Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер…………..………06.07.2020 година…………..…..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…...….Седми граждански състав
На………осми
юни……….…..…..……...…….…………...……..Година 2020
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар……Ралица
Димитрова………………………………………………
Прокурор…………………………………………………………………………като
разгледа докладваното от…………………………съдията Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 6729…по описа за………….….………2019 година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр.чл.415 ГПК.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК за
вземанията си към Я.К.Д., в размер на 380,51 лв., по
два договора за лизинг от 09.06.2016 г. и 26.09.2016 г.
В резултат на това било образувано ч.гр.д. № 4515/2019 г. по описа на
Старозагорски районен съд и издадена заповед за изпълнение. Ответницата възразила срещу издадената заповед за
изпълнение, с аргументи за разсрочване на задължението, поради което на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е предявен настоящия установителен иск срещу
Я.К.Д..
Ищецът сочи, че на 09.06.2016 г. между „Теленор България“
ЕАД и ответницата бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер
********** и договор за лизинг към него с период на заплащане на лизинговите
вноски – 01.05.2017 г. – 31.05.2017 г. издадена била фактура №
**********/01.06.2017 г. със срок за плащане 16.06.2017 г. Претендират се
единствено неплатените лизингови вноски в размер на 124,67 лв.
На 26.09.2016 г. между „Теленор България“ ЕАД и
ответницата бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер
********** и договор за лизинг към него с период на заплащане на лизинговите
вноски – 15.05.2017 г. – 14.06.2017 г. издадена била фактура № **********/15.06.2017
г. със срок за плащане 30.06.2017 г. Претендират се единствено неплатените лизингови
вноски в размер на 255,84 лв.
Поради това моли съда да признае за установено, че
ответницата Я.К.Д. дължи на „Теленор“ ЕАД сума
общо в размер на 380,51 лв., незаплатени лизингови вноски по два договора за лизинг от които 124,67 лв.
– по договора от 09.06.2016 г. /предпочетен номер **********/ и 255,84 лв. по
договора от 26.09.2016 г. /предпочетен номер **********/, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.09.2019
г. до изплащане на задължението. Претендира и разноските по делото, вкл. за
заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала
отговор на исковата молба.
С молба докладвана в проведеното на 08.06.2020 г. открито съдебно заседание
по делото, ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.
Ответницата, редовно призована, не изпраща
представител в откритото съдебно заседание, не се представлява от пълномощник и
не е заявено искане за гледане на делото в отсъствие на нейн представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
становището на ищеца и като взе предвид приложимото право, намери за установено
следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
против ответницата. От нея не е депозиран писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, нейн представител не се е явил в първото заседание по
делото, респ. нейн упълномощен процесуален представител, не е направено искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие, а ищецът е заявил изрично искане да
бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал.
1, т. 1 ГПК - на ответницата са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. С разпореждане от 18 декември
2019 г., връчено лично на адреса на ответницата, са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание. Освен това съдът намира че е налице и условието, предвидено в чл.
239, ал. 1, т. 2 ГПК - искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства, че
ответницата не е заплатила дължимите суми по двете фактури №
**********/01.06.2017 г. и №
**********/15.06.2017 г., както и с оглед на представените с исковата молба
доказателства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки,
следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявения от„Теленор
България“ ЕАД, против Я.К.Д., установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.415 ГПК да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата следва да
заплати на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв.
за исковото производство и за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. по договор за правна защита и
съдействие от 06.03.2020 г.16.08.2019 г., както и тези, направени в заповедното
производство – 25,00 лв. за държавна такса и 360,00 лв. за адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от /така т.12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК/ или общо сумата от 710 лв.
разноски за двете производства.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи
на обжалване /така и определение № 579/28.11.2016 г. на ВКС по гр.д. №
2859/2016 г., I г.о, определение № 394/26.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. №
1418/2014 г., I т. о./.
Така мотивиран и на основание чл. 239
ГПК, Старозагорски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК /при условията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение/, по отношение на Я.К.Д., ЕГН: ********** и адрес: ***
съществуването на вземането на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост“ 4 за сумата от общо 380,51 лв. /триста и осемдесет лева и
петдесет и една стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски по 1/ договор за лизинг от
09.06.2016 г. /предпочетен номер **********/, фактура № **********/01.06.2017
г. – 124,67 лв. /сто двадесет и
четири лева и шестдесет и седем стотинки/ и 2/ договор за лизинг от 26.09.2016
г. /предпочетен номер **********/ фактура № **********/15.06.2017 г. – 255,84 лв. /двеста петдесет и пет лева
и осемдесет и четири стотинки/, ведно с законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 04.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2355/04.09.2019
г. по ч.гр.д. № 4515/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Я.К.Д., ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к.“Младост 4“
сумата в размер на 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/ разноски за исковото
производство както и сума в размер на 385,00 лв. /триста осемдесет и пет лева/, разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 4515/2019 г. по описа на Старозагорски
районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