Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 07.02.2019 г. гр.Плевен
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, първи въззивен наказателен състав
На двадесет и девети януари две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Секретар : Десислава Гюзелева
Прокурор : АННА БАРАКОВА
Като разгледа докладваното от член съдия КРИСТИНА ЛАЛЕВА
ВНОХД № 1143
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе в
предвид следното:
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е
образувано по жалба на Н.Х.А. срещу Присъда 188 от 29.11.2018 година по НОХД
2594/2018 година по описа на Районен съд Плевен.
С обжалваната присъда Плевенския
районен съд е признал подсъдимия Н.Х.А., роден на *** ***, обл.Плевен, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, не работи, неосъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че на 15.10.2018г. в гр.Плевен,без
надлежно разрешително съгласно Закон за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите,държал високорисково наркотично вещество – 4.465гр. MDMA /екстази/ на стойност 133,95 лева - престъпление по чл.354 а ал.3 т.1 от НК, поради което и на основание чл.
55ал.1 т.1 го осъдил на лишаване от свобода за срок от осем месеца, което на основание чл. 66 ал.1 от НК отложил
изпълнението на наказанието с тригодишен изпитателен срок. Районният съд не
наложил по –лекото по вид наказание
„глоба” предвидено наред с наказанието
лишаване от свобода.
На основание чл.354а ал.6 НК, първия съд отнел в
полза на държавата 10бр. лилави хапчета
с форма на „домино” /MDMA
екстази/, обвити в смачкан лист формат А4 с надпис „складова разписка”,
които се намират във 02 РУ МВР Плевен, предадени Агенция”Митници” при Централно митническо
управление, Отдел “МРР-НОП” – гр. София, като след влизане на присъдата
постановил унищожаването им.
Подсъдимият е осъден на основание чл. 189, ал.3 от НПК да заплати направените
разноски в размер на 69,41лв. по сметка
на ОДМВР-Плевен,разноски в размер на
30,00лв. по сметка на РС-Плевен.
Във въззивната жалба се
съдържа оплакване за неправилност на съдебния акт, тъй като авторството и
съставомерността на деянието, за което е било повдигнато обвинение не било
доказано по един безспорен и несъмнен начин и въпреки това подсъдимият бил
признат за виновен. Алтернативно се навеждат и доводи за несправедливост на
наложеното наказание и се иска преквалификация на деянието с оглед ниската
обществена опасност на извършителя и на самото деяние.
Пред въззивния съд
представителят на Плевенска окръжна прокуратура посочва, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Плевенският окръжен съд
като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на
страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по
реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е извършил пълноценен
анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за
установено от фактическа страна следното:
На 15.10.2018г. подсъдимият Н.А. ***,в
автомобил,който се движел по ул. „Д-р Г. М. Димитров”. Във връзка с извършването
на специализирана полицейска операция по линия разпространение на наркотични
вещества свидетелите С.Д. и И.Д. в качеството си на полицейски служители
участвали в мероприятието. Полицейските
служители забелязали движението на превозното средство, в което се намирал А..
Непосредствено след това свидетелят Д. подал сигнал за спиране със
„Стоп-палка”. След преустановяване движението на автомобила полицейските
служители установили, че в моторното превозно средство се намират три лица три
лица,като на предна дясна седалка се намирал подсъдимият А.. След отправено запитване към проверяваните лица дали държат
в себе си вещества,притежанието на които е забранено от закона, А. дал
отрицателен отговор. Д. обаче забелязал подаваща
се от джоба на връхната дреха на подсъдимия хартия,което наложило лицето да
бъде отведено в сградата на Второ РУ-гр.Плевен,където спрямо Н.А. бил извършен
личен обиск на лице на основание чл.80 ал.І от ЗМВР, при което били намерени различни
движими вещи, между които и 10 бр. лилави на цвят таблетки с форма на плочки за
домино,същите увити в лист хартия с надпис на него „складова разписка”.
Доказателствата, върху които
съдът изгражда своите изводи относно фактите, са събрани по време на съдебното
производство чрез подробен разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на
писмените доказателства по реда на чл.283 от НПК. По същество няма спор относно
обстоятелствата,че забранените за държане вещества са намерени у подсъдимия,
както и относно техния вид, характер и химичен състав. По тези съображения
въззивният съд приема, че изводите на първата инстанция относно фактите по
делото са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което възприема
фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.
От така установените факти
районният съд е направил правилния извод, че с действията лицето, спрямо което
се провежда наказателното производство е осъществило престъпния състав по чл. 354 а ал.3 т.1 от НК от НК. Съдът правилно е приел, че са налице
както елементи от обективна, така и от субективна страна на деянието. Основното
възражение на защитата е във връзка с твърдение за неправилно квалифициране на
деянието в насока, че последното представлява маловажен случай. Настоящата
въззивна инстанция не може да се съгласи с това оплакване, като напълно споделя
изводите на районния съд относно правната квалификация на деянието, която е
възприета от първия съд и съответства на обвинението, така както е повдигнато с
обвинителния акт. Извършеното от подсъдимия
деяние не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК, защото вредните последици от него не са незначителни и
смекчаващи обстоятелства и не занижават обществената опасност на престъплението
до степен по-ниска от обикновените престъпни прояви от същия вид. Това обстоятелство
се определя както от количеството, така и от прогнозната стойност на
наркотичното вещество. В този смисъл само чистото съдебно минало на подсъдимия
не е достатъчно, за да се обоснове извода за маловажност на деянието. При определяне на вида и размера на
наказанието при правилно квалифицираното деяние, първоинстанционният съд
правилно е преценил обществено-опасния характер на деянието и дееца, тежестта
на самото увреждане, конкретната фактическа обстановка при извършване на
деянието, и е определил наказание осем месеца месеца лишаване от свобода при
приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. Като правилно е уразмерил
наказанието, районният съд е достигнал до
правилния извод, че изпълнението на наказанието не е наложително и го отложил
по реда на чл.66 от НК с тригодишен изпитателен срок.
Въззивният съд не установи при
изготвяне на мотивите на първоинстанционната присъда да са допуснати каквито и
да е било нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. В мотивите
си районният съдия е отговорил задълбочено и съобразно изискванията на чл.301
от НПК на всички въпроси, поставени от закона. Посочил е въз основа на какви
доказателства е направил своите изводи относно фактическата и правната страна
на деянието (които изводи се споделят напълно от въззивния съд), приложил е
правилно закона и е постановил законосъобразна и справедлива присъда, като е
отговорил на всички възражения на защитата.
Обсъждането на доказателствата
е подчинено на правната и житейската логика, съобразено е с разпоредбите на
закона и при категорично установеното авторство на деянието от подсъдимия и на
неговата вина, е настъпила и единствено възможната последица за
противообщественото поведение на Н.А.-
осъждане и налагане на наказание. Изводите на съда са съобразени с
доказателствата по делото и правилата на логиката и са направени при спазване
на процесуалните правила относно събирането, проверката и преценката на
доказателствата, като установените факти са подведени под правилния наказателен
закон и е определено наказание, съответстващо на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства при пълно съобразяване на целите на наказанието,
установени в чл.36 от НК.
При
извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради
което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от горното и на
основание чл.338 от НПК, ПлОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда 188 от 29.11.2018 година по НОХД 2594/2018 година
по описа на Районен съд Плевен
Решението не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: