№ 4030
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20251100500552 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Ф. А. П., лично и като
настойник на С. А. Ч., срещу решение № 20929/19.11.2024г., постановено по
гр. д. № 43067/2024г. на СРС, 27 с-в.
Решението се обжалва в следните части: частта, в която е признато за
установено по предявените положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 153 вр. чл.149 вр. чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С. А. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ЖК *********, (действащата чрез настойник – Ф. А. П. с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, ЖК *********) дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО,
УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, сумите, както следва: главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.03.2021г. до 30.04.2023г. в
размер на 917.49лв., ведно със законната лихва от 17.04.2024г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер
на 109.47лв. за периода от 15.09.2021г. до 03.04.2024г., както и главница за
дялово разпределение от 01.08.2021г. до 30.04.2023г. в размер на 18.29лв.
1
ведно със законната лихва от 17.04.2024г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед № 1331 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 29.04.2024г. по ч.гр.д. № 22912/2024г., по описа на СРС, 27
състав, както и в частта, в която е признато за установено по предявения по
реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск по чл.139 ЗЕ вр. чл.79
ЗЗД, че Ф. А. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК *********, дължи
на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, сумата за главница за дялово
разпределение в размер на сумата от 18.29лв. за периода от 01.08.2021г. до
30.04.2023г., ведно със законната лихва от 17.04.2024г. до изплащане на
вземането, за която сума има издадена заповед № 1331 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 29.04.2024г. по ч.гр.д. № 22912/2024г.,
по описа на СРС, 27 състав.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни
и недоказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в
обжалваната част, като им бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Третото лице помагач не е подало отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
2
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства.
На първо място, следва да се отбележи, че неоснователни са изложените
във въззивната жалба доводи за недопустимост на първоинстанционното
решение, поради наличие на предпоставките на чл. 126 ГПК. Видно от
решението по делото, СРС е приел претенцията за главница за топлинна
енергия от м.02.2021г. до 30.04.2023г. за недопустима, тъй като касае същия
топлоснабден имот и период, за които има влязло в сила решение. С тези
доводи СРС е прекратил производството по делото срещу Ф. П. в посочената
част и е обезсилил издадената заповед за изпълнение спрямо Ф. А. П..
Разгледана е единствено претенция за предходния период, за който няма
влязъл в сила съдебен акт.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивни-ят
съд намира следното.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да
докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания,
т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през
посочения период, както и че през този период е доставил в имота на
ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в
съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
3
потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна соб-
ственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоя-телно
отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка
на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно те са
задължени да заплащат продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респективно те са встъпили в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество.
От приетите пред СРС доказателства се установява, че ответниците са
собственици на топлоснабдения имот. С нотариален акт от 23.11.1975г. за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, топлоснабденият
недвижим имот е прехвърлен на В.В.К. – П.а. Видно от удостоверение за
наследници от 12.12.2008г., същата е починала на 26.11.2008г., като е оставила
за свои законни наследници ответниците по настоящето дело Ф. А. П. и С. А.
П.а /Ч./, при равни дялове.
Действително изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие
и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. Същевременно, законът предвижда хипотеза на
договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а
именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна
енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал.
1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на
4
собственост върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че
договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота.
Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има
сключен договор за същия обект. Договорът за доставка на топлинна енергия
за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и
презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот
през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В случая обаче не се установява, жалбоподателите да са се разпоредили
с правото си на собственост върху имота преди исковия период, нито че в
полза на трето за спора лице, е учредено право на ползване върху същия. Не е
представена и декларация за откриване на партида на името на друго лице,
поради което неоснователни са тези възражения на въззивника.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото
производство съществува действително правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се
счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни
действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ. За процесния период между въззиваемия и
жалбоподателите съществува облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия, като неоснователни са възраженията на жалбоподателите в
тази връзка.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото
събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно
Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл.
149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от приложения по делото протокол
5
на ЕС, като е избран „Техем сървисис.“ Ето защо, фирмата за дялово
разпределение е поело задълженията на топлинен счетоводител за процесната
сграда по силата на сключен договор. Отделно, следва да се посочи и че
когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61 от
Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно
методиката по приложението към наредбата.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна
експертиза пред СРС, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и
мотивирано, се установява, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собстве-ност,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топло-мери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Установява се и, че сумите за топлинна енергия за имота е изчислена в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, че липсват
доказателства, че СТИ е било годно средство за техническо измерване. От
техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със
заключение „съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за
този период общият топломер е било годно средство за техническо измерване.
Следователно, дори и за проверката през 2020г. и 2023г. да е изтекъл период от
повече от 2 години, след като наличието на метеорологична проверка на
последваща дата е със заключение „съответства“, то може да се заключи, че за
целия предходен период общият топломер е бил годно средство за техническо
измерване. Това се установява и от дадените от вещото лице в проведеното
съдебно заседание пред СРС разяснения – техническото средство е било годно
за експлоатация.
Установява се от приетата СТЕ, че сградата, където се намира
топлоснабденият имот, е топлофицирана, изчислено е и точно доставеното
6
количество енергия до имота на ответниците, поради което неоснователни са
доводите във въззивната жалба, че не се установява въвеждане в експлоатация
на енергийния обект.
С оглед изложеното, относно дължимата главница правилно е било
възприето заключението на вещото лице по СТЕ, тъй като главницата е
изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и без
изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за
услугата дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е установило реално
потребеното количество топлоенергия за процесния период и я е
остойностило. Назначеното по делото СТЕ, е изготвена от експерт,
притежаващ необходимите специални знания в областта на съответните науки,
изпълнил е обективно и пълно поставените задачи, като не са налице
основания съдът да не даде вяра на същите и да не ги ползва за разрешаване
на правния спор, предмет на делото.
Неоснователни са и оплакванията, че съдът не е взел предвид
направеното възражение за погасяване по давност. По отношение на Ф. П.
СРС е приел, че в допустимата част /която не е обхваната от периода по
предходното дело, по което е постановено влязло в сила решение/, исковете са
погасени по давност, съответно с решението е отхвърлил същите. Уважен е
единствено искът за главница за дялово разпределение. По отношение на
другия жалбоподателя – С. Ч., СРС е приел, че макар част от периода да е
обхванат от давност, според СТЕ за периода м. 03.2021г. до м. 04.2023г. /който
не е погасен по давност/, сумите възлизат на претендираните от ищеца
размери.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение
№ 168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др., вземанията
на търговски дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено
задължение по договор, поради еднородния и падежиран характер на
задължението са периодични плащания и се погасяват с изтичане на кратката
тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила от
м. 08.2016г./, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 –
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 17.04.2024г. Съобразно
7
посоченото по – горе, сумата за м. 03.2021г. е станала изискуема на 15.06.2024.
следователно, към датата на подаване на заявлението, вземането за периода м.
03.2021г. до м. 04.2023г. не е погасено по давност, както правилно е приел и
СРС. Според СТЕ претенцията за този период обаче възлиза на
претендираните с исковата молба суми, поради което исковете правилно са
били уважени от СРС.
Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, поради което
съдът е ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
По разноските:
На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер
на 100 лв. за юрисконсулстко възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20929/19.11.2024г.,
постановено по гр. д. № 43067/2024г. на СРС, 27 с-в.
ОСЪЖДА Ф. А. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК
********* и С. А. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК *********,
(действащата чрез настойник – Ф. А. П. с ЕГН: **********) да заплатят на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 273 ГПК вр. чл.
78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на „Топлофикация София“ ЕАД - „Техем сървисис” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9