодържавно издирване подс.И. с тел.№ 2741682020г. на ГД „НП“.
В следствие на предприетите оперативно-издирвателни мероприятия подс.И.
е била установена на територията на Р България и доведена принудително в РС-С.
за връчване на съдебните книжа по делото, поради което с Разпореждане № 260001/
20.01.2022г. наказателното производство по делото е било възобновено.
В проведеното открито разпоредително заседание подс.И. не се яви, като
вместо нея се яви упълномощения от нея защитник- адв.А.Г. при САК. Същата
заяви, че подс.И. е била с положителен тест за корона вирус и се намира в
карантина. Въпреки същото даде ход на откритото разпоредително заседание в
отсъствието на подс.И. и с участието на упълномощения от нея защитник.
Районна прокуратура-С., надлежно уведомена, явява се прокурор В.Милушева.
Пострадалото лице Д.Н.И. чрез неговия баща и законен представител Н.М.И.
се явява лично. Заявява, че дължимите му издръжки за описаният в обвинението
период са му били изплатени от подс.И. изцяло и няма никакви претенции към нея.
По време на изслушване на страните по въпросите по реда на чл.248, ал.1
от НПК съда изслуша становищата на
страните и обяви откритото разпоредително заседание за приключило, като
съобразно нормата на чл.252, ал.2 от НПК насрочи делото за разглеждане в
указания едномесечен срок.
В проведеното съдебно заседание от 14.02.2022г. подс.И. се явява лично и
с упълномощения от нея защитник- адв.А.Г. при САК. Заявява, че признава вината
си. Защитата на подс.И. отправя искане съда да признае подс.И. са невинна в извършването
на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като същото не било доказано от
неговата субективна страна.
Пострадалият И. заяви, че към настоящия момент са му заплатени всички
парични средства, съобразно обвинението на подс.И. и няма никакви други
претенции спрямо нея, освен да продължи и занапред да си плаща редовно
издръжката.
Съдът след като съобрази становищата на страните и обсъди събраните в
хода на съдебното следствие доказателства прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата Й.В.И. и свидетелят Н.М.И. *** са бивши съпрузи. Двамата
сключили граждански брак на 15.05.2005 г. в гр. София. По време на брака им се
родило тяхното дете - непълнолетният Д.Н.И. с ЕГН: **********. Последвал развод
между родителите през 2008 г. Съгласно решение по гр. дело № 4448 по описа за
2008 г. на Софийски районен съд родителските права върху Д.И. били предоставени
на подс. И.. Към този момент въпреки така постановения развод тримата все още
живеели заедно в гр. София. Малко след това св. И. завел гражданско дело - гр.
д. № 10105/2011 г. по описа на Софийски районен съд, срещу подс. И.. С Решение
№ III-81-144 от
10.07.2012г., постановено по посоченото дело, влязло в сила на 10.07.2012 г.,
подс. И. е била осъдена да заплаща на детето Д.Н.И. чрез неговия баща и законен
представител Н.М.И. месечна издръжка в размер на 80,00 лв., считано от
10.07.2012 г., дължима до десето число на месеца, за който се дължи, до
настъпване на причини за изменението или прекратяването на издръжката. Подс. И.
и св. И. се уговорили издръжката да се превежда по банков път по сметка в Първа
инвестиционна банка на св. Н.И.. Последният предоставил такава на подсъдимата
за целта още през 2012 г. Упражняването на родителските права било предоставено
на св. Н.И.. Детето Д.И. останало да живее при баща си, а майка му - подс. И.
заминала да живее и работи в Руската Федерация. Когато се прибирала в страната
отсядала в дома си в гр. Благоевград.
С Протоколно определение за одобряване на съдебна спогодба, постановено
на 27.06.2016г. по гр.д. № 4860/2013г. по описа на Софийски районен съд, влязло
в сила на същата дата е изменено Решение № III-81-144 от 10.07.2012г., постановено по гр. д. № 10105/2011 г.
по описа на Софийски районен съд. По силата на това определение за одобрена
спогодба между подс. И. и св. Н.И. размерът на издръжката, на който подсъдимата
е осъдена да заплаща е бил увеличен на 130,00 лв. Съдебната спогодба има сила
на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване, т.е. описаното определение
е влязло в сила на 27.06.2016 г. (датата на постановяване на протоколното
определение). Уговорката за начина на заплащане на ежемесечната издръжка останала същата –по същата банкова сметка, ***.
Н.И. на подсъдимата от по-рано.
За времето от 10.07.2012 г. до м. декември 2013 г. подсъдимата
изпълнявала задължението си за изплащане на ежемесечната издръжка в размер на
80,00 лв., на която била осъдена с Решение № III-81-144 от 10.07.2012г., постановено по гр. д. № 10105/2011 г.
по описа на Софийски районен съд. Заплащала издръжката чрез банков превод по
предоставената от св. Н.И. банкова сметка ***.
Считано от м.01.2014г. до м. 09.2018г. вкл. обаче подсъдимата съзнателно
не е изпълнила задължението си за изплащане на месечна издръжка на детето си
св. Д.И. в размер на повече от две вноски, а именно 57 (петдесет и седем)
вноски, както следва:
-за 2014 г. - 12 месечни вноски по 80.00 лева;
-за 2015 г. - 12 месечни вноски по 80,00 лева;
-за 2016 г. - 5 месечни вноски по 80,00 лева и 7 месечни вноски по
130,00 лева;
-за 2017 г.- 12 месечни вноски по 130,00 лева;
-за 2018 г. - 9 месечни вноски по 130,00 лева.
Равностойността на неизплатената издръжка възлизала в общ размер на 5
960,00 лв. /пет хиляди деветстотин и шестдесет лева/.
Местоживеенето на детето и бащата към м. 09.2018г. е било в гр. С., ул.
„К. К." № 4, ет.12, ап.57. Бащата е бил безработен, полагал грижи за
детето, което не е било навършило пълнолетие и учило в Професионална гимназия
по механотехника „В. К. “- гр. С.. Детето и към настоящия момент е все още
непълнолетно.
Определеното от закона местоизпълнение на задължението за издръжка,
което е периодично и носимо парично задължение, съгласно правилото на чл. 68,
б. ,,a“ от ЗЗД, е по
местожителството на кредитора, т.е. в случая гр. С..
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
доказателства- обясненията на подс.И. и показания на свидетелите по делото,
както и писмени доказателства, приложени към ДП № 1886 ЗМ-*/2019г. по описа на
РУ- С. и приетите нови писмени доказателства.
От така събраните гласни и писмени доказателства, разгледани отделно и в
тяхната съвкупност се налага следния правен извод:
От обективна страна с деянието си подс.И. е осъществила състава на
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като по безспорен начин се доказа, че
същата съзнателно не е изпълнила задължението си да заплаща ежемесечната си
издръжка в размер на повече от две месечни вноски или 57 месечни вноски на обща
стойност 5 960,00 лева.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК (в сила от 01.10.2009 г.) гласи, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 146, ал. 1 от СК паричната издръжка се изплаща
ежемесечно.
Реалните грижи за отглеждането и възпитанието на детето са били полагани
от бащата. Детето е непълнолетно и има специфични за възрастта му нужди.
Средствата за издръжка са необходими за задоволяване на потребностите му.
Налице е противоправно бездействие от страна на подс.И. чрез неизпълнение на
задължението ѝ в размер на две и повече месечни вноски.
От субективна страна подсъдимата И. е действала с пряк умисъл като е
съзнавала противоправността на извършеното от нея, предвиждала е неговите обществено-опасни
последици и е искала тяхното настъпване. Съзнавала и знаела е, че дължи
издръжка в размера, указан от съда и посочен по-горе ежемесечно, но съзнателно
не е изпълнила това си задължение в доста продължителен период от време / 57
месечни вноски /.
