Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 01.02.2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в закрито заседание, в състав:

                                                                       СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

разгледа гр.д. № 13426 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е молба от ответника „П.К.“ ООД за поправка по чл.247 ГПК на допусната в постановеното по делото съдебно решение от 12.05.2020г. очевидна фактическа грешка, изразяваща се в пропуск на съда да отрази в диспозитива  формираната в мотивите воля относно направеното от него възражение за прихващане. Счита, че въведеното в процеса възражение за прихващане е в обхвата на силата на пресъдено нещо /арг. чл.298, ал.4 ГПК/ и съдът трябва да се произнесе по него.  

Ищецът П.А.Н. е изразил становище за неоснователност на молбата.

С постановеното по делото решение от 12.05.2020г. съдът е приел за основателен в пълния му предявен размер иска на ищеца по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.129, ал.2 ТЗ за сумата 300 000лв., представляваща неплатена вноска с падеж 31.12.2012г. от продажна цена, дължима по договор от 14.05.2012г. за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Е.Г.БГ“ ЕООД, ведно със законната лихва от 19.10.2017г. до изплащането на сумата, и частично иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 91 419.49лв., представляваща лихви за забава върху главното вземане за периода  20.10.2014г.-19.10.2017г. с отхвърляне на последния за разликата до пълния предявен размер 91 507лв. Разгледал е и предявеното от ответника възражение за прихващане за сумата от 296 000лв., от които 220 000лв. платени по договора за прехвърляне на дялове от търговско дружество и 76 000лв. неустойка за неизпълнение на задълженията на продавача по чл.3, ал.2 от договора, което е приел за неоснователно. С диспозитива на решението е постановено осъждането на ответника да заплати на ищеца посочените суми, но не е постановено, че се отхвърля предявеното от ответника възражение за прихващане.

Съдът намира молбата по чл.247 ГПК за неоснователна, тъй като липсата на отразяване в диспозитива на съдебното решение формираната воля в мотивите за неоснователност на възражението за прихващане не съставлява очевидна фактическа грешка.

Решението се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на вземането, предмет на релевираното от ответника възражение за съдебно прихващане, но съдът се произнася по възражението в мотивите към решението и разрешението на спора за съществуване или несъществуване на прихващаното вземане не намира отражение в диспозитива. След като произнасянето по възражението за прихващане не е част от решението, т.е от диспозитива, при неоснователност на това възражение съдът не дължи изрично постановяване за неговото отхвърляне.

При разглеждане на възраженията за прихващане произнасянето на съда в съответствие с изискването на чл. 298, ал. 4 ГПК се осъществява чрез постановеното по самия иск - изводът дали възражението за прихващане е основателно или не, се отразява единствено в мотивите на решението, като в диспозитивната му част този извод се отразява чрез уважаването или отхвърлянето /изцяло или частично/ на предявения иск. Този начин на произнасяне следва от самата същност и предназначение на възражението за прихващане като средство за защита на ответника срещу първоначалния иск и от липсата на процесуална самостоятелност на същото, за разлика от насрещния иск /в този смисъл Определение № 803/10.12.2013г. по т.д. № 1597/2013г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 484/26.06.2012г. по т.д. № 978/2011г . на ВКС, ІІ т.о., Решение № 103/01.08.2017 г. по гр.д.№ 61323/2016г. на ВКС, ІV г.о./.

В мотивите на решението съдът е приел основателност на исковете на ищеца-за главницата в пълния предявен размер, а за лихва за забава частично, както и че не са налице предпоставките, които да водят до тяхното погасяване чрез възражение за прихващане. Изразената в диспозитива воля съответства на формираната в мотивите воля, поради което молбата по чл.247 ГПК следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът  

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 14802/24.11.2020г. на „П.К.“ ООД, ***, за поправка по чл.247 ГПК на очевидна фактическа грешка в Решение от 12.05.2020г. по гр.д.№ 13426/2017г. на СГС, I-1 състав, за постановяване на диспозитив за отхвърляне на възражение за прихващане.

 

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

           

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: