Р Е Ш Е Н И Е №
ГР. НОВА ЗАГОРА, 12.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД в публичното
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. ЙОРДАНОВ
При секретаря Радка Чолакова като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ Гр. дело
№ 217 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.170 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба
от Р.Г.Й.-Р., с ЕГН **********,*** и В.Г.Ш., с ЕГН **********,***-5, чрез
пълномощник – адв.Д.Д. ***, със съдебен адрес *** против „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК
12183061611496, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.„Московска”
№19 / ул.„Г.Бенковски” № 5, София 1036, България, представлявано от В.М. –
Изпълнителен директор.
В исковата молба се твърди, че ищците са
собственици на недвижим имот, находящ се в гр.Нова Загора, придобит от тях по
наследство от общият им наследодател Г.Р.И. – баща на ищците.
Твърди се, че с Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека Акт. № 114, том І, дело № 1345/2007 г., вх. рег. № 2805 от
13.06.2007 г. на Служба по вписвания – Нова Загора; Акт № 194, том ІІІ, рег. № 5116, дело № 418 от 2007 г. на нотариус В.И.,
вписан в Регистъра на Нотариалната камара под № 163, неправилно е била вписана
възбрана върху същият имот, собственост на ищците Р.Г.Й.–Р. и В.Г.Ш., а именно
- самостоятелният обект с идентификатор № 51809.502.1094.1.5 по Кадастралната
карта на гр.Нова Загора е собственост на ищците.
В исковата молба се твърди също, че ищците Р.Г.Й.-Р. и В.Г.Ш. или техният наследодател Г.Р.Й.
не са давали съгласиe собственият им недвижим имот да бъде
ипотекиран в полза на „Банка ДСК” ЕАД.
Посочва се, че ищците не са учредили в полза
на ответното дружество „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 12183061611496 договорна ипотека
върху свой собствен недвижим имот в гр.Нова Загора.
Счита се, че учредяването на ипотека по
отношение на жилищния обект, обективирано в Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека Акт № 114, том І, дело № 1345/2007 г., вх. Рег. №2805 от
13.06.2007 г. на Служба по вписвания – Нова Загора, Акт. № 194, том ІІІ, рег. №
5116, дело № 418/2007 г. на нотариус В.И., вписан в Регистъра на Нотариалната
камара под № 163 било недействително по смисъла на чл. 170 от ЗЗД, като
съображенията им били следните:
Съгласно разпоредбата на чл.170 от ЗЗД - учредяването на
ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за
учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя,
съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на
длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на
сумата, за която се учредява ипотеката.
В цитираната разпоредба били предвидени специални условия
за действителността на ипотечния договор. Едно от тези специални условия било
„тъждество на ипотекирания имот”, като на понятието „тъждество” не била дадена
легална дефиниция. Приетото в съдебната практика, предвид систематичното място
на чл.170 от ЗЗД – нормата е разположена след хипотезата на чл.167, ал.2 от ЗЗД
и сочела, че ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключване на
договора принадлежат на лицето, което я учредява и че понятието включвало
възможността имотът да бъде идентифициран като имот, собствен на лицето, което
учредява ипотеката, към него момент. Това означавало също и имотът да
съществува и да е конкретизиран.
Ищците твърдят, че видно от приложените към
исковата молба Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-187693-27.03.2018 г.
издадена от СГКК, гр.Сливен и Удостоверение № КР-12-177/14.06.2018 г. на Община
Нова Загора, описания в нотариалния акт жилищен обект е собственост на ищците.
Твърди се, че този самостоятелен обект в
сградата, никога не е бил собственост на други лица, освен на ищците.
С исковата молба ищците молят съда да
постанови съдебен акт с който, ДА ПРОГЛАСИ недействителността на вписването в
Службата по вписвания на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека Акт
№ 114, том І, дело 1345/2007 г., вх. Рег. № 2805 от 13.06.2007 г. на Служба по
вписвания – Нова Загора, Акт. № 194, том ІІІ, рег. № 5116, дело № 418 от 2007
г. на нотариус В.И., вписан в Регистъра на Нотариалната камара под № 163,
поради липса на тъждество на ипотекирания имот.
С исковата молба на основание чл.127, ал.2
от ГПК са приложени по делото следните писмени доказателства: Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека Акт № 114, том І, дело 1345/2007г., вх. Рег. № 2805
от 13.06.2007 г. на Служба по вписвания – Нова Загора, Акт. № 194, том ІІІ,
рег. № 5116, дело № 418 от 2007 г. на нотариус В.И., вписан в Регистъра на Нотариалната
камара под № 163; Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 1213 том І
н.дело № 253/65 г. на РС - Нова Загора; Удостоверение за наследници № 94-00-2094/27.03.2018
г. издадено от Община Нова Загора; Удостоверение № КР-12-177/14.06.2018 г. на
Община Нова Загора; 5. Схема на самостоятелен обект в сграда №
15-187693-27.03.2018 г. издадена от СГКК-гр.Сливен.
Ищците заявяват, че с оглед становището на
ответната страна сочено в отговора ще ангажират и други доказателства. Прилагат
към делото 2 бр. преписи от исковата молба за вписване в Служба по вписванията
– Нова Загора; Удостоверение за Данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК;
Адвокатско пълномощно.
Окръжен
съд – Сливен с Решение № 10/23.10.2020 г. по в.гр.д. № 620/2019 г. по описа на
съда е обезсилил решение № 274/04.10.2019 г. по гр.д. № 724/2019 г. по описа на
Районен съд – Нова Загора. Основанието за обезсилването във въззивното решение
е, че „по делото не са били конституирани всички страни в правоотношението,
свързано с договора за ипотека“.
Съдът с определение № 301 от 29.05.2020 г. е
конституирал като ответници по делото страните по договора за ипотека К.Г.К. с
ЕГН ********** и М.П. К. с ЕГН **********, тъй като те са необходими другари с
ответника по делото „Банка ДСК” ЕАД, с оглед гарантиране на техните права, тъй
като съдебният акт би засегнал и техните правни сфери.
На 22.06.2020 г. е депозирана молба от адв.М.П.М.
*** в качеството ѝ на пълномощник на Р.Г.Й.-Р. – ищца по гр.д. № 217/2020
г. по описа на съда.
В нея се посочва, че ищцата и сестра ѝ
В.Ш./другата ищца/ са депозирали в съда искова молба против
ответници „Банка ДСК“ ЕАД, К.Г.К. и М.П.К., с искане да се прогласи
недействителността на вписването на договорна ипотека, учредена с Акт № 194,
том 3, рег.№ 5116, дело № 418 от 2007 г. на нотариус В.И., peг. № 163 на НК, вписан в СВп при PC - Нова Загора с вх. рег. № 2805/13.06.2007 г., акт № 114, том 1,
дело № 1345/2007 г.
Посочва се, че с горепосочения Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека - Акт № 194, том 3, рег.№ 5116, дело № 418 от 2007 г. на
нотариус В.И., peг. № 163 на НК, вписан в СВп при PC - Нова Загора с вх.рег. № 2805/13.06.2007 г., акт № 114, том 1, дело
№ 1345/2007 г., неправилно е бил вписан собствения на ищците недвижим имот,
като обезпечение на дълг на ответниците К.
и М. К., към кредитор - ответника „Банка ДСК“ ЕАД.
Поради неплащане на
дълга от страна на длъжниците - ответниците К. и М. К., кредиторът - ответникът
„Банка ДСК“ ЕАД насочила принудителното изпълнение към ипотекирания имот.
За целта било
образувано изпълнително дело № 20169150402251 по описа на ЧСИ Г.Г., която на
24.01.2017 г. наложила възбрана върху имота и предприела действия по публичната
му продан.
Посочва се, че на 27.07.2018 г. ЧСИ Г. вписала поправка на
възбраната, в следния смисъл - описанието на имота да се чете, съгласно
нотариалния акт за собственост /касаещ собствеността на ответниците К. и М. К./,
а не по кадастрална карта
/където описанието му съвпада с имота на ищцата/.
Твърди, че въпреки направеното уточнение в описанието на имота, за
ищцата била налице реална опасност съсобственият ѝ имот да бъде продаден
на публична продан, докато настоящото производство приключи с влязъл в сила
съдебен акт, като изтъква, че опасността била съвсем реална, поради следното:
Видно от актуалната Справка за процесния имот към 16.06.2020 г.,
приложена към настоящата молба, всички действия, свързани с имота на
ответниците К. и М. К. - идент. 51809.502.1094.1.6, съседен на имота на ищцата -
идент. 51809.502.1094.1.5, са били вписвани по партидата на процесния имот с
идент. 51809.502.1094.1.5, като се започне от покупката на имота през 2005 г. и
се мине през вписване на 4 възбрани, вкл. тази, наложена от ЧСИ Г.. Без
значение какво е описанието на имота по време на публичната му продан /след
направената поправка/, безспорно, евентуалната му продажба ще бъде вписана по
същата тази партида, където са отбелязани преди това възбраната и ипотеката.
