РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Царево, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Стефка Б. Илиева
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20232180100085 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
адв. Д. В. М., Адвокатска колегия ***, с адрес на кантора и съдебен адресат:
******, в качеството на пълномощник на И. А. А., ЕГН: **********, с адрес:
*****, съдебен адресат по делото : гр. *****, против "***" ***, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ******, с която се иска то съда, да
постанови решение, с което да приеме за установено, че клаузата „*****“ от
индивидуален договор за потребителски кредит **** е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на
нормите на чл. 10а, чл. 19, ал. 4 и чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143 от ЗЗП.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и доказателствата на ответника.
Ответника е получил исковата молба и е депозиран писмен отговор в
срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за
недопустим, алтернативно неоснователен. Ангажира писмени доказателства.
Предявява насрещен иск.
В исковата молба се твърди, че ищеца е страна по договор за
потребителски кредит ****, подписан с ответното дружество, като е било
договорено, че ищеца получава сумата от ****лева, под формата на кредит,
при ГЛП: **%, при ГПР:**%, при срок на кредита от **дни. Сочи се, че
съгласно т. * и чл. **от Договора, ищеца дължи такса експресно разглеждане
1
в размер ***лева. Ищеца твърди, че така договорената клауза е нищожна, по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави.
Отделно от това се сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК,
тъй като има законова забрана, кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. На
следващо място се сочи, че атакуваната клауза е нищожна и като такава,
заобикаляща закона.
Исковата молба е приета от съда и изпратена на ответника.
В отговора на исковата молба ответника твърди, че атакуваната клауза,
не нарушава добрите нрави и не е неравноправна. Сочи, че клаузата е
уговорена в договора по общо съгласие на страните. Твърди, че
допълнителната услуга за експресна обработка, не е задължително условие за
получаване на кредит. Твърди, че така уговорената такса не заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според която ГПР /включващ всички
лихви, такси, преки и косвени/ не може да надхвърлят с повече от 5 пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове съгл. **№
**/**г. Твърди, че сумата по таксата за експресно разглеждане, е
единственото възнаграждение на кредитора, уговорено с договора, което
реално покрива неговата загуба от предоставените в заем парични средства.
В съдебно заседание, страните не се представляват. Взимат писмени
становища по делото.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени
доказателства, че на ****г. между страните е бил сключен *****договор за
потребителски кредит ******, в изпълнение на който кредиторът- ответник
по делото- е предоставил на кредитополучателя- ищец в производството-
сумата от ****лв. за срок от **дни, с падеж за връщане- ***г.
Няма спор, че сумата по отпуснатия кредит е била преведена по сметка
на ищцата на ***г. чрез разчетна експозиция на ***№ ***.
Не се пори, че с договора е уговорено, сумата по кредита да се олихвява
с **% лихвен процент /т. */, а годишният процент на разходите да е **% /т. */
и *бр. погасителна вноска. Общият размер на плащанията за периода е
уговорен да възлезе на ***лв.
Няма спор, че в т. *, страните са уговорили заплащане на такса за
експресно разглеждане в размер на ***лева /т. */.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предмет на делото е установителен иск за нищожност на договор за
допълнителни услуги към договор за заем поради противоречие със закона,
2
който е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10а,
чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради накърняване на добрите нрави – с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и поради неравноправност – с правно
основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
По допустимостта на исковете:
Предявените искови претенции в условията на евентуалност са
допустими, като неоснователно се явява възражението за недопустимост
направено от ответника в отговора на исковата молба. Съгласно правната
доктрина, нищожността на един договор, може да се установи с иск пред съда
при наличието на правен интерес. Ищец в ***производство може да бъде
както лице, което е страна по договора, така и трето лице, чиито права и
признати от закона интереси се засягат с действието на сделката. За да
възникне право на иск в полза на определено лице, е нужно да е възникнал
между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда. В
случая е налице гражданско правен спор, който е безспорно е подведомствен
на съда. Следва да се посочи, че условията, при които правото на иск,
възниква в полза на определено лице са: правен интерес от защита,
процесуална легитимация, процесуална правоспособност, подведомственост
на делото на съдилищата /положителни процесуални предпоставки/. Пречка
за съществуване правото на иск е силата на пресъдено нещо /отрицателна
процесуална предпоставка/. С оглед горното, следва да са налице
кумулативно положителните процесуални предпоставки и да отсъства
отрицателната такава. Искът за установяване нищожност на договор или част
от него, е установителен по своя характер и предпоставка за неговата
допустимост- като беше посочено по- горе- е наличието на правен интерес. В
случая, според съда такъв правен интерес е налице, като същия произтича от
качеството на ищеца, който е страна по договора и при въведени съмнения за
действителността на договора или част от него, правното му положение е
смутено. При това положение се налага извода, че при всяко положение,
когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице,
като установи с влязло в сила решение, че между тях съществува, респ. не
съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск е
допустим и подлежи на разглеждане по същество. В настоящия случай са
налице всички положителни предпоставки и отсъства отрицателната такава,
поради което настоящия съд приема, че предявените искове са процесуално
допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.
По отношение на претенцията за заплащане на сума, представляваща
недължимо платена такса за експресно разглеждане на кредита, съдът намира
следното:
На основание чл. 10а от Закона за потребителските кредити, кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. *от
цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
3
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответното дружество-
кредитодател не е имал правото да претендира заплащане от страна на
кредитополучателя такса за експресното разглеждане на кредита – налице е
клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от Закона за
потребителските кредити /Вж. Решение № **-***от ****г. по гражданско
дело № ***, по описа за **год. на Окръжен съд- ***/.
Отделно от това, съдът намира, че клаузата, установяваща задължение
за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем е
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като по този начин
се увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация,
която получава длъжника.
С оглед изложеното следва да бъде постановено решение, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло, като клаузата „*****“ от
индивидуален договор за потребителски кредит ***** да бъде обявена за
нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и поради това, че са
сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, от ЗПК.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, пълномощника на ищеца има право
да му бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на ***лева за
заплатена държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в полза
на пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение
в размер на ****лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата „****“ от индивидуален *****
*****, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена
при неспазване на нормите на чл. 10а от ЗПК.
ОСЪЖДА "****" ***, ЕИК ***, да заплати на адв. Д. В. М., Адвокатска
колегия ***, сумата в размер на **лева, представляваща направените
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА "***" **, ЕИК ***, да заплати на адв. Д. В. М., Адвокатска
колегия ***, сумата в размер на ***лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд- Бургас,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5