Р Е Ш Е Н И Е  № 260426

 

гр.Пловдив,24.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември,през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                           СИЛВИЯ АЛЕКСОВА

 

като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 2176/20г.по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:         

 

Производство по реда на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.

Образувано по жалба на И.С.Б.,ЕГН-********** *** против Постановление с изх.№ 36997/09.06.20г.,постановено по изп.д.№ 672/14г.по описа на ЧСИ К.Павлов,рег.№824 и район на действие-ПдОС,с което на длъжниците И.С.Б. и Е.Т.Б. са вменени приетите като дължими като основание такси и разноски по ТТРЗЧСИ в общ размер на 1281,56лв.,от които такси с включен ДДС-1257,56лв.и разноски 24лв.,като таксите са изчислени въз основа погасеното вземане на взискателя „Юробанк България“АД,посочено в изпълнителния му титул.

Жалбоподателят И.С.Б.-длъжник в изпълнителното производство моли да се отмени постановлението на ЧСИ като незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения: Изпълнителното дело било прекратено ex lege на 10.04.20г.,т.е.две години след неговото спиране,и по него не можели да се извършват изпълнителни действия,а извършените били недействителни,включително обективираните  в обжалваното постановление; след като инициативата за прекратяване на  изп.дело била на взискателя,той следвало да поеме и евентуалните разноски по делото; ЧСИ определил таксите по равно между двамата длъжници,а трябвало да се определят солидарно,тъй като те били солидарни длъжници; не дължал таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ,тъй като тя била изчислена върху изпълнителния титул,а не върху сумата,която е събрана по изп.дело.Претендира разноски за адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.

            Няма постъпило становище от взискателя по изп.дело „Юробанк България“АД,ЕИК-*********,(универсален правоприемник на „Алфа Банка-Клон България“КЧТ)по жалбата.

Становището на съдия-изпълнителя,изложено в приложените по реда на чл.436 от ГПК мотиви е,че жалбата е допустима,но разгледана по същество-неоснователна.

ПдОС,след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок.Съдът намира същата за  допустима,тъй като се атакува постановление за разноски и съответно като такова подлежи на обжалване по реда на чл.435,ал.2,изр.посл.от ГПК.

По отношение на основателността на жалбата  следва да се има предвид следното:

Изпълнителното производство по изп.д.№  672/14г.е образувано на 28.02.14г.по инициатива на взискателя „Алфа Банка-Клон България“КЧТ,(чийто универсален правоприемник е „Юробанк България“АД ),въз основа на изп.лист от 23.09.13г.на ПдРС против длъжниците И.С.Б. и Е.Т.Б. за посочените в изп.лист суми,дължими солидарно от двамата длъжници,произтичащи от договор за потребителски кредит.

От приложеното изп.дело е видно,че в хода на изп.производство са извършени  множество изп.действия.Изп.производство по делото е спряно на 19.04.17г.по молба на взискателя поради сключване на споразумение с длъжниците.С молба от взискателя от 21.04.20г.е поискано от ЧСИ прекратяване на производството на осн.чл.433,ал.1,т.1 от ГПК.С обжалваното постановление ЧСИ е приел като дължими от длъжниците такси и разноски по ТТРЗЧСИ,от които: такси в размер на 1257,96лв.(1007,96лв.с ДДС такса по т.26 и 40лв.такси по т.5 от Тарифата) и разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24лв.

Първото възражение на  жалбоподателя касае твърдяно от него прекратяване на изп.дело ex lege 2 години след спирането му.Такова прекратяване според настоящата инстанция не е налице.Независимо,че искането  за спиране изхожда от взискателя,приложение намира  разпоредбата на чл.61 от ГПК,съгласно която при спиране на производството се спират и всички започнали да текат,но неизтекли още срокове.В случая не следва да се приема различно разрешение,независимо,че искането за спиране е по инициатива на взискателя,тъй като това искане,обективирано в молбата му,е мотивирано с постигнато извънсъдебно споразумение между банката и длъжниците за изплащане на задълженията,поради което не може да се приеме,че е налице бездействие от  страна на взискателя.А именно такова бездействие има за цел да санкционира разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.Следователно същата не е приложима в случая и производството по изп.дело не е прекратено ex lege.

Следващото възражение на жалбоподателя,че след като взискателят е поискал прекратяване на изп.дело,той следва и да поеме разноските по него,настоящата инстанция намира за неоснователно.Такава възможност не е предвидена в ГПК.Според разпоредбата на чл.79,ал.1 от ГПК всички разноски по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника,като изключенията от това правило са предвидени изчерпателно в цитирания чл.79,но сред тези изключения не фигурира заплащане на разноските от взискателя поради поискано от негова страна прекратяване на делото.Нещо повече,разноските се заплащат от длъжника и в случай на прекратяване на изп.дело на осн.чл.433 при извършено плащане,направено след започване на изп.производство(чл.79,ал.1,т.1 от ГПК),какъвто е и настоящия случай.При това е без значение дали плащането е станало по сметка на съдебния изпълнител или по сметка на самия взискател т.е.когато изп.лист е предявен пред ЧСИ и длъжникът плати след започване на изп.производство,то от него  се събират както дължимите от взискателя авансови такси,така и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ,дори и плащането да е извършено пряко на взискателя,а не по изпълнителното дело.В този смисъл е и трайната съдебна практика(Решение № 640/04.1010г.на ВКС,Четвърто гр.отделение,постановено по гр.д.№ 920/09г.).