Разяснява, че описанието на имота по нотариален акт, както било
залегнало в публичната му продан, е по стария план на гр.Нова Загора и то било
загубило своята актуалност с приемането на кадастралната карта на града през
2010 г. Така описан имота по време на публичната продан щял да създаде сериозни
трудности от една страна на купувачите му, а от друга щял да породи за ищцата и другата ищца – сестра
ѝ, бъдещи проблеми с поредното вписване по партидата на собствения им
имот публичната продан на чуждия имот, както и предпоставки за бъдещи спорове
за собственост между бъдещите купувачи и ищцата.
Предвид посоченото и на основание чл.389 и сл. от ГПК, моли съдът
да допусне обезпечение по предявения от нея иск, образуван в горепосоченото
гражданско дело, срещу ответниците „Банка ДСК“ ЕАД, К.Г.К. и М.П. К., чрез
спиране на публичната продан на процесния имот, осъществявана по Изпълнително
дело № 20169150402251 по описа на ЧСИ Г.Г., рег.№ 915 на КЧСИ, с район на
действие - Окръжен съд Сливен, след наложена възбрана върху имота № от входящ регистър 140/24.01.2017 г., №
от дв. вх.рег. 140/24.01.2017 г., акт том 1, акт номер 13/2017г. и
поправка-възбрана № от входящ регистър 1629/27.07.2018 г., № от дв. вх. peг. 1625/27.07.2018 г., акт том 1, акт номер 84/2018 г. на СВ при PC - Нова Загора.
Приложила е Справка за данни за имот от 16.06.2020 г. и Платежно
нареждане за внесена държавна такса.
С
Определение № 346 от 11.06.2020 г. съдът е допуснал обезпечение по висящо
производство на осн. чл.389 и сл. от ГПК, с цена на иска 7737.50 лв. в полза на Р.Г.Й.-Р., с ЕГН **********,*** срещу „Банка ДСК“ ЕАД
гр.София, К.Г.К. и М.П. К.
и двамата с постоянен адрес:***, чрез спиране на публичната продан на процесния
имот, находящ се в гр.Нова Загора, ул.„Петко Енев” №40, ет.3,
ап.5, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51809.502.1094.1.5
по КККР на гр.Нова Загора, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
51809.502.1094, с предназначение: жилище, апартамент, с брой нива: 1, с площ по
кадастрална карта: 96,00 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 51809.502.1094.1.6, под обекта 51809.502.1094.1.3, над обекта:
няма, осъществена по Изпълнително дело № 20169150402251 по описа на ЧСИ Г.Г.,
рег. № 915 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Сливен след наложена
възбрана върху имота № от входящ
регистър 140/24.01.2017 г., № от двоен вх.рег. 140/24.01.2017 г., акт том 1,
акт номер 13/2017г. и поправка-възбрана № от входящ регистър 1629/27.07.2018
г., № от двоен входящ peг. 1625/27.07.2018 г., акт том 1, акт номер 84/2018 г. на СБ при PC - Нова Загора и на 22.06.2020 г. е издал обезпечителната заповед.
Ответниците
К.Г.К. и М.П. К. в срока по чл.131 от ГПК не са представили писмен отговор.
Постъпила
е молба с вх. № 260797 от 24.11.2020 г. с която ответникът „Банка ДСК“ ЕАД, чрез
пълномощника си юрк.Х.К.Д. е направила възражения по проекто-доклада по делото,
с което моли в определението по настоящото дело, да бъде коректно посочено
наличието на подаден от ответника „Банка ДСК“ АД отговор на исковата молба в
срока по чл.131 от ГПК и съдът да вземе предвид изложените в отговора
възражения, представените доказателства и направените доказателствени искания.
В молбата се посочва също, че Окръжен
съд - Сливен е дал задължителни указания на районния съд при повторното
разглеждане на делото, а именно като страна по делото да бъде конституиран К.К.
- собственик на ипотекирания имот и кредитополучател по договора за кредит, за
чието обезпечаване е учредена процесната ипотека, чиято действителност се
оспорва по настоящото дело, а в мотивите на въззивното решение подробно бил
разгледан въпросът, относно собствеността по отношение на двата имота -
„апартамент източен“ - предмет на ипотеката и собственост на кредитополучателя К.К.
и „западен апартамент“ - собственост на ищците, върху който не е учредена
договорна ипотека и оспореният по делото Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 194, том III, per. № 5116, дело № 418/2007 г. от 13.06.2007 г. нямал каквото и да било
отношение към имота на ищците Р.Г. и В.Ш., които се явявали трети лица спрямо
правоотношението по сключване на ипотечния акт и до настоящия момент не били
обосновали правен интерес от предявяване на иска за
обявяване на недействителност на ипотека, учредена върху имота на техния съсед К.К..
Счита, че въззивният съд е изложил
подробни съображения в мотивите си по отношение на собствеността на двата имота
(мотивите имат обвързваща сила между страните) и е приел, че ищците не са
собственици на ипотекирания в полза на „Банка ДСК“ АД имот, а притежават
съседен на него недвижим имот, който не е предмет на учредената в полза на
банката договорна ипотека. В допълнение сочи, че Окръжен съд - Сливен е
постановил, че първоинстанционният съд „е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила. Предмет на спора, по който е постановено решението, е
правоотношение основано на договор за ипотека. Когато предмет на делото е
искане за прогласяване недействителност на договор, страните по него са
необходими другари....Така е и в случай на оспорване правото на една от
страните по сключен договор с атакуване на неговата действителност от трето
лице.“ На следващо място с въззивното решение било прието,
че „не са представени доказателства, че действително върху жилището на ищците
има вписана възбрана или пък е била учредена ипотека, каквито съображения са
развити в исковата молба. Такива доказателства липсват по делото.“
С молбата е направено възражение срещу
приетото с проекта за доклад по гр.д. № 217/2020 г. на PC - Нова Загора определение, с което „Съдът приема
за безспорно установено, че ищците са собственици на процесния имот и че същия
е бил предмет на договорна ипотека между ответниците“.
Предвид изложеното по-горе, така описаните в проекта за
доклад по настоящото дело безспорни факти били в противоречие
с възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и достигнатите с решението
правни изводи, относно собствеността върху имота, предмет на договорната
ипотека.
Разяснява, че в случая на 04.06.2007 г. между „Банка ДСК“
ЕАД, от една страна и К.К., от друга бил сключен Договор за банков кредит, с
който банката предоставила на кредитополучателя ипотечен кредит в размер на 52900
лв. със срок за издължаване 180 месеца, а за обезпечаване на вземанията по
договора за кредит К.К., като кредитополучател и М. К., като ипотекарен длъжник
са учредили в полза на банката договорна ипотека върху следния свой собствен
недвижим имот, а именно:
„АПАРТАМЕНТ ИЗТОЧЕН, находящ
се на третия етаж в жилищна сграда, находяща се на ул.„Петко Енев“ № 40 в
гр.Нова Загора...със застроена площ от 98 кв.м. при граници: изток -
външен зид, запад - стълбище и западен
апартамент“.
Посочва се, че за установяване на горните обстоятелства с
отговора на исковата молба са представили Нотариален акт № 109, том VI, per. № 2766, дело № 439/2005 г. от 29.04.2005 г., въз основа на
който К.К. е придобил собствеността върху ипотекирания в полза на „Банка ДСК“
ЕАД; Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК изх. №
2402/04.05.2007 г. и Скица № 865/04.03.2007 г., издадена от отдел „Кадастър, регулация
и вертикална планировка“ при община Нова Загора.
Посоченият нотариален акт за покупко-продажба на недвижимия
имот, собственост на кредитополучател К.К., представлявал документ, издаден от
длъжностно лице в това му качество, в рамките на неговата компетентност, по
установената форма и ред, поради което представлявал официален свидетелстващ
документ. Съгласно чл.179, ал.1 от ГПК официалните свидетелстващи документи
имат обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените
в документа факти.
Недвижимият имот, обезпечение по посочения договор за
кредит, е детайлно и подробно описан и в сключения между страните Нотариален
акт № 194, том III, peг. № 5116, дело № 418/2007 г. от 13.06.2007 г., чиято
недействителност била прогласена от първоинстанционния съд. За валидността на
актовете, с които се прехвърля собственост или се учредяват ограничени вещни
права върху недвижими имоти, законодателят въвежда редица изисквания за
действителността им - нотариална форма за действителност, което по своята
същност представлява усложнена процедура по снабдяване с редица официални
документи, издадени от компетентните административни органи и проверка от
страна на нотариуса на тези документи, както и извършването на детайлни справки
във всички регистри, с цел установяване собствеността върху недвижимия имот -
предмет на ипотечния акт.
Извършените от нотариус В.И., peг. № 163
на ПК, с район на действие PC - Нова
Загора нотариални удостоверявания по издаването на процесния ипотечен акт,
който е официален свидетелстващ документ
и съгласно чл.179, ал.1 от ГПК притежава обвързваща съда материална
доказателствена сила по отношение на удостоверените в документа факти. Направеното в първоинстанционното производство оспорване,
че удостовереното в нотариалния акт не отговаря на действителното фактическо
положение представлява оспорване на материалната доказателствена сила на
официалния свидетелстващ документ, поради което счита, че в тежест на ищците е
да установят при условията па пълно и главно доказване твърдените от тях
основания за недействителност на ипотечния акт, което не било извършено от тях
в хода на първоинстанционното производство пред Районен съд - Нова Загора.
Посочва се също, че от друга страна, с исковата молба бил
представен Нотариален акт за собственост № 123, том I, дело №
253/1965 г., въз основа на който наследодателят на ищците е придобил
собствеността върху следния недвижим имот: „западния апартамент от III-тия етаж на жилищната постройка при съсед М.Г.И.
и Т.С.И.“.
От текста на нотариалния акт категорично се установявало,
че се касае за друг самостоятелен обект, находящ се в същата жилищна сграда и
на същия трети жилищен етаж, но който
не бил идентичен, а се явявал съседен на ипотекирания в полза на Банка ДСК
недвижим имот, поради което счита за безспорно установено,
че „Банка ДСК“ АД не е учредила ипотека върху имота, придобит по наследство от Р.Г.Й.
- Р. и В.Г.Ш. - ответници по въззивната жалба.
Твърди се, че тези обстоятелства се установявали и от
текста на нотариалния акт за собственост върху ипотекирания имот, където като
прехвърлител на имота бил посочен С.М.Г. - наследник на М.Г.И. и Т.С.И., които
от своя страна са посочени като съседи в акта за собственост на ищците.
Твърди се също., че с процесния нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека, чиято недействителност била прогласена от
иървоинстанционния съд, К.К. и М. К. - собственици на съседния самостоятелен
обект в сградата, са учредили договорна ипотека в полза на Банка ДСК за
обезпечаване на вземанията на банката по сключен със същите лица договор за
кредит.
Юрк. Д. е заявила, че между ищците Р.Г.Й. -Р. и В.Г.Ш. и
„Банка ДСК“ АД не били налице каквито и да било предходни отношения, нито във
връзка със сключения договор за кредит, нито във връзка с учредяване на
договорната ипотека, тъй като недвижимият имот е обезпечение по договор за
кредит, сключен с трето за процеса лице - кредитополучател и собственик на този
имот, подробно описан в представените нотариални актове, като същият не бил
идентичен с имота на ищците.
Счита, че в случая безспорно се установявало, че се касае за
два съседни един на друг имота - с еднаква площ, находящи се на един и същ
жилищен етаж, които не били
идентични, а именно:
1. Западен апартамент с идентификатор 51809.502.1094.1.5 - собственост на Р.Г.Й. - Р. и В.Г.Ш. съгласно Нотариален
акт за собственост № 123, том I, дело № 253/1965 г.;
2. Източен апартамент с идентификатор 51809.502.1094.1.6 - собственост на К.Г.К. и М.П. К., учредили договорна
ипотека с нотариален акт, чиято недействителност е прогласена с обжалваното
решение.
С молбата юрк. Д. моли съдът да
отхвърли предявеният от ищците иск, като неоснователен, необоснован и
недоказан.
Претендирала е и да им бъдат присъдени
сторените в производството по гр.д. № 724/2019 г. на Районен съд – Нова Загора
разноски за депозит за вещо лице за съдебно-техническа експертиза в размер на
250 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., както и
направените разноски по в.гр.д. № 620/2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен
за държавна такса за въззивно обжалване в размер на 154.75 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., както и за направените в
настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лв.
По
делото е приложена и молба от ответника „Банка ДСК“ ЕАД с вх.№ 4539 от
03.09.2019 г. с която е прието заключението на вещото лице и са претендирани
разноските за депозит за вещо лице.
На
откритото съдебно заседание на 25.11.2020 г. ищците, редовно призовани – лично
и с адв.М., редовно упълномощена за Р.Й. и адв.Д., редовно упълномощен и за
двете.
Ответниците,
редовно призовани, не се явяват.
За
„Банка ДСК“ ЕАД е постъпило становище, да се даде ход на делото в отсъствие на
техен представител.
Адв.М.
поддържа иска, но с оглед писменото становище на банката, направената претенция
счита за целесъобразно и прави доказателствено искане за допускане на
съдебно-техническа експертиза, която да установи идентичност между процесния
недвижим имот, собственост на доверителката ѝ, ведно със сестра ѝ и
недвижимият имот описан в нотариален акт за учредяване на ипотека.
Адв.Д.
също е посочил да се приобщи по делото и допусне съдебно-техническа експертиза.
Съдът
намира за неоснователно становището на ответника „Банка ДСК“ ЕАД, че е
представила отговора си по предявения иск в срока по ГПК, тъй като е изпратил
на „Банка ДСК“ ЕАД новоизготвената искова молба и приложенията към нея, а
ответника не е представил повторно писмен отговор.
Съдът
е допуснал до разпит вещото лице Г.М..
Постъпила
е молба с вх. № 260038 от 12.01.2021 г. от ответника „Банка ДСК“ ЕАД, чрез юрк.Д.,
с която се моли съдът да разгледа делото в нейно отсъствие делото, поддържа
отговора на искова молба по гр.д. № 724/2019 г. и изложеното с молба вх. №
260797 от 24.11.2020 г. по гр.д. № 217/2020 г. на РС – Нова Загора становище,
както и направените с нея възражения и искания.
Счита,
че е необходимо извършването на разпит на вещото лице, а от приетата от
страните експертиза по гр.д. № 724/2019 г. на РС – Нова Загора се установило,
че се касаело за два различни имота, а именно:
Ипотеката чиято действителност се оспорва по настоящото дело, била
учредена върху следния недвижим имот:
Източен апартамент с идентификатор 51809.502.1094.1.6 - собственост на К.Г.К. и М.П. К.,
кредитополучатели, учредили договорна ипотека върху техния собствен недвижим
имот.
Този имот се явявал съседен
(разположен в същата сграда и на същия етаж) на имота - собственост на ищците
на Р.Г.Й.-Р. и В.Г.Ш.:
Западен апартамент с идентификатор
51809.502.1094.1.5 - собственост на Р.Г.Й. - Р. и В.Г.Ш. съгласно Нотариален
акт за собственост № 123, том I, дело № 253/1965 г..
Поради това счита, че в случая не е налице правен интерес по отношение на ищците за
предявяване на иска по чл.170 от ЗЗД за прогласяване на недействителността на
ипотечния акт, тъй
като ипотеката не била учредена върху техния собствен недвижим имот. В този смисъл било и заключението
на съдебно-техническата експертиза, изготвена и приета по гр. дело № 724/2019
г. на PC - Нова Загора,
както и достигнатите от Окръжен съд - Сливен правни изводи в Решение № 10 от
23.01.2020 г. по възз.гр.д. № 620/2019 г.
Вещото
лице Г.П.М. разпитано в последното по делото открито съдебно заседание,
поддържа заключението и изводите, които е направил.
Посочва,
че към настоящият момент не може да има промяна нито в ситуирането на имотите,
нито в тяхната площ и те съществуват като такива, каквито са изградени преди 40
години. Посочва, че е налице идентичност и вписаната ипотека е върху друг
жилищен обект, а не върху обекта, който е собственост на кредитополучателите.
Съдът,
след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На 04.06.2007 г.
между „Банка ДСК” ЕАД от една страна и К.Г. К. от друга е бил сключен Договор за банков
кредит, с който банката предоставила на кредитополучателя ипотечен кредит в
размер на 52900 лв. със срок за издължаване 180 месеца, а за обезпечение
на вземанията по договора за кредит К.Г.К., като кредитополучател и М.П. К.,
като ипотекарен длъжник са учредили в полза на банката договорна ипотека върху
следния свой собствен недвижим имот, а именно:
„Апартамент източен, находящ се на третия етаж
в жилищна сграда, находяща се на ул.„Петко Енев” № 40 в гр.Нова Загора ... със
застроена площ от 98 кв.м. при граници: изток – външен зид, запад – стълбище и
западен апартамент”, съгласно даденото описание на имота с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот Акт № 109, том VІ, рег. № 2766 дело №
439/2005 г. от 29.04.2005 г., въз основа на който К.К. бил придобил
собствеността върху ипотекирания в полза на „Банка ДСК” ЕАД недвижим имот.
Към момента на учредяване на договорната
ипотека не е имало влязъл в сила кадастър.
Безспорно
е, че кредитополучателят се легитимира като собственик на недвижим имот, описан
в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот Акт № 109, том VІ, рег. № 2766 дело № 439/2005 г. от
29.04.2005 г., а именно: „Апартамент източен, находящ се на третия етаж в
жилищна сграда, находяща се на ул.„Петко Енев” № 40 в гр.Нова Загора, съсътоящ
се от три стаи – хол, кухня, баня и два коридора, със застроена площ от 98
кв.м. при граници: изток – външен зид, запад – стълбище и западен апартамент,
север – външен зид, юг – външен зид, долу – източен апартамент на втори етаж,
ведно с прилежащите му избено помещение средно от източна страна с полезна площ
от 22,40 кв.м, при граници: изток – външен зид, запад – коридор, север – мазе в
североизточната част, юг – мазе в югоизточната част, горе – източен апартамент
на първи етаж, североизточна таванска стая с полезна площ 17,48 кв.м. при
подробно описани граници, ведно с 1/6 ид.ч. от правото на строеж.
Поради
неплащане на дълга от страна на длъжниците - ответниците К. и М. К., кредиторът
- ответникът „Банка ДСК“ ЕАД насочил принудителното изпълнение към ипотекирания
имот.
За целта било
образувано изпълнително дело № 20169150402251 по описа на ЧСИ Г.Г., която на
24.01.2017 г. наложила възбрана върху имота и предприела действия по публичната
му продан.
На 27.07.2018 г. ЧСИ Г. вписала поправка на възбраната, в следния
смисъл - описанието на имота да се чете, съгласно нотариалния акт за
собственост /касаещ собствеността на ответниците К. и М. К./, а не по
кадастрална карта /където описанието му съвпада с имота на
ищцата/.
С нотариален акт на нотариус В.И. - рег. № 163
през 2007 г. неправилно е вписана
възбрана върху техния имот, без ищците или техния наследодател да са давали
съгласие за това, както и да са учредявали ипотека в полза на банката върху
имота.
Съдът приема съдебно-техническа експертиза и
заключението на вещото лице, според което не е налице идентичност между имота,
подробно описан в процесния нотариален акт за учредяване на ипотека и имота,
описан в нотариалния акт за собственост (н.а. №123, том I, дело № 253/1965 г.),
представен в исковата молба.
В
последното съдебно заседание по делото е разпитано вещото лице Г.П.М., което
поддържа заключението и изводите, които е направило - към настоящият момент не
може да има промяна нито в ситуирането на имотите, нито в тяхната площ и те
съществуват като такива, каквито са изградени. Посочва, че е налице идентичност
и вписаната ипотека е върху друг жилищен обект, а не върху обекта, който е
собственост на кредитополучателите.
При
изложената фактическа обстановка и очертания правен спор, наведените от
страните твърдения и възражения, съдът прави следните правни изводи:
Производството е с правно основание чл.170 от ЗЗД.
Претендираните от ищците права произтичат от обстоятелствата,
че са собственици на наследен от баща им недвижим имот и без тяхно съгласие
същия е бил ипотекиран и върху него наложени вещни тежести. Иска се
прогласяване на недействителността на вписването на учредената в полза на ответната
банка договорна ипотека.
Горното обуславя правният интерес на ищците от завеждане на
делото.
Предмет на спора е правоотношение, основано на договор за
ипотека.
Тъй като предмет на делото е искането за прогласяване на
недействителност на вписването в Службата по вписвания, то общото предявяване
на иска срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство,
поради което съдът конституира като такива на страната на ответника „Банка ДСК“ ЕАД – ответниците
К.Г.К. и М.П. К., бидейки страни
до договора за кредит с ответната банка.
Заключението по изготвената
съдебно-теническа експертиза категорично сочи, че не е налице идентичност между
имота, подробно описан в процесния нотариален акт за учредяване на ипотека и
имота, описан в нотариалния акт за собственост (н.а. № 123, том I, дело №
253/1965 г.). Същото е потвърдило вещото лице и при разпита си в последното по
делото открито съдебно заседание.
Видно от приложените и приети като писмени
доказателства по делото на л.28, 29 и 30, Справка по данни за имот за
вписвания, отбелязвания и заличавания в Службата по вписвания – гр.Нова Загора
за периода от 16.06.1920 г. до 16.06.2020 г. отпечатана на 16.06.2020 г. за
имот 51809.502.1094.1.5, самостоятелен обект в сграда площ по док. 98 кв.м.
Жилище, апартамент обл.Сливен, общ.Нова Загора, гр.Нова Загора, ул.Петко Енев,
№ 40, ет.3, ап.5, ведно с изб. Помещ. – средно от източната страна от 22.40
кв.м., североизточ. тав. Стая от 17.48 кв.м., 1/6 ид.част от подпокрив. тераса
и подстъл. ниша, се установява, че върху този имот са налагани възбрани.
Съгласно
Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-187693-27.03.2018 г. издадена от
СГКК – гр.Сливен и Удостоверение № КР-12-177/14.06.2018 г. от Община Нова
Загора този имот с идентификатор 51809.502.1094.1.5, с административен адрес:
гр.Нова Загора, ул.Петко Енев, № 40, ет.3, ап.5 пък се установява, че е
собственост на наследници на Г.Р.Й., които явно са ищците Р.Г.Й.-Р. и В.Г.Ш..
Поради това съдът счита, че за тях е налице
правен интерес от завеждането на делото, с оглед гарантиране на техните права,
тъй като съдебният акт би засегнал и техните правни сфери, както и с цел
елиминиране на предпоставки за бъдещи спорове за собственост между бъдещи
купувачи на имота на ищците.Липсва и „тъждество“ между ипотекирания имот и
имота собственост на ищците.
Предвид горното съдът намира, че предявеният
иска се прогласяване на недействителността на вписването е надлежно мотивиран,
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на делото, на ищцата Р.Г.Й.-Р.
следва да се изплатят направените от нея разноски в настоящото производство в
общ размер на 515.00 лв., от които: 450.00 лв. адвокатски хонорар, 50.00 лв.
депозит за вещо лице, 5.00 лв. държавна такса за издаване на обезпечителна
заповед и 10.00 лв. държавна такса за издаване на удостоверения, от ответниците
„Банка ДСК” ЕАД., К.Г.К. и М.П. К..
На
ищците по гр.д. № 724/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора следва да
им се платят от ответника „Банка ДСК”
ЕАД разходите в производството по
него в общ размер на 1209.50 лв., от които 309.50 лв. – държавна
такса и 900.00 лв. – адвокатски хонорар, съответно сторени като такива в размер
на 759.50 лв. от Р.Г.Й.-Р. и в размер на 450.00 лева от В.Г.Ш..
Така мотивиран Новозагорският районен съд
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА ВПИСВАНЕТО в Служба по вписванията – Нова Загора на Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека - Акт № 114, том I, дело № 1345/2007 г., вх.
рег. № 2805 от 13.06.2007 г. на СВп – НОВА ЗАГОРА; Акт № 194, том III, рег. 5116, дело № 418 от 2007 г. на нотариус В.И.,
вписан в Регистъра на Нотариалната камара под № 163, поради липса на „тъждество“
на ипотекирания имот.
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК 12183061611496, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.„Московска” №19 / ул.„Г.Бенковски” № 5, София 1036,
България, представлявано от В.М. – Изпълнителен директор, К.Г.К., с ЕГН **********, с
посотоянен и настоящ адрес: *** и М.П. К., с ЕГН **********,*** и настоящ
адрес:***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.Г.Й.-Р.,
с ЕГН **********,***, направените от нея разноски в настоящото производство в
общ размер на 515.00 лв. /петстотин и петнадесет лева/.
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК 12183061611496, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.„Московска” №19 / ул.„Г.Бенковски” № 5, София 1036,
България, представлявано от В.М. – Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.Й.-Р., с ЕГН **********,***,
СУМАТА ОТ 759.50 лв. /седемстотин петдесет и девет лева и петдесет
стотинки/ разноски по
гр.д. № 724/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
ОСЪЖДА „Банка ДСК”ЕАД, с ЕИК 12183061611496, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.„Московска” №19 / ул.„Г.Бенковски” № 5, София 1036,
България, представлявано от В.М. – Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.Ш., с ЕГН **********,***-5, СУМАТА
ОТ 450.00 лв. /четиристотин и петдесет лева/ разноски по гр.д. № 724/2019 г. по описа
на Районен съд – Нова Загора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Сливенски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: