Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на
деветнадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при
секретаря Донка Шулева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 12 910
по описа за 2016 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 288, ал.
1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм) на Ж.Х.Х. срещу Г. Ф. за заплащане на
50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на увреждане,
настъпил след 04.05.2015 г., вследствие на пътно-транспортно произшествие от
17.11.2010 г., изразяващ се в: субарахноидално кървене вдясно париетално;
кървене на леви базални ганглии; главоболие, световъртежи, гадене и
дезориентация.
[2] ОСЪЖДА Ж.Х.
да заплати на Г. Ф. 2 100,00 лева разноски по делото и 200,00 лева
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[3] Решението
е постановено при участието на следните трети лица помагачи на ответника –Д.С.С.,
Х.И.С..
МОТИВИ
НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството
е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ
СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[4] Ж.Х.
заявява в искова молба от 21.10.2016 г. и уточнения към нея от 28.12.2017 г. и
20.04.2018 г., че на 17.11.2010 г. е пострадал от ПТП, причинено от И.С..
Вследствие на ПТП той е претърпял увреждания. И.С. не е имал застраховка
гражданска отговорност (ГО). Затова на 04.05.2015 г. ответникът Г. Ф. (Ф.ЪТ) му
е изплатил 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.
[5] Ж.Х.
твърди, че след 04.05.2015 г. той е получил: субарахноидално кървене вдясно
париетално; кървене на леви базални ганглии; главоболие, световъртежи, гадене и
дезориентация. За тях той не е бил обезщетяван от Ф.А. Затова ищецът моли съда
да осъди ответника да му заплати още 50 000,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди. Той търси и законната лихва от 20.10.2016 г. до
окончателното изплащане (л. исковата молба, л. 3-6; уточнителната молба, л.
193; уточненията в с. з. на 20.04.2018 г., л. 216).
2.
На ответника
[6] Ответникът Ф.ЪТ е подал писмен отговор, като е оспорил
предявения иск. Той е заявил, че:
1. твърдените
увреждания са били налични към 04.05.2015 г. и за тях Ф.ЪТ е изплатил
обезщетение;
2.
търсеното обезщетение е прекомерно;
3. искът
е погасен по давност. Затова Ф.ЪТ моли съда да отхвърли иска (писмения отговор,
л. 142; протокола от с. з. на 20.04.2018 г., л. 216).
3. На третото лице Х.С.
[7] Х.С. е
оспорил предявения иск. Той е заявил, че ищецът вече е бил обезщетен за
твърдените вреди. Затова Х.С. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л.
207-208).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[8] Не се спори, че Ж.Х. е бил роден
на *** г. Не се спори, че на 17.11.2010 г., в Германия, той е пострадал от ПТП,
предизвикано от И.С., който не е имал застраховка ГО. От ПТП, още преди
04.05.2015 г., Ж.Х. е получил увреждания, между които са били и:
субарахноидално кървене вдясно париетално; кървене на леви базални ганглии;
главоболие, световъртежи, гадене и дезориентация (заключението на д-р П., л.
224-227; показанията на д-р П., л. 238-240). Не се спори, че на 04.05.2015 г. Ф.ЪТ
е заплатил на Ж.Х. 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от
уврежданията вследствие на ПТП (вж. и платежното нареждане, л. 145; протокола
от решението на Ф.А, л. 146).
[9] Съдът е освободил ищеца от заплащане на държавна такса (л.16). Ж.Х. е
заплатил 150,00 за вещо лице (л. 234). Ф.ЪТ е заплатил 2 000,00 лева за
особен представител (л. 187) и 100,00 лева на вещо лице (л. 218б).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[10] Ж.Х. е предявил иск по 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм) за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на увреждане вследствие на
пътно-транспортно произшествие.
1. По иска по чл. 288, ал. 1, т.
2, б. „а“ от КЗ (отм)
[11] Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм), Ф.ЪТ
изплаща обезщетения по задължителна застраховка ГО за неимуществени вреди
вследствие на телесно увреждане, когато ПТП е настъпило на територията на друга
държава членка и е причинено от моторно-превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена
застраховка ГО. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. да е
настъпило ПТП на територията на страна членка; 2. това ПТП да е било причинено
от МПС, което не е имало задължителна застраховка ГО; 3. ПТП да е довело до
телесно увреждане на ищеца, от което е налице ексцес (допълнително усложнение);
4. ищецът да е претърпял неимуществени вреди от този ексцес; 5. Ф.ЪТ да не е
изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.
[12] Съдът установи, че:
1. на
17.11.2010 г. И.С. е причинил ПТП;
2.
от това ПТП е бил увреден Ж.Х., който не е претърпял ексцес от уврежданията
след 04.05.2015 г.;
3.
ГО на И.С. не е била застрахована;
4. Ф.ЪТ
не е изплатил обезщетение на Ж.Х. от ексцес на уврежданията, но му е заплатил
обезщетение за уврежданията.
[13]
Не е налице втората предпоставка за уважаването на иска – при Ж.Х. не е налице
ексцес от уврежданията от ПТП. Съдът установи, че уврежданията, твърдени като
ексцес, са били налични още веднага след ПТП. Съдът установи, че за тях ищецът
е бил вече обезщетен. Ето защо съдът отхвърля предявения иск.
2.
По разноските
[14]
Ф.ЪТ търси разноски. Той е направил такива за 2 100,00 лева. Той е бил
представляван безплатно от адвокат.
[15] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът
изцяло отхвърля иска. Затова съдът осъжда Ж.Х. да заплати на Ф.А 2 100,00
лева разноски по делото, както и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдия: