№ 18924
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110164684 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу В. Л. С., ЕГН **********, и С. Г. С., ЕГН **********, за заплащане
поравно на сумите както следва: сумата 3579,03 лв. за стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., сумата
53,31 лв. за цена на услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение – 25.07.2023 г., до погасяването на вземанията,
мораторно обезщетение за забава в размер на 508,33 лв. за периода от 15.09.2021 г. до
17.07.2023 г., начислено върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия,
и мораторно обезщетение за забава в размер на 11,42 лв. за периода от 15.08.2020 г. до
17.07.2023 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
Искането на заявителя касае топлоснабден имот: ..., находящ се в ..., и е уважено, като
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 02.08.2023 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците, като последните са
депозирали в срок възражения, поради което в рамките на предоставения срок
заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си.
Ищецът ... твърди да е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди ответниците да са
1
ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли
съдът да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответниците В. Л. С. и С. Г. С. не оспорват, че са потребители на топлинна
енергия за имота, както и, че са потребили топлинна енергия в претендираното
количество. Релевират възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за
главници и лихви, отнасящи се за периода до месец юли на 2020г. включително.
Молят за отхвърляне на исковете при съобразяване на наведеното възражение за
изтекла погасителна давност. Претендират разноски.
Третото лице помагач ... изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявените искове са за установяване съществуването на задължения за
заплащане на дължимите цена по договор за продажба на топлинна енергия и цена на
услуга за дялово разпределение.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката
/обн. ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия
е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ
(ред. изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. От акт за учредяване на право на ползване на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт № .../ ... г., се установява, че на ответниците е
учредено право на ползване върху апартамент ..., находящ се в ..., заедно и поотделно
до края на живота им, от собственика на имота – Г. С. Г. /надарен с правото на
собственост върху имота по силата на договор за дарение, обективиран в Нотариален
акт № .../ ... г./. По силата на нормата на чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателите са длъжни да
плащат разноските, свързани с ползването на вещта, като доколкото ползвателите са
двама, те следва да понесат разноските поравно. Ето защо в качеството им на титуляри
на правото на ползване, ответниците са и страна по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае обект с
абонатен № .... Съществуването на облигационна връзка между ищеца и ответниците
за доставка на топлинна енергия до имота не е спорно обстоятелство по делото.
По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба
писмени доказателства, че топлоснабденият имот се нахождава в топлофицирана
2
жилищна сграда.
Фактът на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е признат от ответниците в отговора на исковата молба, поради
което и по аргумент от противното на предвиденото в чл. 153 ГПК, съдът приема това
обстоятелство за доказано по делото.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия, съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е начислявано коректно.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне на дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е.
сумите по изравнителните сметки. Ищецът претендира сумите по изравнителните
сметки, съгласно които стойността на потребената топлинна енергия за процесния
период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. е в размер на 3579,03 лева. Ответниците признават,
че дължат посочената стойност на потребена топлинна енергия в имота.
Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на всеки от
ответниците е възникнало задължение по договора за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност за периода, за
който е направено, е частично основателно. Задълженията за плащане на цената на
доставена и потребена топлинна енергия, представляват периодични плащания, поради
което се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо.
Подаването на заявлението спира течението на давността. Заявлението е
подадено на 25.07.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички
вземания, чиято изискуемост настъпва след 25.07.2020 г. включително /чл. 114, ал. 1
ЗЗД/ – в случая това е цялото вземането за доставена топлинна енергия за периода
м.06.2020 г. - 30.04.2022 г., доколкото задължението за заплащане на цената за месец
юни 2020 г. става изискуемо, съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от
Общите условия на ... в сила от 12.07.2016 г./, на 15.08.2020 г.
Съгласно неоспореното заключение на съдебно – техническата експертиза,
размерът на доставената топлинна енергия за периода м.06.2020 г. - м.04.2022 г.
включително с отчитане на изравнителните сметки е 3556,18 лева, която сума следва
да бъде понесена поравно между страните, като за разликата до пълния общ размер от
3579,03 лева и за месец май 2020 г. исковете следва да бъдат отхвърлени.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в размер на 50,99 лева за периода м.07.2020 г. -
3
м.04.2022 г. включително /определено след уважаване на наведеното възражение
за изтекла погасителна давност/, които съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл.
61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между ... и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост, се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. В Общите условия на ищеца не е предвиден срок за
изпълнение на това задължение, така че кредиторът може да иска изпълнение веднага
/арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/, поради което погасителната давност следва да
бъде отнесена към момента на възникване на задължението, в случая към датата на
издаване на съответната фактура, когато за пръв път то е определено за заплащане.
