№ 14
гр. Силистра, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20243400500428 по описа за 2024 година
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от ОБЩИНА АЛФАТАР,
ЕИК: *********, представлявана от д-р Янка Стоянова Господинова, кмет на Община
Алфатар, чрез адвокат Л. К. Д. от Софийска АК, против решение № 419/19.06.2024 г.
постановено по гр.д. №1609/2023 г. на Силистренския районен съд, с което съдът е
ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан предявения от Общината иск с правно
основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, за постановяване право на изкупуване на продадените от
съсобственика му И. Д. И. с ЕГН ********** на „ГРАДИ-ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Силистра, общ. Силистра, обл. Силистра, ул.
„П. Бояджиев“ № 9, ет. 1, an. 1, представлявано от управителя Атанас Г. Русев 1920 кв.м. /
1920 / 4200 ид. части/ от поземлен имот с иденификатор 00415.503.1367, находящ се в гр.
Алфатар, ул. „Ал. Стамболийски“ № 27, целият с площ от 4820 /четири хиляди осемстотин и
двадесет/ кв.м., съгласно скица № 15-1015376- 24.09.2023г. на АГКК, а съгласно документи
за собственост, целия с площ от 4200 /четири хиляди и двеста/ кв.м., ведно с построената в
него сграда за търговия с идентификатор 00415.503.1367.2 със застроена площ от 211/ двеста
и единадесет/ кв.м., като ищецът замени купувача по сделката при действително уговорената
между страните цена от 30 000.00 / тридесет хиляди /лева.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, като е развил
доводи за материална и процесуална незаконосъобразност,а също и за необоснованост, като
моли да бъде отменено изцяло, като бъде постановено ново, с което да бъде уважена изцяло
неговата искова претенция. В с.з. пред тази инстанция се явяват адв. Д. и адв. Г.,
упълномощен от последното с.з., които поддържат жалбата, молят да бъде уважена.
Ответниците по жалбата - И. Д. И. с ЕГН ********** на „ГРАДИ-ИНВЕСТ“ ЕООД
с ЕИК *********, чрез адв. Н. Д. от СсАК, са депозирали писмен отговор, с който оспорват
жалбата, считат, че следва да бъде отхвърлена, а решението на СсРС – потвърдено. В с.з.
пред тази инстанция се явява дав. Д., който поддържа отговора.
1
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Жалбата е предявена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и при спазени процесуални изисквания на чл.258 и сл. ГПК , поради което е допустима.
Пред районния съд настоящият въззивник са предявили иск по чл.33, ал.2 ЗС
против ответниците , като претендира съдът да допусне от негова страна, в качеството му
на съсобственик, да изкупи 1920 кв.м. ид. поземлен имот с иденификатор №00415.503.1367,
находящ се в гр. Алфатар, ул. „Ал. Стамболийски“ №27, целият с площ от 4820 /четири
хиляди осемстотин и двадесет/ кв.м., съгласно скица № 15-1015376-24.09.2023г. на АГКК, а
съгласно документи за собственост, целия с площ от 4200 /четири хиляди и двеста/ кв.м.,
ведно с построената в него сграда за търговия с идентификатор 00415.503.1367.2 със
застроена площ от 211/ двеста и единадесет/ кв.м., по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС, като замени
ответника- купувач по продажбата, по действително уговорените между двамата ответници
условия.Претендира и разноски за производството.
По делото е безспорно между страните, че е налице съсобственост по отношение
на дворното място - ПИ с идентификатор 00415.503.1367, намиращ се в гр.Алфатар, кв.
Попово, в който са разположени две сгради - сграда с идентификатор 00415.503.1367.1,
собственост на Община Алфатар и сграда с идентификатор 00415.503.1367.2, собственост на
ответника И. Д. И.. Видно от представения пред РС , Акт №28 от 21.08.1997г за Частна
общинска собственост, вписан в Служба по Вписвания-Силистра на 23.10.2007 г. с Вх.рег.№
9582 Община Алфатар е собственик на 2280 /две хиляди двеста и осемдесет/ ид. части от
поземлен имот с иденификатор №00415.503.1367 /нула нула четири едно пет точка пет нула
три точка едно три шест седем/, находящ се в гр. Алфатар, общ. Алфатар, ул. „Ал.
Стамболийски“ №27, целият с площ от 4820 /четири хиляди осемстотин и двадесет/ кв.м.,
съгласно скица № 15-1015376- 24.09.2023г. на АГКК, а съгласно документи за собственост,
целия с площ от 4200/ четири хиляди и двеста/ кв.м., ведно с построената в него сграда за
търговия с идентификатор 00415.03.1367.1, със застроена площ от 130 /сто и тридесет/ кв.м .
С Постановление за възлагане на недвижим имот №7849/2004/000050/23.03.2005 г. на АДВ -
Варна, вписано в Служба по Вписвания-Силистра на 28.03.2005г. вх. № 2812, том V, стр.254,
първия въззиваем е придобил 1920 кв.м. ид. от процесния имот, ведно с построената в него
друга сграда за търговия с идентификатор 00415.503.1367.2 със застроена площ от 211/
двеста и единадесет/ кв.м. С Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №11,
том V, per. №624 от 2023 г., вписан в Служба по Вписвания -Силистра,с вх. Рег.№
3994/07.09.2023г. акт 81, том XIII, акт. 81, първият въззиваем е продал на втория сграда с
идентификатор 00415.503.1367.2, заедно със съответните идеални части по правото на
собственост на поземления имот, в който е построена сградата, без да предложи на
въззивника като съсобственик да изкупи частта на ответника. Ден след като исковата молба
по първоинстанционното производство е вписана -28.09.2023 г., на 29.09.2023 г. е извършена
продажба на процесния имот от дружеството„ГРАДИ-ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК *********
на първоначалния собственик – И. Д. И., съгласно НА № 48, том IV, рег. № 5493, дело 0 433
от 2023 г. на нотариус Златко Нотев, с рег. № 307 на НК.Пред тази инстанция е представен
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №4, том VII, дело №677/2024г. от
16.10.2024г., на нотариус Румен Тодоров с рег № 105 на НК, с който процесният имот,
който е предмет на предходните два нотариални акта отново е продаден на дружеството, но
продажбата е извършена като СИО, защото имотът е придобит от първия въззиваем като
СИО. Поради извършеното вписване на исковата молба, делото продължава между
първоначалните страни съгласно чл. 226 ГПК.
Отчитайки, че в случая случай съсобственост е налице единствено по отношение
на дворното място, но не и по отношение на сградите в него, районният съд възприема , че е
налице изключителна собственост по отношение на тях, поради което разпоредбата на чл.
33, ал. 2 от ЗС не може да намери приложение, тъй като се касае за т. нар „хоризонтална“
етажна собственост, при която земята представлява обща част, която нее подлежи на
2
изкупуване, а също не подлежи на изкупуване и сградата - суперфициарна собственост. Тъй
като правото на изкупуване се поражда единствено в полза на собственик, по отношение на
самостоятелен имот, който притежава в съсобственост с друго лице, а в случая
прехвърлителят по сделката е бил едноличен собственик на сградата, находяща се в
съсобствен поземлен имот и частта от прехвърленото съсобствено място няма
самостоятелен характер, а е принадлежност към прехвърлената сграда, поради което е
направил извода, че ищецът , настоящ въззивник няма право на изкупуване и не е следвало
да се предлага на него закупуване на имота, тъй като отделната собственост на сградите
дава право на собственика да ги продава не само на другия съсобственик на мястото, но и на
други лица, като е отхвърлил исковата претенция .
