№ 2836
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100509267 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20085795/04.04.2021г. по гр.д. № 26078 по описа за 2019г.
на Софийски районен съд, 155-ти състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл.
154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че В. Й. Х., ЕГН ********** и Ж. М.
Х., ЕГН ********** двете с адрес: гр. София, ж.к. *******” бл. *******
дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление: гр.София, ул.
******* разделно при равни квоти от по ½ заплащане на сумите в общ
размер, , както следва: сумата от 5085,86лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 30.11.2018г., до изплащането й, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к.
*******” бл. *******, ап. 85 за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2018г. ;
сумата от 31,10в., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
30.11.2018г, до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото
разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ София, ж.к.
*******” бл. *******, ап. 85 за периода октомври 2015г. до април 2018г. ;
сумата от 895,24лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
1
главницата за топлинна енергия за периода от 30.11.2015г. до 15.11.2018г. ;
сумата от 5,82лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2016г. до
15.11.2018г.., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело
№ 76077/2018г. по описа на Софийски районен съд, като В. Й. Х., ЕГН
********** и Ж. М. Х., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на
Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* съдебни разноски от 164,76лв. по заповедното дело ;
В. Х. е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД съдебни разноски по исковото дело
от 773,36лв.; Ж. Х. е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД съдебни разноски по
исковото дело от 356,94лв.; като неоснователни са отхвърлени исковете за
главница за топлинна енергия за горница до предявен размер от 5656,57лв. и
за периода май 2015г.-септември 205. и за лихва за забава над 859,24лв. до
971,10лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25090528/27.05.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете като В.
Й. Х., ЕГН ********** чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител в частта, в която исковете са уважени. Посочила е, че не
било установено ЕС да е сключило договор с Т.С.”ЕАД, заявлението било
подадено от лице без представителна власт , нямало пълномощно за него с
нотариално заверени подписи. Издадените от ищеца счетоводни разчети за
доставена топлинна енрегия противоречали на чл. 149 от ЗЕ и на Наредбата за
топлоснабдяване , защото нямало договор. Не било ясно отчитането на
енергията по кои контролни уреди е извършено и чия собственост са същите.
Нямало валиден договор между ЕС и топлоразпределителното дружество.
Оспорила е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.
Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* в предоставения срок да
отговор не е изразило становище по жалбата. С молба от 06.10.2022г. е
оспорило исковете и претенциите за разноски за въззивника, претендирало е
разноски.
Ответникът по исковете Ж. М. Х., ЕГН ********** не е изразило
становище до приключване на устните състезания пред въззивния съд и с
Определение от 10.10.2022г. е заличена като от списъка за призоваване на
лицата по делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
2
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2011990/13.05.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* гр.София, ул. *******
срещу В. Й. Х., ЕГН ********** и Ж. М. Х., ЕГН ********** двете с адрес:
гр. София, ж.к. *******” бл. ******* , с която е поискало от съда на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл.
154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че В. Й. Х.,
ЕГН ********** и Ж. М. Х., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК
*******, разделно при равни квоти от по ½ заплащане на сумите в общ
размер, както следва: сумата от 5656,59лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 30.11.2018г., до изплащането й, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к.
*******” бл. *******, ап. 85 за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. ;
сумата от 31,10в., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
30.11.2018г, до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото
разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ София, ж.к.
*******” бл. *******, ап. 85 за периода октомври 2015г. – април 2018г. ;
сумата от 971,10лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за топлинна енергия за периода от 30.11.2015г. до 15.11.2018г. ;
сумата от 5,82лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2016г. до
15.11.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело
№ 76077/2018г. по описа на Софийски районен съд, като му се присъдят
разноски. Посочило е, че ответниците са потребител на енергия в имота,
потребили енергия в имота за процесния период в количества и на стойност,
за които е предявен иска, дължали и възнаграждение за дяловото
разпределение, изпаднали в забава на плащането й и дължали обезщетение в
размер на сумите, за които е предявен иска, страните били обвързани от
договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия. Претендирало е
разноски.
Ответникът В. Й. Х., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор
чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е
оспорила исковете. Навела е твърдения, че задълженията са погасени по
давност, не била предоставена топлинна енергия в имота в количества и на
стойност, за която са предявени исковете, не бил сключен валиден договор
3
между ищеца и ЕС, че ОС на ЕС е взело решение за сключване на договор с
топлоразпределителното дружество, нямало договор и за извършване на
дяловото разпределение на енергията между страните по делото. Издадените
от ищеца счетоводни разчети за доставена топлинна енергия противоречали
на чл. 149 от ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване , защото нямало договор.
Не било ясно отчитането на енергията по кои контролни уреди е извършено и
чия собственост са същите.
