РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Сандански, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20221250100980 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “********”-ЕАД, с ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление: гр********, ж.к.”********”, ********,
сгр.******, чрез пълномощника адвокат З. Й. Ц., срещу В. Д. С., с ЕГН-**********, от
гр.********, ул.“********“, №********, с която е предявен иск за установяване
съществуването на вземане в размер на общо на 896,01 лева, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 506/2020г. по описа на
РС-Сандански, от която сума 241,07лв. е по договор за мобилни услуги № ********* от
07.03.2018г. относно потребени услуги (месечни абонаментни такси и други услуги) за
периода 15/03/2018- 14/05/2018 г. и неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
305,45лв. е по договор за мобилни услуги № ********* от 12.12.2017г. относно потребени
услуги (месечни абонаментни такси и други услуги) за периода 15/03/2018- 14/05/2018 г. и
неустойка за предсрочно прекратяване на договора, 108лв. е по договор за мобилни услуги
№ ********* от 05.11.2017г. относно потребени услуги (месечни абонаментни такси и други
услуги) за периода 25/02/2018- 24/04/2018 г. и неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, 87,78лв. е по договор за лизинг от 07.03.2018г., с който е предоставено мобилно
устройство NOKIA 3 White за периода 15/03/2018 - 07/02/2020г. относно дължими и
предсрочно изискуеми лизингови вноски, а 153,71лв. е по договор за лизинг от 12.12.2017г.,
с който е предоставено мобилно устройство HUAWEI Р9 Lite mini Black за периода
15/03/2018 - 12/11/2019г. относно дължими и предсрочно изискуеми лизингови вноски,
1
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Правно основание - чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.228 от ЗЕС, чл.345,
ал.1 от ТЗ и във вр. с чл.422, ал.1, чл.415 и чл.410 от ГПК.
Сочи се в исковата молба, че страните по делото са сключили следните договори за
предоставяне на услуги: 1.договор за мобилни услуги № ********* от 05.11.2017г., съгласно
който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ********, с уговорена стандартна
месечна абонаментна такса в размер на 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС; 2.
договор за мобилни услуги № ********* с приложени заявление за смяна на собственост,
заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на ******** и договор за лизинг от
12.12.2017г., съгласно които на клиента са предоставени мобилен телефонен номер
******** пренесен в мрежата на ******** с уговорена стандартна месечна абонаментна
такса в размер на 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС и лизингова вещ-мобилно
устройство HUAWEI Р9 Lite mini Black, с цена на лизинговата вещ 238,57лв., платима на 24
лизингови вноски, като първоначалната вноска е в размер на 52,50лв. с ДДС и е платима при
сключване на договора за лизинг, а останалите 23 месечни лизингови вноски, в размер на по
8,09лв. с ДДС, се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги чрез номера, 3.договор за мобилни услуги № ********* и Договор
за лизинг от 07.03.2018г., съгласно които на клиента са предоставени мобилен телефонен
номер **********, с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 24.99 лв.
с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС и лизингова вещ-мобилно устройство NOKIA 3 White,
с цена на лизинговата вещ 171,77лв., платима на 24 лизингови вноски, като първоначалната
вноска е в размер на 80лв. с ДДС и е платима при сключване на договора за лизинг, а
останалите 23 месечни лизингови вноски, в размер на по 3,99лв. с ДДС, се фактурират
заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера. Твърди се, че за задълженията на ответника са издадени 6бр. фактури в периода м.
март 2018г. - м. юли 2018г., във всяка от които са начислени вземания на мобилния
оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента, а именно:
фактура № **********/25.03.2018г. , издадена за отчетен период 25/02/2018- 24/03/2018г., за
сумата 27,76лв., от която се претендира 19,46лв.; фактура № **********/15.04.2018г.,
издадена за отчетен период 15/03/2018-14/04/2018г., за сумата 79,15лв., от която се
претендира 41,26лв.; фактура № **********/25.04.2018г., издадена за отчетен период
25/03/2018- 24/04/2018г., за сумата 26,08лв.; фактура № **********/15.05.2018г., издадена за
отчетен период 15/04/2018- 14/05/2018г., за сума 62,05лв.; фактура №
**********/25.06.2018г., за заплащане на неустойка в размер на 62,46лв. при предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги за номер ********** по вина на потребителя,
поради изпадането му в забава, която сума съставлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС и фактура № **********/15.07.2018г. за
заплащане на неустойка в размер на 467,37лв. при предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги за номера ********** и ********** по вина на потребителя, поради
2
изпадането му в забава, която сума съставлява сбор от по три стандартни месечни
абонаментни такси за номерата без вкл. ДДС, както и за заплащане на предсрочно
изискуеми лизингови вноски в общ размер на 217,33лв. с ДДС за предоставените на лизинг
мобилни устройства по двата договора за лизинг. Твърди се, че изискуемостта на вземанията
по всяка една от фактурите е настъпила 15 дни след издаването й, както и че ответникът не е
извършил плащания. Твърди се, че договорите са прекратени предсрочно по вина на
потребителя, поради изпадането му в забава, както и че в договорите е уговорена неустойка
при такива случаи. Сочи се още, че поради липса на действия от страна на ответника,
насочени към изпълнение на паричните му задължения, “********”-ЕАД е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до РС-Сандански, въз
основа на което е било образувано ч.гр.д.№506/2020г. и е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Изтъква се, че ищцовто дружество е било уведомено от
съда, че издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника-ответник по
настоящото дело, при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което се предявява настоящия
иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение. В подкрепа на иска
се представят писмени доказателства.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Същият, редовно призован, не
се явява и в съдебно заседание, като не е депозирал молба-искане делото да се гледа в
негово отсъствие.
Преди провеждане на съдебното заседание ищецът с писмена молба е направил
искане съдът да постанови неприсъствено решение по чл.239 от ГПК.
Съдът намира, че искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е
допустимо, тъй като законодателят не е предвидил краен срок, в рамките на който страната
може да упражни правото си да иска постановяване на такова решение, поради което това
право може да се упражни във всяко положение на делото до приключване на устните
състезания. Налице са и трите кумулативни предпоставки на чл.238, ал.1 от ГПК, при
наличието на които ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
спрямо ответника, а именно: 1.ответникът не е депозирал в срок отговор на исковата молба,
2. същият не се явява в съдебно заседание и 3.ответникът не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие.
Съдът намира, че искането за постановяване на неприсъствено решение следва да
бъде уважено, тъй като са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК, а именно: 1.на
ответникът са указани последиците от неспазването на срока за отговор на исковата молба и
от неявяването му в съдебно заседание /разпореждането на съда от 26.09.2022г., връчено на
ответника ведно със съобщението по чл.131 от ГПК/, и 2. искът (който е за установяване
вземането на ищеца към ответника по сключени между тях договори за използване на
мобилни услуги и договори за лизинг) е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства (твърдените от ищеца факти се
подкрепят от доказателствата по делото-ответникът е в договорни отношения с ищеца,
регламентирани в договори за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг, по
които има издадени фактури за заплащане на ползваните услуги за съответните отчетни
периоди и за начислени неустойки за прекратяване на договора по вина на абоната). Това е
достатъчно и не е необходимо съдът да аргументира и излага доводи по същество.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по настоящото дело разноски в размер общо на 585лв., както и направените в заповедното
производство разноски в размер общо на 385лв.
Водим от горното и на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.228 от
ЗЕС, чл.345, ал.1 от ТЗ и във вр. с чл.422, ал.1, чл.415 и чл.410 от ГПК, и на основание
3
чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Д. С., с ЕГН-**********, от
гр.********, ул.“********“, №********4, че дължи на “******** ********”-ЕАД, с ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление: гр.********, ж.к.********, ********,
сгр******, сумата от общо 896,01 лева (осемстотин деветдесет и шест лв. и 01 ст.), от
която сума 241,07лв. е по договор за мобилни услуги № ******** от 07.03.2018г. относно
потребени услуги (месечни абонаментни такси и други услуги) за периода 15/03/2018-
14/05/2018 г. и неустойка за предсрочно прекратяване на договора, 305,45лв. е по договор за
мобилни услуги № ********* от 12.12.2017г. относно потребени услуги (месечни
абонаментни такси и други услуги) за периода 15/03/2018- 14/05/2018 г. и неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, 108лв. е по договор за мобилни услуги № *********
от 05.11.2017г. относно потребени услуги (месечни абонаментни такси и други услуги) за
периода 25/02/2018- 24/04/2018 г. и неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
87,78лв. е по договор за лизинг от 07.03.2018г., с който е предоставено мобилно устройство
NOKIA 3 White за периода 15/03/2018 - 07/02/2020г. относно дължими и предсрочно
изискуеми лизингови вноски, а 153,71лв. е по договор за лизинг от 12.12.2017г., с който е
предоставено мобилно устройство HUAWEI Р9 Lite mini Black за периода 15/03/2018 -
12/11/2019г. относно дължими и предсрочно изискуеми лизингови вноски, ведно със
законната лихва върху общо дължимата сума от 24.02.2020г. до окончателното й изплащане,
за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 506/2020г. по описа на РС-Сандански.
ОСЪЖДА В. Д. С., с ЕГН-**********, от гр.********, ул.“********“, № ********
ДА ЗАПЛАТИ на „********”-ЕАД, с ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление:
гр.********, ж.к.”********”, ********, сгр.********, сумата от 585 лева (петстотин
осемдесет и пет лв.) за направени в настоящото производство разноски и сумата от 385
лева (триста осемдесет и пет лв.) за направени в заповедното производство разноски-по
ч.гр.д.№ 506/2020г. по описа на Районен съд гр.Сандански.
Неприсъственото решението не подлежи на обжалване. Да се изпрати препис от него
на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4