Що се отнася до твърдението на жалбоподателя,че ЧСИ определил заплащането на определените с постановлението такси и разноски да е от двамата длъжници  разделно,вместо солидарно,то същото отново е неоснователно.Никъде в постановлението не е посочено,че таксите и разноските се дължат разделно.След като в изп.лист длъжниците са осъдени да заплатят  посочените там суми солидарно,то и дължимите такси и разноски са изчислени именно на база размера на цялото задължение,което е общо за двамата длъжници и се дължат солидарно,т.е.при плащане изцяло на посочения размер такси и разноски само от единия длъжник,задължението ще е изплатено изцяло.

На последно място жалбоподателят възразява срещу дължимостта на  таксата по т.26 от ТТЗЧСИ.Настоящата инстанция намира жалбата в тази ѝ част за  основателна поради следните съображения:

По силата на т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса се събира върху събраната сума,а съгласно разпоредбите на  чл.78,ал.1,т.1 и чл.83,ал.1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.Под "парично вземане" по смисъла на посочената разпоредба се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист,но не и таксите и разноските по самото изпълнително дело,както и суми,дължими на основание извън предмета на изпълнителното производство, върху които такса по т.26 ТТРЗЧСИ не се дължи.В случая обаче ЧСИ е определил размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ на 1007,96лв.без ДДС при материален интерес от 15597,83лв.Така посоченият материален интерес не съвпада със сумите на вземането по изпълнителния лист,които са в общ размер на 11806,96лв.Тази сума представлява материалния интерес,върху който следва да се изчисли пропорционалната такса по т.26 от Тарифата.Т.е.дължимата от длъжниците по изпълнението такса по т.26 ТТРЗЧСИ следва да се изчисли на база вземанията,които са предмет на изпълнителния лист.Тази сума е в общ размер на 11806,96лв,но тъй като включва и законната лихва върху главницата  от 21.08.13г.до изплащане на вземането,следва да се има предвид и размера на тази лихва,изчислена от страните в споразумението им за посочения в споразумението период.Това споразумение обаче не фигурира в  кориците на изпратеното копие от изп.дело,а посоченият в Постановлението размер на мат.интерес,върху който е изчислена пропорционалната такса-15 597,83лв.не е ясно какво включва-дали законната лихва върху главницата по изп.лист по споразумението между страните,или други вземания,които не са „парично вземане“по см.на посочената по-горе разпоредба,които не са предмет на изп.лист.Поради това съдът е в невъзможност да се произнесе дали  таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е правилно изчислена от ЧСИ или не,следователно обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно в частта му относно пропорционалната такса по т.26 от Тарифата.Ето защо постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено като такова в частта му,с която е постановено длъжниците Б. да внесат такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 1209,55лв.с ДДС, и в тази му част следва да се върне на ЧСИ за определянето ѝ след съобразяване с размера на законната лихва по споразумението между взискателя и длъжниците,а в останалата му част за внасяне на сумата от 48.01лв.по т.26 от Тарифата ,както и в частта за разноските по т.31 от Тарифата постановлението следва да бъде потвърдено.

Разноски с оглед изхода на делото и частичното уважаване на жалбата се дължат на жалбоподателя,но тъй като същите се претендират на осн.чл.38,ал.2 от ЗА,следва да се осъди въззиваемата страна да ги заплати на  пълномощника на  И.Б.-адв.Д.К. в размер на 200лв.съгл.чл.10,т.5 от НМРАВ №1/04г.

        Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Постановление с изх.№ 36997/09.06.20г.,постановено по изп.д.№ 672/14г.по описа на ЧСИ К.Павлов,рег.№824 и район на действие-ПдОС, в частта му,с която е постановено длъжникът И.С.Б.,ЕГН-********** да внесе такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 1209,55лв.с ДДС.

ВРЪЩА  делото на ЧСИ К.Павлов за изчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ съобразно дадените в мотивната част указания.

ПОТВЪРЖДАВА  Постановлението в останалата му част за внасяне на сумата от 48.01лв.по т.26 от ТТРЗЧСИ и за внасяне на разноските по т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24лв.

ОСЪЖДА „Юробанк България“АД,ЕИК-*********,ГР.София да заплати на  адв.Д.Н.К.,***, със служебен адрес–гр.Пловдив,ул.“***, сумата от 200(двеста)лв.адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на И.С.Б. в производството пред въззивната инстанция.

Решението  е  окончателно.

 

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: