Определение по дело №139/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от М. Е. А. чрез представител по пълномощие срещу определение № 548/18.07.2013г., постановено по гр.д. № 977/2013г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което на основание чл. 229, ал.1, т. 2 ГПК е спряно производството по делото.

Определението се обжалва като незоконосъобразно. Излагат се съображения. Основния довод се свежда до това, че от представеното удостоверение, изд. от ЛДБ "Население" при Община Кърджали се установявало, че няма данни отв. Л. А. Д. да е починала, ерго не били налице предпоставките за спиране на производството по делото и за задължаване на ищеца да посочи наследниците на лицето. Жалбодателят моли да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Основанието за спиране на висящо съдебно производство по чл. 229, ал.1, т.2 ГПК е смърт на някоя от страните по делото. В случая, първоинстанционният съд, въз основа на отбелязване в съдебните книжа за връчване на ответника Л. А. Д., направено от призовкаря при съда, че по сведения на роднини лицето е починало в РТурция, е приел наличието на смъртта на посочената страна и е спрял производството по делото. Не е указал на ищеца предприемането на действията по чл. 230, ал.2 ГПК. Определението е неправилно. По делото ищецът, в изпълнение указания на съда да представи препис-извлечение от акт за смърт на отв. Д. и удостоверение за наследниците й, е представил удостоверение, изд. от отдел ГРАОН при Община Кърджали, а именно, че от направената справка в регистъра на населението и ЛБД "Население" не са установени данни, удостоверяващи смъртта на лицето Л. А. Д., ЕГН * и съответно липсва акт за смърт на същата. Т.е., налице е официален писмен документ, издаден от компетентен административен орган, удостоверяващ липсата на съобщеното на призовкаря при КРС събитие, отразено в съдебните книжа за връчване, а именно смъртта на лицето Л. А. Д., поради и което липсва съставен акт за смърт по реда на чл. 54 и сл. от Закона за гражданската регистрация от длъжностното лице по гражданското състояние, респ. няма основание за издаване на удостоверение за наследници. Що се отнася до вписаното в съдебните книжа обстоятелство, че по сведения на роднини лицето е починало в Турция, доколкото в българските регистри липсват данни за смъртта на посоченото лице, то очевидно евентуалните заинтересовани лица /преживял съпруг, деца и пр./ не са изпълнили процедурата и задължението си по чл. 69 и сл. ЗГР относно легализирането и вписването на това събитие, обхванато от гражданската регистрация, ако действително е настъпило. Изпълнението на това задължение и процедура така, както е уредена в посочените разпоредби, безспорно не може да бъде вменена на ищеца.

Ето защо обжалваното определение следва да се отмени като неправилно и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 548/18.07.20013г., с което на основание чл. 229, ал.1, т.2 ГПК е спряно производството по гр.д. № 977/2013г. по описа на Кърджалийския районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.