РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Сливен, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
като разгледа докладваното от Светослава Костова Гражданско дело №
20232200100286 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от ищците И. Б. А., С. В. С. и Бехтчет И. К.
срещу „Граве Румъния Застраховане“ ООД, в която твърдят, че на 17.05.2023 г.
по път II-48 на км 51 + 500 по посока с. Градец, общ. Котел, в зоната на десен
завой при мокра и хлъзгава настилка, поради несъобразена с пътните условия
скорост на румънския водач, управляващ л.а. „Фиат Браво“, застраховано от
„ГРАВЕ РУМЪНИЯ ЗАСТРАХОВАНЕ“ ООД, последният навлязъл в лентата
за насрещно движение и блъснал правомерно движещия се л.а. „Хюндай
Матрикс“ с турски регистрационен номер, управляван от Б. И. К.. Твърди се,
че отговорността за настъпване на процесното ПТП е на деликвента,
управлявал л.а. „Фиат Браво“ с румънски регистрация, който с
непредпазливото и неправомерно поведение виновно допуска настъпването на
процесното ПТП, като неправомерно навлязъл в лентата за насрещно
движение и ударил правомерно движещия се л.а. „Хюндай Матрикс“ с турски
регистрация. По отношение на процесния инцидент било образувано
досъдебно производство, наблюдавано по пр.пр. № 2498/2023 г. по описа на
РП - гр. Сливен.
Съобразявайки чл.380 от КЗ от името на ищците е спазена процедурата,
като същите са депозирани писмена застрахователна претенция на 29.06.2023
г., ведно с всички необходими доказателства, които удостоверяват
представителната власт и настъпване на застрахователното събитие. Въпреки
изложеното, застрахователят се е произнесъл по представената
застрахователна претенция с писмо от 06.07.2022 г., което ищците
приравняват на отказ съгласно разпоредбите на КЗ.
Твърди се още, че ищците търпят вреди в пряка причинно следствена
1
връзка с настъпилото ПТП, като същите се изразяват в следното: За всеки
един от ищците загубата на тяхната 65-годишна съпруга и майка съставлява
едно от най-тежките житейски събития, така, че дори и интензивността на
страданието да намаляло във времето, мъката нямало как да бъде преживяна
до края на живота им, а вредата в това отношение била непоправима и
материално неизмерима. Починалото лице не е била просто съпруга и майка, а
приятел, опора, съветник, човек на когото ищците винаги са разчитали и който
е бил с присъствие в живота им, тъй като са били изключително близки.
Починалата А. е била стожерът на семейството, човек, който жизнен,
всеотдаен, грижовен и деен. Ищците не можели да се примирят с факта, че
моралната опора, която починалото лице е давала, никога повече няма да се
върне, както и че болки и страдания от загубата на толкова близък човек, ще
търпят винаги. Тя е била изключителен човек, който е решавал с лекота всяка
трудност в семейството, с невероятно чувство за хумор, „добро“ сърце, готов
да помогне на всеки по всяко време, не е повишавала никога тон и постоянно е
давала житейски съвети. Понастоящем за ищците било много трудно да
приемат, че са изгубили техния „пътеводител в живота“. Интензитетът на
терпените болки и страдания в психологически аспект се увеличава и от
факта, че г-н А. е станал пряк участник (очевидец) на настъпилото ПТП и
агонията, която пострадалата е изживяла до сетния си дъх, тъй като както по
време на инцидента, така и впоследствие в лечебното заведение са били
заедно. Подробно е коментирано и са изложени неимуществените вреди,
душевни болки и страдания претърпени от ищците, като от съда се иска да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на всеки
от тях сумата на 200 000 лева, предявени частично от сума в размер на 250 000
лева, представляващи неимуществени вреди. Претендира се присъждане на
законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователното
дружество с извън съдебната претенция - 29.06.2023 г. до окончателното й
изплащане. Заявени са доказателствени искания.
Исковата молба е връчена редовно на ответно застрахователно
дружество. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор. Заявено е
възражение за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Не се
оспорва твърдението, че към момента на настъпване на процесното ПТП, е
налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилисти с ответното застрахователно дружество. Оспорва се наличието
на виновно поведение на деликвента, управлявал л.а. „Фиат Браво“ с
румънски регистрация. Оспорва се вида и тежестта на твърдените от ищците
неимуществени вреди и причинно следствена им връзка с процесното ПТП. В
условията на евентуалност се оспорват размерите на исковете за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че същите са
несъотносими на твърдените вреди и са прекомерно завишени, съобразно
принципа за справедливост. Оспорват се изцяло исковете за законна лихва,
доколкото същите се явяват акцесорни на главните искове, респективно
поради неоснователност на главните претенции. Заявени са доказателствени
искания.
В с.з. проведено на 14.01.2025г. съдът е прекратил производството по
2
делото в частта, относно заявените искови претенции – главници, на всеки
един от ищците И. Б. А., С. В. С. и Б. И. К. до размер от 120 000 лв. за всеки от
тях, поради тяхното извънсъдебно изплащане.
Производството по делото е продължило по отношение на следните
претендирани суми:
80 000 лева, предявени частично от сума в размер на 130 000 лева, в
полза на Б. И. К. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди във
връзка с настъпилата смърт на неговата съпруга, ведно със законна лихва
върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от
датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 29.06,2023 г. до
окончателното й изплащане;
15 475,28 лева - законна лихва върху изплатената главница в размер
на 120 000 лева, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на
уведомяване с извънсъдебната претенция - 29,06.2023 г. до окончателното й
изплащане - 25.11,2024 г.;
80 000 лева, предявени частично от сума в размер на 130 000 лева, в
полза на И. Б. А. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди във
връзка с настъпилата смърт на неговата майка, ведно със законна лихва
върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от
датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 29.06.2023 г. до
окончателното й изплащане;
15 475,28 лева - законна лихва върху изплатената главница в размер
на 120 000 лева, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на
уведомяване с извънсъдебната претенция - 29.06.2023 г. до окончателното й
изплащане - 25.11.2024г.;
80 000 лева, предявени частично от сума в размер на 130 000 лева, в
полза на С. В. С. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди във
връзка с настъпилата смърт на неговата майка, ведно със законна лихва
върху посочената по-горе сума съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от
датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 29.06.2023г. до
окончателното й изплащане;
15 475,28 лева - законна лихва върху изплатената главница в размер
на 120 000 лева, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на
уведомяване с извънсъдебната претенция - 29.06.2023 г. до окончателното й
изплащане - 25.11,2024г.
От фактическа страна се установява следното :
+500
На 17.05.2023 г. по път II-48, км 51 е настъпил удар между лек
автомобил Хюндай, с per. № *******, управляван от Б. К. и лек автомобил
Фиат Браво, с per. № **, с водач Н.Ш.. В резултат на настъпилия удар между
3
автомобилите са причинени телесни увреждания и материални щети по
автомобилите. Съгласно обективните находки автомобил Фиат е навлязъл в
лентата за насрещно движение. Той е пресякъл непрекъснатата разделителна
линия на около 20,7 m от мястото на удара.
В момента на удара и преди ПТП Лек автомобил Фиат се е движил от с.
Градец за гр. Котел със скорост на движение около 94 km/h при валеж от дъжд
и мокра пътна настилка. В същото време, в обратна посока се е движил лек
автомобил Хюндай със скорост на движение около 48 km/h. Опасната му зона
за спиране при тази скорост е била около 36м.
В зоната на десен завой водачът на Фиат е допуснал навлизане на
автомобила в насрещната пътна лента при наличие на непрекъсната
разделителна линия. Навлизането в насрещната лента е било на разстояние от
около 21 m от геометричното разположение на автомобила към мястото на
удара. В този момент автомобилът Хюндай е бил на около 15 m от мястото на
удара или дистанцията между двата автомобила е била около 35 м.
Водачът на автомобила Хюндай е възприел навлизащия в неговата
лента за движение лек автомобил Фиат. За времето на движение на
автомобила Фиат в насрещната лента водачът на Хюндай е нямал
техническата възможност да предотврати удара при предприеме на
своевременно спиране. В случай, че водачът на Фиат продължи движението си
в собствената пътна лента удар не би настъпил.
Водачът на Фиат е възприел опасността от удар на около 60 m от
мястото на удара. Той е предприел спиране, но при тези действия автомобила
е навлязъл в лентата за насрещно движение. В момента на възприемане на
опасността от водача на Фиат автомобил Хюндай е бил на около 107 m от
него. В този момент двамата водачи са нямали техническата възможност да се
възприемат взаимно поради ограничената видимост от завоя.
След навлизане на Фиат в лявата пътна лента е настъпил челен удар
между двата автомобила Фиат и Хюндай /лентата за движение на Хюндай/,
съответно между челната част на Хюндай и челната част на Фиат. Мястото на
удара е определено обективно на база намерените обективни находки или
спрямо платното за движение то е на 6,5 m след мерната линия и на ниво от
1,4 m до 2,6 m вляво от разделителната линия. При този удар автомобилът
Фиат е продължил движението си при ротация около вертикална ос, в посока
обратна на часовата стрелка, гледано отгоре. Автомобилът Хюндай е
продължил движението си, завъртайки се около вертикална ос в посока по
часовата стрелка, гледано отгоре.
Водачът на Фиат е предприел технически неправилни действия в зоната
на завоя, като е допуснал управлявания от него автомобил да пресече
непрекъснатата разделителна линия. Технически правилно е той да намали
скоростта и запази устойчиво поведение в собствената дясна пътна лента.
Водачът на Фиат е имал техническата възможност да предотврати ПТП,
като намали скоростта на движение преди завоя.
4
Водачът на Хюндай не е имал техническата възможност да предотврати
ПТП към момента на навлизане на Фиат в неговата лента за движение.
Навлизането на автомобила Фиат в лентата за насрещно движение е
резултат от конкретни действия на водача на автомобила.
Техническата причина, довела до настъпването на ПТП е навлизането
на автомобила Фиат в насрещната пътна лента при наличие на забрана за това,
указано с пътна маркировка, както и наличие на насрещно движещ се
автомобил. Технически правилно е водачът на Фиат да намали скоростта на
движение и да запази движението си в собствената дясна пътна лента. В този
случай двата автомобила биха се разминали без удар.
В резултат на настъпилото ПТП са причинени телесни увреждания А.
М. К. – пътник на предна дясна седалка, несъвместими с живота.
При външния оглед, аутопсията и изследването на трупа на А. М. К. на
** както и при проучването на данните от досъдебното производство и
медицинската документация вещото лице установява тежка съчетана травма с
обхващане на врата, гръдния кош, корема и крайниците. Пострадалата изпада
в тежко шоково състояние и е била приета за лечение в ОАИ в тежко общо
състояние, с данни за тежка дихателна недостатъчност.
Въпреки проведените реанимационни мероприятия, състоянието й
рязко се влошава ден преди настъпване на смъртта. Настъпила е остра
дихателна недостатъчност с остри ритъмни и проводни нарушения и изпадане
в състояние на клинична смърт. Смъртта е установена на 02.06.2023г., 07:31ч.
Причината за настъпване на смъртта е тежка съчетана травма с
обхващане на гръбначен стълб, гръден кош и бели дробове, корем с коремни
органи и крайници. Уврежданията са били тежки, множествени, съчетани,
които са довели до изпадане на пострадалата в невъзвратимо шоково
състояние , което е довело до настъпване на смъртта.
Непосредствена причина за смъртта е настъпването на остра асистолия и
изпадане в състояние на остра сърдечно- съдова и дихателна недостатъчност.
Настъпването на смъртта на пострадалата е в пряка и непосредствена
връзка с получените от нея травматични увреждания при възникналото пътно-
транспортно произшествие. Механизмът на установените увреждания добре
съвпада с механизма на възникналото ПТП.
При настъпване на ПТП на 17.05.2023г. А. К., пътуваща на предната
дясна седалка на л.а. „Хюндай Матрикс" с турска регистрация е била с
поставен предпазен/обезопасителен колан.
От показанията на св. Л. А. се установява, че ищецът И. е бил силно
привързан към своята майка. Често е пътувал до Турция, постоянно двамата са
поддържали и видео връзка. Научил за катастрофата, ищецът И. е бил силно
разстроен, отишъл е на място на ПТп и е бил в линейката с майка си. След
приема в болницата, предвид влошеното здравословно състояние на майка му,
ищецът е бил силно разстроен и приемал успокоителни. За настъпилата смърт
5
е съобщил на своя баща и брат си. Организирал е всичко необходимо за
погребението и транспортирането на тялото до Турция. След погребението е
настъпила промяна в поведението му – станал е раздразнителен, затворен,
неспокоен, избухлив. През седмицата е на работа, а почивните дни пътува до
Турция да помага на своя баща.
От показанията на св. Б.К. се установява, че ищецът С. е малкият син на
починалата А.. След като научил за катастрофана е пътувал до българия и
посетил майка си в болницата. Поддържал е силна връзка с майка си, живейки
наблизо със семейството си. Починалата майка е помагала в отглеждането на
децата, контактите са били чести, на всички празници са били заедно.
Пътували са винаги заедно при посещение на роднини. Трудно приема
загубата на своята майка, като се е променил емоционално – на моменти
избухлив, а в други моменти затворен и мълчалив. След катастрофата е
напуснал работа за да може да се грижи за баща си, както в болницата така и в
дома.
От показанията на св. И.К. се установява, че семейството на починалата
е било много сплотено. Отгледали са синовете си с много любов и грижа. При
приема в болница след катастрофата, двамата съпрузи са били настанени в
една стая, но А. не е била контактна. Ищецът Б. приема много трудно загубата
на своята съпруга. На погребението е бил отпаднал, прегърбен, постоянно
плачел. Сега има нужда от грижи, както за него, така и в домакинството.
Живее в къща и изкачването на стълби е много трудно. Отчаян е, приема
лекарства. Подпомаган е ежедневно от своя син С..
От представените по делото психологични изследвания, се установява,
че по отношение на ищците С. А. и Б. А. не е установена патология при
прегледа, която да изисква лечение.
По делото е назначена СПЕ по отношение на ищеца И. Б. А., който
провежда дългосрочна терапия. Вещото лице установява, че е налице промяна
в състоянието на ищеца. Тя се дължи на застиване на психично-емоционалния
му свят, във фазата на депресията, което е различно от клиничната Депресия и
представлява цикъл от емоционални състояния, през които се описва
траурната реакция – гняв, пазарене, депресия, приемане, като е ищеца е в така
наречената хронична проява, тоест има едно затегнато протичане, което се
характеризира с по-нисък интензитет. Ако въпросната терапия е била
проведена пълноценно и докрай, а не само няколко епизотични посещения, би
следвало той да премине към последната фаза „Приемане“ и да функционира
като нормална личност. Въпреки това, ищецът е прекъснал терапията в
следствие на което условно може да се каже, че има едно недоизлекувано
състояние, което обаче не е болестната Депресия и би могло с един цикъл от 3
до 6 месеца, да се преодолее изцяло. Практиката в подобен род състояния е
такава. Но ищецът сам е прекъснал терапията.
В хода на делото, на 15.11.2024г. от ответното дружество са представени
доказателства за извършено извънсъдебно плащане на застрахователно
6
обезщетение на всеки от ищците в размер на по 120 000лева.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от
правно естество :
Правна квалификация на претендираните права - чл.432, ал.1 от КЗ, във
вр. с чл.380 от КЗ.
Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е частично
основателен.
Предпоставките за уважаване на иска са следните : настъпването на
деликт при управление на МПС, причинени вреди и тяхната причинно -
следствена връзка с настъпилото ПТП, валидна застраховка ГО, която да
покрива гражданската отговорност на деликвента, неплатено застрахователно
обезщетение.
В настоящия случай материалните предпоставки на иска се установяват
от влязлата в сила присъда № 18/16.07.2024г. по НОХД № 341/2024г. на
СлОС., влязла в сила на 01.08.2024г.
На осн. чл. 300 от ГПК горепосочения съдебен акт се ползва със
задължителна сила за гражданския съд относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Не се оспорва
механизма на възникване на ПТП, като е доказана причинната връзка между
деянието и вредоносния резултат. Предвид изслушаната по делото САТЕ не е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от поведението на
починалата, тъй като същата е била пътник с поставен обезопасителен колан.
По делото се събраха множество доказателства установяващи силната и
дълбока емоционална връзка между починалата майка А., нейните синове и
съпругът. Семейството е било сплотено, отношенията са били хармонични.