Ответникът Ж. М. Х., ЕГН ********** не е изразила становище.
По делото е приложено заповедно дело № 76077/2018г. на СРС съгласно
което по заявление вх. № 3093527/30.11.2018г. е издадена заповед за
изпълнение с която е разпоредено В. Й. Х., ЕГН ********** и Ж. М. Х., ЕГН
********** да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, разделно при равни
квоти от по ½ заплащане на сумите в общ размер, както следва: сумата от
5656,59лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
30.11.2018г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. *******” бл. *******, ап. 85 за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. ; сумата от 31,10в., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 30.11.2018г, до изплащането й,
представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна
енергия в имот, представляващ София, ж.к. *******” бл. *******, ап. 85 за
периода октомври 2015г. – април 2018г. ; сумата от 971,10лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 30.11.2015г. до 15.11.2018г. ; сумата от
5,82лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за
дялово разпределение за периода от 15.09.2016г. до 15.11.2018г., както и
съдебни разноски от 183,30лв., за така издадената заповед длъжниците са
уведомени с уведомление, заявителят е уведомен на 11.04.2019г. за
необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението
доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията и такива е
представил на 13.05.2019г.-първи присъствен ден след изтичане на един
календарен месец считано от 11.04.2019г.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 155 от
27.05.1994г. носещ подпис за страните по него и за нотариус, съгласно който
Й.С.Ч. и С.Н. Ч. са дарили на В. Й. Х. и на Ж. М. Х. по ½ ид.ч. за всеки
4
надарен от апартамент в София, ж.к. *******” бл. *******, ап. 85.
По делото са приети извлечение от протокол от ОС на ЕС от 04.07.2012г.
заявление от 31.10.2012г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София,
ж.к. *******” бл. ******* е взело решение, с което е задължило
ръководството на входа да проучи възможността за сключване на договор с
Т.С.”ЕАД , като уведоми собствениците и вземе писменото им съгласие до
октомври 2012г., управител на ЕС е И.Г., на 31.10.2012г. е подадено искане
от И.Г. като пълномощник на ЕС до ищеца за извършване на дялово
разпределение на енергията в сградата от Т.С. ЕАД считано от ноември
2012г.
Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение на
ответниците за периода в размер на сумите, за които е предявен иска.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото, проверки при ищеца и и допълнително представени му такива от тях
е посочило, че в сградата, в която е имота се доставя топлинна енергия ,
показанията на общия топломер са снемани ежемесечно, преминавал през
метрологична проверка за процесния период, отчислявани са технологични
загуби коректно по правилата на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване, дялово
разпределение било извършвано от Т.С.”ЕАД съобразно правилата на
Наредбата за толсонабдяване, в имота имало 4 радиатора без монтирани
ИРРО и 1 бр. щранг-лира без разпределител, за отчитането на уредите не бил
осигурен достъп и така начислена била енергия на пълна мощност на уредите,
сградната инсталация била определена съобразно обема на имота от 191
куб.м. , БГВ било начислено за 3 потребители до 30.04.2016г., а след това – за
1 бр. потребител. Стойност на реално потребена топлинна енергия в имота за
периода била 5656,57лв., за периода от май 2015г. до септември 2015г.
включително начислено било общо 409,02лв. , за дялово разпределение
сумата била 31,10лв. сумите.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с доказателства по
делото и проверки при ищеца е посочило, че в счетоводството на ищеца няма
данни за извършени плащания на порцесните задължения, лихва за забава на
плащането на главницата била общо 977,52лв. от които 5,82лв. за цената на
5
дяловото разпределение на енергията.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на вземане за заплащане на
стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда -
етажна собственост, за цена за дяловото й разпределение, отделно и
обезщетение за забава на плащане на същите, за които е издадена заповед за
изпълнение.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год, носител е на
вземане за цена на дяловото разпределение на енергията, като ответникът е
изпаднал в забава за плащането им.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
6
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
7
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ,
въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото че В. Х. и Ж. Х. са били
собственици на по ½ ид.ч. от процесния имот и като такива потребители на
топлинна енергия в имота за процесния период. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“,
тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В
това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на
доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
8
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето
лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС). В конкретния случай от приетия по делото
неоспорен от страните нотариален акт се установява, че за процесния период
ответниците са били собственици на имота при равни квоти, поради което и
съдът приема, че всеки от тях отговаря пред ищеца за по ½ от стойността на
потребените в имота стоки и услуги във връзка с топлоснабдяването на имота.
Съдът приема, че договора между съдържа качествени параметри са
въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа,
който е част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125,
ал. 3 от ЗЕ сочат задължение на оператора на топлопреносната мрежа да
осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като определя
температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния
хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на
минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до
съоръженията на потребителите и следи за спазването им.
Съдът приема за установено по делото , че в имота е доставена топлинна
енергия за отполение с отоплителни тела за периода от октомври 2015г. до
април 2018г. в размер не по-малък от 5058,86лв. Тази сума е изчислена от
вещото лице по техническата експретиза като е съобразило отоплителни тела
в имота, изравнителни сметки, направени самостоятелни изчисления от
вещото лице при съобразяване на липса на доказателства че в имота има
монтирани индивидуални уреди за измерване на потреблението както на
енергията за отопление, така и на тази за горещо битово водоснабдяване, при
съобразяване на обема на имота. Неоснователни са доводите на въззивника,
че неустановеното по делото валидно правоотношение между ЕС и ищеца за
дялово разпределение на енергията и чия собственост са контролни уреди по
които е извършено отчитането, доказвало неоснователността на иска. В
случая заявлението до ищеца, с което ЕС е поискало ищецът да извършва
9
дялово разпределение на енергията е подписано от И.Г., който в
извлечението от протокола от ОС на ЕС е посочен като управител на ЕС,
тоест по общо правило може да представлява ЕС. Отделно , правилността на
извършеното от ищеца дялово разпределение на енергията в сградата и в
имота е проверено от вещото лице при изготвяне на прието по делото
заключение по техническата експертиза, поради което и само по себе си
правомощието на ищеца да извършва дялово разпределение на енергията не е
решаващо по делото. По делото е установено, че в имота няма монтирани
уреди за индивидуално потребление на енергията, което обосновава извод, че
същата следва да бъде определена съобразно мощността на отоплителните
тела и броя на потребителите, както и обема на имота. Тези обстоятелства са
съобразени от вещото лице по техническата експертиза, заключението му не е
оспорено от страните и съдът го кредитира изцяло, поради което и приема за
установено, че в имота е доставена топлинна енергия за отполение с
отоплителни тела за периода от октомври 2015г. до април 2018г. на стойност
в размер не по-малък от 5058,86лв.
С въззивната жалба не са въведени оплаквания срещу извода на районния
съд за дължимостта на цената за дялово разпределение на енергията, за
изпадането в забава на плащането на същата, поради което и при
съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК , както и на обстоятелство
че при обосноваване на изводите си районният съд не е допуснал нарушение
на императивна правна норма, то съдът приема за установено по делото, че
цена за дяловото разпределение на топлинна енергия в имота,
представляващ София, ж.к. *******” бл. *******, ап. 85 за периода
октомври 2015г. – април 2018г. е 31,30лв. ; че сумата от 971,10лв., е
стойността на обезщетението за забава на плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 30.11.2015г. до 15.11.2018г. ; че сумата от
5,82лв. е стойността на обезщетението за забава на плащането на главницата
за дялово разпределение за периода от 15.09.2016г. до 15.11.2018г.
При така възприето съдът приема , че правилно районният съд е приел, че
отговорността на ответника В. Х. пред ищеца може да се ангажира за
заплащане на ½ от горепосочените суми съобразно участието й в
съсобствеността на имота и решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
10
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да бъде поставена в тежест на въззивника при съобразяване на
обстоятелството, че въззивникът е бил представляван от особен представител,
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК на разноски първоначално в тежест
на въззиваемия, както и че поради тази причина предварително не е събрана
държавна такса за подадената въззивна жалба.
С оглед гореизложеното съдът приема, че въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на възизваемия съдебни разноски за дело пред СГС от
214лв., а по сметка на СГС разноски за държавна такса от 144,82лв.
На въззиваемия други разноски не се следват, защото доказателства за
направени такива, които да обосноват извод, че му се следват по делото не са
ангажирани. Отговор на жалба не е депозиран в срок, пред СГС не се е явил
процесуален представител на въззиваемия, депозирана на 06.10.2022г. молба
е бланкетна и не обосновава извод, че за осъществено процесуално
представителство от юрисконсулт на въззиваемия се следва присъждане като
съдебни разноски на възнаграждение за юрисконсулт.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20085795/04.04.2021г. по гр.д. № 26078 по
описа за 2019г. на Софийски районен съд, 155-ти състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА В. Й. Х., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. *******” бл.
******* да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:
гр.София, ул. ******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 214 лв.
/двеста и четиринадесет лева/, представляващи съдебни разноски за
производство пред СГС.
ОСЪЖДА В. Й. Х., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. *******” бл.
******* да заплати на Софийски градски съд на основание на чл. 81 вр. с
чл. 77 и чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 144,82лв. /сто четиридесет и четири
лева и 0,82лв/, представляващи разноски за държавна такса за производство
11
пред СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12