№ 8609
гр. София, 24.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:д.р
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р Гражданско дело № 20221110166188 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от малолетната Н. Б. Б., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител И. Н. Т., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143,
ал. 2 СК срещу Б. С. Б., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете, от 140,00 лв. на 500,00 лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба /02.12.2022 г./. Производството по делото е прекратено в частта,
с която малолетното дете Н. Б. Б., ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен
представител И. Н. Т., ЕГН **********, е предявило срещу баща си Б. С. Б., ЕГН
**********, претенция за лишаване от родителски права с правно основание чл. 132, ал. 1, т.
2 СК с определение № 33145/06.12.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е задължен по
силата на решение № 146/28.07.2017 г., постановено по гр.д. № 346/2017 г. по описа на РС-
Бяла, да му заплаща месечна издръжка в размер на 140,00 лв. Сочат се увеличени нужди на
ищеца предвид изминалия период от време от определяне на предишния размер на
издръжката и неговото израстване, както и променените икономически условия в страната.
Сочат се нужди за образование, храна, лечение, жилище, спортни дейности. В съдебно
заседание поддържа исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
претенцията единствено по размер - над минимално определения по закон, при твърдения за
липса на доходи от трудово възнаграждение. В съдебно заседание поддържа отговора.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
1
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /представено към исковата молба с №
**********/04.06.2015 г., издадено от СО, район „Младост“, Н. Б. Б., ЕГН **********, е
малолетна към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на устните състезания
по делото, като нейни родители са И. Н. Т., ЕГН **********, и Б. С. Б., ЕГН **********.
Следователно ответникът, като баща на малолетната ищца по делото, е задължен да й дава
издръжка.
Съгласно решение № 146/28.07.2017 г., постановено по гр.д. № 346/2017 г. по описа на
РС-Бяла /приложено към исковата молба/, ответникът е задължен да заплаща на ищцата
месечна издръжка в размер на 140,00 лв., считано от 02.04.2017 г. От определяне размера на
издръжката на ищцата са изминали около шест години, като към датата на устните
състезания същата е на 7 години. Съдът намира, че израстването на детето в периода от
определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на
необходимите средства за издръжката му.
Нуждите на ищцата, обичайни за деца на нейната възраст /за храна, дрехи, училищни
нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на
майката, в което тя се отглежда, се установява от самия факт на биологичното й
съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 195,00 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
2
доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява
гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. Ищцата е записана в първи клас за учебната 2022/2023 година /служебна бележка,
издадена на 12.10.2022 г. от 131 СУ, гр. София/. По делото се установява от постъпила
справка от НАП, че майката на ищеца се намира в трудово правоотношение с „ВЮРТ-
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, считано от 06.10.2008 г., при осигурителен доход от около 1500 лв.
месечно за 2022 г., а ответникът в процесния период няма данни да е страна по трудово
правоотношение, като считано от 24.08.2022 г. е прекратено последния трудов договор, по
който същият е бил страна – със „САМЕКС“ ЕООД и за 2022 г. е деклариран осигурителен
доход за същия в размер на около 200 лв. месечно. Няма данни за подадени от ответника
декларации обр. № 1 за м. януари 2023 г. и м. февруари 2023 г., както и за подадена
декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице. Към 03.02.2023 г. ответникът е
регистриран като безработен в Бюро по труда, считано от 06.01.2023 г. /служебна бележка,
издадена на 03.02.2023 г. от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“/. Към месец
януари 2022 г. ответникът е диагностициран със заболяване „хориоретинално възпаление,
неуточнено“ и придружаващо такова – „недоимък на витамин А с нощна слепота“, като е
насочен към ТЕЛК за определяне на трудоспособността /амбулаторен лист и медицинско
направление за ТЕЛК, приложени към отговора на исковата молба/. Няма данни към
момента на устните състезания да му е призната трайно намалена работоспособност.
Останалите доказателства съдът не обсъжда, защото са неотносими към предмета на
доказване или негодни да установят фактите, за установяване на които се представят.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищеца от издръжка с оглед
възрастта му, установеният по делото размер на доходите на ответника, намира, че искът се
явява основателен до 200,00 лв. месечно, близък до минималния законоустановен такъв към
датата на устните състезания, до който същият следва да бъде уважен, а в останалата част –
до пълния предявен размер, следва да бъде отхвърлен. Няма по делото събрани
доказателства за наличие на възможност ответникът да заплаща издръжка на ищеца в по-
висок размер, предвид данните същият да е регистриран като безработно лице и липсата на
такива за получавани от него недекларирани доходи /в тази връзка съдът приема, че
доказването на такива доходи по реда на чл. 176 ГПК бе неуспешно проведено/.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2022 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Следва да се уважи искането за присъждане на законна лихва за забава по чл. 146 СК.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
3
По разноските:
И двете страни претендират присъждане на разноски. С оглед изхода на делото на ищцата
се следват такива с оглед уважената част от иска, а на ответника – с оглед отхвърлената
част. Предвид горното на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
/доколкото се установява общ размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
600,00 лв./. Съдът намира възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответната страна
за прекомерност на разноските на ищцата за неоснователно, тъй като уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата е в близък
до минималния предвиден размер в чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвид което в случая съдът намира да не се явява
прекомерен уговореният адвокатски хонорар на адв. Б., предвид което същият не следва да
бъде намаляван. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв.
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 416,67 лв. /общият размер на което
съдът определя на 500,00 лв. съобразно нормата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 86,40 лв. -
държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка. Ищците по иск за
издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната такса по делото за
отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Б. С. Б., ЕГН **********, определена по силата на влязло в сила решение №
146/28.07.2017 г., постановено по гр.д. № 346/2017 г. по описа на РС-Бяла, в полза на Н. Б.
Б., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител И. Н. Т., ЕГН
**********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Б. С. Б., ЕГН **********, да
заплаща на Н. Б. Б., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И. Н. Т.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200,00 лв., считано от 02.12.2022 г. /датата
на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 200,00 лв. до пълния предявен
такъв от 500,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. С. Б., ЕГН **********, да заплати на Н. Б.
Б., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител И. Н. Т., ЕГН
**********, разноски в размер на 100,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Н. Б.
Б., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител И. Н. Т., ЕГН
**********, да заплати на адв. Т. С. Янева-Стратиева, САК, разноски в размер на 416,67 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Б. С. Б., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 86,40 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5