Решение по дело №94/2017 на Районен съд - Първомай

 

№ 81

 

град Първомай, 16.11.2017 година

 

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

при участието на секретаря Атанаска Гаджева и прокурора Йоанна Запрянова, разгледа докладваното от Председателя НОХД № 94 по описа на Съда за 2017 година.

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

С Обвинителен акт Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против С.Ж.Ч., ЕГН **********,***, *, за престъпление по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК – че на 28.07.2016 година в село Градина, община Първомай, област Пловдив, не изпълнява Заповед за защита № 13 от 13.06.2016 годна, издадена въз основа на Решение № 76 от 13.06.2016 година по гражданско дело № 175 / 2016 година на Районен съд - Първомай, в частта, с която се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А.А.К. ***, и му е наложена забрана да приближава А.А.К. на разстояние по-малко от тридесет метра за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК, но са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага лицето да бъде освободено от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер около минимума на предвиденото в закона.

Обвиняемият С.Ж.Ч. дава обяснения, иска да се споразумее с жена си и делото да приключи, а при последна дума заявява, че няма какво повече да каже.

 

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Обвиняемият С.Ж.Ч. е роден на *** ***, ЕГН **********, самоопределящ се като българин, български гражданин, неженен, с начално образование (завършен 7. клас), работещ като озеленител в Община Първомай, с адрес:***.

На същия до момента е ангажирана отговорността по съдебен ред, както следва:

1. С Присъда № 429 / 1995 година по НД № 429 / 1995 година на Военен съд – Пловдив, влязла в сила на 22.12.1995 година, за извършено на 24.12.1993 година престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК е осъден на пет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим и на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато предварителното му задържане, считано от 18.04.1995 година до 10.05.1995 година.

2. С Присъда № 7 / 29.02.2000 година по НОХД № 27 / 2000 година на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 31.03.2000 година, за извършено на 26.11.1999 година престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

3. С Решение № 3 / 24.02.2017 година по НОХД № 12 / 2017 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 14.03.2017 година, за извършено на 12.01.2017 година престъпление по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Видно от мотивите на Присъда № 7 / 29.02.2000 година, към инкриминираната дата на престъплението, предмет на НОХД № 27 / 2000 година, обвиняемият е изтърпял ефективно наложеното му по НД № 429 / 1995 година наказание лишаване от свобода и е реабилитиран по право, а от 31.03.2004 година (датата на изтичане на изпитателния срок на условното осъждане по НОХД № 27 / 2000 година) до 12.01.2017 година (датата на инкриминираното деяние, предмет по НОХД № 12 / 2017 година) и до 28.07.2016 година (датата на инкриминираното деяние, предмет по настоящото НОХД) са изтекли повече от 12 години и на основание чл. 88а, ал. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК лицето е реабилитирано и по закон.

С оглед на горното С.Ж.Ч. на основание чл. 85 от НК следва да се счита неосъждан.

 

Обвиняемият и свидетелят А.А.К. живеят на съпружески начала в продължение на повече от двадесет и две години, като от съвместното им съжителство през 2010 година се ражда М. Стоева Ч.. Тримата обитават къща на адрес:***.

За извършен от С.Ж.Ч. акт на домашно насилие с Решение № 76 от 13.06.2016 година (обявено в Регистъра на съдебните решения по чл. 235, ал. 5 от ГПК на 13.06.2016 година), влязло в сила на 25.06.2016 година, по гражданско дело № 175 / 2016 година по описа на Районен съд - Първомай подсъдимият е задължен на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от домашно насилие да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо защитеното лице А.А.К., отстранен е от съвместно обитаваното с А.А.К. ***, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на Заповедта за защита, и му е забранено да приближава пострадалата и жилището й в * на разстояние по-малко от 30 метра за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на Заповедта за защита.

На 13.06.2016 година – датата на решението – Съдът издава и Заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита от домашно насилие. Съдебните актове са връчена лично на 17.06.2016 година от младши-специалист административно обслужване при Кметството в село Градина.

Вечерта на 28.07.2016 година подсъдимият се прибира от работа, около 22 часа отива в ромската махала на село Градина и сяда на питие пред магазинчето на свидетеля И.И. заедно с него и със свидетеля Т.Т.. Около тях е и свидетелят Д.И. (брат на И.И.).

Наблизо се намира къщата, в която бившата му жена - пострадалата А.К. и свидетелят А.М. живеят заедно на адреса на жената на * и съвместно отглеждат М. Ч. и две деца на А.М. (момче и момиче).

Едно от децата на М. и М. отиват до баща й, той ги почерпва с мезе, а те се заиграват наблизо, но не след дълго се скарват за колелото, което С.Ч. е подарил на дъщеря си, и другото дете бута М., която пада.

Подсъдимият се ядосва, става от масата и тръгва към тях, викайки по бившата си жена, която го чува, излиза от къщи и започва да го кълне. Ч. приближава дъщеря си, вдига я и продължава да вика, че бият детето.

В това време К. приближава, дръпва М., а Ч., посяга към бившата си жена, но тя се отдръпва. Ч. с две ръце я бута, тя се спъва в колелото и пада на земята, а свидетелят И.И. отива до обвиняемия и го прибира към масата.

А.К. сигнализира органите на реда и не след дълго на място пристига патрулен автомобил.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си приложени по делото писмени доказателства: бюлетини по предишните осъждания на обвиняемия и Присъда № 7 / 29.02.2000 година, ведно с мотивите, по НОХД № 27 / 2000 година на Районен съд – Първомай (л. 16 – л. 19 от делото), справка за съдимост (л. 5 – л. 6 от досъдебното производство), характеристична справка (л. 7 от досъдебното производство), препис от Решение № 76 от 13.06.2016 година, съобщение с разписка за връчване по ГПК на съдебни актове и Заповед за защита от 13.06.2016 година (л. 16 – л. 19, л. 40 от досъдебното производство), частично от обясненията на обвиняемия, частично от показанията на свидетелите И.Ш.И. и А.А.К. и от показанията на свидетелите Т.А.Т., Д.Ш.И. и С.А.А. приобщени по реда на чл. 18 и чл. 283 във връзка с чл. 378, ал. 2 от НПК.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която отрича да е доближавал и бутал свидетеля А.А.К., а твърди, че нито е ставал от масата, нито се е разправял с нея, както и показанията на свидетеля И.Ш.И., че К. е била на 10-15 метра от тях, сама се е спънала в колелото на детето и е паднала, преди Ч. да я е приближил, изказани в услуга на подсъдимия. Тези думи целят избягване на следваща се за неправомерно поведение наказателна отговорност се опровергават от пострадалата.

Настоящата инстанция не възприема казаното от свидетеля А.А.К., че обвиняемият й удря два шамара, преди да я бутне, след което С.А. и помага да се изправи. Свидетелят А. е категоричен, че си е бил вкъщи и нищо не е видял, а свидетелят Т.Т. заявява единствено, че Ч. бута пострадалата, без да я удря.

Съдът кредитира останалите гласни доказателства като логични, обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства като кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемият С.Ж.Ч. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК за това, че на 28.07.2016 година в село Градина, община Първомай, област Пловдив, не изпълнява Заповед за защита № 13 от 13.06.2016 годна, издадена въз основа на Решение № 76 от 13.06.2016 година по гражданско дело № 175 / 2016 година на Районен съд - Първомай, в частта, с която се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А.А.К. ***, и му е наложена забрана да приближава А.А.К. на разстояние по-малко от тридесет метра за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита.

От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление, като на инкриминираната дата не изпълнява Заповед за защита от домашно насилие от 13.06.2016 година в нейната цялост, издадена по силата на Решение № 76 / 13.06.2016 година по гражданско дело № 175 / 2016 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 25.06.2016 година, защото с доближаването до пострадалата и бутането й на земята осъществява акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие: „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”.

От субективна страна обвиняемият извършва деянието, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици - съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия С.Ж.Ч. престъпление Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт.

Престъплението, извършено от него, предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до 5000 лева. Обвиняемият е пълнолетно лице и следва да се счита неосъждан по силата на чл. 85 от НК, предвид настъпилата реабилитация за предишните му осъждания, не е налице някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, и към датата на деянието не е освобождаван от наказателна отговорност по Раздел ІV на Глава осма от особената част на НК - с Решение № 3 / 24.02.2017 година по НОХД № 12 / 2017 година на Районен съд – Първомай на основание чл. 78а, ал. 1 от НК С.Ч. е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, но престъплението, предмет на настоящото дело, е извършено преди влизане в сила на съдебния акт по посоченото НОХД, а съгласно Решение № 27 от 19.02.2003 година по н. д. № 654 / 2002 година на ВКС, I н. о., наличието на материалноправните предпоставки за приложението на чл. 78а НК се преценят не към момента на постановяване на съдебния акт, а към момента на извършване на деянието.

За да определи размера на глобата, Съдът отчита както липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, така и смекчаващите отговорността – чистото съдебно минало (предвид настъпилата реабилитация) и фактът, че лицето е трудово ангажирано.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице с невисока, степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по закон наказание за този род престъпления.

С оглед на горното настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред.

Воден от горните съображения, Съдът

 

 

Признава обвиняемия С.Ж.Ч., роден на *** ***, ЕГН **********, самоопределящ се като българин, български гражданин, неженен, с начално образование (завършен 7. клас), работещ като озеленител в Община Първомай, с адрес:***, за виновен в това, че на 28.07.2016 година в село Градина, община Първомай, област Пловдив, не изпълнява Заповед за защита № 13 от 13.06.2016 годна, издадена въз основа на Решение № 76 от 13.06.2016 година по гражданско дело № 175 / 2016 година на Районен съд - Първомай, в частта, с която се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А.А.К. ***, и му е наложена забрана да приближава А.А.К. на разстояние по-малко от тридесет метра за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита – престъпление по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК, но на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

 

Решението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

СЗ / АГ