Жалбоподателят твърди, че по делото има данни за неясноти, свързани с площта и
собствеността върху процесния поземлен имот с идентификатор 00415.503.1367, находящ се
в гр. Алфатар, ул. „Ал. Стамболийски“ № 27, целият с площ, по документи от 4 200 кв.м., а
съгласно скица № 15-1015376 -24.09.2023 г. на АГКК от 4 820 кв.м., поради което счита, че е
необходимо да се изясни каква е действителната площ на процесния имот, на какво се дължи
разликата в площта между документите за собственост и приетата по делото скица № 15-
1015376 -24.09.2023 г. на АГКК и дали тези допълнителни 620/4820 ид. части от имота са
собственост на Община Алфатар или на пък на трето за делото лице. Ако са собственост на
трето лице, дори по смисъла на ГГВС № 2/1982 г., за каква хоризонтална етажна собственост
може да става дума при положехте, че реда по чл. 58. ал. 1 от ЗТСУ вече не съществува?
Сочи, че РС не е изяснил и редица други относими към спора обстоятелства, в това число -
по какъв ред е възникнала съсобствеността върху процесния имот, колко и какви регулации
са били извършени, кога и как са били построени находящите се в него сгради, какво е било
неговото предназначение към момента на извършване на процесната сделка, възможно ли е
същият да бъде поделен между съсобствениците при спазване на техническите правила и
норми, така, че всяка една от двете сгради да попадне в отделен имот, представляващ
самостоятелен обект на правото на собственост, както и това, дали е изчерпан
градоустройствения потенциал на процесния имот.
Жалбоподателят намира за значимо и обстоятелството, че съдът не е положил
дължимите усилия да укаже на страните да представят доказателства за условията по
процесната сделка, които счита, че са пряко относими към предмета на делото, като
например цената на двата обекта по процесната сделка, според него следва да се дефинира и
докаже от тях съобразно разпределената им доказателствена тежест, тъй като е посочена
обща сума от 30000 лева.
Жалбоподателят счита, че в обжалваното решение PC - Силистра е допуснал и
фактически грешки в диспозитива на решението, който не съответства, не само на
обстоятелствената част и на петитума на исковата молба, но и на записа на процесната
сделка, така, като е описана в Нотариален акт №11, том. V, per. 4606, дело № 624 от 2023 г.
по описа на нотариус Румен Тодоров № 105 по регистъра на НК, с район на действие PC -
Силистра.
Според жалбоподателя, липсата на задълбочен доклад по делото и допусната от PC
- Силистра пълна неяснота по множеството съществени факти, пряко относими към
предмета на делото и правилността на правораздавателния акт, са довели до постановяване
на неправилен съдебен акт, предмет на настоящата жалба. В тази връзка са развити и
съображения, които според въззивника касаят правнорелевантни факти, въз основа на които
формира правни изводи за приложение на чл. чл. 33 ЗС, във вр. с чл. 66 ЗС.
С оглед изложените в жалбата възражения и като прие, че е налице хипотезата,
описана в т. 3 от TP № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 / 2013 г., ВКС, ОСГТК, въззивната
инстанция, по искане на жалбоподателя, назначи СТЕ и СЦЕ експертизи, които са приети
като доказателства пред тази инстанция.
3
Съгласно заключението на СТЕ, графичната площ на УПИ ХШ - „Гостилница и
магазин” в кв. 127 по регулационния план от 1979 г., действащ към дата 20.03.2005 г., т.е.
към момента на издаване на Постановлението за възлагане на недвижим имот е 4800 кв.м.
Към въпросната дата - 20.03.2005 г., действа ЗУТ, влязъл в сила от 31.03.2001 г. До
изменението му от 2007 г. ( изм. ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) в ЗУТ няма
такъв термин „прилежаща площ към сграда. След това изменение терминът „прилежаща
площ към сграда” е въведен в чл. 22, ал. 7(нова) и се отнася само и единствено за случаите
на преструктуриране на квартали с комплексно застрояване, като самата прилежаща площ се
определя по правилата на Наредба № 7 за правила и нормативи на отделните видове
територии и устройствени зони. В Постановлението за възлагане е записано .. .’’ведно с
частта от земята съставляваща прилежащи части на сградите с площ 1920 (хиляда
деветстотин и двадесет) кв.м.” Сделката, оформена в Нотариален акт № 11 от 07.09.2023 г.
