Р Е
Ш Е Н
И Е №220
Том
3 стр.42-44
09.04.2010 год., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
на единадесети март през две хиляди и десета година
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ
: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: З.Л.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Съдията
гр. д. № 1148 по описа за 2009год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от М.П.А.,*** против Х.Н.С.,
С.М.С. и М.Б.Р.,***, иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД за сумата в размер на 15 000 лева.
Ищцата твърди, че на 21.12.2004г. спрямо нея
било извършено престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр.ал.2,т.1, вр. ал.1, т.2 от
НК от ответниците, изразяващо се в принудително съвкупление, осъществено
чрез употреба на сила и заплашване. В
резултат на това за нея възникнали неблагоприятни последици в психологически и
емоционален план, изразяващи се в лошо настроение и унилост, породени от
изживения срам от унизителното отношение, на което била подложена. Вследствие
на това преживяла силен стрес, поради което изпаднала в депресия. Всичко това
провокирало у ищцата неудобство и срам пред близки и познати. От своя страна
душевното състояние, в което се намирала, станало причина да избягва иначе
динамичните си социални контакти за продължителен период от време. Неудобството
и срама, които изживяла, продължавали и до настоящия момент, тъй като периодът
на психилогичното възстановяване все още не бил приключил. Твърди още, че във
връзка с извършеното на посочената дата деяние, срещу ответниците било
образувано наказателно производство и с Присъда № 329/22.05.2007г., постановена
по НОХД № 724/2007г. по описа на Районен съд-Хасково, ответниците били признати
за виновни за осъществено престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1, вр.
ал.1, т.2 от НК, като за така извършеното престъпление на основание чл.152,
ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.54 от НК, им било наложено
наказание „лишаване от свобода за срок от три години”, чието изпълнение на
основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за срок от пет години за всеки един
от тях. Ищцата твърди още, че в хода на наказателното производство била лишена
от възможността да предяви граждански иск и да бъде обезщетена за причинените й
неимуществени вреди, поради което налице бил правен интерес от предявяване на
настоящия иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответниците да й заплатят солидарно сумата от 15 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 21.12.2004г., както и направените по
делото разноски.
Ответниците
М.Б.Р. и С.М.С., както и назначеният особен представител на ответника Х.Н.С.,
оспорват иска по размер.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :
С влязла в
сила Присъда № 329/22.05.2007г., постановена по НОХД № 724/2006г. по описа на
Районен съд-Хасково, подсъдимите Х.Н.С., С.М.С. и М.Б.Р. са били признати за
виновни в това, че на 21.12.2004г. в с.В., Обл.Хасковска, са се съвъкупили с
ненавършилата осемнадесет години М.П.А.,*** – на 16 години, принуждавайки я към
това със сила /нанасяне на побой-удари с гумено уплътнение по крайниците,
натиск по тях; дърпане, бутане и притискане/ и заплашване /заплаха с ножка и
заплашителни изрази спрямо нейната личност/, като деянието е извършено от
повече от две лица – престъпление по чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.2, т.1 вр. ал.1,
т.2 от НК, поради което и на основание
чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, вр чл.54 от НК им е наложено наказание „лишаване
от свобода за срок от три години”, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от пет години, за всеки един от тях.
Представи
се по делото Медицинско удосотверение № 3042/02.12.2009г., издадено от
Психиатричен диспансер, от което се установява, че ищцата е била на лечение от
19.06.2009г. до 17.07.2009г. Посочена е диагноза – Посттравматично стресово
разстройство.
Като доказателство по делото беше
приета и Епикриза № 159/2009г., издадена от „Областен диспансер за психични заболявания
със стационар” ЕООД-гр.Хасково на М.П.А., в която е отразено, ча пациентката е
постъпила на лечение на 19.06.2009г. и е била изписана на 17.07.2009г. с
окончателна диагноза: Посттравматично стресово разстройство.
По делото
съдът допусна ангажиране и на гласни доказателства:
От показанията на свид. С.Й.,
майка на ищцата, се установява, че след случилото се на 21.12.2004г. дъщеря й
се затворила в себе си и не поддържала контакт с никого. Не искала да излиза
навън. Два пъти правила опити да се отрови. Твърди още, че М. искала да се
самоубие. Свидетелката посочва, че водила дъщеря си на лекар в психиатричния диспансер,
където й били предписани успокоителни лекарства. Посочва, че след случилото се ищцата
се държала грубо с близките си.
Свид. Х.М., вуйчо на ищцата, също
дава показания, че след случилото се М. два пъти правила опити за самоубийство.
Преди изнасилването тя имала приятелки, била весела, а след това се затворила в
себе си. Свидетелят описва ищцата като много променена след случилото се.
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша заключение на
съдебно-медицинска експертиза.
Вещото лице посочва, че на ищцата
е причинено страдание, като срокът за пълно възстановяване е до 15 дни. Посочва
се още, че в случая не може да се изключи възможността при ищцата да е налице
лека форма на вторичен вагинизъм, породен от психичния стрес, преживян във
връзка с инцидента. Вещото лице е категорично, че за преодоляване на това
състояние следва ищцата да работи с психолог и специалист по сексология. Експертизата
не посочва конкретен срок за преодоляване на вече възникнала реакция на
вторичен вагинизъм.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на предявения иск :
Фактическият състав на
непозволеното увреждане обхваща следните елементи: деяние, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина. И за да се приеме, че е налице деликт, всички
тези елементи трябва да съществуват в единство. Безспорно се установява в
случая, че на 21.12.2004г. ответниците са се съвъкупили с ненавършилата
осемнадесет години М.П.А.,*** – на 16 години, принуждавайки я към това със сила
/нанасяне на побой-удари с гумено уплътнение по крайниците, натиск по тях;
дърпане, бутане и притискане/ и заплашване /заплаха с ножка и заплашителни
изрази спрямо нейната личност/, като деянието е извършено от повече от две лица
– престъпление по чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.2, т.1 вр. ал.1, т.2 от НК. За извършването на това престъпление
ответниците са признати за виновни и им е наложено наказание „лишаване от
свобода за срок от три години”, чието изтърпяване е отложено за изпитателен
срок от пет години, за всеки един от тях.
С оглед изложеното съдът намира,
че в конкретния случай е налице както противоправно деяние, извършено от
ответниците, така и вината на последните и причинно-следствената връзка между
деянието и нанесени на ищцата неимуществени вреди. Предвид изложеното, съдът
намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
които съществуват в обективно единство. В тази връзка съдът намира предявения
иск за доказан по основание и счита, че следва да бъде уважен като такъв. Що се
касае до размера на обезщетението, разпоредбата на чл.52 от ЗЗД изисква
справедливостта да бъде обвързана с конкретни обективно настъпили и установени
обстоятелства. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките и
страданията на пострадалия и изобщо нематериалните последици от престъплението.
В тази насока и с
оглед съществуващата съдебна практика по тези въпроси, съдът намира, че следва
да уважи иска в пълния предявен размер, като бъдат осъдени ответниците да
заплатят солидарно на ищцата сумата от 15 000 лева –обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 21.12.2004г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Районен съд-Хасково държавна
такса в размер на 600 лева. На ищцата следва да заплатят разноски в размер на 170лв.
/адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева и разноски за вещо лице - 120
лева/ по следните съображения: от представения договор за правна защита и
съдействие с дата 21.04.2009г. /л.14/ е видно, че ищцата и адвокат Д. С. са
уговорили адвокатско възнаграждение по делото в размер на 800лв., като не е
посочен начин на плащане. Посочено е обаче точно, че предмет на договора е
правна защита и съдействие, изразяващи се в завеждане на гражданско дело по
чл.45 от ЗЗД, с каквото правно основание безспорно е настоящото дело. Отразено
е в договора, че е внесена сума от 50 лева, като липсват данни да е била
действително заплатена /внесена/
разликата от 750 лева до пълния уговорен размер от 800 лева. В този смисъл на
ищцата следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
50 лева, тъй като според нормата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатеното
възнаграждение за един адвокат, се присъжда като разноска с оглед изхода на
делото, но е необходимо този разход да е бил действително направен. Както вече
се посочи, в настоящия случай липсват категорични доказателства за внасяне на
сумата от 750 лева, поради което ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцата разноски по делото в размер на 50 лева – възнаграждение за
адвокат и 120 лева – разноски за вещо лице.
Следва ищцата да бъде осъдена да
заплати по сметка на Районен съд-Хасково възнаграждение за назначения на
ответника Х.Н.С. особен представител, в размер на 300лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
По предявения от М.П.А., ЕГН **********,*** против
Х.Н.С., ЕГН **********,***, С.М.С., ЕГН **********,*** и М.Б.Р., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД:
ОСЪЖДА Х.Н.С., ЕГН **********,***, С.М.С.,
ЕГН **********,*** и М.Б.Р., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на М.П.А., ЕГН **********,***, сумата от 15000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на увреждането – 21.12.2004г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 170 лева.
ОСЪЖДА Х.Н.С.,
ЕГН **********,***, С.М.С., ЕГН **********,*** и М.Б.Р., ЕГН **********,***, да
заплатят по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА М.П.А.,
ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен съд-Хасково сумата в размер
на 300лв. – възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Серетар:Й.Д.