№ 19544
гр. ., 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20231110150307 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
Ищцата Д. Х. Ц. твърди, че при ответното дружество „.“ ЕАД във връзка
с доставката на топлинна енергия за адрес: град ., ж.к. „.“ бл. 11, вх. 6, ап. 95 е
открита партида с титуляр Г. Г. Ц. – наследодател на ищцата Д. Ц.. Поддържа,
че след извършена проверка за задълженията по партидата, същата
установила, че при ответника са налице отразени такива в размер на сумата от
13 109,16 лева, за което последният е издал фактура № ./30.06.2023 г. със
задължено лице Г. Ц.. Уточнява, че сумата включва следните вземания:
6419,50 лева, представляваща главница за периода 01.05.2008 г. – 30.06.2023 г.,
5764,96 лева – лихва за забава за периода 01.05.2008 г. 30.06.2023 г., 38,94 лева
– текуща сметка за периода 01.06.2023 г. – 30.06.2023 г. и 885,76 лева –
дължим суми по изравнителни сметки за периода 01.05.2008 г. – 30.06.2023 г.
Поддържа, че не дължи сумата поради липса на облигационно
правоотношение между наследодателката й и ответното дружество, съотв.
между законните наследници на лицето и ответника, поради липсата на
притежавани от същите право на собственост или вещно право на ползване
или ползване на облигационно основание по отношение на процесния имот,
както и поради липсата на реално извършена доставка на топлинна енергия
1
през фактурирания период до имота, които реално да са потребени от абоната.
Сочи, че вземанията за погасени по давност. Обосновава правния си интерес с
факта, че въпреки отправеното от нея до ответника извънсъдебно оспорване,
„.“ ЕАД продължава да претендира сумите. Ето защо, като единствен законен
наследник на титуляря на партидата Г. Ц., ищцата иска от съда да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че не дължи на
ответното дружество сумата от 1250 лева – част от сума в размер на 13 109,16
лева, представляваща общ размер на начислени задължения във връзка с
доставена топлинна енергия до имот с адрес: град ., ж.к. „.“ бл. 11, вх. 6, ап. 95
по партида с клиентски № ., обективирани във фактура № ./30.06.2023 г.,
формирана, както следва: 150 лева, част от вземане в общ размер от 885,76
лв., претендирано от ответното дружество по изравнителни сметки за периода
от 01.05.2008 г. до 30.06.2023 г., 700 лева, част от вземане в общ размер от
6419,50 лева, представляващо главница за периода от 01.05.2008 г. до
30.06.2023 г., 400 лева, част от вземане в общ размер от 5764,96 лева,
претендирано като лихва за периода от 01.05.2008 г. до 30.06.2023 г., съгласно
молба – уточнение и молба становище (л. 46 и л. 118)
Ответното „.“ ЕАД оспорва исковата претенция с довод за
недопустимостта й, предвид образувани други граждански дела срещу ищцата
и трети за процеса лица – Й. Х. Ц. и Г. Г. Ц. починали, в качеството им на
съсобственици на процесния имот, имащи за предмет вземания за периоди,
включени в процесния. Ето защо, счита, че процесното дело следва да бъде
прекратено по отношение на тази част от вземанията, предмет на образувани
други дела между страните. Намира, че ищецът не установява наличието на
конкретното задължение и по този начин правния си интерес от предявяване
на процесния иск. По същество оспорва последния като неоснователен с
доводи, че вземанията за цена на доставена топлинна енергия се погасяват с
тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като изтичането на давността
не води до погасяване на материалното прав, което продължава да съществува,
като е ограничена възможността за неговото изпълнение, само до
доброволното такова – арг. чл. 118 ЗЗД. С отговора ответното дружество
поддържа, че възражението за погасяване по давност е отбранително средство
на длъжника и не обуславя правен интерес от предявяване на отрицателна
искова претенция. Заявява, че не оспорва погасяването по давност на част от
вземането, при невъзможност да уточни коя конкретно. Посочва, че ищцата не
е депозирала молба пред топлофикационното дружество, по силата на която
да бъде сключено извънсъдебно споразумение, с отчитане на погасените по
давност вземания. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на иска и за
присъждане на сторените по делото разноски. Съобразно разпоредбата на чл.
154 ГПК и предвид конкретното основание за недължимост на процесните
2
вземания, на което ищцата основава исковата си претенция, съдът разпределя
между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти
по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, както следва: В доказателствена тежест на ищцата е да установи
правния си интерес от търсената искова защита чрез отричане на вземанията,
като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение
на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните суми,
конкретно по вид, размер и период, активната си процесуална легитимация в
процеса – качеството си на длъжник на вземанията по процесната фактура,
както и периода – начален и краен момент на давността. В тежест на ответника
е да установи: съществуването на облигационно правоотношение през
процесния период с наследодателя на ищцата/с последната, обусловено от
притежавано право на собственост/вещно право на ползване върху процесния
имот, или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата,
наследяване на вече възникнали задължения в правната сфера на
наследодателя на ищцата; че за процесния период ответникът е доставял в
имота топлинна енергия в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза на претендираните суми; респ. предприемането на
действия, довели до спиране/прекъсване на давностния срок, за които
обстоятелства ответникът не сочи доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да
докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват. С оглед наведените в исковата молба основания за недължимост
на сумите ответникът следва да установи, че ищецът е потребител на
топлинна енергия в имота и се намира в облигационно правоотношение с
ответника през посочения период, респ. да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
От изслушаното заключение по допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза по делото се установява, че задълженията на клиентски номер . при
ответното дружество се установява, че по партидата, открита за имот, находящ
се гр. ., ж.к. „.“, бл. 11, вх. 6, ап. 95, на името на Г. Г. Ц., наследодател на
ищцата, е начислена сума за доставена топлинна енергия за периодите от м.
06.2009 г. до м. 04.2013 г., м.05.2014 г., от м.05.2015 до м.05.2023 г. в размер на
7128,46 лв., респ. лихва за забава върху горните суми, както и върху суми за
периода от м.05.2013 г. до м. 01.2014 г. в размер на 5652,87 лв., главница за
дялово разпределение за периода м.05.2008 г. до м.06.2012 г. и от м.05.2015 г.
3
до м. 05.2023 г. в размер на 176,80 лв., както и 112,09 лв., лихва върху горните
суми за дялово разпределение. Горните суми са били отразени като
„неплатени търговски задължения за изминал период към 12-07-2023 г.“ в
издадена от ответника фактура с № 00./30.06.2023 г.
Спорно по делото се явява обстоятелството дали между ищцата и
ответното дружество е възникнала облигационна връзка, по силата на която
ответникът да е доставил начислената топлинна енергия в процесния имот,
респ. дали вземанията са погасени по давност.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) битов
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, като съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, т.е. облигационното
правоотношение между страните възниква без да е необходима писмена
форма на договора. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като
ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на
облигационно право на ползване. Предвид изричното оспорване от ищцата, че
вземанията срещу нея са възникнали, в тежест на ответника-кредитор е да
докаже тяхното съществуване и изискуемост, но по делото не са представени
доказателства, че ищцата е собственик или титуляр на учредено вещно или
облигационно право на ползване на процесния имот, както и че енергията в
претендираното количество действително е била доставена и потребена от
ищцата по възникнало между страните облигационно правоотношение. Ето
защо, ищцата не дължи оспорените от нея суми за стойност на потребена
топлинна енергия в процесния имот, както и лихва за забава върху горната,
поради което предявения отрицателен установителен иск следва да бъде
уважен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените от тази страна
разноски по делото за държавна такса в размер на 50 лева. На участващия по
делото процесуален представител по пълномощие следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 300 лв.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Д. Х. Ц., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. ., ул. „.“ № 31, ет. 1 срещу „.“ ЕАД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „.” № 23Б, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. Х. Ц. не дължи
на „.” ЕАД сумата от 1250 лева – част от сума в размер на 13 109,16 лева,
представляваща общ размер на начислени задължения във връзка с доставена
топлинна енергия до имот с адрес: град ., ж.к. „.“ бл. 11, вх. 6, ап. 95 по
партида с клиентски № ., обективирани във фактура № ./30.06.2023 г. със
задължено лице Г. Ц., формирана, както следва: 150 лева, част от вземане в
общ размер от 885,76 лв., претендирано от ответното дружество по
изравнителни сметки за периода от 01.05.2008 г. до 30.06.2023 г., 700 лева,
част от вземане в общ размер от 6419,50 лева, представляващо главница за
периода от 01.05.2008 г. до 30.06.2023 г. и 400 лева, част от вземане в общ
размер от 5764,96 лева, претендирано като лихва за периода от 01.05.2008 г. до
30.06.2023 г.
ОСЪЖДА „.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул.
„.” № 23Б, да заплати на Д. Х. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ., ул.
„.“ № 31, ет. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лв., разноски в
производството за платена държавна такса.
ОСЪЖДА „.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул.
„.” № 23Б, да заплати на адвокат К. И. Б. от САК, с личен номер **********, с
адрес: гр. ., ул. „.“ № 31, ет. 1, офис-партер, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 300 лв., разноски в производството за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5