на нотариус Румен Тодоров, цитира имот с площ 1920/4820 ид.ч. от пи 00415.503.1367 с
площ 4820 кв.м. по КККР. Процесната сграда с идентификатор 00415.503.1367.2, т.е.
построена е преди 1979 г. В Община Алфатар няма запазена техническа документация за
същата. Съдейки от надписа в плана от 1979 г., е строена от „Наркооп”. Действителната й
площ е тази по КККР - 211 кв.м. Прилежащата й площ вещото лице приема, че е сумата от
застроената площ по смисъла на Закона за устройство на територията и площта около
застроената площ, определена на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от
ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в
рамките на урегулирания поземлен имот и възлиза на 447 кв.м.
При анализ на относимите факти следва да се изясни още в началото, че понятието
„хоризонтална етажна собственост“ намира обосновка единствено в съдебната практика и то
по повод неподеляемостта на земя, върху която са изградени няколко сгради, притежавани в
индивидуална собственост. А хипотезата може да се приравни на отношенията в етажната
собственост - собствениците на отделни самостоятелни обекти в сградата са съсобственици
на общите части на сградата, но съсобствеността върху тях не може да бъде делена съгласно
чл. 38, ал. 3 от Закона 3а собствеността. Делбата на съсобствено УПИ е недопустима, само
ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена
(реш. № 87/ 2011 г., ВКС, постановено в производство по чл. 290 ГПК). Текстът на чл. 38, ал.
l ЗС (при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици,
общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът и т.н.) има
предвид вертикална етажна собственост - т.е. сграда с няколко самостоятелни обекта, които
имат различни собственици. В съдебната практика правилата на чл. 38. ал. 1 и ал. 3 ЗС се
прилагат и за т.нар. „хоризонтална етажна собственост", при която в съсобствено дворно
място има две или повече сгради и собствеността на които не принадлежи на всички
съсобственици на парцела. Приема се, че в тези случаи дворното място също представлява
обща част и не подлежи на делба поради предназначението му и поради разпоредбата на чл.
38, ал. з от ЗС. В този смисъл са ППВС № 4/ 1964 г.; ППВС № 2/ 1982 г.; решения на ВКС
под № 393/ 2009 г., № 192/ 2014 г., № 192/ 2013 2. и др.
Изключение от този принцип е случаят, при който самото дворно място е делимо
според строителните правила и норми, като за всяка от сградите може да се обособи
самостоятелен урегулиран поземлен имот - решение № 504/ 1996 г. ВС. Точно такъв е
настоящия случай, тъй като прилежащата идеална част от общия парцел към всяка една от
сградите е с такива размери, че не само обслужва като прилежаща част всяка една от
сградите, а и при сега действащите план за регулация и КККР плътността на застрояване за
УПИ XIII /съответстващ на пи 00415.503.1367/ е 341 кв.м. общо застроена площ, разделена
на 4820 кв.м. - площта на процесния имот = 0.071%. Според заключението на СТЕ
минимално допустимата застроена площ може да бъде 20%, т е. 3 пъти повече. Това се
обяснява с факта, че още с първия регулационен план на с. Алфатар, одобрен със Заповед №
3205,3206 от 24.07.1950 г. процесният имот е отреден за задоволяване на обществени нужди,
4
като предназначението на имота остава същото и при регулацията, извършена през 1979 г.,
такова е и предназначението му съгласно кастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Алфатар, извършено със Заповед № РД - 18-73/15.10.2009 г. на Изпълнителния директор на
АГКК - София. Така, че в случая не се касае за имот , предназначен за малоетажно или
средноетажно жилищно или вилно застрояване, което се има предвид в хипотезата на т. нар.
