РЕШЕНИЕ
№ 5731
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20231110206303 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. И. Й. срещу ел. фиш серия Г № .................,
с който на жалбоподателката е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 250 лв. за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ.
В жалбата се сочи, че за същото нарушение й е било наложено вече
наказание, а и че нарушението не е ясно описано. Твърди се, че неправилно е
бил издаден фиш, а не АУАН. Излагат се доводи и за непълно съдържание на
фиша. Твърди се, че липсват доказателства за техническата годност на
техническото средство, с което е бил заснет автомобила. Иска се отмяната на
ел. фиш.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. К., с пълномощно по делото, който пледира за отмяна
на ел. фиш.
Въззиваемата страна О„ПП”– СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и взима становище по жалбата в писмени бележки, като моли за
потвърждаване на фиша и присъждане на юрк. възнаграждение.
1
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 16.09.2022г. в 09.31ч. в гр. София, бул.”Черни връх”, до номер 33Е, с
пооска на движение от бул.”Д. Б.” към бул.”С. Н.”, с техническо средство
АТСС било установено управление на МПС марка „И. КХ30”
рег.номер................, което не е спряно от движение, без собственикът му да е
сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За това
нарушение бил съставен електронен фиш за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ, като бил установен собственика на МПС – жалбоподателката и й била
наложена имуществена санкция в размер на 250лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на доказателствата, събрани и приобщени на основание чл. 283 НПК писмени
доказателства.
В хода на съдебното следствие беше разпитана св. Й., която твърди, че
тя управлява процесното МПС по време на констатиране на нарушението.
Съдът ще кредитира показанията й като достоверни.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
установяват възприетата по-горе фактическа обстановка, с оглед на което не
се налага обстойният им анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице и е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази
насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че електронния фиш е издаден от
компетентен орган и в предвидената от законодателя форма. Направените в
тази връзка доовди от жалбоподателката са неоснователни.
От разпечатка от паметта на техническо средство – автоматизирано
техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип ATCC ARH CAM S1 с номер ................., която е
веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се
2
установява, че на процесната дата, в район с координати 42.673900 и
23.322100, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната
скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила. След това е била
извършена проверка за валидна застраховка „Гражданска отговорност”, водно
от която процесния автомобил не е разполагал с валидна застраховка
„Гражданска отговорност”.
От протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта от 19.09.2022г. е видно, че на процесната дата
техническо средство – автоматизирано техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол е било на бул.”Черни връх”, до номер ............
От удостоверението за одобрен тип средство за измерване и протокола
за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта, преценени в съвкупност, следва, че използваното техническо
средство е автоматизирано техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ARH CAM S1.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване
правилата за движение по пътищата имат право за установяване на
нарушенията да използват два вида технически средства или системи -
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост
на движение и регистрационният номер на автомобила, представлява годно
веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП,
изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.
С оглед на гореизложеното неоснователни са доводите на
жалбоподателката, че фишът не е издаден съгласно утвърдения образец,
липсват данни за техническата му годност, като не е посочен и вида му –
стационарно или мобилно. Такива доказателства по преписката са приложени
и тези данни са известни, като няма задължение за АНО те да се включат в
съдържанието на електронния фиш.
В тази връзка съдът намира, че несъмнено от събраните и проверени по
делото доказателства се доказа, че жалбоподателката е извършила
нарушението, за което е била санкционирана с обжалвания електронния фиш.
3
На първо място тя е годен субект на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
като се установява, че именно тя е била собственик на процесното МПС към
датата на деянието. На следващо място от обективна страна не се доказа
автомобилът да е бил спрян от движение към 16.09.2022г. Такива
правомощия съгласно чл. 574, ал. 11 от КЗ имат органите на МВР, които
предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни средства
или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на
съответните административни наказания, когато не е била сключена
задължителна застраховка. Мерките пък, които те предприемат съгласно чл.
171, т. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 40, ал. 6 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
са свързани с издаване на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, която се връчва на собственика на МПС-то, за което
той не е сключил задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Следователно процесното МПС не е било спряно от
движение към датата на констатиране на нарушението и спрямо
жалбоподателя са се осъществили фактите, предвидени в хипотезиса на
разпоредбата по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, и за него е съществувало
задължението да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Както посочи погоре съдът са доказани всички изискуеми кумулативно
дадени елементи на нарушението по чл. 483, ал. 1 от КЗ. Достатъчно е да се
докаже, че процесното МПС е собственост на конкретното ФЛ и че няма
сключен договор за Гражданска отговорност. Но, за да се издаде ЕФ
съгласно чл. 638, ал. 4 от КЗ следва управлението на МПС да е установено и в
този смисъл да е вписано като обстоятелство от фактическия състав на
нарушението, за да породи своите последици. Невписването на този елемент е
процесуално нарушение и в този смисъл нарушава правото на защита на
жалбоподателя да узнае в пълнота елементите на нарушението и да се
защитава по тях. В конкретния случай, обаче в ЕФ изрично е вписано, че
управлението е установено с мобилна камера, тоест този съществен елемент
предвид изискването на чл. 638, ал. 4 от КЗ е вписан. Тоест има съвпадение
между описанието в оспорвания ЕФ и текстовата разпоредба: (4) Когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
4
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по, ал. 1. Ето защо
направените възражения от жалбоподателката в тази връзка се явяват
неоснователни.
Не са основателни и твърденията на жалбоподателката, че за същото
нарушение й е било наложено вече наказание. Издадения й електронен фиш
от м.08.2022г. за идентично нарушение по никакъв начин не влияе на
настоящето, а единствено доказва, че и през м.08.22г. отново е било налице
управление на автомобила без за него да има сключена задължителна
застраховка ГО.
Законосъобразно и правилно на Й. е била наложена глоба.
И в този смисъл това в достатъчна степен води до яснота, точност на
описанието на съставомерните елементи на нарушението и до правния
резултат -потвърждаване на електрония фиш.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
СДВР следва да се присъди възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателя М. И. Й. да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ел. фиш серия Г № ....................., с който на М. И. Й. е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 250
лв. за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА М. И. Й. да заплати на СДВР юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
5
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6