В тази връзка настоящия съдебен състав счита искането на защитата на
подс.И. за нейното оправдане в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК поради липсата на умисъл от нейна страна, като неоснователно. Видно от
обясненията на подс.И. тя много добре е знаела, че трябва да заплаща
ежемесечната си издръжка, но въпреки, че е била на работа през този период, тя
е предпочела да дава средствата си за водене на дела и заплащане на адвокатски
услуги, вместо да изпълнявала задължението си. В този смисъл настоящия съдебен
състав счита, че подс.И. съвсем целенасочено и умишлено не е заплащала
дължимата от нея издръжка, въпреки, че много добре е съзнавала, че трябва да го
прави, както е видно от нейните обяснения.
За да е съставомерно едно деяние по чл.183,
ал.1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на
посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения
лице. Престъплението по
чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във
форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от
време. Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от
който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни
задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в
Семейния кодекс.
От субективна страна подсъдимата И. е действала категорично с пряк
умисъл като е съзнавала противоправността на извършеното от нея, предвиждала е
неговите обществено-опасни последици и е искала тяхното настъпване. Съзнавала и
знаела е, че дължи издръжка в описания по-горе размер ежемесечно, но съзнателно
и упорито не е изпълнила това си задължение. Изтъкнатите от защитата доводи за
ниски доходи не я освобождават от задължението ѝ за издръжка.
Невъзможността да се дава издръжка не погасява правото на издръжка изобщо и
завинаги, а само за времето докато тя продължава. Не се освобождават от издръжка
лицата, които са трудоспособни, но неоправдано не работят. В този смисъл са
ирелевантни за предмета на делото изтъкнатите от подсъдимата и нейния защитник
доводи,че същата е била принудена да работи в чужбина, но всичките ѝ
средства отивали за водените от нея съдебни дела и адвокатски хонорари, поради
което и не е имала средства с които да изплати издръжката си, тъй като трайно установена е практиката на съдилищата относно
обстоятелството, че не се освобождават от задължението да дават издръжка
лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят (вж. т. IV от
Постановление на Пленума на ВС № 5 от 16.11.1970 г.). Възразяващият, че е в
обективна невъзможност да дава издръжка, е длъжен да установи причините извън
неговата воля, например че изтърпява наказание лишаване от свобода и не може да
полага труд през това време. При всички положения обективната невъзможност да
се дава издръжка не погасява правото на издръжка завинаги и изобщо, а само за
времето, докато тази невъзможност продължава. След като дължащият издръжка е
трудоспособен, то независимо че няма или има ниски доходи, същият дължи
издръжка на детето си поне в минимален размер. Такъв е и настоящият случай.
Това разбиране е отражение на принципа на семейното право, че родителите са
длъжни да издържат децата си до навършване на пълнолетие, доколкото същото е
проявление на основното им задължение да се грижат за тях.
Като причина за извършването на деянието съдът приема незачитането от
подсъдимата на правните норми, регламентиращи обществените отношения свързани с
младежта и семейството, ниското правосъзнание на подсъдимата и проявената от
нея немарливост, нехайство и неангажираност за положението на детето си, и то
за доста дълъг период от време.
Предвид обстоятелството, че преди постановяване на присъдата от настоящата
инстанция, първа по същество, подс.И. изпълни задължението си като в съдебно
заседание представи документ за изплатена цялата дължима от нея сума в размер
на 5 960,00 лева по сметка на бащата на детето- св.Н.И., и не са настъпили
други вредни последици за пострадалото / видно от показанията на св.И. / съдът
счете, че е налице предпоставката на чл.183, ал.3 от НК и следва да приложи
привилегията на закона, която задължава съда да не налага наказание, ако са
налице горепосочените обстоятелства.
Имайки предвид изложеното по-горе съда счете, че са налице
предпоставките по чл.183, ал.3 от НК и не наложи наказание на подс.И., което
следва да бъде отметнато в нейният бюлетин за съдимост с оглед прилагане
разпоредбата на чл.183, ал.3, изр.2 от НК т.е. че привилегията на чл.183, ал.3
от НК не може да се прилага повторно.
На основание чл.309, ал.4 от НПК съдът в предвид липсата на наложено
наказание на подс.И. и с оглед събраните по делото доказателства относно
обществената опасност на деянието и дееца отмени взетата спрямо нея мярка за
неотклонение „ПОДПИСКА“.
Водим от тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….
/
М. ХРИСТОВ /