Починалата А. е била стожер в семейството, като до нея са се допитвали
всички по важните житейски дилеми. За ищците е много трудно да приемат, че
са изгубили техния „пътеводител в живота“. Починалата е била не просто
съпруга и майка, а приятел, опора, съветник, човек на когото ищците винаги са
разчитали. Дори интензивността на страданието да намалее във времето,
мъката ще остане до завинаги в сърцата им. Липсата и празнотата в дома и
към момента тежат на тримата ищци ежедневно. Налице са негативни мисли,
тъга и потиснатост. Ищците са изпълнени с чувство с чувство за самота и
безпомощност, с безпереспективни мисли за бъдещето си и чувство на
безпокойство. Загубата на тяхната майка и съпруга, като основен авторитет в
живота им, е причина да се чувстват неуверени, да чувстват колебания, че ще
могат да се справят с трудностите.
Съдът приема за справедливо обезщетение на всеки от ищците за
претърпените неимуществени вреди – душевни болки и страдания, сумата в
размер на по 170 000лева за всеки от тях. Предвид това, че в хода на делото е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на по 120 000лева за всеки
от ищците, то същото следва да бъде приспаднато и на ищците да бъде
присъдено допълнително обезщетение в размер на по 50 000лева за всеки.
7
Размера на обезщетението е съобразен с обичайната практика към момента на
настъпване на процесното ПТП, лимита на застрахователни обезщетения и
интензивните инфлационни процеси в страната.
Върху така определените обезщетения на всеки от ищците следва да
бъде присъдена и законната лихва, считано от деня на уведомяване на
ответното застрахователно дружество 29.06.2023г. до окончателното
изплащане.
С определение № 612/22.11.2023г. съдът е задължил ищците да
представят банкова сметка, по която ответното дружество на евентуално
дължимото застрахователно обезщетение. В молба от 14.12.2023г. ищците са
възразили на това указание от съда. Повторно, с протоколно определение по
протокол № 528/18.11.2024г. съдът е задължил ищците да представят банкови
сметки за изплащане на определеното обезщетение за неимуществени вреди.
С молба по делото, подадена на 20.11.2024г., указанията на съда са изпълнени.
На 25.11.2024г. по посочените банкови сметки са преведени определените
застрахователни обезщетения на всеки от ищците в размер на по 120 000лева
за всеки от тях. Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ, във вр. с чл.380, ал.3
от КЗ застрахователят не дължи лихва върху размера на обезщетението,
когато по преписката не е представена банкова сметка на заявителя, по която
да бъдат изплатени обезщетенията. Предвид изложеното, съдът приема за
неоснователна претенцията на ищците за изплащане на законна лихва за
забава върху изплатените от застрахователя обезщетения, предвид това, че
забавата в изплащането се дължи именно на виновното поведение на ищците
поставило в невъзможност ответното дружество да извърши доброволно
плащане на обезщетение по заведената застрахователна щета. Поради това,
претенцията за заплащане на законната лихва върху изплатените от
застрахователя обезщетения в размер на 120 000лева за всеки следва да бъде
оставена без уважение.
Съобразно изхода на делото и правилата на чл. 78 от ГПК на ищците са
дължими деловодни разноски, съобразно уважената част от исковите
претенции. Същите са претендирали заплащане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38 от ЗА в полза на адв. Г. Г. Р., ведно с ДДС /представено
удостоверение за регистрация по ЗДДС/. Съгласно минималните размери на
адвокатските възнаграждения определен в НМРАВ следва да бъде заплатена
сумата от 12 780 лева с вкл.ДДС.
Ответното дружество е претендирало присъждане на деловодни разноски
и такива са дължими, съобразно отхвърлената част от исковите претенции. По
делото е представен списък на разноски по чл. 80 от ГПК, включващ
адвокатско възнаграждение, депозити за вещи лица и такса превод. Съдът
следва да съобрази наведеното от ищците възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като определи за дължимо такова до
минималния размер определен в НМРАВ в размер на 10 020 лева, съобразно
отхвърлената част от исковете. Следва да бъде присъдена и съответна част от
8
заплатените възнаграждения на вещи лица и такса превод, а именно сумата от
607.46 лева.
Съобразно превилата на чл. 78, ал.6 от ГПК ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СлОС държавна
такса в размер на 6000лева., както и сумата в размер на 400лева –
възнаграждение на вещо лице по СПЕ.
Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на СлОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГРАВЕ РУМЪНИЯ ЗАСТРАХОВАНЕ“, застрахователен код
****, данъчен номер *****, със седалище и адрес на управление: *****,
Република Румъния ДА ЗАПЛАТИ на Б. И. К. с ЕГН ********** със
съдебен адрес *****, ****, п.к. 1000 сумата в размер на 50 000 лева,
предявени частично от сума в размер на 130 000 лева, - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилата смърт на неговата
съпруга, ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл.
429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция
- 29.06,2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
до пълния претендиран размер от 80 000лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Б. И. К. с ЕГН ********** със съдебен
адрес *******, п.к. 1000 срещу „ГРАВЕ РУМЪНИЯ ЗАСТРАХОВАНЕ“,
застрахователен код ****, данъчен номер ******, със седалище и адрес на
управление: ******, Република Румъния за заплащане на сумата от 15 475,28
лева - законна лихва върху изплатената главница в размер на 120 000
лева, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с
извънсъдебната претенция - 29,06.2023 г. до окончателното й изплащане -
25.11,2024 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ГРАВЕ РУМЪНИЯ ЗАСТРАХОВАНЕ“, застрахователен код
****, данъчен номер *****, със седалище и адрес на управление: ******,
Република Румъния ДА ЗАПЛАТИ на И. Б. А. с ЕГН ********** със съдебен
адрес *******, п.к. 1000 сумата в размер на 50 000 лева, предявени
частично от сума в размер на 130 000 лева, - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди във връзка с настъпилата смърт на неговата майка,
ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429,
ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция -
29.06.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до
пълния претендиран размер от 80 000лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на И. Б. А. с ЕГН ********** със съдебен
9
адрес *******, п.к. 1000 срещу „ГРАВЕ РУМЪНИЯ ЗАСТРАХОВАНЕ“,
застрахователен код ****, данъчен номер *****, със седалище и адрес на
управление: ***** Република Румъния за заплащане на сумата от 15 475,28
лева - законна лихва върху изплатената главница в размер на 120 000
лева, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с
извънсъдебната претенция - 29.06.2023 г. до окончателното й изплащане -
25.11.2024г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ГРАВЕ РУМЪНИЯ ЗАСТРАХОВАНЕ“, застрахователен код
****, данъчен номер******, със седалище и адрес на управление: ******,
Република Румъния ДА ЗАПЛАТИ на С. В. С. с ЕГН ********** със съдебен
адрес *******, п.к. 1000 сумата в размер на 50 000 лева, предявени
частично от сума в размер на 130 000 лева, - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди във връзка с настъпилата смърт на неговата майка,
ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл.429,
ал.3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция -
29.06.2023г. до окончателното й изплащане, като неоснователна, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от 80 000лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на С. В. С. с ЕГН ********** със съдебен
адрес *******, п.к. 1000 срещу „ГРАВЕ РУМЪНИЯ ЗАСТРАХОВАНЕ“,
застрахователен код ****, данъчен номер ******, със седалище и адрес на
управление: ******, Република Румъния 15 475,28 лева - законна лихва
върху изплатената главница в размер на 120 000 лева, съгласно чл. 429, ал.
3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция -
29.06.2023 г. до окончателното й изплащане - 25.11,2024г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ГРАВЕ РУМЪНИЯ ЗАСТРАХОВАНЕ“, застрахователен код
****, данъчен номер ******, със седалище и адрес на управление: *****,
Република Румъния ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. Г. Р. САК, личен номер ***** със
съдебен адрес *****, адвокатско възнаграждение в размер на 12 780 лева с
вкл. ДДС за процесуално представителство на ищците пред настоящата
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Б. И. К. с ЕГН **********, И. Б. А. с ЕГН ********** и С.
В. С. с ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес *******, п.к. 1000 ДА
ЗАПЛАТЯТ на „ГРАВЕ РУМЪНИЯ ЗАСТРАХОВАНЕ“, застрахователен код
****, данъчен номер *****, със седалище и адрес на управление: *****,
Република Румъния сумата в размер на 10 627.46 лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ГРАВЕ РУМЪНИЯ ЗАСТРАХОВАНЕ“, застрахователен код
****, данъчен номер *****, със седалище и адрес на управление: *****,
Република Румъния ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС сумата в размер на
6000лева – държавна такса, както и сумата в размер на 400лева –
възнаграждение на вещо лице.
10
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
11