Вземането на ищеца за цена на услуга за дялово разпределение, начислено по фактура
от 30.06.2020 г. и отнасящо се до месец юни 2020 г., е възникнало /съответно е станало
изискуемо/ преди 25.07.2020 г., така че възражението на ответниците по отношение на
него, че е погасено по давност, се явява основателно. Исковете се явяват основателни
за посочените период и сума, разпределена поравно между ответниците, като следва
да бъдат отхвърлени за разликата до пълните им предявени размери и за месец юни
2020 г.
По исковете по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Основателността на исковете предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия /в сила от 12.07.2016г./ клиентите са
длъжни да заплащат стойността на реално потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общото задължение /чл. 33,
ал. 4 от ОУ/.
Ответниците не оспорват дължимостта на задължението за заплащане на лихва,
като при спазване на разпоредбата на чл. 162 ГПК, съдът определя служебно размера
на вземането за лихва, дължима върху установената главница, използвайки лихвен
калкулатор на портала за електронни услуги на НАП, който съгласно направените
изчисления за претендирания период е 497,06 лева. Тази сума следва да бъде
разпределена поравно между ответниците, като исковете за разликата до пълните им
предявени размери следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя
4
на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.
84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което
акцесорните претенции за лихви в общ размер на 11,42 лева се явяват неоснователни.
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва върху установените
като дължими главници от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
им изплащане.
По разноските в исковото производство:
Ищецът претендира разноски и такива следва да му бъдат присъдени,
съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 506,36 лева /за държавна
такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП/.
Ответниците претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и
такива следва им бъдат присъдени, съразмерно с отхвърлената част от исковете, или на
всеки от тях в размер на 4,61 лева.
По разноските в заповедното производство.
С оглед изхода от делото следва да бъдат разпределени и разноските в
заповедното производство. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
разноски за заповедното производство в общ размер на 131,51 лева.
Ответниците нямат претенция за разноски, сторени в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че В. Л. С., ЕГН
**********, дължи на ..., ЕИК ..., ..., сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение от 02.08.2023 г. по ч.гр.д. № 41524/ 23 г. по описа на СРС, 138 – ми състав,
както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 1778,09 лева
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от м.06.2020 г. до
м.04.2022 г. до топлоснабден имот: апартамент ..., находящ се в ..., и отчитана за
абонатен № ..., и сумата 25,50 лева, представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 25.07.2023 г. до погасяването на вземанията;
- на основание чл. 86 ЗЗД сумата 248,53 лева, представляваща мораторно
обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 17.07.2023 г. върху главницата за
5
цена за доставена топлинна енергия,
като ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК: с правно
основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на дължимост на
вземане за стойност на доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен
размер от 1789,52 лв. и за месец май 2020 г., и за установяване на дължимост на
вземане за цена на услуга за дялово разпределение за разликата до пълния предявен
размер от 26,66 лв. и за месец юни 2020 г., и с правно основание чл. 86 ЗЗД за
установяване на дължимост на вземане за мораторно обезщетение за забава върху
главницата за цена на доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен
размер от 254,16 лева, и за установяване на дължимост на сумата 5,71 лв.,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода от 15.08.2020 г. до
17.07.2023 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че С. Г. С., ЕГН
**********, дължи на ..., ЕИК ..., ..., сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение от 02.08.2023 г. по ч.гр.д. № 41524/ 23 г. по описа на СРС, 138 – ми състав,
както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 1778,09 лева
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от м.06.2020 г. до
м.04.2022 г. до топлоснабден имот: апартамент ..., находящ се в ..., и отчитана за
абонатен № ..., и сумата 25,49 лева, представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 25.07.2023 г. до погасяването на вземанията;
- на основание чл. 86 ЗЗД сумата 248,53 лева, представляваща мораторно
обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 17.07.2023 г. върху главницата за
цена за доставена топлинна енергия,
като ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК: с правно
основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на дължимост на
вземане за стойност на доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен
размер от 1789,51 лв. и за месец май 2020 г., и за установяване на дължимост на
вземане за цена на услуга за дялово разпределение за разликата до пълния предявен
размер от 26,65 лв. и за месец юни 2020 г., и с правно основание чл. 86 ЗЗД за
установяване на дължимост на вземане за мораторно обезщетение за забава върху
главницата за цена на доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен
размер от 254,17 лева, и за установяване на дължимост на сумата 5,71 лв.,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода от 15.08.2020 г. до
17.07.2023 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Л. С., ЕГН **********, да заплати
на ..., ЕИК ..., ..., сумата 253,18 лева, представляваща разноски в настоящото
6
производство, и сумата 65,76 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Г. С., ЕГН **********, да заплати
на ..., ЕИК ..., ..., сумата 253,18 лева, представляваща разноски в настоящото
производство, и сумата 65,75 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ..., ЕИК ..., ..., да заплати на В. Л. С.,
ЕГН **********, сумата 4,61 лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ..., ЕИК ..., ..., да заплати на С. Г. С.,
ЕГН **********, сумата 4,61 лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца - ....
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7