„етажна собстевност“ , включително и в посочената от РС съдебна практика в малките
населени места, тъй като процесният имот не е и терен за масово жилищно строителство.
В хода на въззивното производство е установена категорично и общата площ на
имота, като съгласно Акт № 671/17.07.2024 г. за поправка на частна общинска собственост
№ 402/19.02.2013 г. общата площ на имота е 4820 кв.м., от които 2900 кв.м. е идеалната част
на Община Алфатар , ведно с описаните в акта сгради за търговия, поради което и правата на
съсобственост на ответника са 1920/4820 идеални части от парцела, ведно със съответната
сграда за търговия.
Изхождайки от обстоятелството, че целият имот е съсобствен между страните
без да е налице хоризонтална етажна собственост, съдът счита, че се касае за чиста хипотеза
по бл. 33 ЗС и жалбата следва да бъде уважена, като въззивната инстанция отмени
обжалваното решение на РС и постанови ново, с което допусне въззивникът да изкупи
горепоисания имот при суловията на договора, сключен между ответниците , като заплати
на купувача сумата от 30 000 лв. в едномесечен срок от влизане на настоящото решение в
сила, като се отбележи, че при неплащане на горепосочената сума в дадения срок,
постановеното решение за изкупуване се обезсилва по право. Въззивникът претендира
разноски, които възлизат на 6916, 67 лв., съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК и
следва да му бъдат присъдени, като ответниците бъдат осъдени да му заплатят по 3458,34
лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 419/19.06.2024 г. постановено по гр.д. №1609/2023 г. на
Силистренския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, от страна на ОБЩИНА
АЛФАТАР, ЕИК:*********, представлявана от д-р Янка Стоянова Господинова, кмет на
Община Алфатар на 1920 / 4820 ид. части/ хиляда девестотин върху четири хиляди
осемстотин и двадесет/ от поземлен имот с иденификатор 00415.503.1367, находящ се в гр.
Алфатар, ул. „Ал. Стамболийски“ № 27, целият с площ от 4820 /четири хиляди осемстотин и
двадесет/ кв.м., съгласно скица № 15-1015376- 24.09.2023г. на АГКК, а съгласно документи
за собственост, целия с площ от 4200 /четири хиляди и двеста/ кв.м., ведно с построената в
него сграда за търговия с идентификатор 00415.503.1367.2 със застроена площ от 211/ двеста
и единадесет/ кв.м., по действително уговорената между страните цена от 30 000.00 /
тридесет хиляди/ лева, предмет на сделка в Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот №11, том V, per. №624 от 2023 г., вписан в Служба по Вписвания -
Силистра,с вх. Рег.№ 3994/07.09.2023г. акт 81, том XIII, акт. 81, на Нотариус с рег № 105 на
НК и район на действие СсРС, с която И. Д. И. с ЕГН ********** е продал на „ГРАДИ-
ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Силистра, общ.
Силистра, обл. Силистра, ул. „П. Бояджиев“ № 9, ет. 1, an. 1, представлявано от управителя
Атанас Г. Русев, гореописания имот за сумата от от 30 000.00 / тридесет хиляди/ лева, като
ОБЩИНА АЛФАТАР, ЕИК:********* дължи плащане на посочената сума на„ГРАДИ-
ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК ********* , както и сумата от 30 000.00 / тридесет хиляди/ лева и
1164, 60 лв. / хиляда сто шестдесет и четири лева и 60 ст. / - такси в нотариалното
производство, в едномесечен срок от влизане в сила на решението.
5
На осн. чл. 33, ал. 3 от ЗС, ако посочените суми не бъдат заплатени в указания
едномесечен срок, настоящото решение ЩЕ СЕ СЧИТА ЗА ОБЕЗСИЛЕНО ПО ПРАВО.
ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото
решение в Служба по вписванията - гр. Силистра, на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА И. Д. И. с ЕГН ********** , да заплати на ОБЩИНА АЛФАТАР,
ЕИК:********* , сумата от 3458,34 лв / три хиляди петстотин четиридесет и осем лв. и 34
ст./, представляваща припадаща му се част от направените от последния разноски по делото
за двете инстанции в размер на 6916,67 /шест хиляди деветстотин и шестнадесет лв. и 67 ст./
лева.
ОСЪЖДА ГРАДИ-ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК *********, да заплати на ОБЩИНА
АЛФАТАР, ЕИК:********* , сумата от 3458,34 лв / три хиляди петстотин четиридесет и
осем лв. и 34 ст./, представляваща припадаща му се част от направените от последния
разноски по делото за двете инстанции в размер на 6916,67 /шест хиляди деветстотин и
шестнадесет лв. и 67 ст./ лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в
едномесечен срок от получаване на същото от страните по делото по реда на чл.280 и сл.
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Теодора Василева Василева
Аналогията в режимите на допустима или недопустима делба и допустимо или
недопустимо изкупуване е съвсем резонна, тъй като и в двата случая отделната собственост
на сградите се противопоставя на съсобствеността на земята, върху която са построени . И
делбата, и правото на изкупуване като правни възможности имат за цел да прекратят
съсобствеността или поне да намалят боря на съсобствениците. Ето защо, съвсем обяснимо,
и РС, и страните, позовавайки се на съдебна практика относно предмета на настоящия спор,
сочат съдебни решения за делба, където е въведено понятието „хоризонтална етажна
собственост“ и го съотнасят към настоящия казус.
В случая, дори и да се възприеме за резонно тълкуването, че не се касае за т. нар.
„хоризонтална „етажна собственост“, тъй като прилежащия терен е много по- голям от
необходимия за обслужването на всяка една от сградите, индивидуална собственост, то не
може да се приеме, че се касае и за съсобственост по смисъла на чл. 33 ЗС, защото е
изкуствено поддържана в рамките на два самостоятелни имота и защото, ако се признае
правото на изкупуване по чл.33 ЗС, означава да се признае и възможността за делба на
същия, което очевидно е невъзможно, поради индивидуалната собственост върху сградите.
Най – последователното разрешение е обособяването на два самостоятелни парцела с
отделни сгради и терен, съобразени с правата на съсобственост на всеки един от
собствениците на сгради, тъй като площта позволява. Тъй като, обаче , единият
съсобственик е Общината, от която зависи техническото и нормативно извършване на
разделянето, а в случая тя е заинтересована да придобие целия имот, същата не е допуснала
да се задвижи процедурата по обособяването на два парцела и по този начин е създала
предпоставки да черпи права от неправомерното си поведение, като в настоящото дело
6
претендира право на изкупуване. Пак поради недалновидни управленски решения Общината
още преди прецесната продажба е допуснала с Постановление за възлагане на недвижим
имот №7849/2004/000050/23.03.2005 г. на АДВ –Варна имотът да бъде възложен на първия
ответник, като по признание на нейния процесуален представител , изобщо не е участвала в
търга и по този начин се е създала тази съсобственост, която е генерирала и предмета на
спора по настоящото дело.
Ето защо, считам, че изкуствено поддържаната съсобственост на земята, поради
липсата на воля у въззивника да допусне обособяването на два парцела, не следва да се
тълкува като предпоставка за приложение на чл. 33 ЗС. Така както, в делбеното
производство, възможността за обособяване на два парцела се реализира служебно и се
разпределят новообразуваните имоти между съсобствениците, така би трябвало и в случая
да се задължи общината да изготви проект за обособяване на два парцела според правата на
собственост на страните в него. Тъй като, тя очевидно, няма да направи това доброволно, то
считам, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, но по съображенията
изложени с настоящите мотиви, а именно – възможността за обособяване на два
самостоятелни парцела.
Решението на РС следва да се потвърди поради факта, че възможността за
обособяване на отделни парцели преди продажбата е препятствана от въззивника.
7