Решение по адм. дело №1492/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от Закон за движението по пътищата и е образувано по жалба от Ф. И. Я. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №[Наименование]от 10.07.2025г., издадена от мл.инспектор ОД МВР Хасково /Л.А./, с която се прекратява регистрация на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Не било ясно за какво била наложена мярката – дали защото е неправоспособен водач, дали защото е лишен от право да управлява по съдебен или административен ред. Неясно било формулирано основанието и неточно била посочена хипотезата, а това нарушавало правото му на защита, защото незнаел срещу какво да се защитава. Освен това липсвали конкретни доказателства, че бил лишен от право да управлява МПС или да не притежавал валидно СУ МПС към момента на проверката. Твърди, че има нарушение на материалния закон и заповедта била издадена без предпоставките по чл.171, т.2а от ЗДвП, а органът не доказал наличие на някое от условията за тази мярка. Не бил наказван и не бил лишаван от правото да управлява МПС, имал валидно СУ МПС, което и момента било в налично в него. Чрез пълномощника си в с.з. оспорващият сочи обстоятелствата, при които била издадена заповедта – водачът бил спрян за проверка в [държава], като при проверката забравил документите си в р. полицай, който впоследствие служебно ги изпратил в ОД МВР, за да бъде върнато СУ МПС. Опитали да обяснят пред ОД МВР, като представили документи, но било отговорено, че трябва да оспори заповедта пред съда. Иска се оспорената заповед да бъде отменена, както и да бъдат заплатени от ответната страна направените разноски по делото.

Ответната страна – мл.инспектор ОД МВР Хасково /Л.А./, не взема становище по оспорването. При постъпване на преписката Началник СПП излага становище, че описаните в жалбата обстоятелства не следва да се вземат предвид от съда, а жалбата да бъде оставена без уважение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 10.07.2025г. – Мл. инспектор ОД МВР Хасково , в присъствието на свидетел, е съставил Акт за установяване на административно нарушение с бланков №4168613, на Ф. И. Я. за това, че на същата дата – 21,25ч., Я. е управлявал собствения си л.а.М. * *, рег.№**, като при извършената проверка установили, че СУ МПС било отнето, поради което е нарушил чл.150 от ЗДвП /управлява МПС без да е правоспособен водач/.

АУАН е връчен на жалбоподателя на 10.07.2025г., като е отбелязано че няма изземване на доказателства.

От Мл.полицейски инспектор ОД МВР Хасково А., упълномощен със Заповед №1253з-21/14.01.2022г. на Директор ОД МВР Хасково, е издадена обжалваната в настоящото производство №[Наименование]от 10.07.2025г., с която на оспорващия Ф.Я. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава СУ МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от това право по съдебен или административен ред за срок от 6 месеца. В заповедта е записано, че е взет предвид съставения АУАН с бланков №4168613 и са възпроизведени обстоятелствата, отразени в съдържанието му, както и посочено изземване на 2 бр. регистрационни табели * и СР МПС*.

Заповедта е връчена на адресата срещу подпис на 10.07.2025г., видно от приложената към същата разписка.

От жалбоподателят е представено в копие СУ МПС №*********, издадено на 16.04.2021г. и валидно до 05.04.2028г., като същото се установя като валидно и от представената Справка за нарушител/водач.

Видно от представената Заповед №272з-3201 от 29.09.2023г. – за преназначаване на държавни служители на длъжност в МВР – т.22, издалият оспорения акт е ст.полицай в Група ППД.

В изпълнение разпореденото от съда с оглед изясняване правното основание, на което е издадена заповедта, от ответната страна е постъпило доказателства относно установеното при проверката на 10.07.25г. – извлечение от деловодна система на МВР с отбелязване Статус на документа „отнет/иззет“ – Дата статус 25.06.2025г. на Ф.Я.. В разпетачката от резултата при проверка на деловодната система – л.39 от делото, има отбелязване на актуална справка за лицето Ф.Я. за СУ МПС – към 14.07.2025г. статусът е валиден; към 25.06.2025г. статусът е отнет/иззет по причина – „други“; към 16.04.2021г. - валиден.

По делото е представена Заповед №272з-199/19.01.2023г. на Директор на ОД на МВР Хасково, с която са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП – чл.171, т.2а от ЗДвП, конкретни длъжностни лица, между които и държавните служители при сектор ОП в РУ на ОД МВР Хасково.

Допълнително се изяснява с представената в преписката Справка за нарушител/водач „подновяване“ на СУ МПС на 28.03.2025г. и подадени документи, както и издадено СУ МПС на 31.03.2025г.

Видно от отбелязването върху жалбата същата е подадена на 10.04.2025г. в РУ Димитровград.

При така установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването на 10.07.2025г. – пощенски плик с нечетлива дата на л.4, Системен бон от БП от 24.07.2025г., и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед №1253з-21/14.01.2022г. на Директор на ОД МВР Хасково, като относно конкретната длъжност и компетентността на издателя не се спори, а и в тази връзка има представени допълнителни доказателства /Акт за преназначаване/.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната ѝ законосъобразност.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В настоящия случай не е безспорно установено, че управляващият автомобила Ф.И. не е притежавал СУ МПС, валидно за категорията на МПС, нито се твърди водачът да е бил лишен от право да управлява – било по съдебен или административен ред, или СУ МПС да е отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК, поради което и не са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка. Органът неправилно е приел за осъществена хипотеза на чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП, прилагайки ПАМ по отношение водач, за който единствено е установено, че в системата на МВР има отбелязване, че издаденото на 16.04.2021г. е „отнет/иззет“ документ. В представената от ответната страна Справка за нарушител/водач няма посочено, че процесното СУ МПС е било невалидно, няма издадено ново СУ МПС, както и не се установява основание, на което документът да отнет или иззет. В действителност дори да е въведено на 25.06.2025г., че документът е невалиден, то от 14.07.2025г. за същия има отбелязване в същата система, че този документ вече е валиден. Нещо повече СУ МПС, което е отразено в Справка за нарушител/водач, понастоящем се намира в оспорващия Ф.Я., като за СУ МПС с №********* самият ответник в деловодната система отразява валидност следи издаване на заповедта, а за тези отбелязвания няма нито изложение, нито доказателства, какво е тяхното основание.

За да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУ МПС, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУ МПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл.150-152 от ЗДвП, а съгласно чл.50 от ЗБДС СУ МПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност. В случая няма и твърдения за загубване, открадване или унищожаване на документа, а също и за липса на контролни точки или отказ/възстановяване на правоспособност относно категории; няма изтичане на срока на валидност или подмяна на СУ МПС, нито промяна в данните на водача, а от оспорващия се сочи, че документът е бил предоставен и останал у предходен проверяващ. Извършеното нарушение от Ф.Я. е изразяващо се в неносене от водача на документа, удостоверяващ правото му. Не е налице хипотеза, в която СУ МПС да е невалиден за съответната категория, нито още повече водачът да е лишен от правоуправление в случаите, визирани от чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП или да е отнето СУ МПС в предвидените от закона случаи.

Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП е МПС да се управлява от лице което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. В случая необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката не е налице. В АУАН е описано от актосъставителя, че СУ МПС е отнето/иззето, но няма изявление нито в АУАН, нито в ЗП ПАМ, относно причината и основанието за така установеното, а представеното извлечение от системата на МВР единствено доказва това вписване, а не съответното основание за извършването му. От събраните доказателства не може да бъде направен извод, че водачът е неправоспособен или не разполага с правоспособност да управлява съответното МПС. Административния орган е следвало в съответствие със задължението си по чл.35 от АПК преди издаване на ЗППАМ да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. При установените данни към датата на проверката 10.07.2025г. СУ МПС е валидно, а водачът не е загубил правоспособността си. Административният орган неправилно е счел, че констатираното деяние на водача нарушава разпоредбата на чл.150 от ЗДвП и така неправилно е наложил ПАМ на основание чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП. Мярката е допустима при първоначална липса на свидетелство или последваща такава при отнемане /лишаване от право да управлява по съдебен или административен ред/ или изземване на СУ МПС /при загуба на правоспособност/, както и когато водачът не притежава съответната правоспособност, а такива данни не са въведени. Фактите в настоящия случай не попадат в приложното поле на посочената разпоредба от административния орган.

Поради изложеното оспорената заповед не е съобразена с материалноправните разпоредби и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Доколкото, принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в само в предвидените от закона случаи, а процесният не попада сред тях, оспореният административен акт е несъответен и на целта на ЗДвП.

Предвид изложеното, оспореният административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен поради противоречие с материалноправни разпоредби, процесуалните правила и несъответствие с целта на закона, представляващи отменителни основания по смисъла на чл.146, т.3, 4 и т.5 от АПК.

При извода за основателност на оспорването, то е основателна е претенцията за разноски – 10,00 лева д.т., както и 800,00 лева – за адв.възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №[Наименование]от 10.07.2025г., издадена от мл.инспектор ОД МВР Хасково /Л.А./, с която се прекратява регистрация на ППС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на Ф. И. Я. от [населено място], [ЕГН], направените по делото разноски 810,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.