Решение по дело №180/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС по жалба на ЕТ „И.-И. С.“, регистриран в ТРРЮЛНЦ с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] вх.“А“, ет.3, ап.6, представлявано от И. Г. С., съдебен адрес [населено място], [улица], етаж 1, офис 3, e-meil- [интернет адрес], моб. [тел. номер], чрез адв.Ж. К. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-77-0141690/22.04.2024 г. на началник отдел „.Оперативни дейности" град Бургас, дирекция „Оперативни дейности", главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на HAП, с която е постановена принудителна административна мярка-Запечатване на търговски обект- кафе-аперитив „Фреш“, находят се в [населено място], ул.*********, стопанисван от ЕТ „И.-И. С.“ с [ЕИК] и забрана за достъп до него за срок от 30 (тридесет) дни.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, т.к. едновременно с нея на търговеца е връчено и Наказателно постановление №765129-F762179/16.04.2024 г., издадено от началник отдел “ОП“ Бургас в ГД“ФК“ при ЦУ на НАП и е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., която е била заплатена, поради което следва да бъде съобразено Решение от 04.05.2023 г. по дело№С-97/21 на СЕС. В съответствие с това се претендира да се постанови решение, с което да се отмени заповедта като неправилна, като се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание за оспорващата страна се явява адв.К., която подържа жалбата с искане за уважаването й изцяло.

За ответната страна в съдебно заседание се явява главен юрисконсулт Е., който оспорва жалбата с претенция за отхвърлянето и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от Протокол за извършена проверка cep.АА № 0141690/25.03.2024 г. съставен от орган по приходите–ст.инспектор по приходите при ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“-Бургас на 25.03.2024 г. в 11:34 ч. е извършена проверка по спазване на данъчното и осигурителното законодателство на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС - кафе-аперитив „Фреш“, находищ се в [населено място], ул.*********. стопанисван от ЕТ „И.-И. С.“ с [ЕИК].

Проверката е започнала с извършване на контролна покупка на два сандвича, един сок и две кафета, на обща стойност 10,00 лв., като за извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, модел DATECS DP-150, с ИН на ФУ: DT827609 и ИН на ФП: 02827609, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. Сумата е била заплатена от старши инспектор по приходите, а плащането прието от И. Г. С.-управител в обекта.

След легитимация на органите по приходи от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет с № 0011892/25.03.2024 г., както и КЛЕН за дата 25.03.2024 г., от които е видно че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон, като обекта е целогодишен, с работно време от понеделник до събота: 07:00 ч.-19:00ч. и е заето едно самоосигуряващо се лице. Посочено е, че ЕТ „И.-И. С.“ с [ЕИК] отговаря на изискванията на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 на МФ/03.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства поради, което следва да регистрира извършваните от него продажби на ЕКАФП.

Впоследствие при същата фактическа обстановка с Наказателно постановление №765129-F762179/16.04.2024 г. издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности"-Бургас, Дирекция “Оперативни дейности“ в ГД "Фискален контрол“ на ЕТ „И.-И. С.“ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. Наказателното постановление е връчено на управителя на 29.04.2024 г. и впоследствие заплатено, видно от представената справка.

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-77-0141690/22.04.2024 г. на началник отдел „.Оперативни дейности" град Бургас, дирекция „Оперативни дейности", главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на HAП на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановил налагане на ЕТ „И.-И. С.“, регистриран в ТРРЮЛНЦ с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] вх.“А“, ет.3, ап.6, представлявано от И. Г. С. на принудителна административна мярка-Запечатване на търговски обект - кафе-аперитив „Фреш“, находят се в [населено място], ул.[улица], стопанисван от ЕТ „И.-И. С.“ с [ЕИК] и забрана за достъп до него за срок от 30 (тридесет) дни, която заповед е връчена на управителя на 29.04.2024 г.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК във връзка с чл.186, ал.4 ЗДДС.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-77-0141690/22.04.2024 г., с която началникът на отдел „Оперативни дейности" град Бургас, дирекция „Оперативни дейности", главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на HAП на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановил налагане на ЕТ „И.-И. С.“, регистриран в ТРРЮЛНЦ с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] вх.“А“, ет.3, ап.6, представлявано от И. Г. С. на принудителна административна мярка-Запечатване на търговски обект - кафе-аперитив „Фреш“, находят се в [населено място], ул.*********, стопанисван от ЕТ „И.-И. С.“ с [ЕИК] и забрана за достъп до него за срок от 30 (тридесет) дни.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорения акт е издаден от началник отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП в рамките на нЕ.ата компетентност, съгласно Заповед № 445/16.06.2023г. и Заповед№ ЗЦУ-384/27.02.2024г. на ИД на НАП, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед, при спазване на процедурата визирана в закона, но при несъответствие с целта на закона–чл.22 ЗАНН и чл.6 АПК, което е основание за отмяна по чл.146, ал.1, т.5 от АПК.

С Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите (Наредбата) са определени: условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство (ФУ) и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД); сервизното обслужване, експертизите и контролът на ФУ и ИАСУТД, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин, като Наредбата регламентира задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ.

По силата на чл.3, ал.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Нормата на чл.118, ал.1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

От своя страна чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. регламентира, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.

Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118 ЗДДС.

В настоящия случай страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че ЕТ „И.-И. С.“ отговаря на изискванията на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 на МФ/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, поради което следва да регистрира извършваните от него продажби на ЕКАФП, като при извършена в стопанисвания от ЕТ „И.-И. С.“ търговски обект – кафе-аперитив „Фреш“, находищ се в [населено място], ул.********* на 25.03.2024 г. в 11:34 ч. проверка по спазване на данъчното и осигурителното законодателство, е направена контролна покупка на два сандвича, един сок и две кафета, на обща стойност 10,00 лв., като за продажбата не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, модел DATECS DP-150, с ИН на ФУ: DT827609 и ИН на ФП: 02827609, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката, с което е допуснато нарушение на цитираните по-горе разпоредби.

Спорен е въпроса дали прилагането на принудителната административна мярка в настоящия случай е в съответствие с целите визирани в чл.22 ЗАНН и с принципа за съразмерност залегнал в чл.6 АПК и това са основните доводи в жалбата.

По силата на чл. 6, ал. 5 АПК административният орган е длъжен да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Ето защо административните санкции следва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което "никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона". По този начин принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице , в които смисъл са решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.

С Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 Съдът на Европейският съюз приема, че „член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение“.

В решението си СЕС изрично посочва - „ що се отнася до спазването на принципа на пропорционалност, следва да се припомни, че той изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции, предвидено в национална правна уредба като разглежданата в главното производство, да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели „.

В съответствие с това не се допуска национална правна уредба, при която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимата допълнителна тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

Понастоящем с процесната заповед е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект за максималния период от 30 дни, която може да се квалифицира като особено тежко за търговеца, защото му пречи да упражнява дейността си и съответно го лишава от приходите му.

Същевременно от издаденото наказателно постановление се констатира, че за същото деяние е ангажирана административнонаказакателната отговорност на търговеца и му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева, която е била заплатена.

Т.е. въз основа на един и същи факт, са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН, доколкото чл.193, ал.1 ЗДДС предвижда, че установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания и по АПК, т.к. според чл.186, ал.4 ЗДДС обжалването на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Поради това НП и ПАМ се издават след провеждане на отделни и самостоятелни производства и подлежат на обжалване пред различни съдилища, като правната уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на мерките и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на нарушението, поради което тази уредба не се допуска от член 50 от Хартата според т.63 и диспозитива на решението на СЕС по дело С-97/21.

В резултат на това като краен резултат се достига до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер, което обосновава извода за несъответствие на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването с принципа на пропорционалност по смисъла на приетото от СЕС в нЕ.ото решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21.

Посоченото е основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, т.к. приложената принудителна мярка се явява непропорционално ограничение спрямо преследваните легитимни цели.

Предвид изхода на делото и направеното искане следва да се присъдят на оспорващия направените по делото разноски в размер общо на 600 (шестстотин) лева, съставляващи заплатени държавна такса и адвокатски хонорар, както и да се отхвърли искането на ответната страна за присъждане на разноски.

Водим от горното, Я А С

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-77-0141690/22.04.2024 г. на началник отдел „.Оперативни дейности" град Бургас, дирекция „Оперативни дейности", главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на HAП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановено налагане на ЕТ „И.-И. С.“, регистриран в ТРРЮЛНЦ с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] вх.“А“, ет.3, ап.6, представлявано от И. Г. С. на принудителна административна мярка-Запечатване на търговски обект- кафе-аперитив „Фреш“, находят се в [населено място], ул.*********, стопанисван от ЕТ „И.-И. С.“ с [ЕИК] и забрана за достъп до него за срок от 30 (тридесет) дни.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на ЕТ „И.-И. С.“, регистриран в ТРРЮЛНЦ с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] вх.“А“, ет.3, ап.6, представлявано от И. Г. С. направените по делото разноски н размер на 600 (шестстотин) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на Национална агенция за приходите за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.