Определение по дело №1235/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 906
Дата: 8 декември 2020 г. (в сила от 8 декември 2020 г.)
Съдия: Атанаска Китипова
Дело: 20201000601235
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 906
гр. София , 07.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров

Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601235 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Д. П. Д., чрез
упълномощения защитник адв.Б. К., против протоколно определение от
22.10.2020г. на СГС, постановено по чнд №3675/2020г., с което е оставена без
уважение молбата на осъдения Д. за предсрочно условно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.
В жалбата се сочи, че на осъдения се е родило дете, изпълнението на
наказанието трябва поне да се прекъсне, за да го припознае, посоченият от
затворническата администрация висок риск не съответства на неговото
поведение, той спазва режима, работи на външен обект. Според жалбата,
съдът трябва да прояви човещина и справедливост, за да разреши на Д. да
излезе на свобода, да припознае детето си и да сподели този момент с майката
на сина си.
САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени в
жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното
определение, намери за установено следното:
Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок и от лице с
активна процесуална легитимация за това, след проведена процедура за
1
оставянето й без движение. Към жалбата не е приложено пълномощно от
осъденото лице, съобщението за това е изпращано многократно на защитника
на всички възможни адреси, но той не е бил открит. На съдебния деловодител
е служебно известно поради опити за връчване на книжа по внохд
№1229/2019г. на САС, че адв.К. не може да бъде намерен на адреса в
кантората от органите на ОЗ „Охрана“ последно на 09.11.2020г., откогато е
разпореждането за оставяне на жалбата без движение по настоящото дело,
както и че не е осъществена връзка по телефона. Въпреки това, жалбата е
приета за редовна след постъпила писмена молба от осъдения от 02.12.2020г.,
с която моли да бъде разгледано образуваното дело, което съдът приема като
потвърждаване на жалбата и съгласие с изложените от защитника доводи
независимо от липсата на писмено пълномощно. В молбата са изложени
съображения за това, че роднините на осъдения и той самият също не могат
да осъществят връзка със защитника, не по вина на Д. не са представени
приложенията към жалбата. Поддържа се искане за условно предсрочно
освобождаване, за да може Д. да помага на семейството си. Приложени са
удостоверение за раждане на детето А. Д. Д., родено на ********г.,
допълнително споразумение към трудов договор на майката Ю. Г. Н. и
договор за наем на апартамент, сключен между нея и С. З. С.. Съдът прие, че
не се налага насрочване на открито съдебно заседание за разглеждането на
искането за отмяна на определението, с което е отказано условно предсрочно
освобождаване, а по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Д. Д. изтърпява от 04.07.2020г. наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца, приведено в изпълнение по реда на чл.68, ал.1 от НК по
нохд №3970/2018г. на РС Бургас. Към 22.10.2020г. остатъкът от наказанието е
бил 1 месец и 19 дни. След изтърпяване на това наказание осъденият ще
изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година по нохд
№1699/2020г. на СНС.
В писменото становище на началника на Затвора София е посочено, че
то е отрицателно, тъй като осъденият не е изтърпял изискуемия от закона срок
– фактически ½ от наложеното наказание, включително по нохд
№3970/2018г., към момента на подаване на молбата, както и не са налице
данни за поправянето му в пенитенциарното заведение. В съдебно заседание
2
това становище се поддържа, въпреки че вече е била изтърпяна ½ от
наказанието по същото дело, тъй като предстои изтърпяване на друго
наказание и от наличните доказателства не може да се направи извод за
трайно поправяне и превъзпитаване на лицето. В становището на Началник
сектор ЗО“Казичене“ е посочено, че от експертния доклад на инспектор
социална дейност и възпитателна работа наказанието лишаване от свобода не
дава коригиращ ефект, не е осъществен принципът на прогресивната система
при изпълнение на наказанието, видно от това, че режимът на изтърпяване не
е променен на лек. В доклада е посочено още, че осъденият не е наказван и не
е награждаван, първоначалната оценка на риска от рецидив е 37 точки,
отношението към правонарушението е формално, в непълна степен осъденият
зачита правата на другите и социума, не разпознава проблемите си, което
води до липса на способност за тяхното разрешаване, не осъзнава
последствията от собствените си действия, рискът за обществото е среден,
рискът за персонала в затвора и другите лишени от свобода е нисък. Според
доклада, не са налице доказателства за успешно проведена и приключила
корекционна работа, целите и задачите в индивидуалния план за присъдата не
са изпълнение и корекционната работа за постигане на целите по чл.36 от НК
трябва да продължи.
Пред първоинстанционния съд прокурорът е поддържал, че молбата не
следва да се уважава.
Становището на затворническата администрация относно условното
предсрочно освобождаване, изразено в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд от упълномощения представител на СЦЗ, е
отрицателно.
При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния
съд настоящият състав намира, че правилно е било прието, че условното
предсрочно освобождаване на осъдения все още би било преждевременно,
тъй като към момента на преценката той все още не е дал достатъчно
доказателства за трайна промяна на нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот. Такива основания правилно не са били
приети за установени и от представените от защитата доказателства. При
наличието на продължаващ среден риск за обществото, който не е различен от
3
установения първоначално и липсата на доказателства за поведение на
осъдения, сочещо на трайна промяна, както и че наказанието се изпълнява все
още при условията на непроменен от привеждането му в изпълнение
затворнически режим, не може да се приеме, че по време на престоя в затвора
Д. е коригирал в достатъчна степен поведението си, за да са изпълнени
изискванията по чл.439а от НПК за добро поведение. Предпоставката да е
изтърпял повече от половината от размера на наказанието не е достатъчна, за
да бъде уважено искането за УПО, след като осъденият не е дал доказателства
за трайно поправяне, молбата за условно предсрочно освобождаване
правилно е приета от първоинстанционния съд за неоснователна. Доводите,
свързани с раждането на детето му и необходимост да се грижи за
семейството си правилно са били приети от първостепенния съд като
непротивопоставими на доказателствата, налични в затворническото досие.
Същите съображения се поддържат и в жалбата, но те не са доказателства за
трайно поправяне, каквито се изискват в това производство.Предвид
изложеното, настоящият състав също приема, че се налага се извод, че
процесът на поправяне и превъзпитание следва да продължи за постигане на
трайна и устойчива нагласа за законосъобразен начин на живот и извън
границите на заведение за изтърпяване на лишаване от свобода, още повече,
че на осъдения предстои изтърпяване на друго наказание, обстоятелство,
обезсмислящо условно предсрочно освобождаване от наказанието по нохд
№3970/2018г. Затова правилно първостепенният съд е приел, че не са налице
предпоставките за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а
именно, че не са налице достатъчно доказателства за поправяне и
превъзпитание на лицето и в този смисъл не е налична втората предвидена от
закона предпоставка за уважаване на молбата за предсрочно условно
освобождаване по чл.70, ал.1 от НК осъденият да е дал доказателства за
поправянето си, въпреки че е изтърпяно повече от половината от наказанието.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че
атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва
да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 22.10.2020г. на СГС,
4
постановено по чнд №3675/2020г., с което е оставена без уважение молбата на
осъдения Д. П. Д. за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5